№…………
гр.
Варна,……………………………… г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в
публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря
Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
административно дело №395/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба от „БЕЕ КУЕЕН ФАСТ ФУУД
КАФЕ“
ЕООД, ЕИК
*********, с управител и представляващ Ю.И.П., чрез процесуален представител срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 44-ФК/23.01.2020 г.
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „БЕЕ КУЕЕН ФАСТ ФУУД
КАФЕ“
ЕООД е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – заведение за бърза
закуска – фаст фууд кафе, находящ се в гр. Провадия, ***, стопанисван от „БЕЕ КУЕЕН ФАСТ ФУУД
КАФЕ“
ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни,
на основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
С Определение № 247/30.01.2020
г. по
ч. адм. д. № 300/2020 г. на Адм. съд – Варна /в сила от 30.01.2020 г./ е отменено разпореждането за
допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 44-ФК/23.01.2020 г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради
което тази част на заповедта не е предмет на настоящото производство.
Жалбоподателят сочи, че не е налице безспорно
установено и извършено нарушение. Не е констатирано от органите по приходите
разлика между касовата наличност и тази по фискалното устройство, в размера на
извършената покупка, поради което не следва да се счита, че не е издаден
фискален бон.
Липсват мотиви относно продължителността на ПАМ.
Не е отчетено, че нарушението е
извършено за първи път, продажбата е на незначителна стойност, не са
констатирани други нарушения в обекта при проверката, няма данни за образувани
изпълнителни производства срещу търговеца. Тези факти опровергават извода на
административния орган, за възможността, ако не е наложена ПАМ търговецът да
извърши ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно
поправими вреди. Излага, че в Постановление на Пленума на Върховния съд №
10/28.09.1973 г. е предвидено, че ПАМ следва да се използва, като средство за
допълнително въздействие върху наказаното лице, за да се отстранят последиците
от административното нарушение и по този начин да се доведе до край
административното наказание. Поради това, счита, че ПАМ следва да се налага при
висока обществена опасност, каквато в случая не е установена. Налице са смекчаващи
вината обстоятелства, но те не са били съобразени от административния орган. ПАМ
не отговаря на целите на закона предвидени в чл. 22 от ЗАНН, тъй като не предотвратява
и не преустановява извършване на нарушение. Нарушен е и принципа на
съразмерност предвиден в чл. 6 от ЕКЗПЧ и чл.6 от АПК, защото се засягат права
и интереси на търговеца по-големи от целта, за която е издаден административния
акт. Запечатването на обекта ще доведе до вреди за търговеца, изразяващи се в
отлив на клиенти. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед. Представени
са писмени бележки, в които жалбата се поддържа.
Ответник –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител – упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Сочи, че са
налице доказателства, чрез които се установява извършване на нарушението.
Срокът от 14 дни на ПАМ е мотивиран и в съответствие с целта на закона.
Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание юрисконсулт поддържа
становището и искането за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр. Варна, след като обсъди доводите на страните и
прецени представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 21.01.2020 г. е извършена проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – заведение за бърза закуска – фаст фууд
кафе, находящо се в гр. Провадия, ***, стопанисван от „БЕЕ КУЕЕН ФАСТ ФУУД
КАФЕ“
ЕООД, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си
на лице по чл. З от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти, чрез фискални устройства, не регистрира и отчита
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство
/ФУ/, с което е извършил нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1 от същата
наредба. Обектът е с категоризация две звезди /Удостоверение за категоризация №
00045/ и е с капацитет от 20 места на закрито. В обекта има налично едно
фискално устройство. Не е налично ПОС – устройство за разплащане с банкови
карти. Предлагат се вода и безалкохолни напитки, сандвичи, дюнери, хамбургери,
хотдог и кюфтета. Работното време на обекта е всеки ден без неделя от 09,00
часа до 19,00 часа. Извършена е контролна покупка на 21.01.2020 г. в 14,54 ч.
от проверяващия Х. Христов, преди легитимацията, за покупка на храна и напитки
на обща стойност 4,60 лева, платени в брой с една банкнота от 20 лв. на Зехра
Ахмедова Хасанова – касиер в обекта. След изведен КЛЕН от ФУ на 21.01.2002 г .
в часовия диапазон 14,00 -15,05 ч. е установено, че за часа на покупката няма
фиксирана сума на стойност 4,60 лева. Покупката е консумирана изцяло.
Съставен е Протокол за
извършена проверка АА № 0355435/21.01.2020 г. от двама инспектори по приходите
в ТД ЦУ на НАП, в присъствие на Зехра Ахмедова Хасанова – касиер в „БЕЕ КУЕЕН ФАСТ ФУУД
КАФЕ“
ЕООД,
протокола е подписан от посочените лица. Към протокола са приложени: опис на
паричните средства, дневен отчет от 21.01.2020 г., контролна лента на
електронен носител /КЛЕН/ от 14:05:39 часа до 15:00:51 часа на 21.01.2020 г.
От Опис на паричните средства,
изготвен от управител – Ю.И., се установява, че в касата към момента на
започване на проверката на 21.01.2020 г. наличността е 56,20 лева.
От Дневния финансов отчет на дружеството
изведен на 21.01.2020 г. в 15,00 часа се установява, че общия оборот е 36 лева,
служебно въведени са 20,60 лева.
Издадена
е оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 44-ФК/23.01.2020 от началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Издадени
са: АУАН № F535896/29.01.2020
г. от инспектор по приходите в НАП относно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Последвало е издаване на НП № 499164-F5335896/12.03.2020
г. за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 вр.
чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът
намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт е връчен на
жалбоподателя на 29.01.2020 г. Жалбата е депозирана на 06.02.2020 г., в срока
по чл. 149, ал.1 от АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване административен акт, пред надлежен съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага
с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния директор
на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централно управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди
за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, поради което
оспорената заповед е издадена от компетентен орган с делегирани правомощия.
Процесната заповед е издадена на 23.01.2020 г., след
което е съставен АУАН № F535896/29.01.2020 г. от инспектор по приходите в НАП,
относно нарушение на чл. 25, ал.1, т.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. Съгласно чл.
23 от ЗАНН, случаите, когато могат
да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ. Съставяне на АУАН в административното производство по налагане на ПАМ
не е задължително, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС, който предвижда, че принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице. Следва, че налагането на ПАМ не е
обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставения
АУАН след налагане на ПАМ, в случая служи само за потвърждаване на установените
факти, които са обективирани в Протокол за извършена проверка АА № 0355435/21.01.2020
г. и в оспорената заповед. В този смисъл е съдебната практика: Решение № 13219
от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5630/2018 г., Решение № 14323 от
21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018 г. и Решение № 11628 от 2.10.2018
г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г.
В административното производство по установяване
на процесното нарушение не е издадено
наказателно постановление /НП/. Това е станало на по-късна дата – 12.03.2020 г.
Издаване на оспорената заповед не е обвързано с издаването на НП, а с обективно
извършване на нарушението, което в случая е налице. Също така при издаване на
ПАМ не са предвидени давностни срокове, поради което липсата на издадено НП или
издадено такова след процесната заповед не опорочава производството по налагане
на ПАМ и забрана достъпа до търговския обект. В този смисъл е съдебната
практика на ВАС: решения по адм. дела №№ 11060/2011 г., 9593/2011 г. и
6970/2012 г.
Съгласно
§1, т.41 от ДР на ЗДДС, заведение за бърза закуска е търговски обект, тъй като
е място, от което се извършват продажби на стоки. Описанието на търговския
обект в оспорената заповед е направено в достатъчна пълнота и дава възможност
на жалбоподателя да разбере за неиздаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, относно кой обект е наложена ПАМ. Жалбоподателят не оспорва, че стопанисва
търговския обект.
При
проверката в обекта е установено 1 брой фискално устройство, рег. № 4196555/20.05.2020
г. От събраните доказателства не се установява издадена фискална касова бележка
на 21.01.2020 г. 14,54 ч. при покупка на храна и напитки на стойност 4,60 лева.
Съгласно чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, определя че всяко лице е длъжно да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В случая плащането е извършено в брой, което
не е спорно между страните. Установено е от административния орган и посочено в
оспорената заповед, че плащането е извършено в 14,54 часа на 21.01.2020 г. и до
издаване на КЛЕН в 15,05 часа не е имало
фискализирана сума на стойност 4,60 лева. Видно от КЛЕН издаден на 21.01.2020
г. от 14,00 ч. до 15,05 ч. продажба на стойност 4,60 лева не е отчетена. Това безспорно
установява, че фискален бон за извършената покупка не е издаден.
Установено е разлика от 0,20 лева между паричните
средства в касата – 56,20 лева и тези в дневния отчет – 56,00 лева /оборот – 36
лв., служебно въведени - 20,00 лева/. Това не води до извод, че е издаден
фискален бон, поради това, че получената сума от 4,60 лева е възможно да не е
оставена в касата, а да е съхранена на друго място. Жалбоподателят не е
установил, че получената от касиер Хасанова сума от 4,60 лева е било поставена
в касата, чиято наличност след това е описана. В този смисъл е неоснователен
доводът на жалбоподателя, че съответствието между касова наличност и тази по
фискалното устройство води до извод, че е издаден фискален бон.
Дружеството, което е жалбоподател е лице по
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., извършва дейност в търговски
обект, поради което е следвало за извършената продажба на стока да издаде
фискална касова бележка, съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006. Това изискване е свързано със задължението по чл.
118, ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
Неспазването на посоченото задължение води до
избягване на заплащане на данъчни задължения. Издаването на фискален бон
приключва с връчването му на клиента по арг. на чл. 38, ал.2 Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., въвеждащ следното изискване - клиентът е длъжен да съхранява
касовата бележка до напускане на
търговския обект. Когато търговският обект се намира в общо помещение с други
търговски обекти или на територията на пазар или тържище, за напускане на търговския обект се счита напускането на общото помещение, съответно
пазара или тържището.
С
оспорената заповед е прието, че жалбоподателят не е
спазил реда и начина за издаване на фискален бон. От установените факти се доказва, че жалбоподателят на 21.01.2020
г. е извършил нарушение на чл.3, ал.1 вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. Законосъобразно
е прието, при налагане на ПАМ, че е осъществен състава на чл.186, ал.1, т.1 б.
”а” от ЗДДС. В оспорената заповед е налице съответствие между фактическите и
правни основания. Същите са описани в пълнота. Точно е посочен търговския обект
както в мотивите, така и в диспозитива. Посочено е, че не е издаден фискален
бон, като извършеното нарушение са доказва от Протокол за извършена проверка,
ведно със събраните писмени доказателства.
Налице
е предпоставка за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. ”а” от ЗДДС, поради
което законосъобразно е наложено запечатване на търговски обект, в който се
извършва дейността на жалбоподателя. В съответствие с чл.187, ал.1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ е забранен и достъпът до него за 14 дни. Съдът установява, че
има непрецизност относно формулировката на ПАМ и забраната за достъп. Следвало
е да се посочи, че ПАМ – запечатване на обект се налага за срок от 14 дни,
поради това, че нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС предвижда срок за налагане на
ПАМ, съответно забраната за достъп до обекта е за срока на налагане на ПАМ,
съобразно чл.187, ал.1 от ЗДДС. Въпреки това волята на административния орган е
достатъчно ясна и поради това, че запечатването и достъпа до обекта са две
части от едно цяло наказание, съдът приема, че допуснатото процесуално
нарушение не е съществено и не е нарушило правото на защита на жалбоподателя.
Отделно от това в мотивите за определяне на срока е посочено, че той е за
запечатването на обекта.
Налице са мотиви относно продължителността на
срока на ПАМ, като е посочено, че 14 – дневния срок за запечатване на
търговския обект се обосновава от тежестта на
извършеното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка,
големината на търговския обект – 20 места на закрито и задължения на
дружеството към Държавата в размер на 112,78 лева. Целта е предотвратяване
извършване на нови нарушения. При липса на ПАМ би се стигнало да извършване на
ново нарушение от търговеца, като целта на ПАМ е търговеца да извърши промяна в
организацията на дейността в конкретния обект, за което е необходим срок,
спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите данни към НАП, както и недопускане на вреда за фиска.
Мотивите за издаване на заповедта са и такива за
продължителността на наказанието. Стойността на продажбата е в размер на 4,60
лева, като търговския обект, в който е извършена продажбата е обект за
хранителни стоки. Много от покупките в такъв търговски обект са на ниска
стойност до 10 лева, поради което не може да се направи извод, че срокът за
който е наложена ПАМ е прекомерен. Обектът е разположен в гр. Провадия, с
работно време от 09,00 до 19,00 ч. без неделя,
т.е. в обекта се реализират обороти целодневно. С оглед установеното
съдът приема, че определения срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана
за достъп до него за същия срок отговаря на тежестта на нарушението и е
съобразен с целите предвидени в чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, като ще
спомогне за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения,
поради което е законосъобразен.
Няма спор, че по време на ПАМ търговския обект
няма да реализира приходи, но по този начин се цели преустановяване на
административни нарушения и предотвратяване на бъдещи такива. В този смисъл ПАМ
е в съответствие с целта на закона. Неспазване на данъчните правила е предпоставка
за ощетяване на обществото, чрез плащане на по-малки данъчни задължения. Чрез
ПАМ се цели преустановяване на тази практика от търговеца, поради което
оспорената заповед е съобразена с принципа за съразмерност – чл.6 от АПК и чл.
6 от ЕКЗПЧ.
В случая не намира приложение чл.
28 от ЗАНН. Съгласно чл.
23 от ЗАНН начинът за
приложение и редът за обжалване на принудителните административни мерки се
уреждат в съответния закон. Институтът за освобождаване от
административнонаказателна отговорност по чл.
28 от ЗАНН е приложим
единствено в производството по реда на чл.
59-63
от ЗАНН. Настоящото
производство по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по реда на АПК, с оглед на което релевантни са основанията
за оспорване, посочени в чл.
146 от АПК. В чл.
186 от ЗДДС не е
предвидена възможност на органите по приходите, след като установят извършено
нарушение по чл.
186 от ЗДДС да не
наложат принудителна административна мярка, поради което размерът на сумата, за
която не е издаден касов бон и финансовото състояние на жалбоподателя, не може
да се обсъжда от административния органа при налагане на ПАМ, респективно от
съда. ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не въвеждат минимален размер на суми, над
които следва да се издава фискална касова бележка.
Установено е че, дружеството е имало към
момента на издаване на оспорената заповед задължения към Държавата в размер на
112,78 лева. Дори и да липсват такива, не се изключва налагане на ПАМ, поради
което обосновано е прието срокът за налагане на ПАМ да е размер на 14 дни.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Упълномощен юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, Производството е по реда на АПК, на основание чл. 186, ал.4
от ЗДДС. Делото не е с фактическа и правна сложност. С оглед изхода на делото и
направеното искане от страна на процесуалния представител на административния
орган за заплащане на юрисконсултско възнаграждение същото, като основателно
следва да се уважи, като се осъди жалбоподателя да заплати на НАП, към която се
числи административния орган, сумата от 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.4 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. чл. 24 от НЗПП.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от „БЕЕ КУЕЕН ФАСТ ФУУД КАФЕ“
ЕООД, ЕИК
********* срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 44-ФК/23.01.2020 г.
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „БЕЕ КУЕЕН ФАСТ ФУУД
КАФЕ“
ЕООД е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – заведение за бърза
закуска – фаст фууд кафе, находящ се в гр. Провадия, ***, стопанисван от „БЕЕ КУЕЕН ФАСТ ФУУД
КАФЕ“
ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни.
ОСЪЖДА „БЕЕ КУЕЕН ФАСТ ФУУД
КАФЕ“
ЕООД,
ЕИК ********* да заплати в полза на
Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: