Решение по дело №335/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на „ДИ АЙ ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, [населено място] против Решение № 2153-28-47 от 20.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Разпореждане № 5104-28-29 от 06.08.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 55, ал. 1 от КСО е приета за трудова станалата с М. Д. Д. на 10.07. 2024 г. злополука.

С доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска отмяната му като произнесен при неизяснена фактическа обстановка, при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон; сочи се несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в оспореното решение и в потвърденото с него разпореждане не се съдържат мотиви, обосноваващи изискуемите по чл. 55, ал. 1 от КСО предпоставки, при наличието на които настъпилата злополука се приема за трудова. Сочи се, че по времето на злополуката регламентираното работно време на лицето е изтекло и то не е следвало да присъства на мястото на инцидента; извършените от Д. действия по прибирането на чадърите, съборени от разразилия се силен вятър, не е било възлагано нито от самия работодател, нито е заложено като задължение по длъжностна характеристика; тези действия не са били в интерес на осигурителя, тъй като процесните чадъри не са собственост на предприятието – работодател. Твърди се, че не са налице две от предпоставките по чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно – увреждането не е настъпило при работа, извършена в интерес на осигурителя, респ. – липсва функционална връзка между настъпилото увреждане и условията на труд. Иска се отмяната на оспореното решение, ведно с потвърденото с него разпореждане, с присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят „ДИ АЙ ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД се представлява от адвокат П. С. от *, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна. В допълнение сочи, че с поведението си М. Д. Д. не е допринесла под никаква форма за дейността на работодателя и злополуката не следва да се счита за трудова такава. Още повече, че същата е настъпила както е установено в административната преписка пред съответния орган, по време на почивка и извън работното място, което е отредено по трудов договор за лицето. Претендира отмяната на решението на горестоящия орган и на потвърденото с него разпореждане, както и присъждането на разноски по делото.

Ответната страна Директора на ТП на НОИ - Ямбол, в съдебно заседание се представлява от Главен юрисконсулт С. М., която оспорва жалбата и иска отхвърлянето й като неоснователна. Поддържа изцяло депозираното по делото становище във връзка с подадената жалба и иска съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на Директора на ТП на НОИ - Ямбол и да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна М. Д. Д., редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. В депозирана по делото писмена молба чрез надлежно упълномощени процесуални представители адвокат М. Б. и адвокат Д. З. от * се изразява становище за неоснователност на жалбата. Оспорват се твърденията в жалбата, че извършените от Д. действия по сгъването и прибирането на чадърите не били в полза на работодателя. В тази връзка се сочи, че чадърите са били поставени пред караваната за бърза закуска, където работела пострадалата, за да предпазват от слънце клиентите, те са били трайно поставени там, което именно е доказателство, че извършените от Д. действия са били в полза на нейния работодател. Иска се съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди оспореното решение. Претендират се разноски в полза на адвокат Д. З. под формата на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като същевременно е направено и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспореното решение. В качеството на свидетел е разпитана А. С. Е. – служител на длъжност „готвач“ в „ДИ АЙ ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, [населено място]. Свидетелката сочи, че процесните чадъри са четири на брой, те са големи и са рекламни (принадлежат на „Ариана“); поставени са, за да пазят от слънцето и се намират до караваната. Относно настъпилия инцидент свидетелката твърди, че на 10 юли 2024 г. започнал да духа силен вятър и чадърите започнали да летят, при което М. Д. хванала чадъра, за да не хвръкне, но той я повлякъл на земята, тя паднала и започнала да пищи. След позвъняване на управителя той пристигнал на мястото на инцидента за около 15 минути и откарал пострадалата в болницата, където се установило, че М. е със счупено рамо. Свидетелката твърди също, че се е опитала да задържи един от чадърите, но понеже не успяла, се отказала. Свидетелства за това, че по принцип чадърите се прибират от управителя, но понякога се е случвало и готвачите да ги прибират вечер след приключване на работното време.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установено следното:

В ТП на НОИ – Ямбол е постъпила Декларация за трудова злополука вх. № 5101-28-26 от 22.07.2024 г., (ведно с приложени към нея съответни документи), с която е декларирана настъпила трудова злополука с осигуреното в „ДИ АЙ ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, [населено място] лице М. Д. Д.. От приобщените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че през релевантния период – месец юли 2024 г., М. Д. е била служител в „ДИ АЙ ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, [населено място] и е заемала длъжността „готвач“, като й е връчена длъжностна характеристика, в която са описани основните задължения. Според обясненията на управителя на дружеството - работодател Д. Ц. с вх. № 5101-28-26#1 от 26.07.2024 г. на 10.07.2024 г. пострадалата се явила на работното си място, като в регламентираната почивка останала в района на павилиона за бърза закуска, в който изпълнявала трудовите си задължения. Тя стояла отвън на масата и видяла, че силата на вятъра се увеличила и започвала буря, в следствие на което поставените пред караваната чадъри се обръщали. Според дадените от управителя обяснения предприетите от Д. действия по затварянето на чадърите са били извършени по нейна инициатива, без да й е възложено, с цел да предпази преминаващите граждани от вредни за тях последствия, но един от чадърите я повлякъл и тя паднала с него на земята, в резултат на което получила травма на рамото. След позвъняване до работодателя, Д. била откарана лично от него в ЦСМП - Ямбол, направена й била рентгенова снимка, а впоследствие лекарите констатират фрактура на дясна раменна кост. На лицето е издаден болничен лист за времето от 10.07.2024 г. до 08.08.2024 г. с диагноза счупване на горния край на раменната кост (хумерус).

Във връзка с декларираната злополука е издадено Разпореждане № 5104-28-29 от 06.08.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 55, ал. 1 от КСО е приета за трудова станалата с М. Д. Д. на 10.07. 2024 г. злополука. Видно от съдържанието на акта, според компетентния орган на 10.07.204 г. в регламентираната почивка М. Д. на длъжност „готвач“ остава в района на работното си място – каравана за бързо хранене. Вятърът се усилва и чадърите, които са собственост на павилиона за бърза закуска, започват да се огъват. Д. самоинициативно, без да й е вменено като задължение по длъжностна характеристика, започва да ги сгъва. При силен порив на вятъра единият чадър пада, като повлича и пострадалата, която пада на земята с него. Получава травма с диагноза „счупване на горния крайник на раменната кост (хумерус)“. Прието е от органа, че се касае за внезапно травматично увреждане на здравето, станало при извършване на работа в интерес на предприятието, което е причинило временна неработоспособност. Трудовата злополука е квалифицирана по чл. 55, ал. 1 от КСО. В акта се съдържат указания за начина и срока на обжалването му. Същият е надлежно връчен на заинтересованите лица, включително и на управителя на дружеството - жалбоподател (л. 35).

Против разпореждането е подадена жалба пред горестоящия орган - Директора на ТП на НОИ, [населено място], по която той се произнесъл с процесното Решение № 2153-28-47 от 20.09.2024 г., като я оставил без уважение по подробно изложени съображения. Решението е надлежно връчено на адресата си на 25.09.2024 г. (л. 61), като в него се съдържат указания за начина и срока на обжалването му.

С жалба вх. № 2103-28-13 от 09.10.2024 г. по описа на ТП на НОИ - Ямбол е оспорено по съдебен ред Решение № 2153-28-47 от 20.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-28-47 от 20.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ, [населено място], с което е оставена без уважение жалбата на „ДИ АЙ ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, [населено място] против Разпореждане № 5104-28-29 от 06.08.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 55, ал. 1 от КСО е приета за трудова станалата с М. Д. Д. на 10.07. 2024 г. злополука.

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от заинтересувано по смисъла на чл. 60, ал. 4 от КСО лице – осигурителя на пострадалото при злополуката лице, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Обжалваното пред Директора на ТП на НОИ - Ямбол разпореждане е издадено от определено по надлежния ред длъжностно лице по чл. чл. 60, ал. 1 от КСО. Решението, с което жалбата срещу разпореждането е отхвърлена, е издадено от горестоящия орган, който е компетентен съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „г“ от КСО да разглежда жалбите срещу разпореждания от съответния вид. Двата акта отговарят на изискването за писмена форма и съдържат достатъчно подробно посочване на фактическите и правните основания за издаването си, за да позволят осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност.

Твърденията за допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения се извеждат от липсата на достатъчно събрани доказателства за изясняване на характера на злополуката, и по-конкретно - за самоволното поведение на Д., довело до настъпването на инцидент с причиняване на травма, изразяваща се в счупване на горния край на раменната кост (хумерус), което според жалбоподателя прекъсва причинно-следствената връзка между извършваната работа и злополуката. Значението на настъпилия инцидент за квалифицирането на злополуката като трудова не е процесуален въпрос, а е въпрос по правилното прилагане на материалния закон. От събраните в хода на производството доказателства не се установяват други констатации, които да са били от съществено значение за изхода от производството по чл. 55 и следващите от КСО и да не са били взети предвид от административния орган.

Не би могло да бъде споделено и становището в жалбата, че в хода на административното производство не са изследвани обстоятелствата досежно представените от работника болнични листи и медицински протоколи във връзка с настъпилото увреждане. По силата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) за всяка трудова злополука пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на злополуката незабавно уведомяват ръководителя на осигурителя/предприятието ползвател или упълномощеното от него длъжностно лице. Според регламентацията на следващата ал. 2 незабавно след уведомлението за трудова злополука ръководителят на осигурителя/предприятието ползвател или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни да организират разследване на обстоятелствата на злополуката, при което задължително се канят представители на работниците и служителите от комитетите и групите по условия на труд и на синдикалните организации в предприятието; за резултатите от разследването се съставя протокол, който трябва да съдържа данните по чл. 10, ал. 1, като към него се прилагат писмени показания на свидетелите на злополуката (ал. 3), а препис от протокола по ал. 3 се предоставя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ал. 4). Изключения от незабавното уведомяване за станалата злополука не се допускат. Очевидно в текста на относимата наредба не се съдържа задължение за работодателя да изчака издаването на болничен лист с посочване на причина „трудова злополука“. Както правилно е отбелязал решаващият орган, НОИ е компетентният орган, който следва да издаде нарочно разпореждане за приемане или неприемане на настъпилата злополука за трудова въз основа на преценка на събраните доказателства – болничният лист единствено е доказателство за причиненото увреждане и настъпилата в следствие на това увреждане неработоспособност. От доказателствата по делото (писмени и гласни) категорично се установява, че пострадалата е съобщила на работодателя си веднага след настъпването на инцидента, който е пристигнал на мястото в рамките на 15-20 минути и я е отвел в болница. В случая забавянето на разследването е по вина на работодателя, което е довело и до забавяне уведомяването на компетентните органи чрез подаването на декларацията за настъпилата трудова злополука. В този смисъл не са налице твърдените в жалбата нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната на акта на това основание.

Досежно приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Няма спор по релевантните факти в производството, и по-конкретно за наличието на трудово правоотношение между М. Д. и дружеството, за това, че тя е била осигурено за трудова злополука лице, както и за това, че на 10.07.2024 г. същата е предприела действия по събиране и прибиране на находящите се пред работното й място (каравана за бързо хранене) чадъри, като един от тези чадъри пада върху нея, вследствие на което й е причинена травма на рамото, а впоследствие след престой в болнично заведение е установено, че е налице счупване на горния край на раменната кост (хумерус), видно и от приложената по делото епикриза (л. 50).

Спорът е правен и се отнася до това дали настъпилият на процесната дата инцидент с причиняване на телесна повреда на Д. прекъсва връзката между извършваната работа и злополуката, както и дали настъпилото увреждане в резултат от нейните действия може да се счете за трудова злополука.

Въз основа на описаните по-горе обстоятелства настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че травмата на Д. е настъпила в резултат от извършеното от нея действие по събиране на поставените пред работното й място чадъри, мотивирано от разразилият се силен вятър.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато увреждането е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. От тази дефиниция съдебната практика извежда предпоставките за признаване на една злополука за трудова, а именно: увреждане на здравето на осигуреното лице; внезапно настъпване на увреждането; наличие на причинена неработоспособност или смърт на осигуреното лице; причинна връзка между увреждането и неработоспособността/смъртта на осигуреното лице; връзка между изпълнението на работата и увреждането.

В случая няма спор относно наличието на първите четири предпоставки, доколкото здравето на М. Д. е внезапно увредено (счупване на горния край на раменната кост) - това увреждане е резултат от неочаквано и непредвидимо външно въздействие върху нейния организъм. Няма спор и по това, че увреждането е настъпило през време, в което Д. е била в района на работното си място, ползвайки регламентираната почивка.

Спорът е дали увреждането е настъпило във връзка или по повод на извършваната от пострадалата работа за „ДИ АЙ ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД. Дружеството - жалбоподател твърди, че увреждането не е настъпило при работа, извършена в интерес на осигурителя, съответно – липсва функционална връзка между настъпилото увреждане и условията на труд; че настъпилият инцидент поради самоволно предприетите от пострадалата действия прекъсва причинно-следствената връзка между извършваната работа и увреждането, поради което злополуката няма характер на трудова.

Настоящият състав намира, че тези твърдения почиват на неправилен прочит на приложимата разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО. Твърденията, че е налице съпричиняване на злополуката поради самоволно и небрежно поведение от страна на Д. са неотносими към разписаното в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като, както правилно е приел и административният орган, обстоятелството дали е налице нарушение на трудовите правоотношения е без значение за определянето на злополуката като трудова. В този смисъл е и трайната съдебна практика, в т.ч. и тази на ВАС, според която евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат има правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 от КТ, но не променя характера на злополуката като трудова, след като тя е станала през време и във връзка с осъществяваната трудова дейност от пострадалото лице или при всяка друга работа, която е в интерес на предприятието. В подкрепа на горното е и изрично разписаното правило в чл. 55, ал. 3 от КСО, според което не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си, какъвто безспорно не е настоящият случай.

В случая се касае за внезапно травматично увреждане на здравето, настъпило при извършване на работа в интерес на предприятието, което е причинило временна неработоспособност на лицето. М. Д. е в трудови правоотношения с дружеството - жалбоподател, известно й е, че разпънатият чадър се използва от нейния работодател (независимо дали е негова собственост – обстоятелство, което тя не е задължена да знае), за да предпазва клиентите на караваната за бърза закуска от силното слънце, като при настъпването на обстоятелства на разразил се бурен вятър, тя е предприела съответни действия по прибирането му с цел да предпази от евентуални вредни последици преминаващите покрай обекта лица и именно това е доказателството, че тези действия са предприети в интерес на осигурителя, което пък от своя страна дава основание настъпилата злополука да се квалифицира като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Дори и да се приеме, че част от причините за настъпилата злополука са в резултат на непредпазливото поведение на Д., то по аргумент на чл. 55, ал. 3 от КСО характерът на злополуката като трудова не се променя. В случая не са налице каквито и да било доказателства за извършването на умишлени действия от страна на пострадалото лице във връзка със създалата се ситуация – касае се до природно явление, което настъпва внезапно и непредвидено (появата на бурен вятър), поради което правилно компетентните органи са приели, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност, и условията на труд. Ето защо наведените в жалбата съображения в обратната насока са неоснователни.

Като са стигнали до горните изводи, и органът по чл. 60, ал. 1 от КСО, и горестоящият орган са постановили законосъобразни административни актове, които следва да бъдат оставени в сила.

При този изход на спора претенциите на ответника и на заинтересованите страни за присъждане на направените по делото разноски следва да бъдат уважени в съответните минимални размери. Съобразно разписаното в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ размерът на юрисконсултското възнаграждение на ответната страна следва да бъде присъдено в минимума от 100 лева. Заинтересованата страна претендира разноски в полза на адвокат Д. З. под формата на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. В представения договор за правна помощ изрично е отбелязано, че изпълнителят предоставя услугите по договора при условията на чл. 38 от ЗА без заплащане поради материална затрудненост на лицето (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА). Съобразно регламентацията на чл. 38, ал. 2 от ЗА размерът на следващото се възнаграждение не може да бъде по-нисък от определения по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който според разписаното в чл. 8, ал. 2, т. 2 от същата е 500 лева. Именно в този размер следва да се определи и възнаграждението на адвокат Д. З. за осъщественото процесуално представителство на заинтересованата страна по делото.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДИ АЙ ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, [населено място] против Решение № 2153-28-47 от 20.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Разпореждане № 5104-28-29 от 06.08.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО.

ОСЪЖДА „ДИ АЙ ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица][адрес], представлявано от управителя Д. Д. Ц., със съдебен адрес: [населено място], [улица], *, адвокат П. С., да заплати на НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ДИ АЙ ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица][адрес], представлявано от управителя Д. Д. Ц., със съдебен адрес: [населено място], [улица], * адвокат П. С., да заплати на адвокат Д. З., вписан в Софийска адвокатска колегия с рег. № ******* в ЕРВАС, с адрес на кантората: [населено място], ***, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на заинтересованата страна по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.