Решение по дело №761/2023 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ – Хасково, подадена чрез процесуален представител, против Решение №147 от 22.05.2023г., постановено по а.н.д. №1218 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че спор по фактите в административнонаказателното производство не бил налице, а правната квалификация на административното нарушение съответствала на извършеното деяние. Процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието била спазена. Фактическите констатации в наказателното постановление напълно съвпадали със събраните по случая доказателства.

Подробно се обосновава твърдение за издаване на акта за установяване на административно нарушение от оправомощено длъжностно лице, което било факт по силата на Заповед №79/30.11.2019г., отменена със Заповед №66/19.07.2022г., двете на Директора на РИОСВ – Хасково. Актуализацията на Заповед №79/30.11.2019г. била извършена само предвид промяната в структура в регионалната дирекция, от Дирекция „Контрол на околната среда“ в Дирекция „Контрол и превантивна дейност“. Дори да се приемело становището на районния съд, че по време на извършване на проверката и даване на предписанието Заповед № 66/19.07.2022г. не била действаща, то актуална била Заповед № 79/30.10.2019г., с която съдът не разполагал по делото и направил грешна преценка за липса на материална компетентност на актосъставителя. Същият бил надлежно упълномощен със Заповед №79/30.10.2019г. на директора на РИОСВ – Хасково.

По изложените доводи се моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което отмененото наказателно постановление да се потвърди. Претендират се разноски по делото.

Към касационната жалба са приложени писмени доказателства, сред които и Заповед №79/30.10.2019г. на Директора на РИОСВ – Хасково.

Ответникът – С.Н.Д., редовно призован, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С атакуваното решение Районен съд – Хасково е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление №42/20.12.2022г. на Директора на РИОСВ – Хасково, с което за извършено на 21.06.2022г. в землището на с.Конуш, общ.Хасково, нарушение на чл.166, т.3, във вр. с чл.156, т.2 и чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл.166, т.3, във вр. с чл.165, ал.1 и чл.168 от ЗООС, на С.Н.Д., в качеството му на длъжностно лице – кмет на община Хасково, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2300 лева.

В решението си съдът е посочил, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление били съставени от компетентни органи по смисъла на чл.167 и чл.168 от ЗООС и по Заповед №66/19.07.2022г. на Директора на РИОСВ – Хасково. Спазени били сроковете по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и в НП били описани всички обстоятелства и факти около извършването на нарушението, и посочени всички съставомерни елементи на нарушението. Описани били дата и място на извършването му както и правната квалификация, която съответствала на описанието на деянието с думи.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че административнонаказателното производство се развило в нарушение на процесуалните правилата на ЗООС, а от там и на тези по ЗАНН. От представената по делото Заповед №66/19.07.2022г. на Директора на РИОСВ – Хасково се установявало, че именно от 19.07.2022г. посочените в нея лица били упълномощени да извършват текущ и последващ контрол и да дават задължителни предписания по ЗООС, както и да съставят АУАН по същия закон. От дата на заповедта и от датите на първоначалната и последващата проверки – 12.04.2022г. и 24.06.2022г., ставало ясно, че извършилите ги лица не разполагали с компетентността да извършват проверки и да дават задължителни предписания. От това следвало, че дадените предписания били незаконосъобразни и не пораждали задължения за адресата си.

Наред с това съдът е възприел и че удължаване срока за изпълнението на предписанието е осъществено от некомпетентен орган. Органът разполагащ с правомощия да стори това бил извършилият проверката, респ. далият предписанието а не Директорът на РИОСВ. Наред с това удължаването на срока следвало да се извърши със съответен протокол, а именно по реда указан в чл.155 от ЗООС, не с писмо. Удължавайки срока Директорът на РИОСВ се превърнал в контролен орган, което автоматично го изключило от кръга на наказващите органи.

Предвид така установеното районният съд приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено и го отменил.

Настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно.

Съгласно чл. 166, т.3 от Закона за опазване на околната среда лицата които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица се наказват с наказанията предвидени в чл.165 от с.н.а.

Предвидените в чл. 165 ЗООС размери на наказания са както следва: глоба на физически лица в размери от 2000 до 20 000 лв. и имуществена санкция на юридически лица от 2000 до 20 000 лв.

Съгласно чл. 155 ЗООС „по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи. В протоколите се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им“.

Съгласно чл. 156, т. 2 ЗООС „последващият контрол се осъществява чрез проследяване на изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на текущия контрол“.

От тълкуването на цитираните разпоредби се обуславя извода, че лице, което не изпълни предписание, дадено с констативен протокол в хода на текущ контрол, извършен от длъжностните лица от съответната РИОСВ, се наказва с административно наказание – „глоба“ или „имуществена санкция“.

Съобразно сформираната в страната съдебна практика по своята същност задължителното предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност.

В този смисъл следва да се отбележи, че когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, то подлежи на изпълнение.

Безспорно по делото е установено, че с Констативен протокол № 491/12.04.2022г. на Главен експерт в Дирекция“КОС“ при РИОСВ, гр.Хасково на Кмета на Община Хасково е дадено предписание за извършване почистване на образуваните нерегламентирани сметища със срок 31.05.2023г., удължен със писмо изх. № О-86-2 от 06.06.2022г.на Директора на РИОСВ Хасково до 20.06.2022г.

Неправилен е извода на районния съд, че задължителните предписания, който в НП се твърди че ответника по касация не е изпълнил, са дадени от некомпетентен орган. Тази неправилност не се дължи на грешка на въззивния съд, а на непълнота на доказателствата, предвид непопълването на административно-наказателната преписка от АНО с всички релевантни за спора доказателства. От приобщената в хода на касационното производство писмена заповед № 79 от 30.10.2019г. на Директора на РИОСВ-Хасково се установява, че към 12.04.2022г. всички младши, старши и главни експерти към Дирекция „Контрол на околната среда и дирекция“Превантивна дейност“, както и директорите на дирекция“КОС“ и дирекция „ПД“ разполагат с правомощията да извършват текущ и последващ контрол по смисъла на чл. 154 – чл.157д от ЗЗОС, да съставят констативни протоколи по време на извършването на този контрол, като отразяват в тях констатираните факти и обстоятелства и да дават задължителни предписания в тях с посочване на срокове и отговорници по изпълнението им. Следователно към датата на даване на процесните предписания с КП № 491/12.04.2022г.издалият същите главен експерт в дирекция“КОС“ при РИОСВ-Хасково е бил надлежно оправомощен да издава актове от посочения вид, да дава със същите задължителни предписания и да определя срок за изпълнението им.

Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО възлага на кметовете на общините отговорността за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Следователно законосъобразно като адресат предписанието посочен кметът на Община Хасково.

Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в удължения срок ответникът по касация не е изпълнил дадените му предписания, като указаното със същите почистване на нерегламентираното сметище образувано северно от с.К.в посока опашката на микроязовир не е изпълнено, а вместо това при извършения на 24.06.2022г. последващ контрол е установено, че на мястото има изхвърлени нови количества битови, строителни и животински отпадъци.

Следователно нарушението е осъществено от обективна страна.

Не може да бъде възприета тезата на ответника по касация, че не е получил процесния КП № 491/12.04.2022г. , респ. да се счете че същия не е бил наясно с предписаното му задължение. Че съдържанието на констативния протокол, респ. съдържащото се в него предписание и указания в него срок за изпълнение е достигнало до знанието на ответника по касация се установява от факта, че именно последния на 31.05.2023г. е депозирал искане до РИОСВ-Хасково за удължаване на срока за изпълнението му, с доводи че отпадъците са в голям обем, а почистването не е завършено поради неблагоприятните метеорологични условия. Предвид собственоръчно изложеното в писмото единствения извод до който съдът може да достигне е че ответника по касация е бил наясно с предписанието и срока в който е следвало да изпълни същото, но въпреки това не е осъществил действия по изпълнението му, вкл. в удължения срок.

Следователно нарушението се явява доказано от обективна и субективна страна и правилно с наказателното постановление е ангажирана административно наказателната отговорност на санкционираното лице.

Въпреки горното настоящата съдебна инстанция намира, че наказанието е неправилно индивидуализирано по размер. Както се посочи, за неизпълнение разпоредбите на чл.166, ал.3 от ЗООС на виновните физически лица могат да бъдат налагани административни наказания“Глоба“ в размер от 2000 до 20 000 лева. В случая е наложено наказание в размер по-висок от минимално установения в закона, а именно наложена е глоба в размер на 2300.00 лева. Както правилно е посочено в обжалваното решение наказващият орган не се е съобразил с тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства и не е обосновал при какви съображения е определил наказанието в размер по-висок от минималния посочен в закона. В тази насока настоящата съдебна инстанция съобрази, че не се твърди от органа и не са налице доказателства по делото, преди процесното нарушение осъществилото го лице да е било наказано с влезли в сила НП за други нарушения, а и не се твърди и не се установява наличие на други отегчаващи административно наказателната отговорност на ответника обстоятелства.

Ето защо, след отмяната на обжалваното решение наказателното постановление следва да бъде изменено, като наложеното наказание следва да бъде намалено към минимално установения от закона размер.

Водим от което и на основание чл.221, ал.1 и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №147 от 22.05.2023г., постановено по а.н.д. №1218 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г., вместо което

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42 от 20.10.2022г. на Директора на РИОСВ, гр.Хасково, като НАМАЛЯВА размера на наложеното със същото на С.Н.Д. административно наказание“Глоба“ от 2300.00 лева на 2000.00 лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: