№ 360
гр. Враца, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500519 по описа за 2021 година
Производство по чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на "Ар и Ем Парти"ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.***, представлявано по пълномощие от адв.Н.Г. от
АК-Перник срещу действия на ЧСИ М. Н., рег.№*** на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд-Враца по връчване на уведомление изх.
№6782/01.09.2021г. и призовка за принудително предаване на движими вещи
от 01.11.2021г. по изп.д.№20211***0400220.
В жалбата на първо място се прави искане да бъде разпоредено спиране
на действията по принудително предаване на движими вещи по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело,
и в тази връзка се твърди, че с молба вх.№6745/14.09.2021г. дружеството-
жалбоподател е поискало от съдебния изпълнител спиране на изпълнението
на основание чл.432, ал.1, т.7 ГПК и това негово искане не е уважено, като на
длъжника е изпратена призовка за принудително предаване на движимите
вещи.
Жалбоподателят поддържа, че от представените на съдебния изпълнител
писмени доказателства може да се направи извод за наличие на основание за
спиране на изпълнителното действие по предаване на вещите, тъй като
посоченият в призовката за доброволно предаване на вещите недвижим имот
в гр.Козлодуй от 01.03.2021г. не се ползва от "Ар и Ем Парти"ООД и с
1
протокол за връщане на имот с нотариална заверка на подписите рег.
№1282/01.03.2021г. на нотариус Е. К. имотът е върнат на наемодателя "Конто-
Лекс"ООД, а наемният договор е прекратен по общо съгласие на страните. По
тази причина според твърдението на жалбоподателя в имота в гр.Козлодуй не
се намират и движими вещи, негова собственост.
На следващо място в жалбата се сочи, че посочените в призовката на
съдебния изпълнител движими вещи никога не са ползвани или наемани от
"Ар и Ем Парти"ООД, не са се намирали в имота, който също не е ползван от
дружеството, и в края на 2019г. вещите са демонтирани от управителите му Р.
Г. и М.Й. и откарани в гр.Вълчедръм в имот, собственост на Й..
Според твърдението на жалбоподателя той е представил по
изпълнителното дело доказателства, доказващи, че между "Ар и Ем
Парти"ООД и "Херкулес 94"ЕООД не е сключван договор за наем и не е
подписван приемо-предавателен протокол за движимите вещи по
изпълнителния лист.
В жалбата се развиват съображения, че съгласно чл.521 ГПК съдебният
изпълнител може да отнеме и предаде посочената от взискателя вещ, само
ако тя се намира във владение на длъжника, като провери дали вещта е
собствена на последния въз основа на индицията по чл.69 ЗС, а при липсата
на доказателства за право на собственост на "Херкулес 94"ЕООД върху
движимите вещи и на такива за сключен договор за наем и приемо-
предавателен протокол да приеме, че презумпцията за владение върху вещите
от страна на длъжника е опровергана, с оглед на което да откаже
принудителното им предаване.
В заключение жалбоподателят настоява, че предвид липсата на
доказателства за право на собственост на взискателя върху вещите, обект на
принудително изпълнение, не е налице основание за предаване на същите,
поради което исканото изпълнително действие по принудително предаване на
движимите вещи следва да бъде отменено.
Чрез управителя си М.Й. взискателят по изпълнението "Херкулес
94"ЕООД е представил обстойно мотивирано становище за неоснователност
на жалбата.
ЧСИ М. Н. е представил мотиви, в които описва предприетите от него
действия по изпълнителното дело и развива съображенията си за
2
недопустимост, респ. за неоснователност на жалбата, като допълнително сочи
наличието на неяснота по въпроса за местонахождението на движимите вещи
по изпълнителния лист.
За произнасянето си по постъпилата жалба окръжният съд взе предвид
следното:
Изп.д.№220/2021г. по описа на ЧСИ М. Н., рег.№*** на КЧСИ е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски районен
съд по гр.д.№15668/2019г. въз основа на влязла в сила и подлежаща на
изпълнение заповед по чл.410 ГПК за осъждане на "Ар и Ем Парти"ООД,
представлявано от М.Й. и Р. А., да предаде на "Херкулес 94"ЕООД,
представлявано от М.Й., движими вещи, находящи се в клуб "Мармалад",
гр.***.
След като на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение и
призовка за принудително предаване на движимите вещи по изпълнителния
лист, насрочено за 24.09.2021г., чрез пълномощника му адв.Н.Г. е депозирано
заявление от 14.09.2021г. за спиране на изпълнителното производство, в
което е посочено, че с протокол за връщане на имот с нотариална заверка на
подписите от 01.03.2021г. е прекратен договор за наем на недвижим имот с
"Конто-Лекс"ООД, и от тази дата длъжникът не е ползвател на недвижим
имот в гр.***, търговски комплекс "Дунав", ет.2 и на движимите вещи в клуб
"Мармалад". Със заявлението е представен констативен протокол с
нотариална заверка на подписите от 14.02.2017г. и протокол за връщане на
имот с нотариална заверка на подписите от 01.03.2021г.
След запознаване с постъпил по изпълнителното дело отговор на трето
лице-наемател "С. Г."ЕООД и подаденото от длъжника заявление за спиране
на изпълнението, с разпореждане от 17.09.2021г. съдебният изпълнител е
разпоредил да се насрочи нова дата за предаване на движимите вещи до
изясняване на фактическата обстановка и в частност изявлението на "С.
Г."ЕООД за отказ за достъп в сградата, в която се намират вещите по
изпълнителния лист.
По повод заявлението на длъжника за спиране на изпълнителното
производство и предвид твърдението му, че имотът е върнат на наемодателя
"Конто Лекс"ООД, че движимите вещи не се намират в него, тъй като са
откарани в гр.Вълчедръм и че има сключен договор за наем с трето лице, с
3
разпореждане от 21.10.2021г. съдебният изпълнител е насрочил нова дата за
предаване на движимите вещи - 30.11.2021г. С призовка за принудително
предаване на движими вещи длъжникът е уведомен за новата дата за
предаване на вещите.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че жалбата на "Ар и Ем
Парти"ООД е недопустима, поради което следва да бъде оставена без
разглеждане.
В разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК са уредени лимитивно
изпълнителните действия, подлежащи на обжалване от длъжника. Сред тях в
т.3 е предвидено отнемането на движима вещи или отстраняването от имот,
поради това, че длъжникът не е уведомен надлежно да изпълнението, а в т.6 –
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Както е посочено по-горе, фактическите основания на длъжника да
обжалва предприетите от съдебния изпълнител действия по принудително
предаване на движими вещи се свеждат до негови твърдения, че нито
недвижимият имот, нито вещите, описани в изпълнителния лист, се ползват
от него, като в тази насока се представят писмени доказателства. Т.е.
длъжникът не се позовава на ненадлежно уведомяване за изпълнението,
въведено в процесуалния закон като основание, даващо му право на жалба
срещу действията на съдебния изпълнител.
На следващо място от материалите по изпълнителното дело се
установява, че по искането на длъжника за спиране на изпълнението няма
произнасяне на съдебния изпълнител, което може да бъде квалифицирано
като отказ да спре изпълнението и което от своя страна легитимира длъжника
да обжалва това действие.
Доколкото принудителното изпълнение е предприето въз основа на
влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед по чл.410 ГПК, следва да
се направи извод, че длъжникът не се е възползвал от възможността да
подаде възражение по чл.414 ГПК, поради което всички изтъкнати от него
обстоятелства във връзка с ползването на имота и процесните движими вещи
могат да послужат за реализиране на защита на правата му по друг
процесуален ред, а именно този по чл.439 ГПК, а не чрез обжалване на
действията на съдебния изпълнител, който е ограничен от обективните и
4
субективни предели на представения пред него изпълнителен лист.
Що се отнася до искането на жалбоподателя съдът да постанови спиране
на изпълнението, следва да се подчертае, че това правомощие е предвидено в
чл.438 ГПК като обезпечителна мярка, гарантираща законосъобразността на
принудителното изпълнение до произнасянето на окръжния съд по
основателността на жалбата срещу обжалваеми действия на съдебния
изпълнител. В разглеждания случай такава хипотеза не е налице, поради
което и предвид извода за недопустимост на жалбата, това искане на
жалбоподателя също следва да бъде оставено без разглеждане.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима жалба вх.№8258/09.11.2021г.,
подадена от "Ар и Ем Парти"ООД, ЕИК *** срещу действията на ЧСИ М. Н.,
рег.№*** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-Враца по изп.д.
№220/2021г., както и искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението
в хипотезата на чл.438 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№519/2021г. по описа на
Окръжен съд-Враца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5