Протокол по дело №472/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 1286
Дата: 12 септември 2024 г. (в сила от 12 септември 2024 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20232230200472
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 4 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1286
гр. Сливен, 11.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Димитрова Наказателно дело
частен характер № 20232230200472 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Тъжител с пор. № 1, редовно призован, се явява лично и с адв. М. Р. от АК – Сливен,
надлежно упълномощена.
Подсъдими с пор. № 2 и 3, редовно призовани се явяват лично и с адв. В. С. от АК-
Сливен, надлежно упълномощен.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Делото е във фаза на съдебно следствие.
АДВ.Р.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. С.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на подс. Й. П. Й..
ПОДС. Й. П. Й., РАЗПИТАН КАЗА: Дойдоха служители от „ВиК“ да ми сменят
водомера, т.к. стария му беше пукнато отгоре стъклото. Дойдоха един мъж, една жена и
местния водопроводчик Г. Б.. Започнаха, смениха водомера. Жената оформяше
документите, номерата на новия водомер, пломбите и трябваше да се подпиша. В този
момент от източният вход на кравефермата влезе А. П., дойде до водомерната шахта при нас
и без никой нищо да го пита, и да го провокира започна с обидите „Измамник, мошеник,
крадец“, вече не помня всички. Не му обърнах първоначално никакво внимание, но той не
спря, продължи и ме бутна. Казах му да напусне имота ми, че е частен имот и без мое
1
разрешение няма право да идва, а той ми каза „Ти ли ще ми кажеш!“. В този момент жената,
която беше от „ВиК“ каза: „Спрете се, не се разправяйте.“. Тъжителят каза, че бил служител
на „ВиК“ или подизпълнител и аз ги попитах: „Този човек с вас ли е?“. Отговора на мъжа и
на жената беше „Не“. Жената беше от лявата ми страна и ми каза: „Хайде да подпишеш,
виж номерата“. В момента в който се обръщам полуналяво господина /тъжителят/ ме удари с
юмрук в лявата страна по лицето и ме блъсна. При падането си назад си ударих главата в
ръба на бетоновата шахта. Усетих, че съм в кръв, по врата ми щралка кръв, притоплями.
Целия бях в кръв, даже имам снимки на телефона. В този момент съпругата ми извади
телефона и звънна на телефон 112. До нея беше работника Д. М. и го попита „Какво правиш
ти бе, какво правиш тука.“. Той го подгони, хукна да го гони. В една селска каруца с трева
имаше коса и Д. както бягаше назад грабна косата от каруцата и започна да маха с косата, да
се пази, не да го удря. Косата се закачи на каруцата, дръжката беше изгнило дърво и се
счупи на две. До шахтата има плугове, брани, инвентари. Аз също взех една метална шина
6х60 см., която беше около шахтата, но нито съм го удрял, нито съм замахвал с нея. Просто я
държах пред мен евентуално, ако ме нападне пак щях да го ударя по главата с нея. След като
звънна съпругата ми на 112, той хукна да бяга. Тя му извика „Чакай, къде отиваш, полицаите
ще те намерят.“. За да си измисли алиби и той взе да звъни на 112 и да казва, че са го били.
Дойде полиция, дадохме показания. Нито съм видял Д. да го удря, нито аз съм го удрял.
Единствено съм му казал да напусне имота ми, защото не спря да ме обижда. Тъжителят не е
падал, нямаше драскотина по него. Жена му не е видяла къде е ударен. Мазала го е ,пък не
знаеше къде е ударен..
АДВ. Р.: Нямам въпроси.
АДВ. С.: Нямам въпроси.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на подс. Д. С. М..
ПОДС. Д. С. МИТЕВ, РАЗПИТАН КАЗА: Няма да давам обяснения.
АДВ. Р.: Нямам въпроси. Няма да соча други доказателства по делото.
АДВ. С.: Нямам въпроси. Няма да соча други доказателства по делото.
На осн. 283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени материали приложени по делото.
АДВ. Р.: Нямам възражения по писмените материали приложени по делото. Нямаме
искания за други доказателства.
АДВ. С.: Нямам възражения по писмените материали приложени по делото. Нямаме
искания за други доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
2
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:
АДВ. Р.: Г-жо председател, поддържам обвиненията така, както са предявени в
тъжбата срещу двамата подсъдими за извършено престъпление „Лека телесна повреда“.
Поддържаме фактологията, която е изложена в обстоятелствената част на тъжбата. Считам,
че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, фактическата обстановка се
доказа по несъмнен и категоричен начин, такава каквато е описана в тъжбата. Въз основа на
всички гласни и писмени доказателства, в т.ч. и съдебномедицинско удостоверение, моля да
приемете за доказани по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите са осъществили,
всеки самостоятелно спрямо частния тъжител престъплението „Лека телесна повреда“. Ще
се спра подробно на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, които
обосновават обективната и субективна съставомерност на процесното деяние. От
показанията на разпитаният в хода на съдебното следствие свидетел Г. П. се установява, че
първият подсъдим е започнал вербален конфликт с пострадалия. Посочва, че подсъдимият
М. замахнал с косата към пострадалия и въпреки, че той се е предпазил е бил ударен. Подс.
Й. казал на тъжителя „Защо си ме оставил без вода.“ и заплашил тъжителят, като му е казал,
че ще го убие и да имал е желязо, дори се сещам цитирам „имаше някакъв плуг. Мисля, че
като се хванаха с Й. имаше желязо в ръцете. Аз чух само туп звучеше от ръка. Видях
желязо.“. Момчето, другия подсъдим, става въпрос за подс. М. е казал същото на тъжителя
„Те се въртяха в един кръг и като дойде момчето искаше да улучи А. с косата. Режещата
страна на косата беше към него и замахваше към тъжителя с острото напред. От показанията
на разпитания в хода на съдебното следствие свид. Г. Б. Г. се установява, цитирам: „Й. взе да
го обижда и да го удря. Й. започна да обижда А. и да го удря. Започна да го удря с ръце. Аз
се опитвах да ги разделя. Д. падна на земята. Скочи и взе едно желязо. Тръгна да го удря, но
не успя да го удари и с ръце не успя да го удари. А. се предпазваше. Той замахна с желязото
и го удари в лакътя, защото А. си вдигна ръката да си предпази главата. Това момче, става
въпрос за другия подсъдим М., се появи на гърба ми с една коса и замахна към А. с косата и
щеше да го убие. Удари го с косата по рамото. С тъпото го удари по рамото. Като замахна с
косата първо го удари в главата и от там косата попадна в рамото му и се счупи на две, но
отстрани го удари. А Й. му каза „махай се от тук това е моето място“. Заплашваше го, че ще
го убие. А. не е замахвал и не е удрял Д.. Не е отговарял на обиди, и не му е казвал, че е
крадец на вода. Й. след като стана от земята взе желязото и замахна и удари А. в ръката, с
която си предпази главата. Видях как момчето с косата удря А.. Не видях с коя точно част,
но косата се счупи. От показаният на разпитания в хода на съдебното следствие Д. Ш. се
установя цитирам “Един господин отиде и изнесе една коса, ръждива и отиде към двамата,
които се караха и замахна към тъжителя. Човекът, който дойде и замахна с косата беше от
ромски произход. Имаше удари, защото и аз дори се разпищях да се спрат. Имаше някакво
желязо, но не съм много сигурна. Мисля, че успя да удари А. с косата и точно това ме
уплаши“. От показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свид. Ж.К. А.а се
установява, цитирам нейните думи „лявата му ръка беше ударена между китката и лакята
ръката му беше отекла при посиняване. В тила имаше цицина, подутина, беше синьо. А.
беше травмиран и постоянно казваше, че можело тази вечер да не е при мен. Каза, че са го
3
ударили каза, че се страхувал за живота си. Загуби съня си и повтаряше, че можело най-
лошото да се случи. То не бяха мазила, то не бяха болкоуспокояващи, болеше го. Ръката му
беше ударена в областта на костта, не на меката част на ръката“. От показанията в хода на
съдебното следствие свид. П.Хр. Й.а - съпруга на подс. Й. се установява, че цитирам същата:
„Най-напред нямаше нищо в ръцете си, но когато А. започна да псува на циганин видях, че
от някъде взе една стара коса и я размахваше. Съпругът ми като падна и се изправи, взе едно
желязо и го размахваше към А., за да не го напада. Считам, че следва да се кредитират
изцяло всички свидетелски показания, с изключение на показанията на съпругата на
подсъдимия, които могат да се кредитират само частично, а именно в частта им, в която е
възприела както косата, така и желязото. Само в тази част показанията й кореспондират с
иначе непротиворечащите показания на другите ненамиращи се във връзка един с друг или
със страните свидетели очевидци на инцидента. С гореизложените съображения, преценка
на доказателствената съвкупност считам, че ангажираните по делото доказателства
обосновават обективната и субективната съставомерност на деянията, предмет на
повдигнатото обвинение, с оглед на което считам, че подсъдимите следва да бъдат признати
за виновни по тези обвинения. Относно индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимите, за да се определи какъв размер наказание да бъде наложено
на подсъдимите следва да бъдат съобразени отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Отегчаващите отговорността обстоятелства са следните: обременено съдебно
минало, подсъдимите са лица с изключително завишена обществена опасност. Те са се
обиждали, отправяли заплахи, удряли пострадалия с железен прът, което се е случвало в
присъствието на други хора. Само случайността е помогнала да не стигне до много по-тежки
последици дори и до фатален край. Смекчаващи отговорността обстоятелства по делото
няма. На никой от дадените по делото свидетели показания не кореспондират с дадените в
днешното с.з. обяснения на подс. Й. Й.. Безспорно се установи, че тъжителят там и тогава е
получил посочените нараняване. Не само, че се доказаха посочените твърденията изложени
в тъжбата, но не се доказа нито едно от твърденията на подсъдимия дадени в обясненията в
днешното с.з. По тези съображения предлагам наказанието, което да се наложи на
подсъдимите да бъде при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно в
максималния размер 2 години Лишаване от свобода. Моля да уважите и предявените
граждански искове, както и претендирам за направените по делото разноски.
ТЪЖИТЕЛЯТ: Съгласен съм с казаното от повереника ми. Няма какво да добавя.
АДВ. С.: Г-жо председател, поддържам изцяло депозирания от нас отговор на тъжба
и депозираните в него възражения спрямо фактическата обстановка на инкриминираната
дата 15.11.2022г. Възразяваме срещу направените от процесуалния представител на
тъжителя в днешното с.з. анализ на писмените и гласни доказателства снети в хода на
настоящото производство, т.к. техният прочит представляваше един съобразен преразказ на
част от събраните гласни доказателства, като тази част която ни бе представена е изцяло
тази, която би подпомогнала тяхната теза и изложеното от тях в тъжбата. В хода на
съдебното дирене се събраха достатъчно годни гласни и писмени доказателства, които в
4
своята съвкупност, а не произволен анализ по безспорен начин доказват, че е възникнал
конфликт между тъж. А., подс. Й. както и косвено срещу подс. М.. Изложеното от тъжителя
остана недоказано както от фактическа страна, т.к. съобразния прочит на гласните
доказателства доказват точно противоположното на това, което той твърди. Разпитания в
хода на съдебното дирене свид. Г. П. служител на „ВиК“ – Сливен при своя разпит посочва,
че първоначално А. е влязъл сам в имота на подсъдимото лице Й. без същият да има
процесуално право на това, без същият да изпълнява трудово правоотношение или друго
делигирано право, което от своя страна само по себе си свидетелства за навлизане в чужд
имот без право на това действие, с една единствена цел търсене на личен конфликт и
разрешаването му, т.к. не без известен е факта, че между А. и Й. има търкания от години. От
друга страна свид. П. посочва, че не е видял подс.М. обстоятелство, което свидетелства за
крайно противоречие в показанията дадени от свид.П., както и нереалното възприемане на
фактическата обстановка от инкриминираната дата. Своеобразния прочит на показанията на
свид. Б. изложени от процесуалният представител на тъжителя в днешното с.з.
конкретизират само тази част, която е угодна на тъжителя. Свид. Б. посочва, че не е видял М.
да идва, но е видял кръв по лицето и зъбите на подсъдимото лице Й.. Това негово изявление
по безспорен начин свидетелства за това, че в действителност тъжителят е нанесъл удар с
юмрук в лявата половина на лицето на подсъдимото лице Й. обстоятелство, което се доказва
и от представеното с отговора на тъжбата съдебномедицинско удостоверение № 61/2022 г. от
една страна, а от друга показва, че ударът, който е нанесъл тъжителят спрямо подс. Й.
действителност е имало. Следователно при така развилата се конфликтна ситуация и
нанесен удар в действителност подсъдимото лице е паднало на земята, ударило е своята
глава в ръба на бетонната шахта, както самият той посочи, това е посочено и от свид.П. Й.а,
която категорично заяви, че е видяла как тъжителя А. нанася удар на подс. Й., вследствие на
което последният паднал на земята. Изложеното от свид. Д. Ш. в хода на съдебното дирене
потвърждава казаното както от подсъдимото лице, така и от свид. П., че никой не е повикал
тъжителят А., а той сам е дошъл до водомерната шахта, която се намира на територията на
селскостопанския обект, собственост на подсъдимото лице Й.. Считам, че изложеното от
свидетелите в цялата си съвкупност, представлява индивидуално възприемане на
фактическите събития и действия от инкриминираната дата, но в голямата си част тези
гласни доказателства коренно се разминават сами по себе си и в голямата си част
противоречат едно на друго. Безспорно в хода на производството се установи, че е налице
едно поведение от страна на тъжителя на самоуправство, на посещаване на чужд имот без
конкретна причина, без нарочна заповед, без покана, факт, който от обективна страна в
действителност представлява една предпоставка, едно умишлено негово деяние, което е
целяло да предизвика конфликт, от който конфликт да пострада подсъдимото лице. Считам,
че действията на тъжителят, които от една страна са негови действия продиктувани
самоинициативно представляват едно противопоказно и противоправно поведение, което
има за цел една единствена такава, а именно нанасяне на увреда на подсъдимото лице Й.. В
представеното от нас съдебномедицинско удостоверение подробно са описани
нараняванията, както и механичния метод по който същите са получени. Същите тези
5
представляват действителните такива, които са нанесени в следствие на удар с юмрук от А.
спрямо Й.. Друг интересен момент в преразказа на гласните данни, които ни беше
представен днес е своебразното посочване на част от показаният Ш.. Същата отново твърди,
че не помни тъжителят да е бил извикан до водомерната шахта, както самата тя заявява, че
не може да посочи кое лице в действителност е ударило тъжителят. Посочва, че това лице е
от ромски произход, но въпреки присъствието на подс.М., същата заяви, че това лице не е
това, което в действителност е нанесло удара. Изложеното от свид. П. Й.а считам, че би
следвало да бъде кредитирано в пълнота, т.к. посоченото от същата отразява действителната
фактическа обстановка от инкриминираната дата, т.к. самата тя е пряк свидетел на
случилото се и е първото лице, което е сигнализирало за нередности и за състоялия се
конфликт. Именно тя сигнализира на спешен номер 112, като в предходното заседание
установихме, изслушахме записа, който е за категоричен, описателен и се препокрива с това,
което свидетелката изложи. Считам, че гласните данни, които бях снети от съпругата на
тъжителя, а именно свид. Ж. А.а представляват един своебразен преразказ на това какви
наранявания и как е получил нейният съпруг. Същите данни са заявени лаконично, а в
частта, в която свидетелката дава гласни данни за това, какво е последвалото психическо и
физическо състояние на тъжителя в голямата си част представляват едно недоказано
твърдение, т.к. в хода на производството не са представени доказателства, които да
свидетелстват за категоричните наранявания на тъжителя, както и за последвалите го
неимуществени вреди. Няма изписани рецепти от лекар, няма извършена терапия, а се
споменава само, че се извършвало самолечение, което по никакъв начин не е описателно,
няма конкретика и по никакъв начин не доказва, че са налице каквито и да било физически и
психически увреди у тъжителя. Считам, че описаното в тъжбата в голямата си част,
представлява съобразно един разказ на тъжителя, който по никакъв начин не отговаря на
кредитираните гласни данни в хода на процеса, не отговаря и на личните обяснения дадени
от подсъдимото лице Й., а единствено представлява един акт на реванш, т.к. между двете
лица съществува конфликт от години. По отношение на предявеният граждански иск
възразяваме, както по размер, така и по основание, т.к. при опреД.ето на неимуществени
вреди, същите следва да бъдат определени по правилата на чл. 55 от ЗЗД, които
характеризират опреД.ето на размера и имат реквизит, който не е посочен. В хода на
производството следваше да бъде посочен характера на увреждането, степента на
уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, тяхната
продължителност, наличието на оздравителен процес и неговата продължителност,
моментното психическо и физическо състояние на тъжителя, както и неговите действия
касаещи адаптацията и възстановяването. Такива доказателства, както писмени, така и
гласни не са представени, с оглед на което считам, че размерът на гражданския иск е
своебразно определен, крайно завишен и същият следва да бъде отхвърлен. По отношение
на индивидуализацията на наказанието и претендираното от процесуалният представител
на ищеца, считам, че същото предложено не отговаря, както на обективната, така и на
субективната страна и неговото опреД.е е своебразно и не почива на никаква установена
практика. Считам, че изложените отегчаващи вината обстоятелства са абсолютно
6
недоказани, същите не са в превес и представляват своебразно цитиране на наказателните
закони без същите да почиват на каквито и да е доказателства. По отношение на
подсъдимото лице М. считам, че неговото участие в процеса представлява едно деяние,
което по никакъв начин не бе доказано, напротив от свидетелските показания дадени от
свид. П. Й.а става ясно, че действията на М. почиват единствено и само на опита му същият
да защити подсъдимото лице Й., т.к. същият е бил нападнат именно от тъж. А.. Останалите
свидетелски показания, които са крайно красноречиви по отношение на мястото, където се
намирал М., движението му в пространството, начина по който евентуално е осъществил
този удар за който се твърди, по никакъв начин не се доказа. Напротив единствените
валидни, адекватни и относими доказателства в тази насока са тези, които днес подс. Й.
даде. Движението на М. представлява един опит, той да бъде защитен, т.к. А. след като е
нападнал и нанесъл удар на подс. Й. се насочил към М.. В стремежа си да се защити М. е
посегнал към първото нещо, което е видял, а именно тази стара коса. От всичките свидетели,
чиито гласни данни бяха изслушани няма категоричен свидетел, който да посочи къде точно,
с коя част на косата, в кой момент подсъдимото лице М. е нанесъл удар на тъжителя. Това
безспорно доказа, че подсъдимото лице М. по никакъв начин не е нанесъл удар на тъжителя,
обстоятелство свидетелстващо за това,че това лице по никакъв начин не е увредило
тъжителя. Считам, че при опреД.е на евентуално размера на наказанието и на двете
подсъдими лица са налице безспорни обстоятелства, които в условията на евентуалност биха
били в превес на тези, които не са отегчаващи, а напротив тук и двете подсъдими лица имат
чисто съдебно минало, ползват се с добро име в обществото, трудят се и по никакъв начин
не биха били каквато и да е опасност за обществото, въпреки твърденията на процесуалния
представител на тъжителя. С оглед на всичко изложено до момента считам, че не следва да
бъде уважена тъжбата депозирана от А. П. А. като считам, че същата по никакъв начин не бе
доказана, с оглед на което моля да признаете за невиновни както подсъдимото лице Й. П. Й.,
така и подсъдимото лице М.. Претендираме за направените разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно представените договори за правна помощ в хода на
производството.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимите:
ПОДСЪДИМИЯТ Й.: Присъединявам се към казаното от защитника ми.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Присъединявам се към казаното от защитника ми.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ Й.: Моля за справедливо решение на съда.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Моля за справедливо решение на съда.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна.
Съдът се оттегли на тайно съвещание и постанови, че ще обяви диспозитива на
присъдата си на 12.09.2024 г. от 09.15 ч., за която дата и час да се считат за редовно
призовани страните.
Протоколът се изготви в с.з.
7
Заседанието по делото се закри в 15.58 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8