Определение по дело №188/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящият спор по своя характер е търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове- Гл. Тридесет и втора от ГПК.

Производството е образувано по повод депозирана от ищеца Х. Т. Х. от с.С., обл.К., искова молба с вх.№ 334/24.01.2014 г., с която срещу ответника „К. – К.2.” О., със седалище и адрес на управление: с. С., У.П. М. № 8, .1, А., е предявена искова претенция с правно основание чл.155, т.1, във вр. с чл. 154, ал.1, т.5 от ТЗ, с която ищецът цели да бъде прекратено ответното дружество, поради важни причини. В исковата си молба ищецът твърди, че със С. К., гражданин на Република Турция, учредил дружество с ограничена отговорност, с наименование „К. - К. - 2.” О., с дялова вноска в капитала на дружеството за ищеца в размер на 3000 лв., а за съдружника С. К. в размер на 2000 лв. Твърди се, че търговската регистрация на дружеството е от 12.11.2. г., че вписаният предмет на дейност на дружеството отговаря на изискванията на чл.1, ал.1 от ТЗ, че целта на учредяване на търговското дружество била осъществяване на търговска дейност в страната, съобразно вписания предмет на дейност. Ищецът твърди, че след учредяването на дружеството, без да го уведоми, съдружникът С. К. напуснал България, поради което ищецът, въпреки желанието си да създаде работещо предприятие, не успял да осъществи връзка със съдружника С. К. и тези му намерения не се реализирали. Поради отсъствие на контакти със съдружника С. К., ищецът твърди, че като управител на дружеството декларирал на 27.01.2010 г. пред НАП, че прекъсва дейността на дружеството, поради обстоятелството, че дружеството не осъществявало дейност. Ищецът твърди, че по същата причина не подавал ГФО за дейността на дружеството и в Търговския регистър. Твърди, че поради тези причини от момента на създаването му до сега дружеството не могло да осъществи целите, за които е било създадено. Счита, че е налице продължителен период от създаването му през 2. г. до настоящия момент, през който дружеството не осъществявало търговската дейност, за която било регистрирано. Определя това обстоятелство като важни причини по смисъла на ТЗ за прекратяване на дружеството. Налице била трайна и непреодолима фактическа невъзможност за функциониране на дружеството. Юридическото лице не извършвало предвидената в дружествения договор дейност с оглед дезинтересирането и нелоялността на съдружника С. К., при което същото не могло и да постигне целите, за които било регистрирано.

В дадения надлежен по реда на чл.367, ал.1 от ГПК срок, ответникът „К.К. -2.” О., с.С., не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил и не е представил писмени доказателства.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявената искова претенция. Прави искане за постановяване при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК на неприсъствено решение срещу ответника по делото.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по иска, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене пристъпи към постановяване на своя съдебен акт :

Предмет на настоящото производство е предявената от ищеца искова претенция с правно основание чл.154, ал.1,т.5, във вр. с чл. 155, т.1 от ТЗ, с която ищецът цели да бъде прекратено ответното дружество „К.К.2.” О., поради важни причини – наличие на трайна и непреодолима фактическа невъзможност дружеството да функционира/да осъществява предмета си на дейност, поради дезинтересиране и нелоялност на съдружника С. К..

Допустимостта на предявената срещу дружеството „К.К.2.” О., искова претенция с посоченото правно основание се обуславя от установеното качество на ищеца – съдружник, притежаващ дял, съставляващ повече от 1/5 от капитала на дружеството и по-точно притежаващ дял в размер на 3000 лв., съставляващ 3/5 от капитала на дружество от 5 000 лв.

Както вече беше посочено, ищецът е направил искане за постановяване по делото при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК на неприсъствено решение срещу ответника. Доколкото в процесуална норма няма изрично посочен краен срок за депозиране на искането, а съдебната практика приема, че крайният срок е до момента, в който съдът постанови присъствено решение, то в производството искането се явява своевременно направено. В този смисъл съдът съобрази и че предявеният в настоящото производство иск, подлежи на разглеждане по реда на особеното исково производство за разглеждане на търговски спорове. Постановяването на неприсъствено решение не е изключено като възможност в това производство. Нещо повече, разпоредбата на чл.377 от ГПК изрично препраща към приложение на общите правила за производство пред първата инстанция, доколкото няма особени правила за производството по търговски дела. Тези общи правила касаят и възможността за постановяване на неприсъствено решение. От приложимостта им в производството по търговски спорове следва, че и в това особено исково производство може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, ако разбира се са налице предпоставките за това, предвидени в чл.238 и чл.239 от ГПК. Съобразно цитираните разпоредби, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Неприсъственото решение се постановява, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. В този аспект по делото в изпълнение на процедурата по чл. 367 от ГПК, на ответника са изпратени и редовно, по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, са връчени препис от исковата молба и приложенията към нея за отговор, като са му указани и последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание. В дадения от съда законен двуседмичен срок отговор от ответника не е постъпил, същият не се е явил и в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Всичко това, съпоставено с цитираните норми на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, създава условия за постановяване в производството на неприсъствено решение срещу ответника. Изискуемата се от закона вероятна основателност на предявената претенция може и следва да бъде извлечена от представените доказателства. Към исковата молба в подкрепа на изложените в същата обстоятелства, ищецът е приложил писмени доказателства – удостоверение-извлечение от ТР за актуално състояние на ответното дружество, Дружествен договор от 11.11.2. г. на ответното дружество, декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 27.01.2010 г. Техният прочит, съпоставка и анализ водят до извода, че ответното дружество е надлежно вписано в ТР на 11.11.2. г., с ЕИК ********** и е с двама съдружници-българския гражданин –ищец в производството с дял в капитала на стойност 3 000 лв. и гражданинът на Р.Турция, съдружникът С. К. с дялово участие в размер на 2 000 лв. от общия размер на капитала на дружеството от 5 000 лв. Събрани са по искане на ищеца писмени доказателства – удостоверение от ТД на НАП,офис К. и ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013 г.,установяващи, че ответното дружество не е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчния период 2010 г., 2011 г. и 2012 г., а за данъчната 2013 г. е подадена декларация обр.1010а за установяване отсъствие на дейност и за отсъствие на приходи и разходи, съгласно счетоводното законодателство.

С оглед приобщените по делото доказателства и изложените в исковата молба обстоятелства, се налага изводът за вероятна основателност на предявената искова претенция, намираща своето правно основание в разпоредбата на чл.155, т.1, във вр. с чл.154,ал.1,т.5 от ТЗ. Правната теория приема, че за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника е достатъчно установената по делото вероятна основателност на исковата претенция. Ето защо, следва при установеното наличие на предпоставките за постановяването му, да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявената искова претенция бъде уважена.

И при този изход на делото, доколкото в производството изрично не са поискани, не се следва на ищеца присъждане на разноски в производството.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА „К.К.2.” О., със седалище и адрес на управление с.С. 6680,О. К., обл. К., У.П. М. № 8, .1, А.,с ЕИК **********, на основание чл.154,ал.1,т.5, във вр. с чл.155,т.1 от ТЗ.

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за вписване и за откриване на производство по ликвидация на дружеството на основание чл.156, ал.1 от ТЗ.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :