Решение по дело №1339/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 43
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20222230201339
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Сливен, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М. Димитров
при участието на секретаря Росица Н. С.а
като разгледа докладваното от И. М. Димитров Административно
наказателно дело № 20222230201339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63д от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. Изял С. срещу НП № 22 - 0804 - 003735 от
03.10.2022 г. на Началник РУ в ОД МВР - Сливен, РУ - Сливен, с което на
основание чл. 178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Иска НП да бъде
отменено.
В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща
представител. По делото е постъпила писмена защита от жалбоподателя, с
която се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. въззиваемата страна–наказващият орган, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен
юрисконсулт,с което се иска НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 13.09.2022 г. около 15:43 часа, полицейските служители- полицейски
инспектор св.Х. С. и полицейски инспектор св.И. И. патрулирали в района на
1
АМ „Тракия“ №А-1, попадащ в в землището на общ.Сливен. Докато
изпълнявали служебните си задължения видели, че автобус „Мерцедес
Спринтер“ с рег.№ СВ7975СА се движи по автомагистрала „Тракия“ от
гр.Бургас в посока на движение гр.София при км.245, преди бензиностанция
„Лукойл“ в лентата за принудително спиране. Полицейските служители
настигнали автобуса и със стоп палка и жестове наредили на водача да ги
последва, като на паркинга на бензиностанция „Лукойл“ го спрели за
проверка. При проверката установили, че водач на ППС е жалбоподателят Н.
Изял С. от с.Б., собственик на автобуса било дружество „Уникредит Лизинг“
ЕАД, а ползвател дружество „Диамант-Строй“ ЕООД. Водачът на автобуса
обяснил на полицаите, че пътят има дупки и е неравен и поради това е карал в
аварийната лента.
За извършеното нарушение на жалбоподателя на 13.09.2022 г. му бил
съставен АУАН № GA601659/13.09.2022 г., с който деянието било
квалифицирано по чл. 58, т. 3, пр.1 от ЗДвП. Актът е бил предявен на
жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е отразено,
че има възражения.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №
22-0804-003735/03.10.2022 г. от Началник РУ в ОД МВР - Сливен, РУ –
Сливен.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № GA601659/13.09.2022 г. и НП № 22-0804-
003735/03.10.2022г. Кредитира показанията на разпитаните по делото
актосъставител Х. С. и свидетел И. И..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което
е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
НП е обосновано, тъй като приетата в него за установена фактическа
обстановка се подкрепя със събраните по делото гласни и писмени
2
доказателства и доказателствени средства. АУАН е съставен при спазване
изискванията на чл.40 и следващите от ЗАНН и съдържа изискуемите по чл.
42 от с. з. реквизити. Административно-наказателната преписка е изпратена
на компетентния наказващ орган, който се е произнесъл в рамките на срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН и при спазване на правилата на чл. 52 и следващите от
с.з., а НП съдържа всички изброени от Закона реквизити. В административно-
наказателното производство не е допуснато незаконосъобразно или
неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказващият орган след като е преценил събраните по
делото писмени и гласни доказателства, е направил извода, че соченото
административно нарушение, неговото авторство, както и вината на
нарушителя са доказани.
Съдът намира за безспорно установено извършването на вмененото
на жалбоподателя нарушение на ЗДвП, а именно на чл.58, т.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство. По делото не е спорно, че на 13.09.2022 г. жалбоподателят е
управлявал автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СВ7975СА и се е движел
по автомагистрала „Тракия“ от гр.Бургас в посока на движение гр.София при
км.245, преди бензиностанция „Лукойл“ в лентата за принудително спиране.
Оспорва се констатацията, че ППС е било технически неизправно. Отделно от
това се излагат и доводи за процесуална незаконосъобразност на НП, поради
непосочване на тези обстоятелства в АУАН и НП.
Настоящият съдебен състав намира доводите на жалбоподателя за
недоказани. Съгласно разпоредбите на ЗДвП, съставените актове се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай
жалбоподателят следва да докаже дали действително управляваният от него
автобус е бил технически неизправен, когато същият се е движел в лентата за
аварийно движение. Констатациите по акта не са оборени с каквито и да е
писмени или гласни доказателства, не са разпитани свидетели, които да
потвърдят версията която жалбоподателят твърди, че същият е спирал
принудително, поради прегряване на автомобила и че същият заедно с други
пътници е наливал вода в автомобила, за да охлади прегрелия двигател, в
3
същото време не са депозирани от страна на жалбоподателя и никакви
писмени доказателства относно техническата неизправност на ППС или от
извършени прегледи и ремонти на същото. Доказателствената тежест при
оспорване на НП, издадени въз основа на актове по ЗДвП лежи върху
жалбоподателя, а не върху АНО. Следва да се отбележи и това, че в
показанията си двамата свидетели полицейски служители Х. С. и И. И. са
категорични, че причината поради която жалбоподателят е обяснил, че
шофира в аварийната лента на АМ „Тракия“ е, че по пътя има дупки и е
неравен, а не защото автобуса има някакъв технически проблем или
неизправност. Същите са преки очевидци на движението на автобус
„Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СВ7975СА по автомагистрала „Тракия“ от
гр.Бургас в посока на движение гр.София при км.245, преди бензиностанция
„Лукойл“ в лентата за принудително спиране и същите не са установили
обстоятелства изключващи отговорността на жалбоподателя, а именно
техническа неизправност на ППС или здравословен проблем на водача или
пътниците. Логично би било ако действително е имало технически проблем с
автобуса шофьора да го съобщи, а той се е оправдал с лошата пътна настилка,
нещо, което между другото е вярно и е факт, но той не го оневинява.
По делото по безспорен и категоричен начин е установено и доказано,
че жалбоподателя виновно е извършил вмененото му във вина нарушение.
Според чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение,
е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно
чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата
част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Така жалбоподателят,
допускайки процесното нарушение, е действал умишлено, при което е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
обществено опасните му последици и е искал настъпването им.
При така приетото за установено от фактическа страна,
законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел,
че с действията си жалбоподателя е извършил нарушение по чл.58, т.3 от
ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл.178ж, ал.1,
пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, които наказания като размер на глобата и срок на
лишаването са точно фиксирани.
4
При издаването на НП не са допуснати нарушения на материалния или
процесуалния закон. То е издадено при напълно изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя с доказателствата и доказателствените
средства, събрани и проверени в хода на производството. Самото наказание е
правилно определено, доколкото санкцията е определена в абсолютен размер
и е в състояние да изпълни специалните си цели.
Предвид посоченото съдът прие, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено.
Ръководен от гореизложеното, съдът:








РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22 - 0804 - 003735 от 03.10.2022 г. на
Началник РУ в ОД МВР - Сливен, РУ – Сливен, с което на Н. Изял С. с ЕГН
********** от с. Б., кв. „М.“ № ...... му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, на осн. чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5