Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 798
гр.
Пловдив, 23.4.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 17.4.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1570/2019 г. по описа на ПРС, I
наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.К. против
Наказателно постановление № 18-1030-011634, издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А.К.
е наложена глоба в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява МПС лева
за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП
С жалбата се навеждат конкретни
възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
АУАН и НП са издадени за това, че
на 25.09.2018 г. около 11:50 часа в гр.Пловдив на бул.Санкт Петербург до № 1 А.К.
управлява лек автомобил Ауди А8 с рег. № ****** собственост на А. А. от гр. Асеновград като се движи се със скорост 104 km/h в населено място. Отчетена грешка на техническо средство от
минус 3 % в полза на водача, наказуема скорост 101 km/h. Нарушението е
установено с АТСС ARH CAM S1 №
11743са и е показано на водача.
Съдът намира, че въпреки
презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал.2 ЗДвП, посочената
фактическа обстановка не може да се приеме за установена по несъмнен начин,
поради следното:
Съдът намира, че не се установява легитимацията на
наказаното лице да отговаря за вмененото му нарушение. По делото е
безспорно, че нарушението е установено с мобилно устройство АТСС ARH CAM S1 № 11743са в отсъствието на контролен орган, тоест водачът на процесното МПС с рег. № ****** не е непосредствено установен от
актосъставителя. При това положение приложение следва да намери
презумптивния механизъм заложен в чл. 188, ал.1 ЗДвП- за нарушението се наказва
собственикът на МПС, освен ако същият не посочи действителното лице, което е
управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението.
Както в АУАН, така и в НП е
посочено, че регистриран собственик
на процесното МПС Ауди А8 с рег. № ******
към датата на извършване на нарушението е А.
А. от Асеновград. Същото обстоятелство се установява по несъмнен начин
и от представената като доказателство по делото Справка за собственици на
превозно средство. В същото време с наказателното постановление е наказан А.К..
Действително, както вече се посочи, чл. 188, ал.1 от ЗДвП позволява да бъде
ангажирана отговорността и на лице
различно от собственика на МПС, но това може да стане, само ако връзката на
това лице с нарушението е установено по предвидения в закона ред.
Редът за индивидуализиране на
лицето, което действително е управлявало моторното превозно средство е разписан
в чл.189, ал.5 от ЗДвП, като от собственика на МПС, за да отклони отговорността
от себе си, се изисква да представи пред
административно наказващия орган: 1. писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, 2. копие на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на лицето управлявало МПС.
Действително визираната разпоредба формално касае процедурата по издаване на
електронни фишове, а в случая е издадено НП. Посочената разпоредба, обаче, следва да намери приложение и в настоящия
случай, доколкото и при него са налице условията визирани в чл. 189 ЗДвП, а
именно нарушението и нарушителят не
са непосредствено установени от контролния орган, а са зафиксирани с помощта на
автоматизирано техническо средство. В случая е издадено НП, а не ЕФ
само поради величаната на превишението на скоростта, а именно с повече от 50
км.ч. над позволеното, в която хипотеза освен парична санкция се предвижда и наказание
лишаване от правоуправление. Напълно недопустимо
е редът за установяване на действителния нарушител да бъде различен в
зависимост от величаната на превишението на скоростта. Поради това
следва да се приеме, че независимо дали се касае за издаден ЕФ при превишение
по-малко от 50 км.ч над разрешената скорост или за издадено НП при превишение
повече от 50 км.ч. редът за установяване
на действителния водач е този по чл. 189,
ал.5 ЗДвП. В този изричен смисъл и Решение № 1545 от 02.07.2018 г. по
к. адм. н. д. № 1290 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай съдът намира,
че регистрирания собственик на МПС не
е изпълнил кумулативно изискуемите предпоставки за отклоняване на отговорността
от себе си. Наистина той е подал писмена декларация, в която е посочил,
че действителния водач към момента на извършване на нарушението е бил именно
наказаното лице- А.К.. Липсва обаче
вторият кумулативно изискуем елемент, а именно копие от СУМПС на посоченото
лице. Посоченото изискване за представяне на копие от СУМПС не е
въведено самоцелно от законодателя. То е гаранция, че лицето което се посочва като
действителен нарушител знае за това обстоятелство и е съгласно да бъде ангажирана неговата
административно наказателна отговорност вместо отговорността на собственика.
Изискването за представяне на копие от СУМПС е гаранция също така срещу
злоупотреба с права от страна на собственика на МПС, който в противен случай с проста декларация би могъл да
отклонява административно наказателната отговорност от себе си и да
стане причина за ангажиране отговорността на лице, което може да няма абсолютно
нищо общо с извършеното нарушение.
От гореизложеното е видно, че при
липса на представено от собственика копие от СУМПС на А.К., то напълно незаконосъобразно е
отклонена административно наказателната отговорност на собственика на МПС и е
ангажирана тази на едно трето за случая лице. Изложеното е основание за отмяна
на НП в посочената част.
Налице е и още едно основание да
се приеме, че от доказателствата по делото не се установява посочената в НП
фактическа обстановка. В НП декларативно е посочено, че е отчетен толеранс в
полза на водача в размер на 3%, което би отговаряло на показанията за грешка,
посочени в приложението към удостоверение за одобрен тип, а именно 3км/ч при отчетена скорост до 100 км/ч и
3% при отчетена скорост над 100 км/ч. В случая от съпоставката между
измерената скорост -104 км/ч и наказуемата скорост 101 км/ч е видно че
приспаднатият толеранс е 3 км/ч., тоест приложимата грешка при отчетена скорост
до 100 км/ч, а не 3%, както се изисква
при измерена скорост над 100 км/ч. В случая приспаднатият толеранс би следвало
да е 3% от 104 км/ч = 3, 12 км/ч. Или наказуемата скорост следва да бъде 104-
3,12 = 100, 88 км/ч. Действително в случая наказуемата скорост отново е над 100
км/ч и допуснатото нарушение при отчитане на наказуемата скорост не може да
бъде самостоятелно основание за отмяна на НП, но същото се посочва за пълнота
на изложението.
На следващо място настоящият
състав намира, че НП е незаконосъобразно, поради липса на доказателства, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания- чл.6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Ако във всеки един процес следваше
пълно и главно да се установява поотделно спазването на всички предвидени в
Наредбата и инструкцията за експлоатация технически изисквания към монтажа и
експлоатацията на АТСС, то процеса на доказване би бил неимоверно затруднен и
усложнен. Затова законодателят е предвидил улеснена форма. В съдържанието на Протокола по чл. 10, ал.1
от Наредбата е предвидена възможност за удостоверяване чрез попълване на нарочно поле, с посочване на имената на
удостоверилото лице и полагане на неговия подпис, че автоматизираното техническо средство е
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, очертани в
инструкцията за експлоатация. Само при кумулативното спазване на всички тези
изисквания, биха съществували достатъчно гаранции че измерванията на
техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на
неправилен монтаж или експлоатация. При
наличие на надлежно попълване се смята до доказване на обратното, че всички
нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции
за точност на измерването. При липса
на подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се
гаранция за изправност на техническото средство и прецизност на измерванията не
може да се презюмира. В този изричен смисъл е и практиката на
Административен съд Пловдив- Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. №
156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив
Действително по делото е представен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г.. В протокола обаче не са попълнени редица съществени
реквизити, което води до опорочаване на функцията му на официален
удостоверителен документ относно обстоятелството, че АТСС е използвано съгласно
нормативните предписания. В този смисъл в протокола липсва отметка, че АТСС е разположено и
настроено съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания.
Липсва също така име и подпис на
служителя, който е удостоверил това обстоятелство. При липса на това
изрично отбелязване и при липса на каквито и да било други доказателства в тази
насока, представени от АНО, само може да
се предполага, че АТСС е монтирано и използвано съгласно нормативните и
изискванията на инструкцията за експлоатация. Както е добре известно, обаче административно –наказателната
отговорност не може да почива на предположения и в този смисъл при
ангажирането й въпреки липсата на отбелязване , а и на представени каквито и да
било други доказателства, че са спазени
всички изисквания при монтажа и експлоатацията на АТСС, съществено би се
нарушило правото на защита на нарушителя. Посоченото е още едно формално основание
за отмяна на ЕФ.
В случая съществеността на допуснатото нарушение с недоказване, че
АТСС е използвано съгласно изискванията на производителя и нормативните
предписания произтича от две самостоятелни основания:
На първо място е величината на
измерената наказуема скорост 100, 88 км/ч, която е само 0,88 км/ч над прага,
над който не се издава ЕФ, а само НП и на дееца се налага и кумулативно
предвидената санкция лишаване от правоуправления. Предвид посоченото
обстоятелство, за ангажиране административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е необходимо по делото да са налице всички гаранции за правилно
измерване и отчитане от АТСС, а това в случая не е налице.
Следващото основание е начинът на
установяване на нарушението, а именно чрез заснемане на нарушителя, като в
случая законодателят е дал приоритет на нуждите от установяване и санкциониране
на административни нарушения пред конституционно закрепеното право на
неприкосновеност на личността. Посоченото изисква завишени изисквания към
процедурата по установяване на нарушенията заснети с АТСС.
В
тази връзка с ТР
1/2014г. на ВАС се потвърди принципното
положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения,
трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Във връзка
с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат
достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за
условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват.
Тези
правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол,
съобразно редакцията на
наредбата към датата на извършване на деянието и след законодателните изменения от 2018г. следва да
са налице следните условия:
-
използваното техническо средство да е от
одобрен тип
-
техническото средство да е преминало
през последваща метрологична проверка
-да
са спазени изискванията на чл. 10, ал.1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система
-техническото средство да е разположено и
използвано съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания-
чл. 6 от Наредбата
С
оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната
практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е
императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на
автоматизирано техническо средство е законно, а липсата на което и да е
от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на електронния фиш.
В случая с липсата на
доказателства за спазване на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г едно от
кумулативно изискуемите изисквания за законосъобразност на използването на АТСС
не е налице, което обуславя безусловна отмяна
на санкционния акт, базиран на това използване на АТСС.
Налице е още едно самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното НП, доколкото АУАН и НП са издадени в
нарушение на изискванията чл. 42 и 57 ЗАНН за описание на всички
съставомерни признаци, относими към установеното нарушение. Действително,
както в АУАН, така и в НП е посочено, че превишението на скоростта е заснето в
гр. Пловдив. Посоченото определя приложението на санкционната норма на чл. 182,
ал.1 ЗДвП. От начина, по който е описано нарушението, както в обстоятелствената
част на АУАН, така и в изложението на фактическата обстановка в НП по никакъв начин не става ясно дали е
допуснато нарушение на общата забрана за движение в населено място със скорост
по-висока от 50 км/ч или на конкретна забрана въведена с пътен знак.
Този начин на описание на нарушението на първо място не позволява на съда да
провери правния извод на АНО, че в случая нарушена се явява нормата на чл. 21,
ал.1 ЗДвП или е допуснато нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП. Липсата на посочване на величината на разрешената скорост, която е
превишена не позволява на съда да направи преценка и коя точно от
точките на чл. 182, ал.1 ЗДвП е приложимата санкционна норма, доколкото в
зависимост от величината на превишението предвижданата санкция е различна. А е
напълно възможно въпреки, че заснетия участък се намира в населено място,
конкретно разрешената за него скорост да е както по-висока, така и по-ниска от
50 км/ч и да е въведена със специален знак. И тук отговорността на нарушителя
почива на предположения, а не на несъмнено установени по делото факти.
Допуснатото нарушение на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН не може да бъде отстранено
от съда едва на етап съдебно следствие поради особеностите на формалната
процедура предвидена от ЗАНН.
Безспорно е и в теорията и практиката, че
АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса.
АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и
субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното
деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да
се брани. В този смисъл посочването
на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН,
съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат
с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Очертаването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на
започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН.
На следващо място, както вече се посочи
АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния процес,
което означава, че административно наказателната отговорност на лицето, сочено
като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в
АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се субсумират под
състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че отговорността на
нарушителя не може да бъде ангажирана
въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие,
но които не са посочени в АУАН,
защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън
предмета на доказване
Действително в чл.
53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са
допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и
телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че
установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо
се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и
отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер,
време и място на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде
установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен
ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от
всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на нарушението.
При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване на деянието и неговите съставомерни белези,
разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери приложение, доколкото
не съществува възможност да се провери идентичността на деянието, за което се
вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани
доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за баланса между
обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява
наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради
тази причина не може да се защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се
сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са свързани с очертаване на
съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено
като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен
съд Пловдив, според която разширително тълкуване според което по реда на чл.
53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на
съставомерните признаци на деянието е недопустимо, доколкото напрактика би се
обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по
неговото издаване- така Решение № 468 от
01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
По всички гореизложени
съображения НП следва да бъде отменено
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-011634, издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на А.К. е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от
право да управлява МПС лева за нарушение
на чл. 21, ал.1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.