РЕШЕНИЕ
№ 498
гр. Пловдив, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215300101493 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД
против П. С. И. в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. №***, с район на
действие района на Пловдивски окръжен съд.
Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело №386/2017г. на ЧСИ П.
И., образувано от взискателя Община Сопот за събиране на задължения за неплатени
данъци и такси за недвижими имоти в общ размер на 15 162.55 лева. Твърди се, че по
това изпълнително дело ЧСИ е наложил възбрана на 19 имота на дружеството, които
обезпечения били явно несъразмерни с размера на задължението. Освен това
ответникът извършил и редица други незаконосъобразни действия по изпълнителното
дело, които подробно се посочват в исковата молба. Поддържа се, че в резултат на
тези незаконосъобразни действия ищецът е претърпял имуществени и неимуществени
вреди, подробно индивидуализирани в исковата молба. От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева,
претендирани като вреди, произтичащи от незаконния отказ на ответника да спре
изпълнителното дело и от незаконното изнасяне на публична продан на имотите на
ищеца с идентификатори: 36498.502.1133.3.2 и 36498.502.1133.3.4 по кадастралната
карта на гр. Карлово; сумата 6 376.50 лева, представляващи стойност на вредите,
произтичащи от начислени такси и разсоки в полза на ответника, вследствие на
диспропорционално приложения принудителен способ по разпределение от
02.07.2020г.; сума от 388.71 лева, представляваща вреди от начислените такси и
1
разноски в полза на ответника, вследствие на принудителния способ по разпределение
от 29.03.2021г.; сума от 1721.57 лева вреди, представляващи лихвите, начислени върху
вземането по Акт за установяване на задължения от 30.08.2012г., поради
незаконосъобразното разпределение от 02.07.2020г. и незаконосъобразно превеждане
на суми по обявения за нищожен акт от 18.02.2016г. За вредите в размер на 80 000 лева
ищецът предявява претенция за лихви за забава в размер на 10 577.78 лева. За вредите
в размер на 6376.50 лева се предявява иск за мораторни лихви в размер на 607.54 лева.
За сумата 388.71 лева се претендира лихва за забава от 7.88 лева. За вредите в размер
на 1721.57 лева се претендира мораторна лихва от 164.03 лева. В исковата молба за
всяка претендирана мораторна лихва са посочени периодите, за които се отнася. От
съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца и сумата 15 000.00 лева, явяваща
се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, като последица от
незаконосъобразно протичане на изпълнителното производство и от явната
несъразмерност на наложените обезпечения. Върху тази сума се претендира лихва за
забава в размер на 6412.51 лева, с посочен период на претенцията.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се прави
възражение за недопустимост на претенцията за неимуществени вреди, която не може
да се предявява от юридическо лице. По същество исковете се оспорват със следните
възражения: Описаните в исковата молба действия на ЧСИ по изпълнителното дело не
били противоправни, а представлявали законосъобразно приложени обезпечителни и
изпълнителни способи. Ищецът не претърпял твърдените вреди от възбраните и от
предприетата публична продан на имотите му; не била налице причинно-следствена
връзка между действията на ответника и неблагоприятните последици за ищеца;
липсвало и виновно поведение от ответника, който действал в рамките на своята
служебна компетентност. На 29.07.2021г. по искане на Община Сопот срещу ищцовото
дружество било образувано още едно изпълнително дело с № 1346, което било
присъединено към изпълнително дело №386/2017г. и наличието на тези допълнителни
задължения, според ответника били допълнителен аргумент за основателността и
целесъобразността на наложените възбрани и за липсата на несъразмерност между тях
и дълга.
Ответникът е заявил своевременно искане за привличане на застрахователите на
неговата професионална отговорност, поради което, с определение от 03.08.2021г. са
конституирани като трети лица-помагачи на ответника ЗК „Лев Инс“ АД и „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, на които е даден едноседмичен срок за вземане на писмено
становище.
В този срок по делото е постъпило становище от „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, в което са изложени подробно съображения за неоснователност на исковите
2
претенции.
Постъпило е и становище от ЗК „Лев Инс“ АД, с което се оспорват исковете.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 441 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД
и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.08.2012 г. е издаден акт за установяване на задължения по декларация, с
който са установени задължения за ищеца в размер на 2376.31 лева главница и 245.67
лева лихва до 30.08.2012 г.
На 18.02.2016 г. е издаден акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
ДОПК в размер на 2148.81 лева главница и 374.40 лева лихва (общо 2532.21 лева) и в
размер на 10320.18 лева главница и 2319.16 лева лихва (общо 13639.34 лева.
На 06.02.2017 г. с акт за възлагане събирането на публични задължения е
образувано изпълнително дело № 386/2017 г. по описа на ЧСИ П. И.. С него е
възложено събирането на задължения в полза на община Сопот по двата акта за
установяване на задължения от 2012 г. и 2016 г.
С молба от 14.02.2017 г. по изпълнителното дело е поискано пълно проучване на
имуществото на длъжника и налагане на възбрани върху открити недвижим имот или
на запор върху движими вещи и други активи.
На 21.02.2017 г. ответникът е изпратил на ТД на НАП Пловдив уведомление за
образуваното изпълнително производство срещу ищеца по делото. Същото е
направено в изпълнение на разпоредбата на чл. 191, ал. 3 ДОПК, която предижда, че
когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни
действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като
присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на
които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За
тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за
приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Съгласно
ал. 5 на същата норма съдебният изпълнител няма право да продължи производството
преди получаване на удостоверението по ал. 4. Независимо от това, дали е получено
удостоверението след изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението по ал. 3,
съдебният изпълнител може да продължи производството.
С писмо от 22.03.2017 г. съдебният изпълнител е поискал вписването на
възбрана върху 2 самостоятелни обекта в сграда, 5 поземлени имота и 13 сгради
разположени върху два от тях. Изпратени са и запорни съобщение относно банкови
сметки и вземания от трето лице.
3
След това на 22.03.2017 г. до ищеца по делото- длъжник по изпълнението, е
изпратена покана за доброволно изпълнение, като задължението към този момент е
посочено в размер на общо 23398.08 лева и е уведомен за наложените запори и
възбрани. ПДИ е получена на 31.03.2017 г.
През месец април са се върнали отговори от банките, до които са били
изпратени запорни съобщения за това, че по сметките няма налични суми. Не се
установява връчване на запорно съобщение за вземания от трето лице.
На 12.04.2017 г. е изпратено запорно съобщение до Сектор „Пътна полиция“ за
налагане на запор върху две МПС собственост на дружеството.
На 30.05.2017 г. е постъпило удостоверение от НАП за задължения на
дружеството в размер на 35097.54 лева и за наложена възбрана върху поземлен имот и
запор на банкови сметки.
На 21.09.2017 г. е предприето принудително изпълнение чрез насрочване на
опис на 3 поземлени имота по молба на взискателя.
На 19.10.2017 г. е извършен описа на един поземлен имот с № ******, землище
на село ******, като е направена оценка за пазарна стойност в размер на 8500 лева.
Заключението е оспорено от дружеството и по негово искане е изготвена нова
експертиза, която дава стойност в размер на 48 900 лева.
На 01.11.2017 г. е поискано ново вписване на възбрана, но същото е по
отношение на имот образуван от два други поземлени имота, за които вече е било
отправено такова с предходното писмо- 011002 и 011003.
На 05.02.2018 г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на публична
продан на имот № ******. Такава е насочена в периода от 28.02.2018 г. до 28.02.2018 г.
С молба от 16.04.2018 г. е поискана нова публична продан на имота, поради това, че
първата е обявена за нестанала. Такава е насрочена за периода 18.05.2018 г.- 18.06.2018
г. След като и тя е обявена за нестанала е направено ново обявление с нова оценка за
имота в размер на 6700 лева. След неуспешното й провеждане е обявена нова продан
по искане на взискателя с начална цена 4824 лева.
На 12.07.2018 г. и 18.09.2018 г. са вписани възбрани върху недвижимите имоти
на ищеца за вземания на Община Карлово и НАП. От приложеното на лист 919 от
делото искане се установява, че вземанията са в размер на общо 51126.31 лева.
В края на 2018 г. изпълнението е насочено срещу друг поземлен имот с №
****** както и срещу ПИ с идентификатор 36498.504.148 и сградите в него. За
последния се установява само да е насрочен опис за 18.12.2018 г., но и да е извършен.
С определение от 28.11.2018 г. изпълнението на АУЗД от 18.02.2016 г. е спряно
4
по образувано от ищеца административно дело за неговото оспорване. Актът е
представен на ЧСИ И. с молба от 17.12.2018 г. като е поискано спиране на
изпълнителното дело. Направено е и възражение по чл. 442а ГПК и е поискано
прекратяване на изпълнението срещу имот .148 по КК на Карлово и имот № ****** и
№ *****
ЧСИ И. е спрял частично изпълнителното дело по отношение на вземанията по
АУЗД от 18.02.2016 г. и е продължил изпълнението за вземанията по АУЗД от
30.08.2012 г. Този акт на ЧСИ е съобщен на длъжника на 10.01.2019 г.
На 08.01.2019 г. е постъпило ново удостоверение от НАП за размер на
задълженията от 34823.02 лева.
Междувременно на 22.01.2019 г. е обявена за нестанала четвърта публична
продан на имот ****** за сумата от 4824 лева, а на 01.02.2019 г. е обявена за нестанала
първа публична продан на имот № *****с първоначална цена от 15200 лева.
На 22.01.2019 г. след представяне на доказателства от длъжника на цената на
имотите, ЧСИ И. е оставил без уважение искането за прекратяване на изпълнението
срещу част от имотите и вдигане на наложените обезпечения.
На 25.02.2019 г. е направено ново възражение по чл. 442а, ал. 2 ГПК. То отново
е оставено без уважение от ЧСИ, като разпореждането му е обжалвано пред ПОС. С
решение по гр.д. № 1037/2019 г. на ПОС жалбата е оставена без уважение.
На 25.03.2019 г. е постъпило искане от взискателя за опис на СОС с
идентификатори 36498.502.1133.3.2 и 36498.502.1133.3.4 по КК на гр. Карлово.
На 23.04.2019 г. новите публични продани на двата поземлени имота (****** и
№ ***** са обявени за нестанали.
На 14.05.2019 г. е извършен опис на двата самостоятелни обекта в гр. ******* и
след това е определяна пазарна стойност от 37 000 лева за СОС с идентификатор .2 и
31000 лева за СОС с идентификатор .4. С жалба от 10.06.2019 г. дружеството е
оспорило оценката на двата имота и е внесло разноски за изготвянето на нова оценка
от посочено от него вещо лице. ЧСИ е определил едноседмичен срок за изготвяне на
заключение. Съобщението е връчено на 27.06.2019 г. В последният ден от срока е
постъпило искане за продължаването му, като същото е оставено без уважения. Към
постъпилата молба не се констатира да се приложени доказателства за обстоятелства,
на които страната се позовава. Поради непредставянето на заключение и липсата на
доказателства за уважителни причини за това на вещото лице е наложена глоба в
размер на 300 лева с разпореждане от 08.07.2019 г.
С определение от 28.05.2019 г. по адм.д. № 3187/2018 г. на Адм. съд- Пловдив е
спряно изпълнение по АУЗД от 18.02.2016 г. до приключване на производството.
5
С молба от 13.06.2019 г. ЧСИ П. И. е уведомен за съдебния акт и от ищеца е
поискано спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Във връзка с молбата
ответникът изпраща съобщение, за това, че изпълнителното дело е спряно частично по
отношение на вземанията на взискателя Община Сопот по АУЗД от 18.02.2016 г. и
продължава по отношение на вземанията по АУЗД от 30.08.2012 г.
С протоколи от 28.10.2019 г. са обявени за нестанали двете публични продажби
на СОС в гр. Карлово. Като с молба от 04.11.2019 г. взискателят е поискал
извършването на нова продан.
За времето от 13.01.2020 г. до 13.02.2020 г. по изп. дело № 386/2017 г. на ЧСИ П.
И. се е провела публична продан за два СОС с идентификатори 36498.502.1133.3.2 и
36498.502.1133.3.4 по КК на гр. Карлово. На 20.02.2020 г. са издадени постановления
за възлагане на двата имота, които са влезли в сила 01.06.2020 г. Имотите са продадени
за сумата от 34658 лева за СОС с идентификатор .2 и 22340 лева за СОС с
идентификатор .4.
С решение от 10.06.2019 г. по адм. дело № 3187/2018 г. на Адм. съд- Пловдив,
потвърдено с решение от 11.03.2020 г. на ВАС АУЗД от 18.02.2016 г. е обявен за
нищожен. Съдебният акт е влязъл в сила на 11.03.2020 г., като не се установява да е
представено по изпълнителното дело от някоя от страните.
На 26.06.2020 г. е постъпило удостоверение от НАП за размер на задълженията
към държавата от 73443.59 лева.
На 02.07.2020 г. ЧСИ И. е извършил разпределение на постъпилите суми, за
което дружеството ищец е уведомено на 07.07.2020 г. Съставен е протокол за
предявяване на разпределението, като е отразено, че не са се явили представители на
страните. За вземанията на община Сопот е отделена сумата от 12358.40 лева.
Съгласно приложените към делото платежни нареждания в полза на общината е
платена сумата от 501.55 лева и 1583.48 лева, или общо 2085.03 лева. И двете
плащания са с основание АУЗД от 2012 г.
На 20.01.2021 г. ЧСИ е изискал препис от решението по адм. д. № 3187/2018 г.
на Адм. съд- Пловдив. По делото няма данни за причините, поради които е изискана
информацията към този момент (както се твърди в отговора на ИМ), но не се
установява и някоя от страните да е информирала съдебния изпълнител за влязлото в
сила решение по-рано.
На 25.01.2021 г. е постъпило удостоверение от НАП за това, че задълженията на
дружеството- ищец по делото, са в размер на 41999.52 лева. На 04.02.2021 г. по делото
са постъпили преписи на решенията и с постановление от 05.02.2021 г.
изпълнителното производство е частично прекратено относно вземанията по АУЗД от
6
18.02.2016 г. Актът на ЧСИ е влязъл в сила на 26.02.2021 г.
На 26.03.2021 г. е постъпила нова информация за задълженията към държавата в
размер на 36625.0 лева.
На 29.03.2021 г. е извършено разпределение на сумата от 9555.37 лева, запазена
по сметка на ЧСИ за вземания по АУЗД от 18.02.2016 г., обявен за нищожен.
Длъжникът е уведомен за разпределението на 02.04.2021 г., като същото му е
предявено на 08.04.2021 г.
С молба от 10.07.2020 г. е образувано изп. д. № 672/2020 на ЧСИ П. И., за
вземания на Община Сопот към ищеца по изпълнителен лист. По молба на взискателя
вземанията са присъединени към изп. д № 386/2017 г.
С молба от 13.04.2022 г. е образувано изп.д. № 442/2022 на ЧСИ П. И. между
същите страни за вземания по АУЗД от 2022 г.
По делото е приета СТЕ, която дава пазарна оценка на двата СОС към момента
на публичната продан и тройна СТЕ предвид оспорването й. Приета е и ССЕ, която
дава заключение за начислените от ЧСИ такси, както и за това, че по изпълнителното
дело няма данни за превеждането на суми по акта от 2016 г. към взискателя, но от
представените банкови извлечение се установявало, че община Сопот е върнала по
сметка на ЧСИ сумата от 6080.03 лева на 18.01.2021 г. и сумата от 3475.34 лева на
29.01.2021 г. Общата възстановена сума е 9555.37 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
При деликтния иск по чл. 441 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, съдът преценява
процесуалната законосъобразност на действията и/или бездействията на съдебния
изпълнител /реш. № 196/2012 г по гр. д. № 1555/2011 г. на ІІІ г. о/. Съдът по деликтния
иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на
съдебния изпълнител без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и ако са
обжалвани какво е решението на съда по жалбата.
За да възникне основание за ангажиране на отговорността на частния съдебен
изпълнител по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, следва да са налице неправомерни действия или
бездействия при изпълнение на дейността му по принудително изпълнение, настъпила
вреда, и причинна връзка между неправомерното поведение и вредата. Съдът по
деликтния иск е длъжен да прецени процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално
законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист
или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания
на процесуалния закон. Противоправността, като елемент от фактическия състав на
7
вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на
действието или бездействието на съдебния изпълнител. Обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. тези,
които увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или
бездействие на частния съдебен изпълнител, и които са типична, нормално
настъпваща последица от вредоносния резултат. В този смисъл Решение № 620 от
24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4127/2023 г., IV г. о.
На първо място ищецът се позовава на крайна диспропорционалност на
наложените обезпечителни мерки с размера на вземането. Съгласно дадените в
Решение № 14 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3343/2020 г., III г. о., разяснения при
действието на нормата на чл. 442а ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) СИ може по възражение на
длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са
несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката си трябва да
отчете "всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение
на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено", като ще отговаря
за вреди както в случая, когато те са произтекли от неправилното неуважаване на
възражението на длъжника; така и когато в резултат на вдигане на мерките, някаква
част от вземането на взискателя остане неудовлетворена. Затова, при преценката си за
съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител, трябва да има предвид не
само стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество
(известна несъразмерност е допустима), но и комплекс от фактори с различна
относителна тежест по конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес. От
мотивите към законопроекта на ЗИД ГПК – обн. ДВ бр. 86/2017 г. и обсъжданията в
Народното събрание, става ясно, че приетите законодателни промени целят да се
избегнат случаите на насочване на принудителното изпълнение върху имущество на
длъжника, чиято стойност многократно надхвърля размера на вземането на кредитора,
както и предприемането от ЧСИ на множество изпълнителни действия, натоварващи
длъжника с разноски, надвишаващи по размер сбора от главницата и лихвите по
задължението му. Освен това е посочено, че преценката на съдебния изпълнител
относно съразмерността на наложените обезпечителни мерки и приложените
изпълнителни способи е такава за целесъобразност по конкретното изпълнително дело.
Тя се извършва с оглед на всички установени по делото факти, включително и такива
за налични публични вземания и изпълнителни производства против длъжника, по
които взискатели са трети лица, както и дали същите са хирографарни или
привилегировани кредитори. В тези случаи е възможно изпълнителните действия да
имат за предмет длъжниково имущество, чиято стойност надвишава размера на
вземането на взискателя, ако това би обезпечило възможността за удовлетворяването
8
му, при отчитане на интересите на останалите кредитори.
В действителност от самото образуване на производството съдебният
изпълнител е наложил обезпечителни мерки възбрана върху 5 поземлени имота и 13
сгради на длъжника. Не се установява последната възбрана от 03.11.2017 г. да е върху
нов имот. Същата е вписана поради констатирано обединяване на два други имота,
върху които първоначално е поискано вписване на възбрана. Към този момент все още
няма яснота относно конкретната пазарна стойност на възбраненото имущество и
възможностите срещу него да се проведе принудително изпълнение, за да се
удовлетворят вземанията на длъжника и евентуални присъединени кредитори, като
Държавата, съгласно изискванията на чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК.
В случая, ищецът се позовава на допусната от ЧСИ „крайна
диспропорционалност“ между дълга по изпълнителното дело и имуществото, върху
което е наложена възбрана, чиято пазарна стойност надвишавала значително размера
на задълженията. Направеното от ищеца възражение не се установява, защото
единствено от несъответствието между стойността на възбраненото имущество и
размера на дължа не може да се изведе нарушение на разпоредбата на чл. 442а ГПК.
Както бе посочено по-горе при преценката следва да се вземат предвид множество
други фактори обобщени в нормата като всички данни и обстоятелства по делото,
процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане
неудовлетворено.
На първо място, не могат да се възприемат твърденията на ищеца за наличието
на задължение в размер на 15 162 лева. Това е сумата по единия от актовете, въз
основа на които е образувано изпълнителното дело. Налице е и друг акт от 2012 г.,
като общата им стойност съгласно изпратената поканата за доброволното изпълнение е
23398.08 лева. След това по делото е получено и удостоверението от НАП за
задължения в размер на 35097.54 лева.
Неоснователни са и възраженията по отношение на задължителното
уведомяване на НАП и присъединяването на Държавата като кредитор по делото.
Съгласно чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК Държавата е присъединен
взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания в размера, който е
съобщила на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Поради това,
съдебният изпълнител е длъжен да изпрати съобщение до НАП за започналото
принудително изпълнение и след това за извършеното разпределение по
изпълнителното дело, като няма право да продължава производството преди
получаване на удостоверението от НАП за наличие на публични задължения на
длъжника– чл. 191, ал. 5 ДОПК. Нормите са императивни и не предвиждат
изключения.
9
Представеното удостоверение има за цел единствено да удостовери размера на
задълженията, които подлежат на принудително удовлетворяване. Самото
удостоверение не представлява административен акт и не подлежи на съдебен
контрол, но това не означава, че страната е оставена без възможност за защита. Ако
длъжникът по изпълнителното дело счита, че не дължи всички или част от
удостоверените публични задължения, разполага с възможност да ги оспори по
предвидените в закона начини- обжалване на актовете, с които се установяват,
оспорване чрез иск, когато са нали обстоятелства, обуславящи недължимост, да иска
от съда спиране на изпълнението по тях и други. Докато по съответния ред не бъде
установено, че задълженията към Държавата не са дължими, съдебният изпълнител е
длъжен да се съобрази с постъпилото удостоверение и да конституира Държавата като
присъединен кредитор в производство.
На следващо място трябва да се вземе предвид и констатираното през 2018 г.
налагане на нови обезпечителни мерки възбрана върху недвижимите имоти на ищеца в
полза на друг кредитор- община Карлово и ТД на НАП Пловдив и последвалото
насочване на изпълнението, чрез опис и изнасяне на публична продан само на един
поземлен имот. Едва след неуспешното провеждане на няколко публични продани на
поземления имот, е извършен опис на втори и след липсата на наддавателни
предложения и по отношение на него изпълнението е насочено към два самостоятелни
обекта в сграда в гр. Карлово. Към момента на предявяване на исковата молба на
публична продан са продадени само двата обекта в гр. Карлово, а постъпилите от тях
суми се оказват недостатъчни за погасяването на задълженията към взискателя-
община Сопот и останалите присъединени кредитори.
На последно място следва да се има предвид, че посочената от ищеца пазарна
цена на имотите не удостоверява реална възможност за реализация на имуществото на
тези стойности, чрез публична продан.
При съобразяването на всички тези данни съдът намира, че с наложената от
съдебния изпълнител възбрана на 5 поземлени имота (4 след обединението на два) и
13 сгради, разположени върху два от тях, не се обосновава нарушение на чл. 442а
ГПК.
Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на постановеното от
съдебният изпълнител частично спиране на изпълнението. Между две страни в едно
изпълнително дело е възможно да съществуват различни материални правоотношение
и съответно задължения по различни изпълнителни основания. Развитието на
материалните правоотношения по отделните изпълнителни основания може да е
различно и съответно съдбата на изпълнението по тях също ще бъде различна.
10
В настоящия случай, изпълнителното дело е образувано въз основа на два АУЗД
от 2012 г. и от 2016 г. Те представляват напълно самостоятелни изпълнителни
основания и представянето им едновременно с една молба и образуването на едно
изпълнително дело не променя това. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 във вр. с
чл. 144, ал. 1 ДОПК, обжалването на акта за установяване на задължения по
декларация не спира изпълнението му освен ако съдът не спре изпълнението.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 3, във вр. с чл. 157, ал. 3 ДОПК,
основателността на искането за спиране на изпълнението на ревизионен акт е
обусловено от представянето на доказателства за направено обезпечение в размер на
главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е
наложено обезпечение, искането следва да съдържа предложение за обезпечение в
същия размер.
По изпълнителното дело, а и в настоящото производство са представени
доказателства за това, че съдът е спрял изпълнението единствено по отношение на
АУЗД от 18.02.2016 г., като само той е бил и предмет на съдебна проверка по
образуваното дело пред Адм. съд-Пловдив. По отношение на другия акт от 2012 г., не
са представени доказателства за постановено спиране на изпълнението. Поради това
съдебният изпълнител няма правомощия да спре принудителното изпълнение по него.
В практиката си ВКС е приемал, че без изричен акт на съда за спиране на
изпълнението, длъжникът не може да се позовава пред съдебния изпълнител, че са
настъпили предпоставките за спиране, защото последният дължи подчинение на
издадения изпълнителен лист (определение № 454/29.12.2008 г. по ч. гр. д. №
2260/2008 г., III г. о., определение № 415/15.07.2009 г. по ч. т. д. № 375/09 г., I т. о.,
определение № 420/17.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2484/2015 г., ІV г. о. на ВКС и др.). За да
парализира изпълнителната сила на акта, длъжникът не може да доказва или да се
позовава пред съдебния изпълнител на осъществяване на съответното основание, той
трябва да представи акт на съда в тази насока. Такъв е бил постановен единствено по
отношение на АУЗД от 2016 г., първоначално с определение от 28.11.2018 г. Този
съдебен акт е съобщен на ЧСИ с молба от 17.12.2018 г. и с разпореждане от същата
дата той е спрял частично изпълнителното дело по отношение на вземанията по АУЗД
от 18.02.2016 г. Производството по другото изпълнително основание- АУЗД от 2012 г.
обаче продължава, защото съдебният изпълнител дължи подчинение на представения
изпълнителен титул и без акт на съда не може да преценява дали са налице
предпоставки за спиране на изпълнението по него.
Следва да се посочи, че по изпълнителното производство и по настоящото дело
също не са ангажирани доказателства, които да обосновават предпоставки за спиране
или прекратяване на изпълнението по акта от 2012 г. Не е налице спиране, постановено
11
от съд, което да засяга всички вземания на взискателя по изпълнителното дело, поради
което и след като изпълнителното производство продължава относно останалите
задължения на длъжника, то и ЧСИ има право да извършва и принудително
изпълнение за паричните притезания, вкл. и насочвайки го към недвижими имоти,
собственост на длъжника. Позоваването на ищеца на мотивите на съда при
постановяване на спирането на изпълнението по АУЗД от 2016 г. не може да бъде
възприето, защото самите те не обвързват съдебния изпълнител. Спирането на
изпълнението има за цел да защити длъжника от незаконосъобразно принудително
изпълнение до решаването на спора относно изпълнителното основание. След като по
отношение на акта от 2012 г. няма повдигнат спор за дължимост на сумите, то не са
били налице и предпоставки за отлагане на неговото принудително изпълнение.
Не може да се сподели и възражението, че принудителното изпълнение е
продължило при пълна липса на пропорционалност. Към този момент по
изпълнителното дело подлежат на изпълнение вземанията по АУЗД от 2012 г. в размер
на 2376.31 лева главница и 1766.87 лева лихва, изчислена до 17.12.2018 г., както и
сумата от 35097.54 лева по постъпилото удостоверение от НАП. Наред с това към този
момент върху имотите на ищеца се констатира да са наложени нови възбрани по друго
изпълнително дело с кредитори Община Карлово и ТД на НАП Пловдив, на обща
стойност 51126.31 лева. Тук следва да се посочи, че по отношение на последната сума
е налице дублиране на задълженията към Държавата, доколкото и по другото
производство тя отново се явява присъединен кредитор.
При тези данни съдебният изпълнител е предприел принудително изпълнение
по искане на взискателя чрез обявяване на публична продан за един поземлен имот на
длъжника, което не може да се определи като непропорционално.
След неуспешното провеждане на няколко публични продани на поземлени
имоти, по искане на взискателя ЧСИ насочва изпълнението срещу два СОС с
идентификатори 36498.502.1133.3.2 и 36498.502.1133.3.4 по КК на гр. *******. Тези
изпълнителни действия не се установява да са незаконосъобразни, защото към този
момент продължават да са налице предпоставките за принудително изпълнение на
вземанията по АУЗД от 2012 г., като са налице и присъединени кредитори в лицето на
община ******* и Държавата, предвид наложените възбрани (чл. 459, ал. 1 ГПК) и
постъпилото удостоверение.
Проведена е успешна втора публична продан на двата СОС и са възложени
срещу сумата от общо 56998 лева, която съдебният изпълнител разпределя на
02.07.2020 г. В действителност с разпределението съдебният изпълнител определя
суми за удовлетворяване и на вземането на взискателя община Сопот по АУЗД от 2016
г., които вече е обявен за нищожен с влязло в сила решение, но това негово поведение
12
не може да се определи като противоправно, защото към този момент все още не е
уведомен от някоя от страните за развитието на административното дело. Съгласно
формираната практика на ВКС /Решение № 207 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3201/2017 г., 4-то г. о./ съдебният изпълнител не е задължен да следи за развитието на
материалното правоотношение между страните по изпълнението и служебно да
съобразява действията си по изпълнителното производство с него. Той може да
съобрази тези обстоятелства, ако бъде уведомен за тях от някоя от страните по
изпълнителното производство или от трето, засегнато от изпълнението лице, и му
бъдат представени надлежни доказателства за това.
Тъй като към момента на разпределението никоя от страните не е уведомила
съдебния изпълнител за настъпилата промяна, той е следвало да процедира съобразно
разпоредбите на ГПК, третирайки изпълнението на вземанията единствено като
спряно. Тъй като вземанията по акта от 2016 г. са обезпечение чрез възбрана (лист 379-
390 от делото) вписаната върху двата продадени имота, приложение намира
разпоредбата на чл. 459, ал. 1 ГПК- кредиторът, в полза на който е допуснато
обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател,
когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на
обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се
предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между
останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.
Точно в тази насока са и действията на ЧСИ, като при разпределението са
отделени суми за пропорционално удовлетворяване на вземанията по АУЗД от 2016 г.
Към този момент информацията по изпълнителното дело е, че изпълнението по акта е
спряно и на ЧСИ не е съобщено от страните за влязлото в сила решение, с което се
обявява неговата нищожност. При тези данни не се установява противоправност на
действията на съдебния изпълнител. Тук следва да се посочи, че по приложеното
копие на изпълнително дело липсват, каквито и да било данни за уведомяването на
ЧСИ до 15.01.2021 г., когато се установява връщане на преведени в полза на община
Сопот суми по акта от 2016 г., като самият ответник в отговора на исковата молба
признава, че е получил такава информация преди това- на 06.01.2021 г. от постъпило
искане от органите на МВР.
В действителност се установява, че съдебният изпълнител е превел по сметка на
взискателя сумата от общо 9555.37 лева разпределена за частично погасяване на
вземания по акта от 2016 г., без да имал основание за това към 10.08.2020 г., а и
впоследствие, тъй като изпълнението на това вземане е било спряно и сумата е
следвало да бъде запазена по сметка на ЧСИ, съгласно чл. 459, ал. 1, изр. второ ГПК.
Доколкото същата е върната от общината в пълен размер и след представянето на
13
надлежни доказателства за нейната недължимост е разпределена за погасяване на
останалите задължения по изпълнителното делото, то нарушението е само формално и
от него не са произтекли вреди за длъжника. В крайна сметка, след като по делото са
представени доказателства за недължимост на сумите по издадения АУЗД от 2016 г., с
разпределената за погасяването им част е процедирано именно по предвидения в чл.
459, ал. 1, изр. последно ГПК начин, а именно: разпределена е за удовлетворяване на
непогасените задължения по изпълнителното дело. В този смисъл Решение № 620 от
24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4127/2023 г., IV г. о.
В обобщение се налага изводът, че по делото не се установява противоправно
поведение на ответника, в резултат на което на ищеца да са били причинени
имуществени вреди, поради което предявените искове с правно основание чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ са неоснователени и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 4605.90 лева за разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. Беш бунар“ № 1, срещу ЧСИ П. С.
И., рег. № ***, с адрес: гр. *********************, искове за ОСЪЖДАНЕ на ЧСИ П.
С. И. да заплати на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, сумата от 80 000.00 лева-
имуществените вреди от незаконен отказ на съдебния изпълнител да спре
изпълнително дело № 386/2017 г. и незаконно изнасяне на публична продан на СОС с
идентификатори 36498.502.1133.3.2 и 36498.502.1133.3.4 по КК на гр. Карлово, ведно
със сумата от 10 577.78 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 20.02.2020 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 6376.50 лева- имуществени вреди
от начислени от съдебния изпълнител такси и разноски по разпределение от 02.07.2020
г., ведно със сумата от 607.54 лева- обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 02.07.2020 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 388.71 лева- имуществени
вреди от начислени от съдебния изпълнител такси и разноски по разпределение от
29.03.2021 г., ведно със сумата от 7.88 лева- обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 29.03.2021 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 1721.57 лева-
имуществени вреди, представляващи лихви начислени върху вземане по АУЗД от
30.08.2012 г. поради незаконосъобразно разпределение от 02.07.2020 г. и
незаконосъобразно превеждане на суми по обявен за нищожен АУЗД от 18.02.2016 г.,
14
ведно със сумата от 164.03 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 02.07.2020 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 15 000.00 лева- неимуществени
вреди от незаконосъобразно протичане на изпълнителното дело № 386/2017 г. и
несъразмерност на наложените обезпечения, ведно със сумата от 6412.51 лева-
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.03.2017 г. до
09.06.2021 г.; ведно със законната лихва върху сумите за имуществени и
неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба на 10.06.2021г. до
окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Карлово ул. Беш бунар“ № 1, да заплати на ЧСИ П. С. И., рег. № ***,
с адрес: *************************, сумата от 4605.90 лева- разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ- общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК ********* и ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, като трети лица подпомагащи
страни на ответника ЧСИ П. С. И., рег. № ***.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15