№ 4183
гр. София, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Е. Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от Е. Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20221110205806 по описа за 2022 година
Производството е по член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Н. П. срещу наказателно постановление № Р-10-564 от
12.07.2021 година на Заместник Председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на К. Н. П. е наложена глоба в
размер на 7 000,00 лева за нарушение на член 116б, ал.3, т.2 вр.чл.114, ал.2 от ЗППЦК.
Изтъкват се доводи за липса на административно нарушение, тъй като изпращането на
протокола от заседанието на Съвета на директорите е задължение на Директора за връзки с
инвеститорите (ДВИ) Алтернативно се развиват доводи за маловажен случай на
административно нарушение. Адвокат Н. посочва в хода на съдебните прения, че
нарушението следва да бъде преквалифицирано в такова по член 116б, ал.4 от ЗППЦК
поради отмяната на член 116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Л. оспорва жалбата по подробно изложени
съображения в писмен вид. Претендира разноски.
Софийският районен съд след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
„К.З.О.“ АД е публично дружество вписано под № РГ-05-164 в регистъра на публичните
дружества и други емитенти на ценни книжа по член 30, ал.1, т.3 от ЗКФН. Жалбоподателят
1
К. Н. П. е член на Съвета на директорите (СД) на посоченото дружество. С Уведомление №
10-05-166 от 20.01.2021 година дружеството нотифицирало КФН чрез електронната система
с уведомление по член 114а, ал.9 от ЗППЦК за сключена сделка с „Е.“ АД, одобрена по реда
на член 114, ал.2 от ЗППЦК от СД. Сделката е сключена с участие на заинтересовано лице –
В.С.Е., който е е изпълнителен директор на „Е.“ АД и член на СД на „К.З.О.“ АД. С писмо
от 03.02.2021 година на КФН е изискано предоставянето на протокол от заседанието на СД
на „К.З.О.“ АД. От протнокола на заседанието на СД на дружеството от 11.01.2021 година
се установява, че на заседанието са присъствали лично членовете на СД З.Б.,Д.Т.,В.Е. и И.Д..
За К. П. е отбелязано, че е уведомен по телефон за дневния ред и предложените решения и
изразил съгласие за вземането им. Взето е решение за сключване на договор за СМР като
В.Е. и Д.Т. не са участвали в гласуването. К. П., в качеството му на член на СД на „К.З.О.“
АД не е представил на КФН протокол от проведеното на 11.01.2021 година заседание в срок
от 4 работни дни от провеждането му съгласно член 116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК. Бил съставен
АУАН № Р-06-152 от 04.03.2021 година за нарушение на член 116б, ал.3, т.2 вр.чл.114, ал.2
от ЗППЦК. Въз основа на него било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка съдът намери за безспорно установено от събраните и
приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № З-249 от 20.10.2020 година на
Заместник Председателя на КФН, ръководещ управление надзор на инвестиционната
дейност“.
Спазени са и давностните срокове по член 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и НП.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 116б, ал. 3, т. 2
(отм.) вр. чл. 114, ал. 2 ЗППЦК. Първата разпоредба предвижда, че членовете на
управителния орган на публичното дружество са длъжни да представят в комисията
протокола от заседанието на управителния орган на публичното дружество, обективиращ
овластителните решения по чл. 114, ал. 2 и 3, в срок 4 работни дни от датата на провеждане
на заседанието. Според чл. 114, ал. 2 ЗППЦК сделките на публично дружество с участие на
заинтересовани лица, извън посочените в ал. 1, подлежат на предварително одобрение от
управителния орган на публичното дружество.
Неоснователно е възражението, изложено в жалбата, че субект на задължението по чл. 116б,
ал. 3, т. 2 от ЗППЦК е директорът на връзки с инвеститорите. Съгласно чл. 116г, ал. 3, от
ЗППЦК, по отношение протоколите от проведените заседания на управителния и надзорния
орган на дружеството в е разписано задължението на директора за връзки с инвеститорите
единствено да води и съхранява верни и пълни протоколи от проведените заседания, както и
да води дневник за проведените заседания, но не и да представя протокола от заседанието,
2
на което са взети овластителни решения по чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от ЗППЦК.
На основание член 84 от ЗАНН за неуредените въпроси субсидиарно се прилагат правилата
на НПК. В наказателнопроцесуалната доктрина е изяснено понятието „преквалификация“ на
деянието, което е от значение за административнонаказателния процес по ЗАНН във връзка
с правомощието на съда да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението. В
Решение № 223 от 11.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 1013/2019 г., III н. о., НК, подробно е
изяснено правомощието на съда да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо престъпление без да се извършва изменение на обвинението:
„В тесен смисъл, това са случаите, при които правната квалификация се променя, като се
преминава от престъпление от един вид към престъпление от друг вид. В широк смисъл,
преквалификация е налице и когато престъплението е едно и също, тоест, остава от същия
вид, но се преминава от един състав към друг състав на същото престъпление. Например, от
квалифициран състав към основен състав, респективно, от основен състав към
привилегирован. В тези случаи, също се променя приложимият материален закон, правната
квалификация и съответната й наказуемост, доколкото винаги наказанието, предвидено за
квалифициран състав, е по-тежко от това по основния състав, респективно, наказанието по
привилегирования състав е по-леко от това по основния.
Хипотеза на „закон за същото престъпление“ би възникнала, например, когато се разкрият
обстоятелства, че предметът на имуществено престъпление, е с по-нисък размер от този,
предмет на обвинението. Тогава съдът със своя акт може да осъди подсъдимия за
установения /по-нисък/ размер на предмета на престъплението и го оправдае за разликата до
пълния размер.
Хипотеза на „закон за същото престъпление“ би била налице и когато от квалифициран
състав на престъпление отпадат едно или повече квалифициращи обстоятелства, но съставът
остава същият, тоест, квалифициран. Такава е хипотезата при постановяване на присъдата
съдът да е дал различна правна оценка на релевантните факти, като е останал в рамките на
същата правна квалификация, но е приел, че са осъществени по-малко на брой
квалифициращи признаци.“
В светлината на гореизложеното не се налага преквалификация на нарушението от такова по
член 116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК в такова по член 116б, ал.4 от ЗППЦК, защото съгласно член
3, ал.1 от ЗАНН за административните нарушения се прилага нормативният акт, който е бил
в сила към датата на извършването им. Не е налице по благоприятен закон по смисъла на
член 3, ал.2 от ЗАНН, тъй като в редакцията от ДВ брой 64 от 2020 година е предвидено
наказание глоба в размер от 7 000 до 10 000 лева за нарушение на член 116б от ЗППЦК,
която е в сила към датата на нарушението и не променена и до настоящия момент.
Обстоятелството, че текстът на член 116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК е отменен и е въведено
същото задължение за „лицата, които управляват и представляват дружеството“ в член 116б,
ал.4 от ЗППЦК, които като адресат на задължението се припокриват с „членовете на
3
управителния орган на дружеството“ съгласно текста на член 116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК
(отм.).
Нарушението е извършено виновно като нарушителят е съзнавал общественоопасния му
характер.
Съдът счита, че не е налице и маловажен случай по смисъла на член 28 от ЗАНН.
Действително, с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 год. на ОСНК на ВКС не е
направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо
формалните или резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба
се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11
ЗАНН, вр. с чл. 93 т. 9 от НК, за да се определи един случай като „маловажен” се взема
предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В разглежданата хипотеза,
административното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо
нарушенията от същия вид.
Наложената глоба е в минималния предвиден размер и е съответна на тежестта на
нарушението.
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-564 от 12.07.2021 година на
Заместник Председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор
на инвестиционната дейност“, с което на К. Н. П. е наложена глоба в размер на 7 000,00
лева за нарушение на член 116б, ал.3, т.2 вр.чл.114, ал.2 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА К. Н. П., ЕГН **********, да заплати на КФН, представлявана от
Председателя, на основание член 63д, ал.3 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП, вр чл.27е от
Наредбата за правна помощ сумата от 80,00 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5