Решение по дело №29/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			02.03.2020г.
					ДУПНИЦА

 

Номер                             Година                                           Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО - V състав

 

Районен съд – Дупница                                                                                                    

	17.02		2020

 

на                                                                                                           Година

СТРАХИЛ ГОШЕВ

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	А Н		29		2020

 

дело №                                   по описа за                                      година, 

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0348-000852 от 30.12.2019 г. издадено от началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушения на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на С.Й.С., с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания, както следва:

1.                       За нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 – неносене на СУМПС, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДВП на С. е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева;

2.                       За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 – неносене на контролен талон, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДВП на С. е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева и

3.                       За нарушението по чл. 140, ал. 1 – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДВП на С. е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца.

Недоволен от наказателното постановление е останал санкционирания водач, който заявява, че го обжалва изцяло в срок. В жалбата излага подробни съображения и доводи единствено срещу третото нарушение, това по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Не коментира другите две нарушения. Сочи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че е налице несъответствие между АУАН и НП относно правната квалификация и изложените факти. Заявява, че в АУАН и НП не е описано точно нарушението. Оспорва фактическата обстановка и твърди, че не са описани доказателствата и не е извършил посочените в АУАН и НП нарушения. Твърди, че е налице маловажен случай Иска отмяна изцяло на обжалваното НП. Не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. З.. Същата пледира за отмяна на НП в цялост.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.12.2019 г., около 11:21 ч., в гр. Дупница, жалбоподателят С.С. е управлявал лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4 Д 4 Д“, с рег. № 227М662, движейки се по ул. „Орлинска“, в посока към ул. „Самоковско шосе“. Водачът бил спрян от автопатрул съставен от полицейските служители - свидетелите К. и С., като при проверката е установено, че С. не е представил на служителите на МВР СУМПС и контролен талон. След извършена проверка на представеното от същия разрешение за временно движение с № ********* и направени допълнителни справки от полицейските органи с техническо средство РСОД в системата АЙС на МВР е установено, че табелите поставени на МПС са с изтекъл към датата на проверката срок на валидност – до 01.12.2019 г.  

За така установените нарушения св. К. съставил в присъствието на нарушителя акт за установяване на административно нарушение. Същият му е бил връчен лично и жалбоподателят го е подписал без възражения, като АУАН е подписан и от свидетеля при съставянето му С..

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното горепосочено НП № 19-0348-000852 от 30.12.2019 г., издадено от началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което са наложени подробно описаните административни наказания, в посочените по-горе размери.

Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци за нарушенията по чл. 100, ал.1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП, санкционирани по реда на чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП, но не и изцяло за нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, санкционирано по реда на чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели К. и С., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. служебно исканите такива и представени от АНО. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, последователни и ясни. Свидетелите са изпълнявали надлежно служебните си задължения, няма данни за предходни конфликти с жалбоподателя или каквито и да други основания за евентуалната им предубеденост спрямо него. Наистина и двамата заявяват съвсем добросъвестно на няколко пъти относно определени факти и обстоятелства, че не си спомнят, но в същото време се придържат неотклонно и не отричат в нито един момент с категоричност констатациите отразени в съставения във връзка с нарушенията, непосредствено след установяването им АУАН, който носи подписите на всички присъствали при проверката лица. Съдът отдава липсата на спомен изключително на изтеклия период от време, който макар и не толкова дълъг, с оглед ежедневната професионална заетост на двамата с установяване на нарушения по ЗДвП е бил достатъчен, за да се заличат някои по-конкретни детайли от спомените им.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, както и съдържание относно нарушенията по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя – лично на него. НП е също връчено редовно, видно от разписката върху същото. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган.

Налице е в същото време допуснато съществено процесуално нарушение в текста на АУАН и пренесено идентично в НП относно съдържанието на същите по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т. 5 от ЗАНН, във връзка с описанието и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението на чл. 140, ал.1 ЗДвП.

 

По нарушението на чл. 140, ал.1 ЗДвП:

Според настоящия съдебен състав, съобразявайки се изцяло със законовите норми на ЗАНН и ЗДвП и с най-новата и актуална практика на касационната инстанция по идентичен казус, отразена в Решение № 13 от 17.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 320 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, с докладчик съдия Карамфилова и членове съдиите Демиревски и Стойчева, в което касационните съдии са изоставили изцяло предходното свое виждане относно пълнотата на съдържанието при описанието на нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП и обстоятелствата при които е било извършено, изразено в по-рано постановено Решение № 264 от 21.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 207 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, с докл. съдия Демиревски, член съдия Карамфилова, което и настоящият състав на районния съд споделяше изцяло до този момент в предишни свои въззивни актове, приема че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на АУАН и НП, по повод  описание на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП относно обстоятелствата при които е било извършено. Актът и постановлението са съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Визираните разпоредби се отнасят до задължителното съдържание на двата акта и са абсолютно императивни по своя характер.

С оглед даденото описание на фактическата обстановка относно посочената за нарушена разпоредба от ЗДвП - чл. 140, ал.1 от ЗДвП, районният съд приема, че повдигнатото обвинение е непълно и неясно, т.е. съдържанието му не е в обем, позволяващ проверка на материалната законосъобразност на постановлението. Съгласно сочените норми на ЗАНН, АНО дължи описание на нарушението с всички съставомерни елементи от обективна и субективна страна. В случая управлението на МПС с поставени /неиндивидуализирани по вид в АУАН и НП/ рег. табели с изтекъл срок, видно от разрешение за временно движение не е достатъчно, за да се направи извод и повдигне обвинение за осъществено нарушение на императивното изискване за управление по пътищата, отворени за обществено ползване само на регистрирани по надлежния ред превозни средства. Съобразно изложеното следва да се акцентира изрично, че отношение към табелите с регистрационни номера и регистрацията на МПС има действащата Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която е издадена въз основа на законовата делегация по чл. 140, ал. 2 ЗДвП, която предвижда, че за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер. Наредбата урежда и съответните срокове на валидност на регистрацията, респ. табели с регистрационни номера и видове регистрации на МПС според срока им на валидност. Конкретно според текста на чл. 22 от Наредбата е посочено, че според срока на валидност регистрацията е постоянна - без срок на валидност /чл.22, т.1/ и временна - с определен срок на валидност над 3 месеца /чл.22, т.2/. Извън това в нормата на чл. 27, ал.1 от Наредбата пък са изброени случаите, в които се извършва транзитна регистрация.

С оглед гореизложеното съдът счита, че посочвайки само и единствено управление на МПС с табели с изтекъл срок, АНО не е извършил в пълнота, дължимото по обем описание на нарушението, доколкото не е конкретизирано изобщо, към кой вид табели /временни транзитни и т.н./ се отнасят процесните, съгласно хипотезите в чл. 27, ал.1 от Наредбата. Не е посочено прекратена ли е регистрацията, респективно начина по-който е сторено това /служебно и т.н./ с оглед хипотезите в Наредбата. Този съществен пропуск на актосъставителя не може да се отстрани чрез събраните по-късно доказателства, вкл. разясненията дадени в съдебно заседание при разпита на свидетеля-актосъставител К., който разграничава според своите разбирания и възприятия различните видове табели издавани за временно движение на МПС. Невъзможността да се установят конкретно и безпротиворечиво обективните елементи от фактическия състав на административното нарушение във връзка със сочената за нарушена правна норма, представлява съществено нарушение, допуснато в административнонаказателното производство, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Отделно в подкрепа на горното следва да се отбележи, че от служебно изисканите писмени доказателства – справка за първоначална регистрация от 01.11.2019 г. – л. 26 от делото е видно, че според данните в системата на МВР за конкретното МПС е налично отбелязване на вид регистрация „транзитна“, каквато не е описана никъде в АУАН и НП и състояние: „в движение“, т.е. същото не е било дерегистрирано непосредствено след изземване на двете регистрационни табели с № 227М662, с изтекъл на 01.12.2019 г. срок. Съобразно изложеното във връзка с това нарушение според съда се  установява липса на реквизита по чл. 42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно задължителното пълно, ясно и точно описание на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото противоправното деяние не е описано в пълен обем с всички относими към него обстоятелства. Това без съмнение съществено нарушава правото на защита на субекта, тъй като с АУАН се очертават рамките на обвинението и липсата на съществени обективни елементи от състава на административното нарушение и винаги съставлява съществено процесуално нарушение. Поради изложеното обжалваното НП, в частта си по т. 3-та, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Извън тези аргументи, с оглед установеното по делото, чрез справката за нарушител водач, че се касае за инцидентно нарушение от този вид и по този текст от страна на жалбоподателя, според съда е налице и възможност за приложение на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Обществената опасност на конкретното деяние е достатъчно ниска с оглед мотивите преследвани от жалбоподателя при управлението на конкретното МПС. Същият е правоспособен водач, професионално зает с продажба на автомобили, което го задължава да шофира често същите. Следва да се вземе предвид, че с оглед обстоятелството, видно от служебно изисканите писмени доказателства, че С. не е собственик на процесното МПС, същият дори да бе имал най-голямо желание, не би имал обективно каквато и да е възможност сам да осъществи всички необходими действия по надлежна регистрация на този чужд лек автомобил.

 

По нарушенията на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Според разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.“ Предвиденото наказание в случаите, когато е нарушено правилото по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, по отношение на който и да е от двата документа визирани в хипотезите на нормата е установено в чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 или предл. 2 от ЗДвП: „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.“. В настоящи случай е налице непредставяне на първите два от общо трите изброени в текста документа. Административнонаказващият орган правилно е наложил две отделни наказания глоба по реда на чл. 183 т. 1 от ЗДвП, тъй като са налице извършени две отделни деяния – нарушения на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, които според закона се санкционират отделно в хипотезите на по чл. 183, т. 1, пр. 1 и на чл. 183, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Контролният талон по определение от закона се издава във връзка със СУМПС, но двата документа се издават на отделни, самостоятелни хартиени носители, като имат и различно предназначение. Свидетелството за управление удостоверява правоспособността на водача, а контролният талон се използва за осъществяване на контрол на обстоятелства, касаещи съставени актове за административни нарушения по Закона за движение по пътищата. Непредставянето му в конкретния случай видно от отбелязването на стр. 1-ва от справката за нарушител/водач – „Контролен талон №5965517 , Статус: иззет с акт“ е във връзка с друго нарушение на водача на санкционираното МПС и в случая извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1, пр. 1 от ЗДвП – не представяне /не носене/ на СУМПС не е идентично с това по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – не носене на контролен талон, тъй като съгласно чл. 26 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, контролният талон се отнема при съставяне на акт за нарушение по ЗДвП. Връченият на водача екземпляр от акта замества контролния талон за срок от един месец и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190 ал. 3 от ЗДвП / заплащане на дължимата "глоба" в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване/. В този смисъл, неносенето на свидетелство за управление на МПС, съответно неносенето на контролен талон към същото са две различни и самостоятелни деяния, респ. нарушения. В тази насока е и константната практика на касационната инстанция /Решение № 73 от 17.03.2017 г. по н. д. № 356 / 2016 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 132 от 03.04.2014 г. по н. д. № 50 / 2014 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 262 от 03.11.2016 г. по н. д. № 257 / 2016 г. на Административен съд – Кюстендил и др./. Без съмнение в конкретния случай е налице съставомерно от обективна страна не носене, отразено като непредставяне на всеки един от двата задължителни документа – СУМПС и контролен талон, което е осъществено при посочените в АУАН и НП дата, място и обстоятелства от жалбоподателя, като водач на гореописаното МПС.

От субективна страна нарушенията на чл. 100, ал.1, т.1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП са извършени от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят съзнателно е нарушил цитираните норми на ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е реализирането на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им, доколкото много добре е знаел, че управлявайки автомобил без да носи СУМПС и/или контролен талон извършва деяния представляващи административни нарушения на Закона за движение по пътищата, за които се налагат съответните санкции по реда на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 

По наложените наказания, съдът намира следното:

За посочените нарушения по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, видът и размерът на наказанието, за всяко едно от тях – 10 лева е точно определен в закона, поради което за настоящия състав не съществува възможност да ги ревизира.

НП следва да се потвърди в своите т. 1 и т.2, във връзка с нарушенията на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, надлежно санкционирани, съответно по чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено  в частта му по т. 1 и т. 2, във връзка с нарушенията на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, санкционирани, съответно по чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП, като правилно и законосъобразно  и отменено по т. 3, във връзка с нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, санкционирано по чл. 175, ал.3 ЗДвП, тъй като е неправилно и незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

   РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0348-000852 от 30.12.2019 г. издадено от началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, в частта му по т.1 и т.2, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушения на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на С.Й.С., с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания, както следва:

1.                       За нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 – неносене на СУМПС, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДВП, на същия е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева;

2.                       За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 – неносене на контролен талон, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДВП, на същия е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и наред с това

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0348-000852 от 30.12.2019 г. издадено

от началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, в останалата му част - по т.3, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на С.Й.С., с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания, както следва:

 

3.                       За нарушението по чл. 140, ал. 1 – управление управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДВП на същия е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: