Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 13.04.2018г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Радослава Манолова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1034 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 162 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Ищецът „М.К.“ АГ твърди, че на 30.12.2011г. между него и „Т.Р.“ ЕАД е бил сключен Договор за доставка на въглища № MECH-RUS-2012, в последствие изменен с допълнителни споразумения от 30.12.2011г., 31.03.2012г., 27.08.2012г., 08.10.2012г., 09.04.2013г., 11.04.2013г. и 15.07.2013г. Към датата на исковата молба „Т.Р.“ ЕАД има непогасени задължения  по договора в общ размер на 15 034 187. 77 щатски долара, която сума включва главница и лихви, начислени до падежа на последната вноска (05.07.2016г.), съгласно приет от страните погасителен план.

На 05.07.2013г. за обезпечаване на всички вземания по договора да доставка на въглища, включително вече съществуващите към този момент, признати или възникнали съгласно Допълнително споразумение № 7 от 15.07.2013г., е бил сключен Договор за залог на вземания, по силата на който  „Т.Р.“ ЕАД, като залогодател, е учредил в полза на  „М.К.“ АГ, като заложен кредитор, първи по ред особен залог, включително всички съществуващи и бъдещи вземания на „Т.Р.“ ЕАД по Договор за продажба на електрическа енергия № 12ИЕ-2102030 от 2012г., сключен между „Т.Р.“ ЕАД и  „Н.е.к.“ ЕАД, изменен с допълнително споразумение № 1 от 10.01.2013г., заедно с всички негови изменения, подновявания, добавяния и замени, предвиждащи продажба на електрическа енергия от „Н.е.к.“ ЕАД на  „Т.Р.“ ЕАД; всички съществуващи бъдещи вземания по всеки друг договор за продажба на електрическа енергия между тези страни; както  и вземанията на „Т.Р.“ ЕАД от „Ю.Б.“ АД за всеки позитивен баланс по банкова сметка *** „Т.Р.“ ЕАД в банката в български левове с IBAN: ***, BIC: ***, заедно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности на тези вземания, включително натрупани лихви.

Договорът за залог е бил вписан в Централния регистър на особените залози на 31.07.2013г. под рег. № 2013073101765 по партидата на „Т.Р.“ ЕАД, а на 02.12.2016г. е било пристъпено към изпълнение спрямо заложените вземания в съответствие с глава VІІ от ЗОЗ, поради неизпълнение на задълженията на „Т.Р.“ ЕАД по договора за доставка на въглища. Пристъпването към изпълнение е било вписано под рег. № 2016120201975. За депозитар по смисъла на чл. 38 от ЗОЗ, вр. чл. 18, ал. 4 от ЗЧСИ, е бил посочен ЧСИ С.Б.Я., рег. № 844 на КЧСИ. Депозитарят е бил назначен по силата на Договор за назначаване на депозитар от 01.08.2016г.

Също съгласно изложеното в исковата молба, „Т.Р.“ ЕАД е титуляр на лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия № Л-029-03 от 15.11.2000г., изменена с Решения № И1-Л-02 от 14.05.2003г. и № И2-Л-029 от 22.01.2007г. Въз основа на тази лицензия оперираната от него ТЕЦ“Русе-Изток“ произвежда електрическа  енергия от високоефективно комбинирано производство. Ответникът изкупува такава енергия, по преференциални цени, определени от КЕВР, за което от „Т.Р.“ ЕАД се издават данъчни фактури. За периода месец ноември 2016г. е била закупена 15 709.905 MWh електрическа енергия, за които се дължи плащане на преференциална цена, определена от КЕВР, в общ размер от поне 2 244 863. 74 лева, съгласно издадена фактура № **********/30.11.2016г., а за месец декември 2016г. е била закупена 13 295. 77  MWh електрическа енергия, за които се дължи плащане на преференциална цена, определена от КЕВР, в общо размер от поне 1 899 896. 40 лева, съгласно  фактура № **********/31.12.2016г., и двете издадени от  „Т.Р.“ ЕАД.   Закупена е  електрическа енергия и през месец януари 2017г., при което ответникът дължи плащане на преференциална цена в размер поне от 1 000 000 лева.

Доколкото вземанията на „Т.Р.“ ЕАД за цената на закупената в периода ноември 2016г. – януари 2017г. от „Н.е.к.“ ЕАД е. енергия от  високоефективно комбинирано производство са част от заложените вземания съгласно договора за залог, „М.К.“ АГ иска да бъдат присъдени сумите за плащане,  в съответствие с чл. 44а, ал. 2 от ЗОЗ, на депозитаря, като съгласно увеличените по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК по делото частично размери, съответно 2 494 293. 04 лева, 2 110 996 лева и 1 000 000 лева, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (17.03.2017г.) до окончателното плащане, както и 63 743. 05 лева, 35 769. 65 лева и 8 350 лева изтекли лихви върху сумите, съответно от 15.12.2016г., 15.01.2017г. и 15.02.2017г.  до датата на исковата молба, също съгласно частично увеличените размери на лихвата, с присъждане на  направените по делото разноски.

На 05.12.2016г. на ответника „Н.е.к.“ ЕАД е била връчена нотариална покана, рег. № 5, том VІ, общ регистър № 12472 на нотариус В.М.за уведомяване за учредения в полза на ищеца залог и пристъпването към изпълнение. Втора нотариална покана е била връчена на 27.01.2017г., а на 19.12.2016г. депозитарят е връчил съобщение на „Т.Р.“ ЕАД по чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ с изх. № 064917/15.12.2016г. за пристъпване към изпълнение върху заложените вземания.

Евентуалните извършени плащания от „Н.е.к.“ ЕАД са непротивопоставими на „М.К.“ АГ. С вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Ищецът се позовава на разпоредбите на чл. 17, ал. 3 от ЗОЗ (отм.), чл. 9, ал. 4 от ЗОЗ, в старата и новата редакция на разпоредбата, както и на чл. 32, ал. 4 от ЗОЗ, в старата и новата редакция на разпоредбата.

Ответникът „Н.е.к.“ ЕАД оспорва исковете. Възразява, че претендираните вземания не са предмет на учредения залог. Само вписаните обстоятелства, за които длъжникът по заложеното вземане е бил уведомен съобразно чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ, следва да бъдат противопоставими и правно ангажиращи за него.  Предмет на залога са вземания, които се превеждат по сметка с  IBAN: ***, BIC: ***, а с писмо вх. № 85-08-8/23.01.2014г. „Т.Р.“ ЕАД е уведомило ответника, че е открило разплащателна сметка в „И.“ АД и преводите, които ответникът извършва, да бъдат по тази сметка. Ответникът се е съобразил с волята на кредитора и е започнал да плаща по новата банкова сметка, *** – по банковите сметки, фигуриращи във фактурите, издавани от „Т.Р.“ ЕАД, като до промяна на сметката са били платени суми, близки до пълния размер на стойността, за който  е бил учреден особеният залог. Няма пречка залогодателят да промени банковата сметка, по която да бъдат превеждани вземанията му до момента на пристъпване към изпълнение, като посочи друга банкова сметка, ***. 17, ал. 1 от ЗОЗ. Ответникът се позовава на Решение № 7733 от 25.10.2016г. по гр.д. № 3062/2015г. на СГС, 1-4 състав. Ответникът не възразява, че от „Т.Р.“ ЕАД  е доставяна енергия, за което са издавани сочените от ищеца „М.К.“ АГ  фактури, като за месец януари 2017г. – фактура № **********/31.01.2017г., но се оспорва стойността на доставките. Оспорват се и претенцията за забава като акцесорни, отделно и относно периода на забавата и размера на лихвата. Падежът на задълженията е бил съобразно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ – на 23.12.2016г., на 26.01.2017г. и на 16.02.2017г., съответно на датите, на които са били получени издадените от  „Т.Р.“ ЕАД  фактури. Вземанията по фактурите  са погасени и чрез плащания по банков път от 23.01.2017г. и 16.02.2017г., извършени по посочена във фактурите банкова сметка. 

 „Т.Р.“ ЕАД, конституирано като ищец в производството,  оспорва предявените искове по съображения сходни с тези на „Н.е.к.“ ЕАД. Допълнително възразява, че влизането в сила на договора за особен залог е било поставено в зависимост от проявлението в обективната действителност на следния факт – на „Т.Р.“ ЕАД да бъде предадено джиросано в полза на „Т.П.“ ЕАД временно удостоверение за всички 100% акции от регистрирания капитал на „Т.Р.“ ЕАД. Това условие никога не се е сбъдвало, респективно Договор за залог на вземания от 05.07.2013г. не е влязъл в сила. 

Възраженията на „Т.Р.“ ЕАД и на ответника се оспорват от „М.К.“ АГ.

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

На 30.12.2011г. между „М.К.“ АГ, дружество, учредено в Швейцария, и „Т.Р.“ ЕАД, българско търговско дружество, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията, е бил сключен Договор за доставка на въглища № MECH-RUS-2012, съгласно който „М.К.“ АГ е продавало, а „Т.Р.“ ЕАД е купувало руски въглища за парни котли. Към предвидените в договора въпроси  е било приложимо действащото законодателство на Англия и Уелс, изключвало се е приложението на Конвенцията за договорите за международна покупко-продажба на стоки на ООН от 11.04.1980г., а по въпросите, които не са били предвидени в договора, са били приложими действащи в Русия нормативни актове.

Към договора са били сключени осем допълнения и приложения съответно от 30.12.2011г., 31.03.2012г., 27.08.2012г., 08.10.2012г., 09.04.2013г., 11.04.2013г. и 15.07.2013г.

С документ от 05.07.2013г. (Договор за прекратяване на договор за доставка на въглища) договорът между страните е бил прекратен, с изключение на каквито и да е заявки за руски въглища, направени към продавача от купувача на или преди 05.07.2013г. и с изключение на задължението на купувача да заплати на продавача дължимите по договора суми.

С приложение № 7 от 15.07.2013г. „М.К.“ АГ и „Т.Р.“ ЕАД са се съгласили и са потвърдили, че  неизплатената сума, дължима от „Т.Р.“ ЕАД по договора за доставка на въглища е била 18 805 049. 22 щатски долара и с Приложение № 1 е бил уговорен график на плащане. Допълнително е било подписано и Приложение № 8.

Част от посочените договори, сключени между „М.К.“ АГ и „Т.Р.“ ЕАД, допълненията и приложенията към тях са били изготвени на руски и английски език, по делото тези документи на чужд език са представени с превод (чл. 185 от ГПК) и по преводите от страните няма възражения. 

На 05.07.2013г. между  „М.К.“ АГ и „Т.Р.“ ЕАД е бил сключен писмено на английски език Договор за особен залог на вземания за обезпечение на суми, дължими по конкретен Договор за доставка на въглища, съгласно който договор, за обезпечаване на вземанията на „М.К.“ АГ,  заложен кредитор, по Договора за доставка на въглища № MECH-RUS-2012,  се е учредявал първи по реда особен залог на вземания на „Т.Р.“ ЕАД – залогодател. Приложимо по договора е било българското право.  В договора е било уговорено, че в случай на неизпълнение, продължаващо повече от 21 календарни дни, заложният кредитор е има право да упражни всички свои права съгласно действащия закон и да възстановява парични средства, които има право да получи по договора за доставка на въглища чрез принудително изпълнение върху вземанията, съгласно каквато и да е процедура предвидена в българското законодателство.

Вземанията, предмет на залога, са били посочени в част 1 от договора – Дефиниции и тълкуване, и съгласно изслушаното по делото заключение (превод от английски език) на вещо лице преводач,  са били а) всички съществуващи и бъдещи вземания на залогодателя по договор за доставка на електроенергия (уточнен преди това в текста на документа като Договор № ИЕ-2102030 от 05.05.2012г.), заедно с всички изменения, подновявания, допълнения и замествания към него; б) всички съществуващи и бъдещи вземания по всеки друг договор за доставка на електричество за НЕК или неговите правоприемници, чиито вземания по буква а) или б) за срока на действие на договора следва да бъдат превеждани и депозирани по банкова сметка (***ато банкова сметка, *** „Ю.Б.“ АД, с IBAN: ***); и в) вземания за всяко положително салдо по банковата сметка, заедно със съответните обезпечения по нея, включително лихвите и всички видове свързани привилегии, а „вземане“ е означавало всяко вземане, което е част от вземанията към момента.

Заключението на преводач е било изслушано поради оспорване от страна на ищеца „М.К.“ АГ на представените от ответника и „Т.Р.“ ЕАД преводи на документа (договор за особен залог) в тази част. Същевременно от ответника и от  „Т.Р.“ ЕАД са се оспорвали и твърденията на „М.К.“ АГ  за вземанията, предмет на договора за особен залог.

Учреденият с договора  за особен залог залог е бил вписан и съгласно представеното по делото потвърждение за вписване в Централния регистър на особените залози, първоначалното вписване е било с № 2013073101765. Подлежащите на вписване обстоятелства са се съдържали в оптичен архив, състоящ се от три страници. При вписването (продължение към Поле № 17) заложеното имущество е било означено като а) всички съществуващи и бъдещи вземания на „Т.Р.“ ЕАД по Договор за продажба на електрическа енергия № 12ИЕ-2102030 от 05.10.2012г., сключен между „Т.Р.“ ЕАД и  „Н.е.к.“ ЕАД, изменен с Допълнително споразумение № 1 от 10.01.2013г., заедно с всички негови изменения, подновявания, добавяния или замени, предвиждащи продажба на електрическа енергия от „Н.е.к.“ ЕАД на „Т.Р.“ ЕАД; б) всички съществуващи и бъдещи вземания по всеки друг договор за продажба на електрическа енергия на „Н.е.к.“ ЕАД или неговите правоприемници, които вземания за срока на Договор за залог на вземания, сключен на 05.07.2013г. между„Т.Р.“ ЕАД, като залогодател, и „М.К.“ АД като заложен кредитор се превеждат и депозират в следната банкова сметка, *** „Т.Р.“ ЕАД в „Ю. и Е.Д.Б.“, Русе, в български лева IBAN: ***, BIC: ***) вземания за всеки позитивен баланс на кредит по банковата сметка, заедно с обезпечението, учредено върху тях, включително лихва, и всякакви свързани ползи.  

По делото не е спорно, че към датата на исковата молба по делото от „Т.Р.“ ЕАД са били дължими поне  15 034 187. 77 щатски долара за доставените  въглища, като  е имало забава повече от 21 дни съответно на графика за плащане. Такава забава е имало и към 02.12.2016г.

            На 02.12.2016г., поради неизпълнение на задълженията на „Т.Р.“ ЕАД по договора за доставка на въглища в уговорения срок, „М.К.“ АГ е пристъпило към изпълнение спрямо заложените вземания. Пристъпването към изпълнение е било вписано под рег. № 2016120201975 в Централния регистър на особените залози.

 С  нотариална покана, рег. № 5, том VІ, общ регистър № 12472 на нотариус В.М.„Н.е.к.“ ЕАД е била уведомена за учредения в полза на ищеца залог и за пристъпването към изпълнение. В поканата е било посочено, че на основание чл. 44а от ЗОЗ изпълнението ще бъде извършено чрез събиране на заложените вземания от заложния кредитор и съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗОЗ с вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Поискано е от датата на вписване на пристъпване към изпълнение всички настоящи и бъдещи вземания на „Т.Р.“ ЕАД, възникващи от продажби та електрическа енергия на НЕК да се превеждат по сметка на посочен депозитар до достигане на търсената сума (15 055 544. 53 щатски долара) или до получаване на съобщение за изоставяне на изпълнението.  Нотариалната покана е била получена на 05.12.2016г.

На 19.12.2016г. депозитарят е изпратил съобщение на „Т.Р.“ ЕАД по чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ с изх. № 064917/15.12.2016г. за пристъпване към изпълнение върху заложените вземания. По делото не се оспорва получаването на съобщението.

            По делото не е спорно също, че „Т.Р.“ ЕАД е дружество, лицензирано по Закона за енергетиката с издадена лицензия за дейността производство на електрическа и топлинна енергия № Л-029-03 от 15.11.2000г., изменена с Решения № И1-Л-029 от 14.05.2003г. и № И2-Л-029 от 22.01.2007г. Дружеството произвежда електрическа енергия от централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия ТЕЦ“Русе-Изток“, определяна като електрическа  енергия от високоефективно комбинирано производство.

За месеците ноември 2016г., декември 2016г. и януари 2017г. на „Н.е.к.“ ЕАД е била доставена такава електрическа енергия и за доставките, с посочване на количеството на доставената електрическа енергия помесечно – общо 33 496 915 KWh, са били издадени данъчна фактура № **********/30.11.2016г., данъчна фактура № **********/31.12.2016г. и данъчна фактура № **********/31.01.2017г., съответно за 2 494 293. 04 лева, 2 110 996 лева и 713 083. 15 лева.  Остойностяването на доставената енергия е било съгласно т. 11 от Решение № Ц-18 от 30.06.2016г. на КЕВР за утвърждаване на пределни цени на топлинната енергия и определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“ – 132. 31 лева/MWh без ДДС.

Фактурите са били получени от ответника, съответно  на 09.12.2016г., на 12.01.2017г. и на 02.02.2017г., и са били осчетоводени. Датата на получаване на фактурите е била отбелязана върху тях, както и от ответника са представени съпроводителни писма за получаването. Достоверността на датата върху документите не е  оспорвана от „М.К.“ АГ в хода на делото до приключване на устните състезания, както и косвено е потвърдена от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.  

Не се установява „Т.Р.“ ЕАД и „Н.е.к.“ ЕАД да са уговаряли срок за плащане на задълженията за доставяната електрическа енергия.

Сумите по първите две от фактурите са били платени на  „Т.Р.“ ЕАД на 23.01.2017г., а на 16.02.2017г. е била платена и сумата по третата издадена фактура.   Плащанията са били по банков път по банкова сметка, ***. В този смисъл са представените по делото фактури, както и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.

При плащанията по трите фактури от „Н.е.к.“ ЕАД е било прието, че дружеството е ангажирано от вписаните в Централния регистър на особените залози обстоятелства относно заложеното вземане, а заложени са били единствено вземанията за доставка на електрическа енергия, които постъпват по банкова сметка *** „Т.Р.“ ЕАД в „Ю.Б.“. Във фактурите, по които е следвало да се извърши плащане след 02.12.2016г. е била посочена различна банкова сметка.

*** било уговорено в договор между „Т.-П.“ ЕАД, българско търговско дружество, с ЕИК *********,  и „М.И.Х.“ ГмбХ, дружество учредено в Швейцария, с регистрационен № СН-170.3.025.255-2, също със седалище и адрес на управление Швейцария, Кантон Цуг, Баар 6340, Обердорфщрасе № 11. С договора  „Т.-П.“ ЕАД се е задължавало да придобие целия регистриран акционерен капитал на  „Т.Р.“ ЕАД. В този смисъл е отделна декларативна част в Договора за особен залог. Във връзка с това, влизането в сила на договора за особен залог е било обусловено от изпълнение на задължението по Договора за продажба на акции да се прехвърли 100% от регистрирания капитал на залогодателя. Условията на залога са влизали в сила от датата на предоставяне на залогодателя на надлежно джиросани временни удостоверения за акциите, съгласно Договора за продажба на акции. В този смисъл също е договорът за особен залог.

            От вписванията, заличаванията и обявяванията в търговския регистър при Агенция по вписванията се установява, че с вписване от 11.07.2013г. по партидата на  „Т.Р.“ ЕАД за едноличен собственик на капитала е било вписано дружеството „Т.-П.“ ЕАД. До тогава едноличен собственик на капитала е било „М.И.Х.“ ГмбХ. При вписването са били представени временни удостоверения № 6 и № 7  от 22.03.2013г., удостоверяващи общо 28 349 152 броя обикновени поименни налични акции с право на глас, всяка с номинална стойност 1 лев, представляващи 100 % от капитала на „Т.Р.“ ЕАД.  Вписването е било по искане на  представляващия  „Т.Р.“ ЕАД.

            Също съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, за времето от 23.12.2016г. до 16.03.2017г., включително, върху сумата от 2 494 293. 04 лева са изтекли лихви за забава в законния размер от 58 893. 03 лева, за времето от 26.01.2017г. до 16.03.2017г., включително, върху сумата от 2 110 996 лева – 30 492. 16 лева, а за времето от 16.02.2017г. до 16.03.2017г., включително, върху сумата от 713 083. 15 лева – 6 338. 52 лева лихви. 

            При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

            „Т.Р.“ ЕАД  и „Н.е.к.“ ЕАД са били обвързани от договор за доставка на електрическа  енергия от високоефективно комбинирано производство. При условията на чл. 162 от ЗЕ, „Н.е.к.“ ЕАД, обществен доставчик, е изкупувало енергията, произведена от ищеца, при ежемесечното й отчитане, на регулирана цена по Решение № Ц-18 от 30.06.2016г. на КЕВР,  и при извършването на доставки НЕК е дължало стойността на доставената електрическа енергия. За месеците  ноември 2016г., декември 2016г. и януари 2017г. доставената електрическа енергия е била общо 33 496 915 KWh и за нея е била дължима цена от 5 318 372. 19 лева с ДДС.

            Страните не са уговорили срок за плащане на цената като парично задължение  и задължението е трябвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаването на фактура или друга покана за плащане (чл. 303а, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). За доставките за месеците ноември 2016г., декември 2016г. и януари 2017г. от „Т.Р.“ ЕАД  са били издадени данъчна фактура № **********/30.11.2016г., данъчна фактура № **********/31.12.2016г. и данъчна фактура № **********/31.01.2017г. Съгласно възприетото то фактическа страна, те са били получени от ответника на 09.12.2016г., на 12.01.2017г. и на 02.02.2017г., и от 23.12.2016г., 26.01.2017. и 16.02.2017г. от НЕК е било дължимо плащане. Не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 3, изр. 2 от ТЗ.

            Вземанията на „Т.Р.“ ЕАД  във връзка с  договора за доставка на електрическа  енергия на „Н.е.к.“ ЕАД    са били обект на договора за особен залог между топлофикационното дружество, залогодател, и „М.К.“ АГ, заложен кредитор, за задължения на топлофикационното дружество за доставка на въглища. Това следва от граматическото и логическото тълкуване на текста на договора за особен залог, включително част 1 от договора – Дефиниции и тълкуване, по отношение на който и съгласно изрично уговореното от страните е  приложимо българското право (чл. 93, ал. 1 от КМЧП). Посочването на банкова сметка *** на залогодателя за доставка на електрическа енергия не е за тяхната индивидуализация като обект на залога (заложено вземане), а за потвърждаване на задължението на залогодателя сумите, събирани по вземанията, да постъпват по тази банкова сметка *** на залогодателя към банката, при която е била открита сметката, и които също са били обект на залога (заложени вземания). Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните; отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една  да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Даденото от съда тълкуване относно обекта на залога по договора за особен залог съответства на волята на страните, изразена в договора, чрез конкретните техни изявления,  съобразява  всички уговорки по договора и е съответно на добросъвестността. Тълкуването, че  банковата сметка, определена  за плащане на заложените вземания, е част от тяхната индивидуализация, означава да се приеме че с едностранната промяна на сметката от залогодателя  се променя едностранно и заложеното вземане, което не съответства нито на действителната обща воля на страните, нито на целта на договора, нито на добросъвестността.

Учреденият с договора за особен залог залог е бил вписан и при вписването текстът относно заложените вземания е бил възпроизведен по сходен начин, което налага и сходното му тълкуване. Същевременно вписаният залог е запазил действието си и при влизането в сила на ЗИДЗОЗ (ДВ, бр. 105 от 2016г., в сила от 30.12.2016г.), съгласно § 49 от ПЗР на ЗИДЗОЗ. Заложени са били вземания по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗОЗ, в редакцията на текста до изм. ДВ, бр. 105/2016г.

По договора за особен залог, след договорно неизпълнение на „Т.Р.“ ЕАД   на задълженията по договора за доставка на въглища, е било пристъпено към изпълнение по реда чл. 32 от ЗОЗ, в редакцията му до изм. ДВ, бр. 105/2016г., с вписване в регистъра на пристъпването към изпълнение и известяване на залогодателя, и на длъжника по заложеното вземане „Н.е.к.“ ЕАД, на който залогът е бил съобщен (чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ), от 05.12.2016г. е било указано, че плащанията по вземанията, обект на залога, следва да са по сметка на назначения депозитар.

Като е платил сумата от 5 318 372. 19 лева за доставената електрическа енергия по издадените фактури на  „Т.Р.“ ЕАД след 05.12.2016г., ответникът е извършил плащане без погасително действие (чл. 75, ал. 1 от ЗЗД). Вземанията за доставка на електрическа енергия на  „Т.Р.“ ЕАД, обект на залога, съществуват и искът на „М.К.“ АГ, заложен кредитор, по чл. 44а от ЗОЗ по делото, за сумата от 5 318 372. 19 лева главница, дължима на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 162 от ЗЕ, е основателен. Кредиторът, в чиято полза е заложено парично вземане, може да го събере (чл. 44а, ал. 1 от ЗОЗ). Паричното вземане се счита възложено за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение (чл. 44а, ал. 2 от ЗОЗ), а постъпленията при събиране на вземането се получават от депозитаря (чл. 44а, ал. 3 от ЗОЗ).  

Не се касае за претендиране на вземания, които не са обект на особения залог (заложени вземания), нито тези вземания са валидно погасени чрез плащане. Възраженията на ответника и  „Т.Р.“ ЕАД в този смисъл са неоснователни.

В останалата част до пълния предявен размер от 5 713 151. 74 лева искът на „М.К.“ АГ относно главницата следва да бъде отхвърлен. Сумата по фактура № **********/31.01.2017г. е по малка от твърдяната от „М.К.“ АГ с исковата му молба.

Тъй като заложеното право се разпростира и върху лихвите по заложеното вземане (чл. 4, ал. 3 от ЗОЗ,   в редакцията му до изм. ДВ, бр. 105/2016г.), от което правило страните по договора за особен залог в случая не са се отклонили, основателно е и искането на „М.К.“ АГ за присъждане на лихви за забава за забавеното плащане на сумата от 5 713 151. 74 лева.  

   Лихва следва да се присъди за период на забавата по чл. 303а, ал. 3, изр. 1 от ТЗ, съгласно възприетото от фактическа страна,   и в размерите по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г. - за времето от 23.12.2016г. до 16.03.2017г., включително, върху сумата от 2 494 293. 04 лева – лихви от  58 893. 03 лева, за времето от 26.01.2017г. до 16.03.2017г., включително, върху сумата от 2 110 996 лева – 30 492. 16 лева, а за времето от 16.02.2017г. до 16.03.2017г., включително, върху сумата от 713 083. 15 лева – 6 338. 52 лева лихви. В останалата част до пълния предявен размер и периоди исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви  следва да бъдат отхвърлени.

Неоснователно е възражението на „Т.Р.“ ЕАД, че договорът за особен залог не е породил действие поради това, че не се е сбъднало предвиденото в него условие за предоставяне на залогодателя на надлежно джиросани временни удостоверения за акциите на „Т.Р.“ ЕАД, съгласно Договора за продажба на акции между „Т.-П.“ ЕАД  и „М.И.Х.“ ГмбХ. Условие по договора е било да се получи държане върху удостоверенията и това е установено като осъществено от извършеното вписване по партидата на топлофикационното дружество в търговския регистър при Агенция по вписванията, за което от представителя на дружеството са представени удостоверенията като надлежно прехвърлени с джиро.

Възраженията на ответника и „Т.Р.“ ЕАД са по същество и съдът се произнася по тях с решението си. 

По разноските

            Ищецът „М.К.“ АГ е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от общо 228 526. 07 лева, 900 лева разноски за преводач, 700 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза и 72 986. 80 лева разноски за адвокат. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са му дължими разноски от 287 246. 37 лева. Разноските са дължими от ответника.

На ответника, при частичното отхвърляне на исковете, също са дължими разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ответникът установява разноски за съдебно-счетоводна експертиза от 50 лева и 450 лева разноски за юрисконсулт (чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ), от които са дължими 26. 17 лева. Разноските са дължими от „М.К.“ АГ. По искове на това дружество е образувано производството по делото и на тази страна следва да бъдат възложени разноските.   

„Т.Р.“ ЕАД също претендира разноски. При качеството му на ищец такива могат да бъдат присъдени единствено по отношение на „Н.е.к.“ ЕАД, но няма заявено искане за разноски по отношение на дружеството като ответник. Допълнително при заявената позиция на ищеца за неоснователност на исковете и служебното му конституиране в производството, няма основание за присъждане на разноски в тежест на „Н.е.к.“ ЕАД. Разноските не са направени по причина на това дружество.

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „Н.е.к.” ЕАД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***, като заложен длъжник, да заплати на депозитаря по залог с вписване рег. № 2013073101765 на Централния регистър на особените залози, по който  е пристъпено към изпълнение с вписване рег. № 2016120201975 на Централния регистър на особените залози, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 162 от ЗЕ, сумата от 5 318 372. 19 лева (пет милиона триста и осемнадесет хиляди триста седемдесет и два лева и деветнадесет стотинки) за доставена електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, за което са били издадени данъчна фактура № **********/30.11.2016г., данъчна фактура № **********/31.12.2016г. и данъчна фактура № **********/31.01.2017г., съответно за 2 494 293. 04 лева, 2 110 996 лева и 713 083. 15 лева., със законната лихва за забава от 17.03.2017г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 58 893. 03 лева (петдесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и три лева и три стотинки)  изтекли лихви върху сумата от 2 494 293. 04 лева за времето от 23.12.2016г. до 16.03.2017, включително, 30 492. 16 лева (тридесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и шестнадесет стотинки) изтекли лихви върху сумата от 2 110 996 лева за времето от 26.01.2017г. до 16.03.2017г., включително, и 6 338. 52 лева (шест хиляди триста тридесет и осем лева и петдесет и две стотинки) изтекли лихви върху сумата от 713 083. 15 лева за времето от 16.02.2017г. до 16.03.207г., включително,   дължими на „Т.Р.“ ЕАД, с ЕИК ********и със седалище и адрес  на управление ***, залогодател,  по предявени искове на „М.К.“ АГ, дружество, регистрирано в Швейцария, вписано в Търговския регистър на Кантон Цуг, Швейцария, с регистрационен № СН-170.3.032.036-7, със седалище и адрес на управление Швейцария, Кантон Цуг, Баар 6340, Обердорфщрасе № 11, като заложен кредитор,  по чл. 44а, ал. 3 от ЗОЗ, вр. чл. 26, ал. 2 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата част – за сума над 713 083. 15 лева до пълните предявени 1 000 000 лева по  данъчна фактура № **********/31.01.2017г., както и за изтекли лихви за суми над 58 893. 03 лева, 30 492. 16 лева и 6 338. 52 лева до пълните предявени размери от 63 743. 05 лева, 35 769. 65 лева и 8 350 лева, съответно периоди.

            ОСЪЖДА „Н.е.к.” ЕАД,  с ЕИК********и със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на „М.К.“ АГ, дружество, регистрирано в Швейцария, вписано в Търговския регистър на Кантон Цуг, Швейцария, с регистрационен № СН-170.3.032.036-7, със седалище и адрес на управление Швейцария, Кантон Цуг, Баар 6340, Обердорфщрасе № 11, сумата от 287 246. 37 лева (двеста осемдесет и седем хиляди двеста четиридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а„М.К.“ АГ да заплати на  „Н.е.к.” ЕАД сумата от 26. 17 лева (двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: