Р Е
Ш Е Н
И Е № 2357
гр. Пловдив, 10.07.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ІV гр. с., в публично
съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3104 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по иск по чл. 439 от
ГПК, от
Г.Т.А. , ЕГН
**********,***, оф. * адв. Ж.М.
против Начев ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес гр. Ботевград,
бул. „Цар Освободител"
№ 32, представлявано от В. Н. за признаване за установено, че ищеца не дължи на
ответника сумата
от 3256,60 лева-главница, ведно
със законната лихва от 04.05.2012 до изплащането й и 65.14 лв. разноски.
В исковата молба се твърди, че
ответника се е снабдил с изпълнителен лист за процесните суми на 19.16.2012 г.
възоснова на заповед за изпълнение. Сумите не се дължат от ищеца. Образувано е
изпълнително дело 2910/12 г. за събирането им, по което е изпратена ПДИ на
21.09.2012 г. На 11.03.2013 г. е наложен запор на трудово възнаграждение
получавано от „Ливия 11“ ЕООД. До 11.03.2015 г. не са извършвани изпълнителни
действия. Ново запорно съобщение е изпратено на работодателя на 30.03.2018 г. и
на банки в страната на 28.05.2015 г. Към момента на предявяване на иска е
изтекъл периода между страните погасяващ по давност вземането.
В предоставения срок за отговор
ответника не заявява отговор. В молба депозирана преди първото по делото
открито съдебно заседание и становище от 28.01.2020 г. се твърди, че
изпълнителното дело е образувано против ЕТ“ *.*. **“, който е заличен след
проведено производство по несъстоятелност. Вземането е притендирано при синдика
и включено от него в списъка. Признава, че от 02.11.2012 г. не са извършвани
изпълнителни действия по делото поради липса на инетерс от такива. Делото е
прекратено с определение на ОС Плевен № 437/01.06.2015 г. Ответника не е дал
повод за завеждане на иска и не дължи разноски. Притендира такива.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложеното изпълнително дело № 20128510402136 по описа на д район СГС, е видно, че същото е образувано
по молба на ответника срещу ЕТ „*.*.-**“ за събиране на сума от 3256,60 лв.
главница, ведно със законната лихва от 04.05.2012 г. до окончателното плащане и
65.14 разноски, въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2012 г. издаден по
заповед за изпълнение по ч. г. д. 2910/2012 г. на РС-Плевен. Със съобщение от
11.12.2012 г. до Ливия 11 ЕООД е наложен запор от ЧСИ върху получаваното от
Г.Т.А. трудово възнаграждение. Със съобщения от 02.06.2015 г.; 28.05.2015 г.; 02.06.2015 г. са наложени
запори върху банкови сметки на Г.А.. На 30.03.2018 г. е изпратено ново запорно
съобщение до работодателя „Ливия 11“ ЕООД
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че за
процесното вземане е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза
на ответника спрямо притежавания от ищеца едноличен търговец, както и, че въз
основа на тях е образувано изпълнително дело 2136/2012 г. при ЧСИ М. П..
Предвид
разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по изпълнителното
производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в
настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона
погасителна давност по отношение на процесните вземания в период след възникването им до момента на предприемане на
изпълнителни действия, доколкото не се твърди и установява, да е водено
производство по реда на чл. 422 от ГПК, прекъсващо давността.
Тъй
като не са ангажирани доказателства за характера на вземанията
за дължими суми по изпълнителния лист, следва да се
приеме, че същите се погасяват с изтичане на общата петгодишна давност
съобразно чл.
111 ЗЗД.
Доколокото
в процесния случай се касае за вземания установени със заповед за изпълнение и
издаден възоснова на нея изпълнителен лист, съобразно т. 14 от ТР № 2/2013
г. на ОСГТК, не е налице прекъсване на давността за същите с издаване на заповедта, влизането и в сила и издаване на изпълнителния
лист, както и с предприемане на действие по образуване на изпълнително производство, доколкото в
молбата на взискателя от 11.09.2012 г. не се посочва изпълнителен способ за
събиране на вземането. Прекъсване е настъпило на
11.12.2012 г. с отправяне на запорното съобщение до работодателя на ищеца „Ливия 11“ ЕООД, което сочи извършване
на конкретни изпълнителни действия. От този моемент
до извършване на следващи изпълнителни действия-отправяне на запорни съобщения
през 2015 г. до банки в страната е изтекъл период по-дълъг от две години,
поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се е прекратило по силата на закона. От момента на това
прекатяване-12.12.2014 г. до настоящия момент е изтекъл период надхвърлящ пет
години, поради което следва да се приеме, че вземанията по изпълнителния лист
за главница, лихва и разноски са се погасили по давност. Разпоредениет запори
върху банкови сметки от 2015 г. и върху трудовото възнаграждение от 2018 г. не
са били искани от една страна не са по искане на взискателя, а от друга са
извършени по вече премирано изпълнително дело, поради което немогат да
прекъснат течението на давността.
Ето защо възражението на ищеца за погасяване по давност на задължението към
ответника е основателно и предявеният от него иск следа да се уважи.
Възраженията на ответника за липса на интерес у ищеца за водене на
настоящето дело, прекратяването му с откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника-ЕТ и липса на поведение у ответника дало повод за
образуване на делото не се споделят от съда, тъй като по изпълнителното дело не
са налични данни за неговото прекратяване по инициатива на ответника, въпреки
липса на интерес у него, и продължава осъществяването на изпълнителни действия
спрямо имуществото на ищеца. Това от своя страна обосновава интереса на ищеца и
необходимостта му от предявяване на иска поради бездействието на ответника.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните от
него разноски в размер от 180,26 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, което при условията на чл. 38 от ЗА и съобразно материалния
интерес и липсата на фактическа и правно сложност на делото следва да се
определи на сумата от 339,30 лв. на
ответника разноски не се дължат поради липса на основание за присъждане на
такива и доказателства за осъществяването им.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Т.А. , ЕГН **********,***, оф. * не дължи на Начев ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес гр. Ботевград, бул.
„Цар Освободител" № 32, представлявано от В. Н. сумите от 3256,60 лева(три хиляди двеста петдесет и шест лева и 60 ст.) -главница, ведно със
законната лихва от 04.05.2012 до изплащането й и 65.14 лв. (шестдесет и пет
лева и 14 ст.) разноски
по заповед за изпълнение на парично
задължение и издаден възоснова на нея изпълнителен лист от
19.06.2012
г. по ч.гр.д. № 2910/20132 по
описа на Районен съд-Плевен, за
които е образувано изп.д.
№. № 20128510402136 по описа на с № 851 и район СГС.
ОСЪЖДА Начев ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес гр. Ботевград,
бул. „Цар Освободител"
№ 32, представлявано от В. Н. да заплати на Г.Т.А. , ЕГН
**********,***, оф. 2 сумата от 519,56 лв. (петстотин и
деветнадесет лева и 56 ст.) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: / П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
Д. Д.