№ 64
гр. Благоевград, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20211200501025 по описа за 2021 година
Производството по настоящото в.гр.д.№1025/2021г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград е образувано по въззивна жалба вх.№902886/20.09.2021г.,
подадена от ИЛ. П. Н., ЕГН ********** и ХР. КР. Н., ЕГН **********,
двамата с адрес гр.Благоевград, ул.“...“ №6, вх.А, ет.6, ап.16, против Решение
№905004/05.07.2021г. по гр.д.№1107/2020г. по описа на Районен съд-
Благоевград, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от
жалбоподателите /ищци пред първата инстанция/ осъдителен иск с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на ответницата Л.. КР. Н., ЕГН
**********, гр.Благоевград, ул.“****“ №44 да им заплати сумата от 3 600 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, от която: сумата от 1 800 лв. обезщетение за лишаване от
ползване на поземлен имот с идентификатор 04279.628.101, находящ се в
гр.Благоевград, по КККР на Благоевград, одобрена със Заповед №РД-18-
32/10.05.2006г. на ИД на АК Благоевград, целият с площ от 705 кв.м., начин
на трайно ползване – ниско застрояване, пл.№4797, кв.18, парцел 5, при
съседи на поземления имот: имоти с идентификатори 04279.628.100,
04279.628.176, 04279.628.104, 04279.628.97 по плана на кв.С., гр.Благоевград,
която сума се формира по 25 лв. месечно за ½ ид.ч. от имота, както и сумата
от 1 800 лв. обезщетение за лишаване от ползване на едноетажна сграда,
изградена в същия имот, която сума се формира от по 25 лв. месечно за ½
ид.ч. от сградата за период от 72 месеца, както и е разпределена
отговорността за разноски пред първата инстанция.
1
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че от събраните
по делото доказателства се установявало, че страните по делото са
съсобственици при равни квоти на процесния поземлен имот и изградената в
него едноетажна жилищна сграда, които от 2014г. до настоящия момент се
ползвали единствено и само от ответницата, която от своя страна
възпрепятствала и ограничавала ищците да ползват собствения си имот. Сочи
се, че всеки опит на жалбоподателите да влязат в имота бил съпътстван с
викане на полиция, скандали и гонене. Настоява се за отмяна на атакувания
съдебен акт и уважаване в цялост на предявените искови претенции.
В предвидения по чл.263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок по делото е
депозиран писмен отговор от ответната страна Л.. КР. Н., която чрез своя
процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Навежда
доводи, че не са налице предпоставките на чл.31, ал.2 от ЗС за уважаване на
предявения иск, а именно – по делото не се доказало ищците да са отправяли
покана до ответницата да им заплаща наем, както и не се е установило
ответницата да пречи на другите съсобственици да ползват имота. По
подробно изложените в писмения отговор съображения, до въззивния съд е
отправено искане да остави въззивната жалба без уважение като
неоснователна и да потвърди като правилно и обосновано обжалваното
решение на Районен съд- Благоевград. Претендират се и направените
разноски пред настоящата инстанция.
Пред окръжния съд жалбоподателите ИЛ. П. Н. и ХР. КР. Н. не се явяват и
не изпращат представител.
Въззиваемата Л.. КР. Н. се явява лично и с адв.Р.Б., който пледира за
отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноските по делото по
представен списък по чл.80 от ГПК.
Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази материалите по делото,
становищата на страните и разпоредбите на закона, приема следното:
Производството по гр.д.№1107/2020г. по описа на Районен съд-Благоевград
е образувано по искова молба вх.№2870/03.07.2020г., подадена от ИЛ. П. Н. и
ХР. КР. Н., чрез адв.Г.С., против Л.. КР. Н..
В исковата молба се твърди, че ищците ИЛ. П. Н. и ХР. КР. Н. и
ответницата Л.. КР. Н. са съсобственици при равни квоти по ½ ид.ч за ищците
и ½ ид.ч. за ответницата на поземлен имот с идентификатор 04279.628.101,
находящ се в гр.Благоевград, по КККР на Благоевград, одобрена със Заповед
№РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК Благоевград, адрес ул.“****“ №44,
целият с площ от 705 кв.м., начин на трайно ползване – ниско застрояване, пл.
№4797, кв.18, парцел 5, при съседи на поземления имот: имоти с
идентификатори 04279.628.100, 04279.628.176, 04279.628.104, 04279.628.97
по плана на кв.С., гр.Благоевград, ведно с изградената в имота еднофамилна
едноетажна жилищна сграда с площ от 97 кв.м. Сочи се, че от месец януари
2014г. до момента на подаване на исковата молба единствено ответницата Л..
КР. Н. ползва целия поземлен имот с изградената в него жилищна сграда,
2
което било в повече от правата й в съсобствеността, а ищците били лишени
от възможността да ползват имотите си за период от 6г. Многократно били
правени опити да се постигне споразумение относно начина на разпределение
на имотите, но без резултат. През месец ноември 2019г. била отправена
покана до ответницата за разпределение ползването на имотите, като била
предупредена, че при липса на съгласие, ще бъде инициирано производство
по извършване на съдебна делба. В отговор ответницата не изразила
становище досежно извършване на разпределение на ползването и не се
противопоставила да се извърши доброволна делба. Твърди се, че бил
направен нов опит за среща, но имотът бил заключен. Сочи се, че
поземленият имот бил засаден с растения от Л.Н.. За ищците било
невъзможно да влязат във владение на полагащата им се ½ ид.ч. както от
поземления имот, така и от сградата. Всеки техен опит да влязат в имота бил
съпътстван с викане на полиция, скандали и гонене. Сочи се, че с поведението
си ответницата възпрепятства и ограничава ищците да ползват собствения им
имот.
До съда е отправено искане да постанови решение, с което да осъди
ответницата Л.. КР. Н. да заплати на ищците ИЛ. П. Н. и ХР. КР. Н. сумата от
3 600 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, от която: сумата от 1 800 лв. обезщетение за
лишаване от ползване на поземлен имот с идентификатор 04279.628.101,
находящ се в гр.Благоевград, по КККР на Благоевград, одобрена със Заповед
№РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК Благоевград, целият с площ от 705 кв.м.,
начин на трайно ползване – ниско застрояване, пл.№4797, кв.18, парцел 5, при
съседи на поземления имот: имоти с идентификатори 04279.628.100,
04279.628.176, 04279.628.104, 04279.628.97 по плана на кв.С., гр.Благоевград,
която сума се формира по 25 лв. месечно за ½ ид.ч. от имота, както и сумата
от 1 800 лв. обезщетение за лишаване от ползване на едноетажна сграда,
изградена в същия имот, която сума се формира от по 25 лв. месечно за ½
ид.ч. от сградата, за период от 72 месеца.
В подадения отговор по реда на чл.131 от ГПК ответницата Л.. КР. Н. не
оспорва обстоятелството, че страните са съсобственици на процесните имоти
при равни квоти за всяка от страните. Оспорва се твърдението, че
ответницата ползва изцяло имота и не допуска ищците в дворното място и
сградата. Твърди, че входната врата към дворното място не се заключва и
достъпът е свободен. Освен това от дворното място ползвала една малка част
с площ от 45 кв.м., като никога не била възпрепятствала ищците да ползват
останалата част от дворното място. Сочи, че от къщата ползва едната спалня,
а другата се ползва от ищците, където те държат свой багаж. Ищците по
делото не посещавали често имота заради влошените си отношения с
ответницата, а не поради това, че нямали достъп до него или че ответницата
ползвала целия имот. На последно място се навежда довод, че ищците не са
отправяли покана до ответницата с искане да си служат с вещта и да им е
било отказано, нито са отправяли покана за заплащане на месечен наем.
3
От приложените по делото писмени доказателства – Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот №135, том IV, рег.10014, дело №683 от
10.12.2008г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №2,
том I, рег.№235, дело №1 от 09.01.2012г. и Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №127, том II, рег.№7727, дело №283 от
16.10.2014г., се установява, че ИЛ. П. Н., ХР. КР. Н. и Л.. КР. Н. са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор 04279.628.101, находящ се
в гр.Благоевград, Община Благоевград, Област Благоевград по КККР на
Благоевград, одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК
Благоевград, адрес на поземления имот – гр.Благоевград, п.к.2700, ул.“****“
№44, с площ от 705 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план 4797,
кв.18, парцел 5, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори
04279.628.100, 04279.628.176, 04279.628.104, 04279.628.97, който имот по
представен документ за собственост представлява УПИ XVIII пл.№4797, кв.5
по плана на кв.С. на гр.Благоевград, действащ към 1997г., одобрен със
Заповед №889/10.11.1997г., при граници и съседи: ул.“****“, ул.“****“, УПИ
XIX-4796 и УПИ XVII-4792, ведно с изградената в имота сграда с
идентификатор 04279.628.101.1, находящ се в гр.Благоевград, Община
Благоевград, Област Благоевград по КККР на Благоевград, одобрена със
Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК Благоевград, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.628.101, с адрес на
сградата – гр.Благоевград, п.к.2700, ул.“****“ №44, с площ от 95 кв.м., с
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 1, която
сграда по документ за собственост представлява едноетажна жилищна сграда,
състояща се от мазета и един жилищен етаж, с площ от 97 кв.м., изградена в
УПИ XVIII пл.№4797, кв.5 по плана на кв.С. на гр.Благоевград, действащ към
1997г., одобрен със Заповед №889/10.11.1997г., при граници и съседи:
ул.“****“, ул.“****“, УПИ XIX-4796 и УПИ XVII-4792, при следните квоти:
1/3 ид.ч. за ХР. КР. Н., 1/6 ид.ч. за ИЛ. П. Н.; ½ ид.ч. за Л.. КР. Н., или ½ ид.ч.
общо за двамата ищци и ½ ид.ч. за ответницата.
По делото е представена Покана за доброволна делба, адресирана от ИЛ. П.
Н. и ХР. КР. Н. до Л.. КР. Н.. В същата е заявено, че ползването на поземлен
имот с идентификатор 04279.628.101 ведно с находящата се в същия
еднофамилна жилищна сграда се осъществява единствено от Л.. КР. Н., като
достъпът на останалите съсобственици е невъзможен, поради което е
отправена покана в 7-дневен срок от получаване на поканата Л.. КР. Н. да
изрази воля относно разпределение ползването на имота и ако не се постигне
съгласие по същото да започне процес по съдебна делба, в който кумулативно
ще бъде предявен иск за наем за периода от 2014г. до настоящия момент на
припадащите се ½ ид.ч. от поземления имот и жилищната сграда, от
ползването на които ищците били лишени.
Не се оспорва, че поканата е достигнала до адресата Л.. КР. Н., която от
своя страна в изпратен отговор е дала положително становище досежно
4
доброволната делба, но относно разпределението и ползването на имота е
посочила, че това било въпрос на съвместно договаряне.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства -
разпитани са свидетелите Г.Х., Ж. Н. и С.А..
В своите показания свидетелят Г.Х. – съсед на Л.. КР. Н., сочи, че в
дворното място на Л.ила има около 15-20 кв.м градинка с цвета и лозници,
засадени домати и чушки, а останалата част от двора е пуста. Имотът е
ограден с мрежа, като има желязна врата откъм улицата, която винаги е
отворена. Къщата се състои от мазе, един етаж и покрив, като Л.ила живее
постоянно в имота. Свидетелят твърди, че той и брат му били наети от Л.ила
да ремонтират покрива. По време на ремонта идвал племенникът на Л.ила –
Лъчезар, който бил син на И.. Същият се интересувал как върви ремонта и
каква ще е цената. Ремонтът бил платен от Л.ила.
Свидетелят Ж. Н. /племенник на Л.ила и на Х./ твърди, че дворното място е
оградено с телена мрежа, а металната врата не се заключва. Сочи, че къщата
се състои от един етаж, на който има три стаи и антре. Л.ила ползва едната
стая и кухнята, а другата стая е на Х. и в същата той държи багаж. Стаята не
била заключена. В приземния етаж разположението на стаите било като на
първия етаж и там Х. също имал една стая, в която с И. държали свои вещи.
Твърди, че през август 2019г. почти целия месец дъщерята на Х. и мъжа й
били на приземния етаж и изработвали пано за сина си, като никой не им е
пречил. Твърди, че Л.ила оправила покрива за нейна сметка преди 4-5г. Сочи,
че около 15-20 кв.м. от дворното място се ползват от Л.ила, а останалата част
е пустееща с храсти. Знае, че страните имат спорове, тъй като синът на Х.
искал да блъсне къщата и да изгради кооперация, с което Л.ила не била
съгласна.
Свидетелката С.А. твърди, че е посещавала имота няколко пъти заедно с
И.Н. във връзка с вещи, които И. искала да си вземе от къщата. Достъпът до
двора бил свободен. Но когато почукали на вратата на къщата, никой не им
отворил. Търсили ключ, но не намерили. При едно от посещенията видели
леко движение на пердето на прозореца. В двора имало зеленина и
насаждения.
По делото е допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице Х. Г.. При извършения оглед на имота експертът е
констатирал, че поземлен имот с идентификатор 04279.628.101 е с равнинен
терен, ограден е с мрежа и метални колове. Имотът е застроен с едноетажна
жилищна сграда и едноетажна стопанска постройка. Свободното дворно
място частично е озеленено /южно от къщата/, а около ½ от площта е
насадена с овощни дръвчета или се засажда със зеленчукови растения.
Жилищната сграда с идентификатор 04279.628.101.1 се състои от жилищен
етаж, мазе и таван – общо подпокривно пространство. В жилищния етаж са
изградени коридор, кухня, дневна, спалня, тоалетна и тераса. В мазето са
изпълнени коридор, четири помещения и тоалетна. Таванът представлява
общо подпокривно пространство като му е правен ремонт. Вещото лице е
5
дало заключение, че наемната цена за периода от 2014г. до 2020г. на ½ ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 04279.628.101 с площ от 705 кв.м.,
находящ се в гр.Благоевград, ул.“****“ №44, при отчитане възможността за
ползване в имота на 2 паркоместа е 1 440 лв. Посочил е, че не може да
определи наемната цена за ползване на част от имота със селскостопанско
предназначение, което било от компетентността на оценител на земеделски
земи и трайни насаждения. Наемната цена за периода от 2014г. до 2020г. за
ползване на ½ ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда с площ от 97 кв.м.,
построена в гр.Благоевград, ул.“****“ №44, е 5 400 лв.
Приобщените по делото доказателства са безпротиворечиви, поради което
съдът ги кредитира с доверие.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. по тълк.д.
№7/2012г. на ВКС, ОСГК съсобствеността е правно състояние, при което
едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на
собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични
вътрешни отношения между съсобствениците по повод използването на
общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл.31 от ЗС. Тъй като
всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ,
идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем
зависи от размера на притежаваната идеална част, той може да си служи с
цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици
възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Съгласно чл.31,
ал.1 от ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите
съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежаваното право.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху
цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва
/или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства,
съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или
потребности - той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС общата вещ.
Лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове. Срещу възможността разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС
6
да се превърне в инструмент за противоправно обогатяване от страна на
съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, но се ползва от
правото си да търси и получи обезщетение по този ред, с посоченото
Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. по тълк.д.№7/2012г. на ВКС, ОСГК
се прие, че обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът
е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не
възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Препятстването от страна на
ползващия съсобственик - макар и по силата на правомерно поведение - на
възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално
право да ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната по чл.31,
ал.1 от ЗС да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на чл.31 от ЗС право
на обезщетение.
Предпоставките за уважаване на иска по чл.31, ал.2 от ЗС са три: вещта да е
съсобствена на страните, ищецът като неползващ съсобственик да е отправил
искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен към
ползващия вещта съсобственик и последният да ползва вещта изцяло или да
ползва по-голяма от съответстващата на правата му част в съсобствеността. В
мотивите към Тълкувателно решение №5/24.06.2016г. по тълк.д.№5/2014г. на
ВКС, ОСГК е разяснено, че фактическият състав на обезщетението по чл.31,
ал.2 от ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на
общата вещ, а е достатъчно той да е отправил надлежна писмена покана за
обезщетение. Чл.31, ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана за
неоснователно обогатяване. Целта е присъждане на парично обезщетение,
което да компенсира невъзможността за реално ползване на вещта според
притежаваните права. Материална предпоставка за уважаване на иска е
отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение. Според
съдилищата писменото поискване е едностранно волеизявление, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
От изброените по-горе предпоставки се доказа единствено, че процесните
имоти са съсобствени между страните по делото. Ищцовата страна не успя да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че имотите се ползват
лично от ответницата по начин, който възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, нито
се доказа ищците да са отправили писмена покана до ответницата за
заплащане на обезщетение за ползите, от които са лишени.
Ищецът по иск по чл.31, ал.2 от ЗС е този, който трябва да докаже как се
ползва имота, а възпрепятстване е налице, ако ищецът докаже, че пречки за
ползване на имота създава съсобственика-ответник /Определение
№76/11.02.2016г. по гр.д.№5940/2015г. на ВКС, I г.о./. От събраните по
делото доказателства не се установи ответницата да ползва повече от
притежаваните права в съсобствеността, нито да създава пречки пред
7
останалите съсобственици да ползват вещите съобразно техните права. От
показанията на разпитаните свидетели Г.Х., Ж. Н. и С.А. се установява, че
достъпът до поземления имот е свободен – дворното място е оградено с
телена мрежа с метална врата откъм улицата, която не се заключва. Освен
това свидетелите Г.Х. и Ж. Н. сочат, че само част от дворното място се ползва
от ответницата за лични нужди, а останалата част е пустееща с храсти.
Техните показания кореспондират и на експертното заключение, съгласно
което около ½ от площта на дворното място е насадена с овощни дръвчета
или се засажда със зеленчукови растения. По отношение на къщата,
свидетелят Ж. Н. сочи, че ответницата ползва една стая и кухнята, а другата
стая на жилищния етаж, както и намиращата се под нея стая на приземния
етаж, са на ищеца Х.Н., където той заедно с И.Н. държат свои вещи.
Последното се потвърждава и от показания на св.С.А., която сочи, че с
ищцата са ходили до къщата, за да може да си вземе вещи, които държи там.
Не се доказа ответницата да не допуска ищците в къщата. Напротив, от
показанията на св.Г.Х. се установява, че докато е правен ремонт на покрива
на къщата, синът на ищците е идвал, за да види как върви ремонта и никой не
го е спирал или възпрепятствал. Св.Ж. Н. пък сочи, че през лятото на 2019г.
почти цял месец дъщерята на ищците и нейният съпруг са били в къщата, за
да изработват пано и никой не им е пречил.
Приложената по делото Покана от ИЛ. П. Н. и ХР. КР. Н. до Л.. КР. Н.
представлява покана за извършване на разпределение на ползването на
съсобствените имоти и не може да се приеме като покана по смисъла на чл.31,
ал.2 от ЗС. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е
регламентирал единствено формата. В съдебната практика се приема, че
волеизявлението следва да бъде изразено в писмена форма /нотариална
покана, телеграма , писмо и други/ и да съдържа изрично искане за заплащане
на обезщетение. Документът, съдържащ волеизявлението за обезщетение,
трябва да бъде получен от съсобственика, който ползва имота /Решение
№83/31.07.2017г. по гр.д.№3896/2016г. на ВКС, I г.о./. Съдържащото се в
процесната покана изявление на ищците, че ако не се постигне съгласие за
разпределение ползването на съсобствените имоти, същите ще предявят иск
за съдебна делба, в рамките на който ще предявят иск за наем за периода от
2014г. до настоящия момент съобразно припадащите им се ид.ч., не
представлява изрично искане за заплащане на обезщетение по смисъла на
чл.31, ал.2 от ЗС. Отправянето на писмена покана е предпоставка за
основателността на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС и ответникът–
съсобственик дължи обезщетение за ползата, от която е лишил друг
съсобственик, от деня на писменото поискване на обезщетение. Тази
предпоставка се съдържа в самата разпоредба на чл.31, ал.2 от ЗС, а
разпоредбата е ясна /Решение №99/13.05.2016г. по гр.д.№83/2016г. на ВКС, I
г.о./.
По изложените мотиви предявеният иск е неоснователен и правилно е бил
8
отхвърлен от районния съд. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Оплакванията във въззивната жалба не намират
опора в закона и събраните по делото доказателства.
Пред настоящата инстанция ответникът по въззивната жалба претендира
разноски по представен списък по чл.80 от ГПК, включващ сумата от 500 лв.
адвокатски хонорар, който следва да бъде присъден в тежест на
жалбоподателите.
Така мотивиран, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №905004/05.07.2021г. по гр.д.№1107/2020г. по
описа на Районен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА ИЛ. П. Н., ЕГН ********** и ХР. КР. Н., ЕГН **********,
двамата с адрес гр.Благоевград, ул.“...“ №6, вх.А, ет.6, ап.16 да заплатят на Л..
КР. Н., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“****“ №44 сумата от 500 лв.
/петстотин лева/, представляваща сторени разноски пред настоящата
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9