РЕШЕНИЕ
№ 719
гр. Враца, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. М.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20231420101752 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Йеттел България” ЕАД с ЕИК ********* (с
предишно наименование „Теленор България“), седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу М. В. В. с ЕГН ********** и адрес с.
*****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 92 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца следните суми: сумата 205,13 лева-главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за мобилни услуги от дата
07.01.2021 г. с предпочетен мобилен номер **** *** *** и договор за мобилни услуги от
05.03.2020 г. с предпочетен мобилен номер **** *** ***, след извършена корекция на дълга,
съгласно фактура № ***********/15.04.2021 г., фактура № ***********/15.05.2021 г. и
фактура № ***********/15.06.2021 г., за периода от 15.03.2021 г. до 14.08.2021 г.; сумата
198,73 лева, представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от дата 07.01.2021 г. за
устройство „Huawei P Smart 2021 128GB Dual Green“; сумата 368,44 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 07.01.2021 г. с
предпочетен мобилен номер **** *** *** и договор за мобилни услуги от 05.03.2020 г. с
предпочетен мобилен номер **** *** ***, съгласно фактура № **********, ведно със
законната лихва върху всички горепосочени задължения, считано от 16.02.2023 г. до
1
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед № 281 от 21.02.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 437/2023 г. на
Врачански районен съд. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало валидно облигационно
отношение въз основа на горепосочените два договора за мобилни услуги, както и че в срока
на действие на договора били издадени горецитираните фактури за процесните задължения.
Поддържа се, че поради неизпълнение на задълженията на ответника да заплати
предоставените услуги и абонаментни такси, ищецът е упражнил правото си да прекрати
договорите за мобилни услуги, както и че е настъпил крайният срок за погасяване на
лизинговите вноски. Сочи се, че съгласно сключените между страните договори ищецът
има право да получи в срок всички начислени суми за мобилни услуги и лизингови вноски,
че клаузата за неустойка е уредена в договора при подписването му, както и че ответникът
се е съгласил и е приел общите условия към договора.
Тъй като ответникът не изплатил процесните задължения, на 16.02.2023 г. ищецът
подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било
образувано ч. гр. дело № 437/2023 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил
заявлението и издал заповед за изпълнение от 21.02.2023 г., която била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ
адрес след отбелязване от връчителя, че длъжникът не обитава адреса. В срока по чл. 414 от
ГПК ответникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно
изисканата от съда справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори,
поради което е предявен настоящият иск.
Ответникът М. В. В. в срока по чл. 131 от ГПК не е подал писмен отговор и не е взел
становище по исковете.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 437/2023 г. на Врачански районен съд
липсва подадено от длъжника М. В. В. писмено възражение, тъй като исковата молба по
настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представени са двустранно подписани от страните договор за мобилни услуги от
07.01.2021 г. с абонатен номер на ответника **** *** *** и договор за услуга интернет за
дома от 05.03.2020 г. с абонатен номер на ответника **** *** ***, ведно с подписани от
ответника приложения към договорите за мобилни услуги, имащи характер на ценоразпис.
Договорът за мобилни услуги от 07.01.2021 г. е за месечна такса 26,99 лева и е със срок 24
месеца, считано от 07.01.2021 г., а договорът за услуга интернет за дома от 05.03.2020 г. е за
месечна такса 19,99 лева и е със срок на действие 24 месеца, считано от 07.01.2021 г.
С договор за лизинг от 07.01.2021 г., също двустранно подписан, на ответника е
2
предоставено устройство „Huawei P Smart 2021 128GB Dual Green“, а с договора за услуга
интернет за дома от 05.03.2020 г. на ответника е предоставено устройство „Huawei B311-221
with antenna“.
От горепосочените договори се установява, че страните са били в облигационни
отношения, като ответникът е декларирал, че е получил копие от общите условия на
мобилния оператор, относими към предоставените услуги и е запознат с разпоредбите им.
Представени са (приложение към заявлението по чл. 410 от ГПК) и приложимите общи
условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Съгласно общите условия: Заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като плащането следва да
става в 18-дневен срок от издаването на фактурата. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В случай, че
това задължение на абоната не бъде изпълнено, доставчикът на далекосъобщителни услуги
има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на не повече от
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти такси на ползвания абонаментен
пакет плюс разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент).
Представени са фактури, както следва: фактура № ***********/15.04.2021 г., фактура
№ ***********/15.05.2021 г., фактура № ***********/15.06.2021 г. и фактура №
**********, ведно с приложенията към тях, в които е начислено потребление на
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, чиято стойност с ДДС след приспадане на
съответните отстъпки и при съобразяване на сторнирани суми възлиза на сумите,
претендирани с исковата молба.
От правна страна.
По иска за главница за мобилни услуги.
За да бъде основателен иска за реално изпълнение, следва ищецът да докаже както
сключването на договора, така и изпълнението на собствените си задължения, произтичащи
от него. В тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти, включително
изпадането на ответника в забава и нейния начален момент, както и размера на претенцията
си, като в същия смисъл е разпределена доказателствената тежест с определение от
03.10.2023 г. по делото. В разглеждания случай е доказано сключването между страните на
договор за мобилни услуги от 07.01.2021 г., договор за услуга интернет за дома от 05.03.2020
г. и договор за лизинг от 07.01.2021 г.
По делото липсват доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца за
предоставяне на уговорените мобилни услуги на ответника. Такива доказателства не
представляват и представените по делото фактури, тъй като фактурата не е източник на
задълженията на получателя по нея, а само ги конкретизира по основание и размер, с цел
внасяне на яснота в договорните отношения, както и за целите на данъчното облагане.
Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена
сила за удостоверените в нея вземания. В тежест на ищеца е да докаже основанието на
3
посоченото във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не
стори.
Горепосочените съображения обаче са относими само към претендираните от ищеца
суми, за които се твърди да представляват действително предоставени и подлежащи на
отделно заплащане мобилни услуги, извън месечната абонаментна такса по подписаните от
страните договор за мобилни услуги и договор за услуга интернет за дома, ведно с
приложенията към тях.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не доказа в настоящото производство, че е
предоставил на ответника мобилни услуги, подлежащи на заплащане извън месечните
абонаментни такси, както и че е начислил правилно дължимата стойност за тях съобразно
договорите за предоставяне на мобилни услуги и съобразно общите условия.
Ето защо съдът намира, че ответникът следва да заплати единствено и само месечните
абонаментни такси по договора за мобилни услуги и договора за услуга интернет за дома за
процесния период, тъй като дължимостта на тези суми следва направо от уговорките между
страните по тези пораждащи облигационното отношение двустранни сделки.
Месечната такса по договора за мобилни услуги за петте процесни месеца (периода от
15.03.2021 г. до 14.08.2021 г.) е 5 х (26,99+19,99), което е равно на 234,90 лева. Тъй като по
иска за главница за мобилни услуги се претендира сумата 205,13 лева, именно в този размер
установителният иск за главница за мобилни услуги следва да бъде уважен.
По иска за главница за лизингови вноски.
От писмените доказателства се установява, че между ищеца, като лизингодател, и
ответника, като лизингополучател, е сключен договор за лизинг от 07.01.2021 г., също
двустранно подписан, за устройство „Huawei P Smart 2021 128GB Dual Green“ за срок от 23
месеца с месечна лизингова вноска 11,69 лева. Предвидено е в договора за лизинг, че след
изтичане на срока на договора и срещу заплащане на допълнителна сума в размер на една
месечна лизингова вноска за всеки от тях лизингополучателят може да придобие
съответното посочено в договора устройство. В чл. 4 от всеки от договора е посочено, че с
подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателя му
предава устройство във вид годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно
на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация,
включително гаранционна карта.
Относно наличието на основание за начисляване на посочените суми съдът взе
предвид уговореното в договора за лизинг (чл. 12) за това, че в случай на неизпълнение на
задължението за плащане на лизингови вноски лизингодателя има право в съответствие с
разпоредбите на договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в
договора за лизинг, дължими и платими.
Следва също да се отбележи и че задълженията по договора за лизинг са с настъпил
падеж, което съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
4
При това положение съдът приема, че между страните е сключен договор за лизинг, по
които ответникът не е изпълнил задължението си да плати лизингови вноски и
задълженията са обявени за предсрочно изискуеми. Ето защо искът за заплащане на суми на
основание този договор се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 198,73
лева и ответникът дължи на ищеца тази сума.
По иска за главница за неустойка.
От ответната страна не са ангажирани доказателства, че сумата, претендираната от
ищеца като главница за далекосъобщителна услуга за процесния период е заплатена, поради
което съдът приема за установено, че ответникът е останал задължена към ищеца за същата.
Незаплащането на сумата е станало повод за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от страна на мобилния оператор и за начисляване на неустойка по реда и
начина, предвидени в договора: в размер на не повече от трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти такси на ползвания абонаментен пакет плюс разликата между
стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент). Същевременно е налице
предоставяне на устройства на преференциални цени съгласно договор за лизинг от
07.01.2021 г. и договор за услуга интернет за дома от 05.03.2020 г. Ето защо съдът намира,
че предявеният иск за неустойка в размер на 368,44 лева е изцяло основателен и доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение, дадено с т.
12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд, съдът в исковото производство по чл. 422 от ГПК разпределя отговорността
за разноските.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените разноски, както
следва: по заповедното производство сумата 505,00 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение; по исковото производство сумата 605,00 лева за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че М. В. В. с ЕГН
********** и адрес с. *********** дължи на „Йеттел България” ЕАД с ЕИК ********* (с
предишно наименование „Теленор България“), седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 205,13 лева-главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за мобилни
услуги от дата 07.01.2021 г. с предпочетен мобилен номер *********** и договор за
мобилни услуги от 05.03.2020 г. с предпочетен мобилен номер ***********, за периода от
15.03.2021 г. до 14.08.2021 г., сумата 198,73 лева, представляваща лизингови вноски по
договор за лизинг от дата 07.01.2021 г. за устройство „Huawei P Smart 2021 128GB Dual
5
Green“ и сумата 368,44 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от дата 07.01.2021 г. с предпочетен мобилен номер ***********
и договор за мобилни услуги от 05.03.2020 г. с предпочетен мобилен номер 0895 709 576,
ведно със законната лихва върху всички горепосочени задължения, считано от 16.02.2023 г.
до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед № 281 от 21.02.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 437/2023 г. на
Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 от ГПК М. В. В. с ЕГН ********** и адрес с.
*********** да заплати на „Йеттел България” ЕАД с ЕИК ********* (с предишно
наименование „Теленор България“), седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 505,00 лева – разноски за внесена
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 437/2023 г. на
Врачански районен съд, както и сумата 605,00 лева – внесена държавна такса, депозит за
особен представител и заплатено адвокатско възнаграждение по гр. дело № 1752/2023 г. на
Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6