Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 27.02.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 28.01. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СИМОНА КАЙКИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1436 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 1354/21.10.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2540/2019 г. по описа на Районен съд –
С.З., с което е осъден ”Е.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. П.***, представлявано от *** да заплати на “В.” ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., **, представлявано от **, сумата от
864,16 лева, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „О.“, ИТ
№ 2939032, за периода 01.03.2015г. до 31.03.2015г. по фактура №
**********/31.03.2015г., която недължимо платена сума представлява разликата
между стойността на енергията за пренос на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
в съда до датата връщане на сумата от ответното дружество, както и сумата 330
лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата
на плащане на недължимо платената сума в размер на 864,16 лева по фактура
№**********/31.03.2015г. за периода от 17.04.2015г. до датата на предявяване на
молбата в съда – 14.05.2019г., както и направените по делото разноски общо в
размер на 1030 лева.
Въззивникът “Е.” ЕАД - П.
излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като излага
подробни съображения. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „В.” ЕООД, с
който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено
решението в обжалваната му част. Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Окръжен съд
– гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира
за установено следното:
По делото не
е спорно, че ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН 2939032 - ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „О." с.О., Община Т., присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „В." 20 kV,
както и че измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявало на ниво ниско напрежение до 14.01.2016г., когато е променено
меренето на ниво средно напрежение
/констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговски измерване
№249661 от 14.01.2016г./
Към
настоящия момент не е спорно между страните и се установява от представените
писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г. на
Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни средства,
инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост „К.П.В.", акт обр.16 за електропровод „В." 20 kV,
помпена станция „О." с. О., на помпена станция „К.П.В.", разрешение
за ползване, че ищецът е собственик на електропровода, помпените станции и
намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.
По делото е
представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния
трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която „Е."
ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно
решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на
обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за
клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява
цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР
в сила. В писмото е посочено, че „Е. АД“ все още не е получило от ищеца
документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени
към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с
изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. –
извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С
писмо до „Е.“ АД с изх.
№ 2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле
мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ
№ 2939033 В. с. К., като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на
„В.“ ЕООД, за което с писмо изх.№ 1784/23.10.2008г. са представени всички
необходими документи за собственост. С писмо изх. №01/09.01.2009г. ЕВН ЕР
отново изисква документи за собственост на ел.провод
20 kV извод „В.” и сочи, че след представянето им ще
даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно
напрежение.Следва писмо от 24.11.2014г. на „В.“ ЕООД С.З. отново с искане за
отпадане на такса пренос за процесния обект, на което ЕВН на 08.12.2014г.
отговаря, че помпени станции с.О. и с.К. се захранват от собствена въздушна
линия извод В., като средствата за търговско измерване са разположени в двете
помпени станции и меренето на ел.енергията се извършва от страна на ниско
напрежение и за да отпадне такса пренос следва меренето на ел.енергия да бъде
променено на страна средно напрежение, затова „В.“ ЕООД С.З. следва да подаде
заявление в офис на ответника, придружено от документи за собственост. Ищецът
на 13.12.2014г. подава такова заявление и след още неколкократна
размяна на писма, разяснения във връзка със собствеността и изискване от страна
на ЕВН на допълнителни документи за собственост, на 19.11.2015г. е променено меренето от страна на ниско напрежение на
средно напрежение, за което е съставен констативен протокол от същата дата.
По делото е
представена за периода 01.03.2015г. до 31.03.2015г. фактура
№**********/31.03.2015г. с платежно нареждане от 16.04.2015г. за заплатени
задължения на ищеца към ответника за м.03.2015г., в т.ч. и такса пренос, което
не се оспорва от ответника.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са назначени и изслушани
съдебно-икономическа и
съдебно-техническа експертизи.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че разликата в стойността на отчетените в обект с ИТН
2939032 количества енергия при измерване на ниво ниско и при измерване на ниво
средно напрежение за процесния период е 864,16 лева. Размерът на мораторната лихва върху претендираните
суми от датата на плащането до подаване на исковата молба в съда е 331,02 лева.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че през периода 01.03.2015г. до 31.03.2015г.
измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесните фактури за обект ПС „О.”, ИТ № 2939032 се е
извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/
20kV/400V в ПС „О.”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „В."
20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са
изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно
напрежение. ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна
група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV
на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно
поле „мерене" или в съществуваща килия. В останалата част заключението
съдържа правни изводи относно дължимостта на такса
пренос от ищеца.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Отношенията
между страните се регламентират от нормите на Закона за
енергетиката, НАРЕДБА № 6 от
9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи
(отм.)НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи,Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно
нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на
връщане.Начална липса на основание е налице, когато е получено нещо в следствие
на нищожен акт. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да
установи, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена
от него такса ниско напрежение и такса средно напрежение, каквото според него е
дължима при положение, че собствения му трафопост извършва преобразуването от СрН в НН.
Съгласно
решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г. І г.о. на ВКС, също постановено
по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите
съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с
чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната
електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения,
собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител
на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско
напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да
определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно
чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя
от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в
подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо
в частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При
това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество
измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г., и поради това
и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество
цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско
напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените
фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за
сметка обедняването на дружеството. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД
цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение,
което не отговаря на установеното от закона. Поради това и с оглед неоспореното
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза разликата между
заплатената цена за пренос на ниско напрежение и действително дължимата цена за
пренос на средно напрежение за процесния период, се явява платена без
основание.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1354/21.10.2019 г.,
постановено по гр. д.
№ 2540/2019 г. по описа на Районен съд –
С.З..
ОСЪЖДА ”Е.” ЕАД П., със седалище и адрес на
управление гр.П., **, представлявано от **,
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „В.”ЕООД – гр.С.З., **, ЕИК ** сумата от 360 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция, платими по банкова сметка *** – ***.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.