Присъда по дело №7911/2014 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И

към Присъда № 182 от 17.06.2016 г.,

постановена по НОХД № 7911/2014 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.

 

Районна Прокуратура, град Пловдив е повдигнала обвинение против Й.Д.Н. с ЕГН: **********, за това, че през периода на неустановена дата на месец март 2012 г. до 25.04.2013 г. в гр. Куклен и гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях наказанието не е отложено по чл. 66 НК, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за имотна облага е възбудил заблуждение у различни лица и с това е причинил имотна вреда на лицата, както следва: - на неустановена дата през месец март 2012 г. в гр. Куклен с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у Й. А. В. – У. на ,,Дъга 93’’ ООД заблуждение и с това е причинил имотна вреда на същото дружество в размер на 7 103,20 лева; на 04.11.2012 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Т.К.Т. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 1 129,20 лева; на 25.04.2013 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у В.А.Л. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 500 евро /обвинението за този пострадал е изменено в о.з. на 17.06.2016 г./, като общата стойност на причинените имотни вреди на горепосочените лица възлиза на 8 232,40 лева и 500 евро – престъпление по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, буква ,,б’’ НК, както и за престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че в периода от 28.11.2013 г. до 13.12.2013 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител със З.Д.Н. ЕГН: ********** с цел да набави за себе си и за другиго – З.Д.Н. имотна облага е възбудил заблуждение у различни лица и с това е причинил имотна вреда на лицата, както следва: на 28.11.2013 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си и за другиго – З.Д.Н. имотна облага е възбудил у Г.С.Р., *** на фирма ,,Мони МГ’’ ООД заблуждение и с това е причинил имотна вреда на същото дружество в размер на 926,91 лева; на 13.12.2013 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си и за другиго – З.Д.Н. имотна облага е възбудил заблуждение у В.С.Х. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 550 лева, като общата стойност на причинените имотни вреди на горепосочените лица възлиза на 1 476,91 лева.

Районна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение и против З.Д.Н. за това, че в периода от 28.11.2013 г. до 13.12.2013 г. в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Й.Д.Н. с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е възбудил заблуждение у различни лица и с това е причинил имотна вреда на лицата, както следва: на 28.11.2013 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си и за другиго – Й.Д.Н. имотна облага е възбудил у Г.С.Р. – *** на фирма ,,Мони МГ’’ ООД заблуждение и с това е причинил имотна вреда на същото дружество в размер на 926,91 лева и на 13.12.2013 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си и за другиго – Й.Д.Н. имотна облага е възбудил заблуждение у В.С.Х. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 550 лева, като общата стойност на причинените имотни вреди на горепосочените лица възлиза на 1 476,91 лева – престъпление по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква ,,а’’, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В хода на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа същото. Намира, че от събраните доказателства, може да се изведе категоричен извод, за това, че подсъдимите са извършили престъпленията за които са предадени на съд. Престъпленията били извършени с желани общественоопасни последици. Предлага на съда на определи на подсъдимите наказания в предвидения в закона минимум.

Представителят на ощетеното юридическо лице ,,Дъга 93’’ ООД, редовно уведомен за насроченото съдебно заседание се яви, но не направи искане за конституиране като граждански ищец.

Пострадалата Т.К.Т. не беше открита на посочения от нея адрес за насроченото на 17.06.2016 г. о.з.,.

Частният обвинител и граждански ищец В.Л., в хода на съдебните прения посочи, че поддържа казаното от прокурора и поиска уважаването на предявения от него граждански иск.

Повереникът на ощетеното юридическо лице - ,,МОНИ МГ’’ ООД и граждански ищец – адв. Д. поиска осъждането на подсъдимите да заплатят солидарно сумата по предявения срещу тях граждански иск, ведно с разноските.  

Молбата за конституирането в качеството на граждански ищец, на пострадалия В.Х., беше оставена без уважение. Същият редовно уведомен за насроченото на 17.06.2016 г. съдебно заседание, въпреки указанията на съда, не посочи доказателства за неявяването си, поради уважителни причини.

Защитникът на подсъдимия Й.Н. – адв. И.Д. намира, че след признаването за виновен на неговия подзащитен, на последния следва да бъде определено наказание към минимума предвиден в закона.

Подсъдимият Й.Н. заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник, като в последната си дума изрази съжаление за стореното.

Защитникът на подсъдимия З.Н. – адв. Ж., поиска налагането на наказание на неговия подзащитен в минимума предвиден в закона. Относно предявения граждански иск, поиска отхвърлянето на същия.

Подсъдимият З.Н. заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник, като в последната си дума поиска по-леко наказание.

Съдебното следствие по делото протече по реда на чл. 371, т. 1 НПК, като страните изразиха съгласие да не се разпитват свидетелите Й. В., П.М.В., Т.К.Т., М.М.Р., И.З.И., Ш.Ш.А., Д.И.К., Д.Н.Т., С.А.Ш., М.Ж.Т., С.И.Л., Д.С.Д., В.С.Х., В.И.М., Г.С.Р., Й.П.Т., Я.И.В., В.Р.Н., К.Т.Т., Х.П.П., Д.Т.К., К.Г.Н., Т.Г.В. като при постановяване на присъдата съдът непосредствено се ползва от съдържанието на съответните протоколи за разпит на тези свидетели в хода на досъдебното производство.  

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Й.Д.Н. е роден на *** ***, б., български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

         Осъжданията по НОХД № 378/2006 г. по описа на Районен съд - гр. Асеновград и по НОХД № 435/2006 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив квалифицират деянията на Й.Н. извършени при опасен рецидив при смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК. Двете осъждания, видно от справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанието” са изтърпяни на 07.03.2008 г. Наказанието наложено на обв. Й.Н. по НОХД № 378/2006 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград е 1 година и 9 месеца лишаване от свобода, а по НОХД № 435/2006 г. на Районен съд гр. Пловдив е 8 месеца лишаване от свобода.

         Подсъдимият З.Д.Н. е роден на *** ***, обл. Пловдив, б., български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН **********.

         От значение за квалифициране на деянията на З.Н., като извършени при условията на опасен рецидив е осъждането му по НОХД № 605/2007 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград, влязло в законна сила на 12.02.2008 г. в размер на 2 години и 9 месеца лишаване от свобода, като впоследствие с определение на Районен съд гр. Асеновград по ЧНД № 116/2008 г. след групиране на наказанията по общо 10 осъждания му е наложено лишаване от свобода в размер на 4 години, което е било завишено с 6 месеца или общо наказание в размер на 4 години и 6 месеца, което видно от справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е изтърпяно на 11.05.2012 г.  

         Свидетелката Й. В. била У. на дружеството „Дъга 93” ЕООД. Същото притежавало товарен автомобил „Шкода Лиаз” с дата на първа регистрация 03.11.1990 г. и ДК№ ***, както и багер Варински 611 с номер на двигател **. Св. В. желаела да предаде за скрап описаните вещи, след като същите бъдат нарязани и подготвени за предаване. На неустановена дата през м. март 2012 г. със св. В. се свързал подсъдимият Й.Н., който заявил, че търси за изкупуване метални отпадъци, като същата му обяснила, че притежава товарен автомобил и багер, които са стари и възнамерява да предаде същите за вторични суровини. Й.Н. й заявил, че може да изкупи на цена от 0.52 лв. за кг. металните отпадъци, от товарния автомобил „Шкода Лиаз” и от багера. Св. В. се съгласила, като в този момент при преговорите тя не съобразила, че посочените движими вещи не са бракувани. Междувременно Й.Н. се свързал със св. П.В. и подписал договор за покупко-продажба на 14.03.2012 г. с „Пети” ЕООД /лист 114-115 от ДП том I/, на което дружество представляващ е бил свидетелят В., по силата на който същият следвало да продаде на „Пети” ЕООД лични движими вещи – отпадъци от машини /скрап/, находящ се в гр. Куклен /бивш стопански двор/. Предмет на този договор били вещите притежавани от дружеството, чийто У. била св. В., а към датата на подписване на договора Й.Н. не бил *** на тези вещи. Същият целял да се обогати със сумата уговорена за продажбата на машините, които били собственост на „Дъга 93” ЕООД. Обвиняемият не информирал за подписания договор св. В.. При подписване на договора на Й.Н. бил изготвен ордер за сумата от 7000 лв. /лист 113 от ДП том I/, която сума обаче не му била заплатена, а впоследствие този ордер бил унищожен. При едно от закарванията на работници в стопанския двор, в който били машините за скрап на ,,Дъга 93’’ ООД, същите били транспортирани от свидетеля С.А.Ш..

На 14.03.2012 г. в стопанския двор на гр. Куклен дошъл камион на „Пети” ЕООД, в който била натоварена част от получената като продукция скрап, след нарязването на машините. Св. В. и Й.Н. отишли в офиса на „Пети” ЕООД, където на Н. било заплатено предаденото на тази дата количество скрап от св. П.В. – У. на „Пети” ЕООД. През това време св. В. стояла извън сградата на офиса. След излизането си от офиса Й.Н. заплатил на св. В. сумата от 2500 лева, представляваща уговорената между тях цена за предаденото на тази дата количество скрап. Със заплащането на тази сума Й.Н. целял да затвърди заблуждението в което бил въвел св. В., за да може безпрепятствено да предаде и останалото количество скрап, с което да изпълни поетите задължения спрямо св. В..

На 21.03.2012 г. в стопанския двора на гр. Куклен дошъл св. П.В. и провел разговор със св. В., като я попитал каква е причината за забавяне предаването на останалото количество скрап. Св. В. казала, че няма проблем и в следващите дни в офиса на „Дъга 93” ЕООД дошли служители на „Пети” ЕООД и натоварели останалото количество скрап. Било установено, че общото тегло на получените метални отпадъци от желязо след нарязване на транспортните средства било 13660 кг. Св. В. поискала да й бъде заплатено от св. В. дължимата сума в размер на 7103.20 лв., или това е сумата равняваща се 13 660 кг, като се умножат по 0,52 лева, като същият й посочил, че е превел авансово сума на Й.Н. и предоставил на св. В. подписания договор с Й.Н.. Впоследствие, след този разговор св. В. потърсила контакт с Й.Н., който отрекъл да е получавал тази сума, поради което и не й я предал. В случая имотната вреда за дружеството представлявано от Й. В., се явява стойността на предаденото количество скрап в размер от 7 103,20 лева.

За предаденото количество метални отпадъци, по силата на сключения договор между Й.Н. и представляваното от П.В. дружество, последният заплатил на първия сумата от 6 761,70 лева, в която подкрепа се явява ордерът от 23.03.2012 г. и показанията на свидетеля П.В..

         В хода на разследването св. В. починала.

Подсъдимият Й.Н. имал медицински проблеми, като в резултат на същите му се налагало често да бъде хоспитализиран в различни болнични заведения. През м. ноември 2012г. същият постъпил на лечение в МБАЛ „Пловдив” АД, като се запознал със св. Т.Т., която била медицинска сестра в отделение „Неврология” в МБАЛ „Пловдив” АД. На 04.11.2012 г. поискал от нея да закупи мобилен телефон на изплащане, като й обещал, че същият ще покрива вноските по кредита. На същата дата св. Т. и Й.Н. отишли в магазин „Германос” в МОЛ „Пловдив”, като тя закупила на изплащане с погасителен план с 24 равни вноски мобилен телефон, „Самсунг Галакси SІІІ” със СИМ-карта на мобилния оператор „Глобул”, като една месечна вноска била в размер от по 43,90 лева. След закупуване на посочения телефон тя го предала на Й.Н.. Същият с цел да убеди Т. колко е сериозен и как ще заплаща дължимите вноски заплатил навреме първата дължима вноска, след което спрял да плаща. Впоследствие Т. многократно се опитвала да осъществи контакт с Н., като той й обяснявал как ще продължи да плаща вноските си. В случая стойността на имотната вреда за пострадалата Т. се явява, стойността на мобилния телефон ,,Самсунг Галакси SIII’’, от която трябва да се извади първата заплатена от Й.Н. вноска. Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза се установява, че стойността на този апарат е в размер от 1 129,20 лева, от която сума като се извади първата заплатена вноска от Й.Н. – 43,90 лева, се получава, че вредата, която е претърпяла Т.Т. е в размер от 1 085,30 лева, за която сума подсъдимият Й.Н. беше признат за виновен, а за разликата до 1 129,20 лева, беше признат за невиновен.

         През м. април 2013 г.  подсъдимият Й.Н. постъпил за лечение в УМБАЛ „Св. Г.”***. По същото време на лечение там била и св. С.Л. – съпруга на св. В.Л.. Същата се била запознала в болничното заведение с Й.Н., като в хода на водени разговори тя споделила, че мъжът й е търговски представител на „Инфомед” ЕООД гр. София. Подсъдимият Й.Н. видял в получените сведения удобен случай да продължи с измамливата си дейност. При последвала среща на неустановена дата преди 22.04.2013 г. Й.Н. се представил на св. Л. като човек, който има сериозни връзки в Митница – Свиленград, че може да му уреди на по-евтини цени конфискувани стоки, които били изнасяни за разпродажба, като му дал за пример цена от 700 лв. за телевизор „Сони” модел „Бравия” с редовна цена в магазин около 1500 лв. и телефон „Самсунг” модел „Галакси” на цена около 200 лв. Обещал му, че за сумата от 1000 лева може да му осигури телевизор „Сони Бравия”, таблет и мобилен телефон „Самсунг”. Обещал му, че посочените вещи ще бъдат закупени на 27.04.2013 г. Св. Л. знаел, че съществува възможност за закупуване на конфискувани стоки от митническите власти, като се доверил на Й.Н., тъй като същият бил изключително убедителен. Л. обаче не знаел каква точно е процедурата по закупуване на такива вещи, но независимо от това считал, че Й.Н. му представя вярна информация за това обстоятелство. Св. Л., в присъствието на С.Л. предал на 25.04.2013 г. на Й.Н. равностойността в евро на поисканата сума, а именно 500 евро, като преди предаването им Й.Н. посочил, че няма да има проблем със закупуването на стоките, като заявил, че всъщност брат му ще закупи посочените стоки. Дали братът на Й.Н., другият подсъдим З. Н. е участвал по някакъв начин в това деяние, няма данни, доколкото в разпита си в о.з. свидетелят В.Л. заяви, че е разговарял по телефона с лице, което се е представило за брат на Й.Н., но не знае дали това е бил З.Н..

         На 26.11.2013 г. подсъдимите Й.Н. и З.Н. отишли в склад на фирма „Мони МГ” ООД, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Шумен” № 2, която фирма се занимавала с металопроизводство. Подсъдимият Й.Н. се представил с името Й.Д. и обяснил на св. Й.Т. – ***** във фирма „Мони МГ” ООД, че притежава леярна в гр. Асеновград, обл. Пловдив и се нуждае от материал. Посочил също така, че има голяма поръчка от руски клиенти и са му необходими в тази връзка орнаменти за врати. З.Н. потвърдил думите на брат си и заявил, че им трябват спешно. Св. Т. заявил, че към момента дружеството не произвежда подобни детайли, предоставил им телефона на У.я на дружеството – св. Г.Р. и обяснил, че следва да комуникират с Р. и евентуално да се разберат при какви условия ще бъдат изработвани орнаментите. На същата дата обвиняемите се срещнали със св. Р. и му обяснили същите неща. Й.Н. обяснил, че неговите клиенти руснаци щели да дойдат в България, като се интересували от производство на метални врати, във връзка с което трябвало да се правят отливки от цам. На следващия ден Й.Н. се обадил на св. Р. и го попитал дали има цам за продажба, тъй като негов клиент от Свиленград се нуждаел от голямо количество и искал да пробва такова. Св. Р. се съгласил да предостави 200 кг. цам, които да бъдат използвани от клиента на подсъдимия Й.Н.. На 28.11.2013 г. З.Н. ***, на адреса на в гр. Пловдив, ул. „Ш.” № * за да получи уговореното количество цам. З.Н. не носел в себе си никаква парична сума, като заявил, че ще заплатят с брат му количеството няколко дни по-късно. Св. Т. се свързал със св. Р., описал му исканията на З.Н., като св. Р. разрешил да бъде предоставено количеството цам, поискано от този подсъдимия. В лекия автомобил, с който дошъл З.Н. били натоварени 27 кюлчета цам, с общо тегло 205.980 кг. /двеста и пет кг. деветстотин и осемдесет грама/. Впоследствие св. Р. многократно се свързвал с Й.Н. във връзка със заплащане на предаденото количество цам, както и с оглед проявен интерес към дробометна машина, за която Й.Н. обещавал, че ще достави на много ниска цена. След като последният в продължителен период от време намирал различни причини да не достави машината, а същевременно предявявал претенции за заплащането й предварително, св. Р. разбрал, че дружеството му е било ощетено с равностойността на предаденото количество цам, а именно 926.91 лева.

         Св. В.Х. бил свързан с Й.Н. от своя позната В.И.М., която познавала същия като клиент на заведение „Рубаят” в гр. Пловдив. От своя страна св. Х. желаел да рефинансира своя потребителски кредит, за който считал, че условията са неизгодни. Св. М. била споделила това на обв.Й.Н.. При този разговор Й.Н. обяснил на св. М., че може да съдейства за отпускането на кредит от банка „ДСК” при преференциални условия. Именно това била причината св. М. да свърже Й.Н. и св. В.Х.. Подсъдимите Й.Н. и З.Н. се свързали със св. В.Х. и се уговорили да се срещнат, като срещата се осъществила на 11.12.2013 г. в гр. Пловдив, в близост до дома на последния, който се срещнал с двамата подсъдими в лек автомобил „Волво”, с който същите дошли на срещата. З.Н. се представил с името И., а Й.Н. посочил, че е познатият на св. М.. Й.Н. започнал да разпитва св. Х., като му обяснявал, че няма проблем да му съдейства за отпускането на кредит при преференциални условия от банка „ДСК”. През цялото време З.Н. потвърждавал думите на брат си, като уверявал св. Х., че няма да има проблеми по отпускането на кредит. Й.Н. обяснил на св. Х., че кредитът ще бъде изтеглен при годишна лихва 6.9%, но тъй като лихвата е изключително изгодна, св. Х. следва да направи подарък на служителката от банка „ДСК”, която щяла да уреди нещата. На 12.12.2013 г.  Й.Н. се обадил на св. Х. и му заявил, че на следващия ден щял да го вземе от дома му за да подпише договора за кредит. На 13.12.2013 г. двамата се срещнали в гр. Пловдив на бул. „Южен”, като св. Х. влязъл в клон на банка „ДСК” и си открил сметка. Служителите на банковия клон го попитали каква е целта на откриването на сметката, като св. Х. им обяснил, че очаква по тази сметка да му бъдат преведени средства от отпуснат кредит. Банковите служители започнали да му предлагат кредити на банката, като му обяснили, че за суми над 10 000 лева следва да има поръчители. Св. Х. отказал направените му предложения, защото считал, че условията обещани му от подсъдимите Н. са много по-изгодни. След излизането си от офиса на банка „ДСК” св. Х. се качил в колата на подсъдимите Н. и бил откаран до офис на „Глобул” в гр. Пловдив на бул. Македония, където Й.Н. му обяснил, че служителката на „ДСК”, която следвало да отпусне кредита искала за подарък мобилен телефон „Самсунг Галакси S4”. Тъй като цената на мобилния телефон била непосилна за св. Х., Й.Н. се съгласил да вземе за подарък „Самсунг Галакси S4 мини”. Тъй като св. Х. отказал да закупи подобен телефон с абонаментен план, той заедно с двамата обвиняеми отишли в офис на „Джет Кредит” помещаващ се в същия магазин, където бил одобрен за кредит и закупил телефон  „Самсунг Галакси S4 мини” с ИМЕЙ 358270056848630. Стойността на телефона била 550 лева. На същия ден св. Х. предал телефона подсъдимите Н.. След като се разделили със св. Х., З.Н. и Й.Н. продали мобилния телефон в магазин в гр. Пловдив, стопанисван от ,,Конекс БГ’’ ЕООД. По това време на работа била служителката К.Г.Н.. В магазина, подсъдимият З.Н. се представител за В.Х., но доколкото нямал документ за самоличност на същото лице, в договора за продажба /лист 56 том III/, било записани данните на другия подсъдим Й.Н., като подсъдимият З.Н. се подписал под името на В.Х.. Впоследствие този мобилен телефон бил закупен от свидетеля Х.П., който от своя страна го подарил на свидетелката К.Т..

         По делото са разпитани като свидетели Д.И.К., Д.Н.Т. и С.А.Ш.. От показанията на тези свидетели се установява, какво е било поведението на подсъдимия Й.Н., докато е пролежавал в болнично заведение в гр. Асеновград, като показанията на същите не са относими към предмета на доказване в настоящото производство.

         От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Й.Д.Н. се установява, че същият не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – Пловдив и не страда от психично заболяване. При него е налице F48.0 Неврастения, установена в хоспитални условия. Към периода м.март 2012 г., м. април 2013г., м.ноември 2013г. Н. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Й.Н. може правилно да възприема фактите, да ги възпроизвежда и да участва в наказателното производство, защитавайки се сам. При Н. не се установява качествено нарушение на психичните функции, което за минал период от време или понастоящем да нарушава правилното му възприятие към външния свят. Н. може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае.

         По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза от Кардиологична клиника при МУ – Пловдив, според която Й.Н. е добре познат на Клиниката от трикратните си пролежавания по повод неконтролирано артериално налягане. И в трите случая на хоспитализация пациентът не е осъществявал добър контрол на артериалното налягане в дома и на този фон е имал усещане за задух, което е проява на аорталгия. При второто пролежаване е извършен 24-часов ЕКГ запис, за да се потърсят причини за множеството инсулти, за които пациентът твърди, че е понесъл /но не представя медицинска документация за тях/. Не се открива причината от сърцето за тези инсулти. Направена била консултация с невролог, който също се е усъмнил след клиничния преглед за тези инсулти и същият е дал заключение за извършването на ядрено-магнитен резонанс с контраст, който може да даде експертно мнение за преживяни инциденти, защото пациентът нямал дефицит или друга отпадна симптоматика след толкова много инциденти – 7 броя инсулти. Ако пациентът иска да бъде освободен от съдебна отговорност следва да се подложи на това изследване. В противен случай отказът означава страх от истината. На този етап здравословното състояние на пациентът позволява абсолютно да участва в наказателно производство водено срещу него.

         Според заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че - 1. Копията на ръкописно написаното име „Н.” в полето „Изплатил сумата” върху касови ордери на фирма „Пети” ЕООД от 14.03.2012 г. и 23.03.2012 г. в оригиналния си вид, са изпълнени от Й.Н.. 2. - Копията на подписите в полето „Изплатил сумата” върху касови ордери на фирма „Пети” ООД от 14.03.2012 г. и 23.03.2012 г. в оригиналния си вид, вероятно са изпълнени от Й.Н.. Няма признаци за имитация на подписите и ръкописния текст от лицето М.М.Р.. 3. - Поради незадоволителното качество на изображенията на ръкописния текст и подписа в Договор за покупко-продажба от 14.03.2012 г. не е възможно да се установи дали са изпълнени от Й.Н.. 4. - Налице е подправка, изразяваща се в копиране на еднакви изображения в областта на „Изплатил сумата”. поради изследване на ксерокопията не е възможно да се проследи механизма на копиране.

         От заключението на изготвената стоковооценъчна експертиза се установява, че стойността на мобилен телефон „Самсунг Галакси SІІІ” е 1129.20 лева.

         От заключението на изготвената стоковооценъчна експертиза се установява, че стойността на мобилен телефон „Самсунг Галакси S4 мини” е 550.00 лева, а стойността на 205.980 кг. цам възлиза на 926.91 лева.

В хода на съдебното следствие беше назначена комплексна съдебно психиатрична, психологична, неврологична и ортопедична експертиза.

Видно от заключението на същата се установява, че Й.Д.Н. не се води на диспансерно наблюдение в Център за психично здраве – Пловдив и не страда от психично заболяване. Състоянието на Й.Д.Н. му позволява правилно да възприема фактите, които са от значение за делото, да възпроизвежда същите и да дава достоверни обяснения за тях. Не страда от краткотрайно разстройство на здравето, което да му пречи да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. От ортопедична гледна точна страда от следните заболявания: M. Chandler на лява тазобедрена става. Състояние след ендопротезиране на същата става, артрозни изменения на дясна тазобедрена става и остеохондрозни изменения на гръбначния стълб. От неврологична гледна точка страда от неврологични заболявания, които са тежки, но не пречат на участието му в настоящото производство с помощно средство. Поради многократни остри мозъчни инсулт, доказани с епикризи с неврологични отделения на различни МБАЛ в клиника УМБАЛ ,,Св. Г.’’ е необходимо допълнителни изследвания: ЯМГ с антиография и по преценка каротикография’’. По време на хоспитализацията му в МБАЛ ,,Еврохоспитал’’ от 29.01.2016 г. до 17.02.2016 г. е извършена оперативна подмяна на лявата тазобедрена става с изкуствена. След такъв вид оперативни намеси се провежда задължително рехабилитационен курс, с който се цели раздвижване и възстановяване и е различно продължителен, в зависимост от активността на лицето и наличието на придружаващи заболявания. По спешност е постъпил в болнично заведение, където в диагнозите съществува диагнозата ,,фрактура’’, за това са хоспитализациите от 24.01.2016 г. и 29.01.2016 г. Моментното състояние на лицето от ортопедична гледна точка му позволява да се явява в съдебно заседание и е възможно пребиваването му в болнични условия, но пребиваването му в Затвор е свързано с определени условности, свързани с двигателния и санитарно-хигиенния режим, като не бива да се забравя, че лицето се намира все още в определеното три годишни състояние на 100% инвалидност с чужда помощ.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на Й.Н. и З.Н., дадени от тях в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда чл. 283, вр. чл. 373, ал. 1, вр. чл. 371, т. 1 НПК показания на свидетелите – Й. В., П.М.В., Т.К.Т., М.М.Р., И.З.И., Ш.Ш.А., Д.И.К., Д.Н.Т., С.А.Ш., М.Ж.Т., С.И.Л., Д.С.Д., В.С.Х., В.И.М., Г.С.Р., Й.П.Т., Я.И.В., В.Р.Н., К.Т.Т., Х.П.П., Д.Т.К., К.Г.Н., Т.Г.В., непосредственият разпит на свидетеля В.Л. и четените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК.

Възприетото от съда се потвърждава и от писмените доказателства по делото, събрани по досъдебното производство и приобщени в съдебната фаза на процеса чрез прочитането и приемането им - справки за съдимост, разходни касови ордери, договори за покупко-продажба, протокол за разпознаване на лица, доколкото същите са относими и допустими и допринасят за изясняването на установената по делото фактическа обстановка, поради което и доколкото са събрани по реда, установен в НПК, съдът ги кредитира изцяло.

Съдът намира, че събраните по делото гласни доказателствени средства описват по еднопосочен, категоричен и безпротиворечив начин картината от процесните събития. Съдът дава пълен кредит на така коментираните свидетелски показания и обяснения на подсъдимите. Налице е пълно съответствие в начина, по който всеки един свидетел описва възприятията си, които като цяло създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесните дати. Същите са логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което се кредитират изцяло. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата както във връзка с повода за създалата се ситуация, така и извършените на инкриминираната дата от подсъдимия конкретни действия.

По делото са налице несъществени противоречия в част от показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите, за които обаче Съдът излага мотиви по-долу.

В подкрепа на извършеното деяние спрямо ,,Дъга 93’’ ООД се явяват обясненията на подсъдимия Й.Н.. Също така, относно това деяние следва да се кредитират показанията на свидетелите Й. В. П.В., Т.Г.В., И.З.И. и М.М.Р.. Тези гласни доказателства – обяснения и показания в своята съвкупност възпроизвеждат пълна картина на настъпилите събития, като в зависимост от това на кой етап от същите са били очевидци, пресъздават правилно фактите и обстоятелствата, предмет на обвинението. Тези гласни доказателства са ясни, точни, логични и последователни, като следва да се отбележи, че същите си кореспондират, както със самопризнанието на подсъдимия, така и с останалите събрани по делото доказателства, а именно заключението на изготвената по делото съдебно-графологична експертиза, договор за покупко-продажба от 14.03.2012 г., копие от разходен касов ордер. В случая посоченото в ордера от 14.03.2012 г. – за получена сума от подсъдимия Й.Н. в размер от 7 000 лева, не следва да се кредитира, доколкото свидетелят П.В. заявява, че сумата по този ордер не е била заплатена, а същият е бил унищожен. Следва да се кредитира единствено посоченото в ордера от 23.03.2012 г. /лист 119, том I от ДП/, където е посочено, че е била заплатена сумата в размер от 6 761,70 лева на Й.Н.. Нанесената имотна вреда е в размер от 7 103,20 лева, доколкото това е била сумата, която е следвало да получи свидетелката В. за предоставеното от нея количество материал за скрап в размер от 13 660 кг по 0,52 лева за килограм.

В подкрепа на извършеното престъпление от подсъдимия Й.Н. спрямо Т.Т., се явяват показанията на последната, които са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, в това число самопризнанията на Й.Н., заключението на изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза, а също така и от представения по делото договор за лизинг на мобилен телефон.

В подкрепа на вмененото деяние на Й.Н. спрямо пострадалия В.Л. се явяват показанията на последния, които си кореспондират със заявеното от неговата съпруга – свидетелката С.И.Л.. И в този случай, подсъдимият Й.Н. признава, че на 25.04.2013 г. е получил сумата от 500 евро от В.Л.. Обясненията на Й.Н. в частта им, че е получил парите единствено в присъствието на В.Л., не следва да се кредитират, доколкото това си противоречи със заявеното от свидетелката С.Л. и нейният съпруг, като съдът отдава това на обстоятелството, че подсъдимият не беше много сигурен в заявеното от него и не депозира последователни обяснения. След прочитането по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК на показанията на свидетеля В.Л., дадени от него пред разследващ полицай, Съдът намира, че следва да се кредитират именно последните, където той е заявил, че е предал 500 евро на 25.04.2013 г., доколкото същият е бил разпитан в момент, който се намира в един много по-ранен етап, отколкото от разпита му в о.з. 

Относно повдигнатото обвинение, спрямо Й.Н. и З.Н. за причинена имотна вреда на ,,Мони МГ’’ ООД, същото се подкрепя от показанията на свидетелите Й.П.Т., В.Р.Н. и Г.С.Р.. Последните депозират логични и последователни гласни доказателства, които съпоставени едни с други представят точна картина на извършеното, като заявеното от тях се подкрепя и от самопризнанията на подсъдимите, като подсъдимият З.Н. изрично заяви, че е получил процесния цам. От показанията на свидетеля Й.Т. се установяват действията на подсъдимите, как същите са се свързали с него за закупуването на орнаменти за врати и се е говорило за голяма поръчка за Русия, като това е било извършено за да може да се спечели доверието на ръководството за последващото вземане на приблизително 206 кг цам.  

Деянието за пострадалия В.Х. се установява от показанията на свидетелите Х.П.П., Д.Т.К., К.Г.Н., К.Т.Т., Договор от 13.12.2013 г. за мобилен телефон ,,Samsung S4Mini’’, Протокол за разпознаване на лица и предмети, видно от който свидетелката К.Н. разпознава З.Н., като лицето, което се е представило за В.Х., заключение на стоково-оценъчна експертиза. Закупуването на този телефон от пострадалия Х. се установява от показанията на свидетеля Я.И.В. – продавач в магазина от където е закупен и взет мобилния телефон от Х. ,,S4 mini’’. Начинът по който подсъдимите са се свързали с В.Х. се установява от показанията на В.И.М., която е знаела, че последният търси по-добри условия за финансиране. Посочените по-горе доказателства описват по ясен и недвусмислен начин действията на подсъдимите, като същите са еднопосочни, логични и последователни и същите се отнасят в съотношение на пълно припокриване.

Не следва да се кредитира заявеното от З.Н. в о.з., че не знае за Договора на лист 56 от том III, по силата на който на ,,Конекс БГ’’ ЕООД е бил продаден мобилен телефон ,,Samsung S4 Mini’’ – на В.Х., доколкото това си противоречи със заявеното от страна на свидетелката К.Г.Н., която го разпознава, като лицето което се е представяло за В.Х. й е продало процесния телефон. В случая е нормално, З.Н. да е поставил своя подпис върху Договора от 13.12.2013 г., доколкото същият се е представял за лицето В.Х., което не е носело лична карта в себе си и е искал да наподоби негов подпис. От друга страна, същата описва двамата подсъдими. В този договор са посочени личните данни на подсъдимия Й.Н., като три имена, ЕГН, номер на лична карта, които тази свидетелка много трудно би могла да знае, освен ако този подсъдим не е бил при нея, поради което следва да се даде изцяло вяра на нейните показания. Проследява се съдбата на този мобилен телефон, доколкото същият е бил закупен от свидетеля Х.П. от магазина на свидетеля Д.К., в впоследствие е бил подарен от първия на свидетелката К.Т.. За опровержение на заявеното от З.Н. се явява казаното от свидетеля В.Х., което е в насока, че никога не е бил да продава процесния мобилен телефон в магазина стопанисван от Д.К..

Съдът кредитира и заключенията на приобщените по делото експертизи, намирайки същите за компетентно изготвени и неоспорени от страните.

От изготвената по делото /лист 39, том I/ комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че Й.Д.Н. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – гр. Пловдив и не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата. При него е налице F48.0. Неврастения, установена в хоспитални условия. Към периода месец март 2012 г.,  месец април 2013 г., месец ноември 2013 г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Може правилно да възприема фактите, да ги възпроизвежда и да участва в наказателното производство, защитавайки се сам. Не се установява качествено нарушение на психичните функции, което за минал период от време или понастоящем да нарушава правилното му възприятие към външния свят. Може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Не се налага организиране на принудително лечение по смисъла на чл. 89 НК.

От заключението на изготвената по делото /лист 51 том I oт ДП/ съдебно-медицинска експертиза се установява, че Й.Д.Н. е добре познат на Клиниката от трикратните си пролежавания по повод неконтролирано артериално налягане. И в трите случая на хоспитализация пациентът не е осъществявал добър контрол на артериалното налягане в дома и на този фон е имал усещане за задух, което е проява на аорталгия. При второто пролежаване е извършен 24-часов ЕКГ запис, за да се потърсят причини за множеството инсулти, за които пациентът твърди, че е понесъл /но не представя медицинска документация за тях/. Не се открива причината от сърцето за тези инсулти. Направена била консултация с невролог, който също се е усъмнил след клиничния преглед за тези инсулти и същият е дал заключение за извършването на ядрено-магнитен резонанс с контраст, който може да даде експертно мнение за преживяни инциденти, защото пациентът нямал дефицит или друга отпадна симптоматика след толкова много инциденти – 7 броя. Ако пациентът иска да бъде освободен от съдебна отговорност следва да се подложи на това изследване. В противен случай отказът означава страх от истината. На този етап здравословното състояние на пациентът позволява абсолютно да участва в наказателно производство водено срещу него.

 От заключението на изготвената по делото /лист 56 том I от ДП към 29.04.2014 г./ съдебно-медицинска експертиза се установява, че след щателен преглед на лицето Й.Н. и подробно запознаване с приложената документация, счита, че ако лицето иска да се освободи от наказателна отговорност то той трябва задължително да се подложи на изследване – адрено-магнитен резонанс с контраст на главен мозък и задна черепна ямка. Поредният му отказ за това изследване означава страх от нормалното приемане на наказателната отговорност. В момента на прегледа здравословното състояние и данните от последното изследване /КТ на глава и ЗЧЯ с контраст/ не са предпоставка за спиране на воденото наказателно производство срещу него.

От заключението на изготвената по делото /лист 68 том I от ДП/ съдебно медицинска експертиза, се установява, че лицето Й.Д.Н. страда от хронична мозъчно-съдова болест, съгласно представените документи към делото. Като към 26.03.2013 г., тези негови заболявания не му позволяват участие в наказателното производство. Тази Медицинска експертиза следва да се кредитира, с оглед обстоятелството, че към 26.03.2013 г. лицето Й.Н. не е могло да участва по делото. Впоследствие обаче са налице експертизи от 29.04.2014 г. /лист 56/ и нова комплексна от съдебното производство, видно от които се установява, че този подсъдим може да участва по делото.

От заключението на изготвената по делото /лист 164 том I от ДП/ съдебно-почеркова експертиза се установява, че 1. Копията на ръкописно написаното име „Н.” в полето „Изплатил сумата” върху касови ордери на фирма „Пети” ЕООД от 14.03.2012 г. и 23.03.2012 г. в оригиналния си вид, са изпълнени от Й.Н.. 2. - Копията на подписите в полето „Изплатил сумата” върху касови ордери на фирма „Пети” ООД от 14.03.2012 г. и 23.03.2012 г. в оригиналния си вид, вероятно са изпълнени от Й.Н.. Няма признаци за имитация на подписите и ръкописния текст от лицето М.М.Р.. 3. - Поради незадоволителното качество на изображенията на ръкописния текст и подписа в Договор за покупко-продажба от 14.03.2012 г. не е възможно да се установи дали са изпълнени от Й.Н.. 4. - Налице е подправка, изразяваща се в копиране на еднакви изображения в областта на „Изплатил сумата”. поради изследване на ксерокопията не е възможно да се проследи механизма на копиране.

От заключението на изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза /лист 86, том  II от ДП/ се установява, стойността на мобилен телефон марка ,,Самсунг Галакси S’’ – собственост на Т. Т. Т. към момента на извършване на престъплението е в размер от 1 129,20 лева.

От заключението на изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза /лист 63 том III от ДП/ се установява, че стойността на причинената на ,,Мони МГ’’ ООД вреда към момента на извършване на престъплението е в размер от 926,91 лева, а на стойността на причинената вреда на В.Х. – мобилен телефон  Samsung Galaxy S4 mini е в размер от 550 лева.

От заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна медицинска експертиза, относно способността на подсъдимия Й.Н. да участва по делото се установява, че Й.Д.Н. не се води на диспансерно наблюдение в Център за психично здраве – Пловдив и не страда от психично заболяване. Състоянието на Й.Д.Н. му позволява правилно да възприема фактите, които са от значение за делото, да възпроизвежда същите и да дава достоверни обяснения за тях. Не страда от краткотрайно разстройство на здравето, което да му пречи да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. От ортопедична гледна точна страда от следните заболявания: M. Chandler на лява тазобедрена става. Състояние след ендопротезиране на същата става, артрозни изменения на дясна тазобедрена става и остеохондрозни изменения на гръбначния стълб. От неврологична гледна точка страда от неврологични заболявания, които са тежки, но не пречат на участието му в настоящото производство с помощно средство. Поради многократни остри мозъчни инсулт, доказани с епикризи с неврологични отделения на различни МБАЛ в клиника УМБАЛ ,,Св. Г.’’ е необходимо допълнителни изследвания: ЯМГ с антиография и по преценка каротикография’’. По време на хоспитализацията му в МБАЛ ,,Еврохоспитал’’ от 29.01.2016 г. до 17.02.2016 г. е извършена оперативна подмяна на лявата тазобедрена става с изкуствена. След такъв вид оперативни намеси се провежда задължително рехабилитационен курс, с който се цели раздвижване и възстановяване и е различно продължителен, в зависимост от активността на лицето и наличието на придружаващи заболявания. По спешност е постъпил в болнично заведение, където в диагнозите съществува диагнозата ,,фрактура’’, за това са хоспитализациите от 24.01.2016 г. и 29.01.2016 г. Моментното състояние на лицето от ортопедична гледна точка му позволява да се явява в съдебно заседание и е възможно пребиваването му в болнични условия, но пребиваването му в Затвор е свързано с определени условности, свързани с двигателния и санитарно-хигиенния режим, като не бива да се забравя, че лицето се намира все още в определеното три годишни състояние на 100% инвалидност с чужда помощ. В случая, следва да се отбележи, че това заключение не беше разколебано и след постъпването на Й.Н. в болнично заведение, след изготвянето на експертизата, като това беше заявено изрично от вещите лица към момента на приемането на експертизата в провелото се на 17.06.2016 г. о.з.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства.

От представените на подсъдимите справки за съдимост се установява, че същите са многократно осъждани, като от значение за правната квалификация са осъжданията на Й.Д.Н. по НОХД № 378/2006 г. по описа на Районен съд - гр. Асеновград и по НОХД № 435/2006 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив и на З.Н. по НОХД № 605/2007 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград, влязло в законна сила на 12.02.2008 г.

От представения договор за покупко-продажба от 14.03.2012 г., сключен между „Пети” ЕООД /лист 114-115 от ДП том I/ и Й.Н. се установява, че последният продава на първия лични движими вещи – отпадъци от машини- скрап, находящ се в гр. Куклен бивш стопански двор.

От представеното копие от Ордер от 23.03.2013 г. /лист 119 от том I/ се установява, че Й.Н. е получил от по посочения по-горе договор сумата в размер от 6 761,70 лева.

Посоченото в представеното копие от Ордер от 14.03.2013 г. /лист 113 от том I/ не следва да се кредитира, доколкото П.В. заяви, че тази сума не е била изплащана на подсъдимия Й.Н..

От представеното по делото Копие от Договор за покупко-продажба от 13.12.2013 г., се установява, че на ,,Конекс БГ'' е ЕООД е бил продаден мобилният телефон, собственост на В.Х., като в този договор са изписани имената на същия и данните по лична карта на Й.Н..

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият Й.Д.Н. е извършил престъпление по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”б” НК, за това, че през периода от неустановена дата на месец на м. март 2012 г. до 25.04.2013 г. в гр. Куклен и гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях наказанието не е отложено по чл.66 от НК, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у различни лица и с това е причинил имотна вреда на лицата както следва: на неустановена дата през месец март 2012 г. в гр. Куклен с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у Й. А. В. – У. на „Дъга 93” ООД заблуждение и с това е причинил имотна вреда на същото дружество в размер на 7103.20 лева; на 04.11.2012 г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Т.К.Т. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 1085.30 лева; на 25.04.2013 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у В.А.Л. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 500 евро, като общата стойност на причинените имотни вреди на горепосочените лица възлиза на 8188,50 лева и 500 евро. По това обвинение подсъдимият беше оправдан причинената имотна вреда за Т.Т. да е в размер над разликата между 1 085,30 лева до 1 129,20 лева, доколкото по делото се установи, че същият е заплатил първата дължима лизингова вноска в размер от 43,90 лева. Подсъдимият Й.Н. е извършил и престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това, че в периода от 28.11.2013 г. до 13.12.2013 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител със З.Д.Н. ЕГН ********** с цел да набави за себе си и за другиго – З.Д.Н. имотна облага е възбудил заблуждение у различни лица и с това е причинил имотна вреда на лицата както следва: на 28.11.2013 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си и за другиго – З.Д.Н. имотна облага е възбудил у Г.С.Р., *** на фирма „Мони МГ” ООД заблуждение и с това е причинил имотна вреда на същото дружество в размер на 926.91 лева; на 13.12.2013 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си и за другиго – З.Д.Н. имотна облага е възбудил заблуждение у В.С.Х. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 550.00 лева, като общата стойност на причинените имотни вреди на горепосочените лица възлиза на 1476.91 лева.

Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият З.Д.Н. е извършил престъпление по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това, че в периода от 28.11.2013 г. до 13.12.2013 г. в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Й.Д.Н. ЕГН ********** с цел да набави за себе си и за другиго – Й.Д.Н. имотна облага е възбудил заблуждение у различни лица и с това е причинил имотна вреда на лицата както следва: на 28.11.2013 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си и за другиго – Й.Д.Н. имотна облага е възбудил у Г.С.Р., *** на фирма „Мони МГ” ООД заблуждение и с това е причинил имотна вреда на същото дружество в размер на 926.91 лева; на 13.12.2013 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си и за другиго – Й.Д.Н. имотна облага е възбудил заблуждение у В.С.Х. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 550.00 лева, като общата стойност на причинените имотни вреди на горепосочените лица възлиза на 1476.91 лева

Обективните факти за времето, датите, периодите и местата на извършване на престъпленията и техните авторства, се доказаха безспорно по делото, в която насока съдът цени както гласните доказателства - свидетелските показания, така и почти изцяло кредитираните обяснения на подсъдимите. Обсъдени в съвкупност, кредитираните гласни доказателствени средства и писмените доказателствени източници очертават верига от факти и събития, обосноваваща единствено възможния и безпротиворечив извод, че извършители на престъпните деяния, консумиращи съставите на измамата, предмет на обвиненияти, повдигнати с обвинителния акт, са подсъдимите Й.Н. и З.Н.. На доказателствената основа на тези доказателствени средства изяснени са несъмнено механизмът и осъществяването на изпълнителното деяние, както и настъпилият от същото престъпен резултат.

За извършеното престъпление по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”б” НК от подсъдимия Й.Н. се установи, че същият е осъждан по НОХД № 378/2006 г. по описа на Районен съд - гр. Асеновград и по НОХД № 435/2006 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, поради което се квалифицират деянията на Й.Н. извършени при опасен рецидив при смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК, като за първото е имал наложено наказание ,,лишаване от свобода’’ в размер от една година и девет месеца, а за второто наказание ,,лишаване от свобода’’ в размер от 8 месеца. Подсъдимият чрез измамливи действия е заблудил Й. В., Т.Т. и В.Л..

Измамливите действия спрямо свидетелката В. се изразяват в това, е казал, че притежава лиценз за изкупуване на вторични суровини, но такъв същият не е притежавал, като по този начин е затвърдил впечатление й, че нарязаните машини са за него. Въпреки заявеното, че притежава лиценз, такъв не е бил представен. Измамливите действия се потвърждават и от обстоятелството, че е заявил на представителя на ,,Пети’’ ООД, че предаваните вторични суровини са негови, въпреки, че много добре е знаел, че са собственост на ,,Дъга 93’’ ООД. Също така, същият е заявил на тази свидетелка, че не е получавал парични средства от свидетеля В., но това се опровергава от показанията на последния и намиращият се по делото разходен касов ордер.

Измамливите действия спрямо пострадалата Т.Т. се изразяват в обстоятелството, че с цел да спечели доверието й е заплатил първата дължима вноска по мобилния телефон. Обяснил е на същата, че иска конкретно този телефон, доколкото същият имал много хубав процесор и не можел да се подслушва. Обещал й веднага след излизането си от болницата да й заплати сумата от 1 000 лева, което обаче не е било сторено. В изпълнение на замисленото е обещавал да посети и постъпи болнично отделение в което да се лекува.

Измамливите действия спрямо В.Л. се изразяват в обстоятелството, че му е обещал да му намери техника на изгодна цена, използвайки свои ,,връзки’’ на митницата в Свиленград, без обаче същият да притежава такива. Същият съзнателно е посочил по-ниска цена от продажните цени на телевизор, таблет и мобилен телефон, като по този начин е целял да възбуди интереса на този пострадал.

Подсъдимият Й.Н. и на тримата пострадали е причинил имотна вреда, като по този начин престъплението е довършено.

Това деяние е извършено при условията на продължавано престъпление, доколкото става въпрос за три отделни деяния, които осъществяват поотделно съставите на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

За извършеното престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК от подсъдимия Й.Н.. Същото е извършено в съучастие с другия подсъдим по делото – З.Н. и отново е при условията на продължавано престъпление, доколкото става въпрос за извършени две отделни деяния.

         Измамливите действия на Й.Н. по отношение на Г.Р. за ,,Мони МГ’’ ООД се изразяват в убеждаването на свидетелите Й.Т. и Г.Р., че същият притежава леярна в гр. Асеновград, което обаче не е било истина, доколкото в тази насока са показанията на свидетеля Ш.Ш.А., които са в насока, че леярната вече не работи. С цел спечелване доверието на тези свидетели, подсъдимият е говорил, че може да реализира големи поръчки за Русия. По този начин, същият е имал изначално намерение да не заплати продажната цена на почти 206 кг цам, доколкото всичките му действия са били в насока за спечелване доверието на Г.Р., като по този начин същият се разпореди с желаното количество материали.

         Измамливите действия на Й.Н. спрямо В.Х. се изразяват в обстоятелството, че същият му е обещал кредит на много по-ниска лихва от нормално предлаганата, а именно 6,9%, въпреки, че това е било невъзможно. Първият е накарал втория да закупи телефон за жена, която щяла да му съдейства за отпускането на кредита, като изначално е осъзнавал, че не познава такава жена с такива възможности.

         За извършеното от З.Д.Н. престъпление по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. От справката за съдимост се установи, че този подсъдим е осъждан по НОХД № 605/2007 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград, влязло в законна сила на 12.02.2008 г. в размер на 2 години и 9 месеца лишаване от свобода, като впоследствие с определение на Районен съд гр. Асеновград по ЧНД № 116/2008 г. след групиране на наказанията по общо 10 осъждания му е наложено лишаване от свобода в размер на 4 години, което е било завишено с 6 месеца или общо наказание в размер на 4 години и 6 месеца, тоест деянието може да се квалифицира като такова по чл. 29, ал. 1, буква ,,А’’ НК - извършено при условията на опасен рецидив. Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, доколкото става въпрос за две отделни деяния, които осъществяват поотделно съставите на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Същото е извършено в условията на съучастие с другия подсъдим по делото – Й.Д.Н..

         Измамливите действия спрямо ,,Мони МГ' ООД се изразяват в обстоятелството, че същият е бил заедно Й.Н., когато са се договаряли със свидетелите Т. и Р., като впоследствие З.Н. е отишъл да вземе процесния цам с изначално намерение същият да не бъде заплатен.

         Измамливите действия спрямо пострадалия В.Х. се изразяват в обстоятелството за създаването на погрешна представа у същия, че ще му бъде отпуснат кредит на преференциални цени, при условие, че закупи мобилен телефон на жена, която работи в банка ,,ДСК''.

По делото се установи по категоричен начин, че на процесните дати подсъдимият Й.Н. е заблудил Й. В., Т.Т. и В.Л., като по този начин е набавил за себе си имотна облага в общ размер от 8 188,50 лева и 500 евро, с което е причинил на ,,Дъга 93'' ООД, Т.Т. и В.Л., имотни вреди, съответно в размер от 7 103,20 лева, 1 085,30 лева и 500 евро, като по този начин същият е придобил имотна облага за себе си.

Също така се установи, че Й.Н. и З.Н. в условията на съучастие са заблудили Г.Р. и В.Х., като по този начин са набавили за себе си имотни облаги в общ размер от 1 476,91 лева, с което са причинили съответно на ,,Мони МГ'' ООД и В.Х., имотни вреди съответно в размер от 926,91 лева и 550 лева.

Посочените елементи от обективната страна на деянито се установиха по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, в това число и от обясненията на подсъдимите Й.Н. и З.Н., които по същество не отричат, че на посочените дати и места са взели посочените суми, макар да са знаели изначално, че няма да изпълнят поетите от тях задължения.

От субективна страна извършеното от Й.Н. деяние по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”б” НК е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, както и неговите последици, настъпването на които пряко е целял и искал. Категорични са изводите, обезпечени от събраните по делото доказателства, че той е имал формирана представа в съзнанието си да въведе в заблуждение свидетелите Й. В., Т.Т. и В.Л.. Ето защо, безспорно в субективно измерение поведението и действията му, са пълноценно мотивирана последица от прекия му умисъл, който ангажира наказателната му отговорност за посоченото по-горе престъпление.

От субективна страна извършеното от Й.Н. деяние по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, в съучастие с другия подсъдим З.Н. е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.

От субективна страна извършеното от З.Н. деяние по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Деянията за които подсъдимите бяха признати за виновни, извършени от тях при условията на съучастие – съизвършителство са извършени при форма на вината пряк умисъл. Същите са имали ясна цел, още преди извършването им за въвеждането в заблуждение на Г.Р. и В.Х., тоест налице е общност на умисъла преди започване на изпълнителните деяния, което е и предпоставка за това престъпленията да са извършени в условията на съучастие. 

По въпроса за вида и размера на наказанията:

За извършеното от Й.Н. престъпление по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”б” НК се предвижда наказание ,,лишаване от свобода’’ в размер от три до десет години, а за извършеното престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК наказание ,,лишаване от свобода’’ в размер от една до шест години.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК – Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление като се ръководи от смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

В случая като отегчаващи вината обстоятелства за престъплението по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”б” НК се отчетоха броят на деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, които са три брой. За отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха и високата стойност на причинените вреди, която към момента на извършване на деянието е била в размер от приблизително 30 минимални работни заплати, както и предходни осъждания на подсъдимия, които не влизат в правната квалификация на деянието.

За отегчаващи вината обстоятелства за извършеното престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК се отчетоха броят на деянията включени в състава на продължаваното престъпление, които са две и предходни осъждания на подсъдимия, които не са част от правната квалификация.

Към смекчаващите вината обстоятелства за посочените по-горе престъпления се отчете самопризнанието на подсъдимия, което той направи в хода на съдебното следствие и желанието му да признае фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, но с оглед отказа на съдебния състав, производството по делото да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и невъзможността на Й.Н. да се ползва от разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, това не може да не бъде взето предвид при определяне на наказанието. Към смекчаващите вината обстоятелства спадат и изказаното съжаление за извършеното и здравословното състояние на подсъдимия, което се подкрепя от множеството събрана документация по делото.

Въз основа на посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, след като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК и взе предвид личната и генералната превенции, Съдът достигна до извод, че на подсъдимия Й.Н. след да бъдат наложи наказания при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Ето защо, Съдът определи на Й.Н. за извършеното от него престъпление по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”б” НК наказание ,,лишаване от свобода’’ в размер от три години и шест месеца, а за извършеното от него престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК наказание ,,лишаване от свобода’’ в размер от една година и шест месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, Съдът кумулира наказанията за така извършените престъпления, като определи и наложи на подсъдимия Й.Н. едно общо най-тежко наказание в размер от три години и шест месеца, което на основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

 На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспадното от така определеното общо най-тежко наказание на Й.Н., времето през което същият е бил с мярка за неотклонение ,,задържане под стража’’, считано от 28.01.2016 г. до 16.02.2016 г. /доколкото на тази дата, определението на ПОС по в.ч.н.д. 321/2016 г. с което е било отменено определение от 26.01.2016 г. с която е била взета мярка за неотклонение ,,задържане под стража’’ е било изпълнено/, както и от 26.05.2016 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден ,,задържане’’ се зачете за един ден ,,лишаване от свобода’’.

За извършеното от З.Н. престъпление по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК се предвижда наказание ,,лишаване от свобода’’ в размер от три до десет години.

В случая за отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха предходни осъждания на подсъдимия З.Н., както и броят на деянията включени в състава на продължаваното престъпление, които са две на брой.

Към смекчаващите вината обстоятелства спадат самопризнанието на подсъдимия, което той направи в хода на съдебното следствие и желанието му да признае фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, но с оглед отказа на съдебния състав, производството по делото да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и невъзможността на З.Н. да се ползва от разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, това не може да не бъде взето предвид при определяне на наказанието. Към смекчаващите вината обстоятелства спадат и изказаното съжаление за извършеното, сравнително ниската стойност на съставомерните вреди, както и сравнително пасивното поведение на този подсъдим, в сравнение с другия, при извършването на деянията.

Въз основа на посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, след като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК и взе предвид личната и генералната превенции, Съдът достигна до извод, че на подсъдимия З.Н. следва бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно ,,лишаване от свобода’’ в размер от три години.

На основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, така наложеното наказание, следва да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

С оглед предявените граждански искове, подсъдимият Й.Н. беше осъден да заплати на пострадалия В.А.Л. сумата от 500 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2013 г. до окончателното погасяване, а подсъдимите Й.Н. и З.Н. бяха осъдени да заплатят солидарно на ,,Мони МГ’’ ООД сумата в размер от 926,91 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2013 г., до окончателното й изплащане.

По въпроса за разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция на основание чл. 189, ал. 3 НПК и с оглед частта от разноските, които всеки подсъдим следва да понесе, разноските по делото бяха възложени по следния начин:

Подсъдимият Й.Н. беше осъден да заплати сумата в размер от 200 лева на В.Л., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, сумата от 50 лева в полза на Държавата по сметка на ПРС, представляваща държавна такса върху уважения предявен иск от В.Л., разноските за извършени в хода на досъдебното производство експертизи в размер от 505 лева – по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив, както и 530 лева по сметка на РС – гр. Пловдив, представляващи извършени разноски за експертизи и явяване на вещи лица в съдебното производство.

Подсъдимият З.Н. беше осъден за заплати сумата в размер от 15 лева по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив, за извършени разноски в хода на досъдебното производство, а заедно с подсъдимия Й.Н. бяха осъдени за заплатят на гражданския ищец ,,Мони МГ'' ООД сумата в размер от 400 лева, представляваща направени разноски за делото, а в полза на Държавата по сметка на ПРС, сумата в размер от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Вещественото доказателство – 1 брой диск, находящ се на лист 28 от Том II от досъдебното производство, беше постановено да остане по делото.

За вещественото доказателство мобилен телефон ,,Самсунг мини’’, има произнасяне на съда с определение в о.з. от 13.04.2016 г., като беше постановено същото да се върне на В.Х..

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

                           СЕКРЕТАР: Д.Д.