№ 22150
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110107030 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно последващо кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Е П“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С9,срещу Г. Д. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 956,58 лева главница
за електрическа енергия за електроснабден имот на ***** за периода от
09.04.2023 г. до 08.08.2023 г.,както и 32,94 лева мораторна лихва за периода
31.05.2023 г. до 27.09.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,както и насрещен иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
от Г. Д. П. срещу „Е П“ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 550 лева – като заплатена без основание,ведно със законната лихва
от предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „Е П“ЕАД в подадената искова молба сочи,че между страните
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
електрическа енергия за имот на *****,при което ответникът П.,като
потребител,се явява задължен да заплаща стойността на консумираната
електрическа енергия в срока по общите условия. В исковата молба се
твърди,че за периода 09.04.2023 г. до 08.08.2023 г. ответникът не е заплатил
консумираната електрическа енергия,която възлиза в общ размер от 989,52
лева. С оглед това,че цената не е заплатена в срок ищецът поддържа,че е
начислявал мораторна лихва и същата възлиза на 32,94 лева. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед депозирано възражение срещу заповедта
1
за изпълнение е налице правен интерес от предявяване на установителния иск.
Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника Г.
Д. П.,в който са изложени съображения,че на 02.03.2024 г. са заплатени всички
парични задължения. Едновременно с подаване на писмения отговор Г. П.
предявява насрещен иск,с който претендира от „Е П“ЕАД да му възстанови
сумата от 550 лева,която към датата на плащане включва неликвидни и
неизискуеми вземания,поради което се явява платена без основание. Моли
съда да отхвърли първоначалните искове и да уважи насрещния иск.
Ответникът в депозирания писмен отговор оспорва насрещния иск като
сочи,че плащането е реализирано след предявяване на установителната искова
претенция,твърди се,че сумата за разходи е реално сторена от „Е
П“ЕАД,поради което дружеството има право да му бъде възстановена,а и Г. П.
е признал цялото задължение и е поискал разсрочването на изпълнението.
Моли съда да отхвърли исковата претенция по насрещния иск.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК,подадено на 27.10.2023 г. „Е
П“АД претендира от Г. Д. П. сумите от 956,58 лева главница за електрическа
енергия за периода 09.04.2023 г. до 08.08.2023 г.,32,94 лева мораторна лихва за
периода 31.05.2023 г. до 27.09.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 59222/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Е П“ЕАД за продажба на
електрическа енергия.
Приет е споразумителен протокол от 09.03.2022 г.,сключен между
„Е“ЕАД и И Г А относно задължението по фактура от 17.12.2021 г.
По делото са представени фактури,издадени от „Е П“ЕАД с получател Г.
Д. П. за клиентски номер ***** за обект на *****.
Представена е справка за консумация на електрическа енергия за
клиентски номер *****,която съдържа информация за отчетените показания.
Установява се,че със заявление от 09.02.2024 г. Г. Д. П. желае да му бъде
предоставена справка относно дължими парични суми,предлага сключване на
споразумение и разсрочване плащанията,в това число претендираните такива
по заповедното производство.
Представено е писмо,с което „Е П“ЕАД уведомява Г. П. относно размера
на задълженията.
С преводно нареждане от 02.03.2024 г. е наредено плащането на сумата
от 1858,06 лева в полза на „Е П“ЕАД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
2
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да проведе
доказване,че между страните съществува договорно правоотношение относно
продажба на електрическа енергия,да докаже доставеното количество
топлинна енергия,както и цената на същата,а в тежест на ответника е
възложено доказването точното изпълнение на договорните задължения или
наличието на обстоятелства,които изключват дължимост на паричната сума.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
27.10.2023 г.
Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се
установява,че страните са обвързани от правоотношение,според което
дружеството ищец доставя и продава електрическа енергия,а ответникът П. е
потребител на електрическа енергия в качеството му на собственик на
електроснабдения имот,находящ се на ул.“Средна гора“ в гр.София,в която
насока е налице изрично признание от ответника за това обстоятелство. В
хипотезата на договорно правоотношение относно доставка и продажба на
електрическа енергия клиентът е длъжен да заплати стойността на доставена
електрическа енергия в срока,регламентиран съгласно общите условия. В
настоящия случай ищецът е представил справка относно отчетените
количества електрическа енергия,при което клиентът е длъжен да заплати
цената на електрическа енергия,утвърдена от КЕВР към процесния период.
Съгласно чл.235,ал.3 от ГПК при постановяване на съдебното решение съдът
е длъжен да вземе предвид и настъпилите в хода на производството
обстоятелства,които са от значение за спорното право. Фактът на плащането
представлява такова обстоятелство,което съдът следва да отчете. Страните не
спорят,а и от представеното преводно нареждане се установява,че
претендираната главница е заплатена изцяло,поради което съдът намира,че
искът подлежи на отхвърляне,защото с реализиране на плащането
претенцията на ищеца се явява удовлетворена.
Съдът счита,че по идентични съображения следва да бъде отхвърлена и
исковата претенция за мораторна лихва,защото претендираната от ищеца
мораторна лихва е заплатена,съответно предвид направеното плащане искът
подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд счита,че предявеният от ищеца по насрещния
иск П. иск за връщане на сумата от 550 лева като платена без основание
подлежи на отхвърляне. Съдът намира,че при съобразяване размера на
заплатената парична сума са погасени не само главницата и мораторната
лихва,но и претендираните съдебноделоводни разноски. Действително
въпросът за присъждането на разноски представлява последица от
уважаването или отхвърлянето на иска и по този въпрос съдът се произнася с
крайния съдебен акт,но липсва пречка страна в производството,срещу която е
3
образувано делото,какъвто е конкретният случай,доброволно да заплати
всички претендирани от ищцовата страна парични суми,с което действие
признава дължимостта на паричните суми. В тази насока следва да бъде
отбелязано,че ако паричната сума не е изискуема,то кредиторът не би могъл
да претендира изпълнение,но длъжникът би могъл да изпълни доброволно
като това плащане,което длъжникът реализира не се явява платено без
основание,а сочи,че длъжникът не отрича,че дължи паричната сума. С оглед
това,че ищецът П. по насрещния иск е страна в съдебното
производство,респективно е бил наясно за етапа,на който съдебното
производство се намира,чрез заплащането на паричните суми – доброволно –
е погасил претендираните от дружеството парични суми,което от своя страна
води до неоснователност на предявените искове. Изложените съображения
мотивираха съда да счете,че насрещната искова претенция подлежи на
отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявени от „Е П“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С9,срещу Г. Д. П.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,за признаване за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
956,58 лева ( деветстотин петдесет и шест лева петдесет и осем стотинки )
главница за електрическа енергия за електроснабден имот на ***** за периода
от 09.04.2023 г. до 08.08.2023 г.,както и 32,94 лева ( тридесет и два лева
деветдесет и четири стотинки ) мораторна лихва за периода 31.05.2023 г. до
27.09.2023 г.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 59222/2022 г. по описа на СРС,42 състав,поради направено
плащане в хода на производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск с правно основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Г. Д. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С срещу „Е
П“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С9 за осъждане на
ответника да заплати сумата от 550 ( петстотин и петдесет ) лева – платена без
основание.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4