МОТИВИ
по НОХД № 1638/2016г. на СГС, НК, 21 състав
Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу подсъдимия Т.Т.Г. за
това, че на 01.08.2014 година около 14:30 часа в гр.С., кв.”Л.” в
парковото пространство между ул. „******** ******”, ул. „********” и ул. „Арх. Й.М.”,
действайки при условията на опасен рецидив, е направил опит да се съвкупи с
лице от женски пол - Д.К.А. на 39 години /събул й дънките, опитал се да вкара
половия си член във влагалището/, като я принудил за това със сила - хванал я
за врата с едната ръка и я съборил на земята и я ударил в слепоочието, като
опитът останал недовършен, поради независещи от волята на дееца причини -
недостатъчна ерекция на половия член, притеснение от лая на кучето на
пострадалата и общественото място, където е извършено деянието – престъпление по
чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл.29
ал.1 б. „А“ и б. „Б“ вр. чл.18 ал.1 от НК.
Внесено е и обвинение срещу същия подсъдим и за това, че на 01.08.2014
година, около 14:30 часа, в гр.С., кв. „Л.” в парковото пространство между ул.
„******** ******”, ул.”********” и ул.”Арх. Й.М.”, действайки при условията на
опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка ZTE, модел BLADE III с ИМЕЙ № 866643011902848, на
стойност 70 /седемдесет/ лева от владението на Д.К.А. с намерението
противозаконно да го присвои, като за това употребил сила - хванал А. за врата
и я съборил на земята, нанесъл й удар в главата в областта на слепоочието –
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.
чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“ от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, като
счита, че те са доказани по безспорен и несъмнен начин и пледира на подсъдимия Г.
да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години, след
съответната редукция по чл.58а НК, за престъплението по чл.152 НК и наказание
лишаване от свобода в размер на шест години, след съответната редукция по
чл.58а НК, за престъплението по чл.199 НК, като с оглед разпоредбата на чл.23 НК моли бъде определено едно общо най-тежко наказание в размер на шест години
лишаване от свобода, което да се изтърпява при строг режим в затвор.
Защитникът на подсъдимия Г. - адв. Р.Л. пледира за налагане на наказания
лишаване от свобода около минимума за двете престъпления, след което да бъде
определено едно общо най-тежко такова.
Подсъдимият Т.Т.Г. признава по реда на чл.371 т.2 от НПК фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се придържа към казаното
от неговия защитник.
В последната си дума моли за налагането на по-леко наказание, с оглед
признатата от него вина.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.372, ал.4 от НПК и чл.14 и чл.18 от НПК,
намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Т.Т.Г. е роден на ***г***, понастоящем в Затвора в гр.П., българин,
български гражданин, начално образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********.
На
01.08.2014 година, около 14:30 часа, св.Д.К.А. излязла да разходи кучето си в
близкия до дома й парк, находящ се в гр.С., кв. „Л.“, между улиците „******** ******“,
„********“ и „Арх. Й.М.“, където всеки ден го извеждала на разходка. Кучето й
било малко, порода пинчер. Св. А. влязла в горичката на парка от към ул. „Арх. Й.М.“
и тръгнала по пътеката към горния край на парка. Намирала се на повече от
стотина метра от началото на пътеката, където се разминала с подс.Т.Г., когото
не познавала до този момент. Същият бил излязъл от една малка пряка на
парковата горичката. Св. А., разхождайки кучето си, продължила нагоре, след
което тръгнала по обратния път да се връща, за да се прибира. На връщане, на
около 150 метра от ул. „Арх. Й.М.“, видяла подс. Г., който бил клекнал встрани
до едно дърво и държал пластмасова бутилка от безалкохолно с известно
количество течност с оранжев цвят. Подс.Г. се изправил и я заговорил, като я
попитал колко е часа. Тя извадила от чантата си телефона, за да види и да му
отговори. В този момент той я хванал за врата с едната си ръка и я съборил на
земята, като я ударил силно в областта на слепоочието. Св.
А. паднала по гръб, при което подс. Г. й казал заплашително: „айде да те
изнасилвам“, като същевременно й казал да не вика. Св. А. се изплашила, тъй
като наоколо нямало никакви хора. В следващия момент подс. Г. замахнал повторно
с юмрука си и понеже св. А. не искала повече да я бие, казала: „айде“. Подсъдимият
й свалил дънките до колената, както и своите и започнал да дърпа и сваля и
бельото й. Св. А. не искала, започнала да се дърпа и да вика, кучето започнало
да лае, но наоколо нямало хора, въпреки общественото място и следобедния час. Подс.
Г. й разтворил краката и се опитал да проникне в нея. Св. А. му казвала, че е в
цикъл, че детето е в болница..., но той продължил. След известна борба, св. А.
се отказала да се съпротивлява, тъй като юмрукът му бил до лицето й и я било
страх да не я удари отново. Подс.Г.
й заповядал да хване половия му член и да му помогне да го вкара. Св. А.
изпълнила нарежданията му, но тъй като членът не бил достатъчно еректирал, не
могъл да го вкара във влагалището й и съответно да еякулира. В един момент св. А.
решила да му предложи пари, за да я остави и взела чантата си, която била
паднала до нея, но видяла, че не си била взела портмонето. Видяла, че телефонът
й, който бил марка „ZTE“, модел „BLADE
III“ с ИМЕЙ № 866643011902848, бил
изпаднал от чантата. Тогава подс.Г. взел телефона и се оттеглил от нея. Тя
успяла да стане и поискала да й върне телефона, като му казала: „дай ми
телефона“, събирайки нещата си, но подс.Г. избягал с него, като на пътеката
останала бутилката безалкохолно, която носел.
След
случилото се св. А. не могла веднага да потърси помощ, тъй като нямала телефон
в себе си. Отишла разстроена, изцапана с кал, със зачервено и подуто око до
близкото кафе, където работела св. М.С., на която казала за случилото се и
която сигнализирала за станалото на тел. 112.
Веднага
след това на мястото на инцидента бил изпратен полицейски патрул и извършен
оглед на местопроизшествие, при който била иззета бутилката, носена от подс.Г.
- пластмасова бутилка от 500 мл. с надпис „Портокал“, „Party“, съдържаща
жълто-оранжева течност.
На
следващия ден след инцидента - 02.08.14 година, пострадалата А. била освидетелствана
от съдебен лекар, който установил оток и кръвонасядане на лицето,
кръвонасядания и охлузвания на дясната ръка, кръвонасядания на шията.
От
заключението на изготвената по делото дактилоскопна експертиза е видно, че върху
пластмасовата бутилката, иззета като веществено доказателство, е открита един
брой годна за идентификация дактилоскопна следа и същата е идентична с
отпечатъка от среден пръст на лявата ръка на подс. Г..
От
заключението на изготвената по делото ДНК експертиза е видно, че изследвания
биологичен материал от гърлото на пластмасова бутилка с надпис „PARTY“, произхожда
от подс.Г..
От
приложеното удостоверение за идентичност на име, е видно, че Т.Т.Г. с ЕГН **********
и Т.Т. Маринов са имена на едно и също лице.
При
извършено разпознаване на живо на лице от мъжки пол, св.А. по категоричен и
несъмнен начин е разпознала подс.Т.Г..
От
заключението на съдебно-оценителната експертиза е видно, че стойността на
инкриминираната вещ е 70.00 лева.
От
заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза на
пострадалото лице е видно, че св. Д.А. е психично здрава, не страда от наркотична
и алкохолна зависимост, по време на инкриминираните деяния е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, психичното
й състояние й позволява да отговаря на поставените въпроси и да участва във
всички фази на наказателното производство.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза е видно, че телесните увреждания
на пострадалата А. са й причинили болка и страдание и се изразяват в кръвонасядане
и оток на горния клепач на лявото око и прилежащо в лявата слепоочна област с
размери 9/7см.; две на брой кръвонасядания по ляво-страничната повърхност на шията
с диаметър по 1 см. всяко; кръвонасядане по предната повърхност, средна трета
на дясната мишница с диаметър 5 см., върху което е имало три на брой линейни,
успоредни охлузвания с дължини по 3 см. Описан е и механизмът на нараняванията,
като кръвонасядането и отокът на клепача и слепоочната област се дължат на удар
с твърд предмет, какъвто може да е юмрукът на нападателя /както е съобщила
пострадалата/; кръвонасяданията на шията са получени от сравнително силен
натиск с твърди тъпи предмети, поне два на брой, каквито могат да са и човешки
пръсти; кръвонасяданията и охлузването на дясната мишница се дължат на
сравнително силен натиск с твърди тъпи предмети, каквито са и човешките пръсти
при захващане, както и на косо действие на човешките нокти - за охлузванията.
От
заключението на съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия е видно, че същият
е психично здрав, по време на извършване на инкриминираните деяния е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подс.
Т.Г. е осъждан, както следва:
1.
Със
споразумение по НОХД № 2502/04г. на РС гр.П., в сила от 09.05.2005г. на
обществено порицание за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2 вр. чл.194
вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК
2.
Със
споразумение по НОХД № 337/05г. на РС гр.П., в сила от 09.11.2005г. на три
месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 вр. чл.69 ал.1 НК
за срок от една година за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.63
ал.1 т.3 вр чл.54 НК.
3.
С
присъда по НОХД № 204/05г. на РС гр.П., в сила от 01.12.2005г. на три години
лишаване от свобода ефективно за престъпление по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.63 ал.1
т.3 НК
4.
Със
споразумение по НОХД № 191/2005г. на РС гр.Червен бряг, в сила от 20.04.2006г.
на обществено порицание за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр.
чл.20 ал.2 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК.
5.
Със
споразумение по НОХД № 2301/2008г. на РС гр.С., в сила от 18.07.2008г. на една
година лишаване от свобода ефективно за престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 вр.
чл.54 ал.1 НК.
6.
Със
споразумение по НОХД № 140/2009г. на РС гр.П., в сила от 28.01.2009г. на две
години лишаване от свобода ефективно за престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.55
ал.1 т.1 НК.
7.
С
присъда по НОХД № 362/2009г. на РС гр.П., в сила от 03.08.2009г. на две години
лишаване от свобода ефективно за престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.55
ал.1 т.1 НК.
8.
С
присъда по НОХД № 433/2009г. на РС гр.П., в сила от 29.10.2010г. на една година
и шест месеца лишаване от свобода ефективно за престъпление по чл.198 ал.1 пр.1
вр. чл.55 ал.1 т.1 НК.
9.
С
присъда по НОХД № 839/2009г. на РС гр.П., в сила от 14.04.2010г. на единадесет
месеца лишаване от свобода ефективно за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 4 и 7
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК.
10.
С присъда по НОХД № 225/2011г. на ОС гр.П., в
сила 10.11.2011г. на една година и шест месеца лишаване от свобода ефективно за
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ вр. чл.55
ал.1 т.1 вр. чл.58а ал.4 НК.
По
доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимия Г.Пенчев, направени по реда на чл.371 т.2 от НПК, които съгласно
изискванията на чл.372 ал.4 от НПК се подкрепят от всички събрани на
досъдебното производство доказателства - свидетелските показания на свидетелите
Д.А., включително пред съдия и М.С., протокол за разпознаване на лица, протокол
за доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие, вещественото
доказателство –
1 бр. пластмасова бутилка с жълта капачка и надпис „портокал“, от заключенията на изготвените по делото дактилоскопна експертиза, СМЕ
на веществени доказателства по метода на ДНК профилирането, съдебно-оценителна
експертиза, съдебномедицинска експертиза на живо лице, допълнителна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, съдебнопсихиатрична експертиза,
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, справка за съдимост
на подс.Г., бюлетини за съдимост на подс. Г., справки за задържания и търпени
наказания, удостоверение за идентичност на лице с различни имена.
В доказателствения материал по делото не съществуват противоречия и
фактите, описани в обвинителния акт се установяват по несъмнен начин. Съдът
цени и представените в съдебното заседание писмени доказателства във връзка със
съдебното минало и пенитенциарното състояние на подсъдимия Г., които не
противоречат по никакъв начин на фактите, описани в обвинителния акт.
Налице са редица доказателства, които подкрепят направеното
самопризнание на подсъдимия Г. на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
За авторството на деянията може да се заключи от показанията на св. А., която
е пряк свидетел-очевидец и пострадал от престъпленията. Същата последователно,
логично, непротиворечиво и достоверно излага подробно и детайлно сведения
относно начина на извършване на двете престъпления и техния автор. В подкрепа
на сведенията, дадени от пострадалата са и показанията на св. С., която изцяло потвърждава
изложеното от св.А.. Нещо повече още от самото начало св.А. дава подробно
описание на извършителя, когото впоследствие и разпознава по несъмнен начин,
обективирано в протокол за разпознаване на лица. В тази насока е и намерената и
иззета като веществено доказателство на местопроизшествието пластмасова бутилка
с жълта
капачка и надпис „портокал“, върху която са намерени
дактилоскопна следа и биологичен материал на подс. Г..
За упражненото насилие и последствията - медицински и психологически
върху пострадалата А. по делото са изготвени няколко експертизи. Установяват се
по тялото на пострадалата пресни следи от насилие, което напълно съвпада с
описаното в обвинителния акт. Нараняванията на пострадалата напълно отговарят
на описаното в обвинителния акт и упражнено от подсъдимия Г. брутално насилие
върху пострадалата.
Наличието на посочените многобройни писмени, гласни и веществени
доказателства категорично сочат на истинността на фактите, описани в
обвинителния акт. Обвинението не се крепи само на самопризнанията на
подсъдимия, което би представлявало нарушение на разпоредбата на чл.116 от НПК,
а на обсъдената доказателствена съвкупност.
От правна
страна:
При така изложената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият Т.Т.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъплението по чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр.
чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“ вр. чл.18 ал.1 от НК и на престъплението по чл.199
ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“ от НК.
А. Престъплението по чл.152
ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“ вр. чл.18 ал.1 от НК:
От обективна страна - на 01.08.2014 година около
14:30 часа в гр.С., кв.”Л.” в парковото пространство между ул. „******** ******”,
ул. „********” и ул. „Арх. Й.М.”, действайки при условията на опасен рецидив, е
направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - Д.К.А. на 39 години /събул й
дънките, опитал се да вкара половия си член във влагалището/, като я принудил
за това със сила - хванал я за врата с едната ръка и я съборил на земята и я
ударил в слепоочието, като опитът останал недовършен, поради независещи от
волята на дееца причини - недостатъчна ерекция на половия член, притеснение от
лая на кучето на пострадалата и общественото място, където е извършено деянието.
Действията, извършени от подсъдимия спрямо пострадалата, а именно:
събуването на дънките, с които е била облечена, а след това и на бельото й,
свалянето на собствените му панталони, разтварянето на краката й и стремежът за
вкарване на половия му член във влагалището на жената, съчетани с отправените
от него към нея думи „айде да те изнасилвам” сочат несъмнено към това, че деецът
е имал поведение насочено пряко към съвкупление с пострадалата, тоест налице са
били действия по съвкупление /вкарване на мъжкия полов орган във влагалището на
жената/, които обаче не са били доведени до край, тоест не се е стигнало до
проникване от страна на мъжкия полов член на дееца във влагалището на жената,
поради и което в случая би могло да се говори единствено и само за опит за
изнасилване. Това е така, тъй като в случая не се е стигнало до реализиран полов
акт /проникване с мъжкия полов орган във влагалището на жената/. Безспорно
обаче са налице действия по започнато изпълнително деяние на престъплението –
действия, насочени към полов акт, поради и което деянието се явява съставомерно
и наказаумо. Опитът е останал недовършен по причини, независещи от волята на
дееца – лая на кучето, придружаващо пострадалата и недостатъчната ерекция на
извършителя. Същевременно е налице и втория елемент от обективната страна на
престъплението, а именно – упражнена спрямо пострадалата принуда, чрез
използването на сила. Пострадалата първоначално е била хваната за врата и
съборена на земята, след това ударена с юмрук в лицето, а впоследствие и
притисната към земята, като същевременно насилствено са били разтворени и
нейните крака. Всичко това категорично води на извода, че по отношение на
жената е била използвана сила, като една от формите на принудата. Нещо повече
тази именно принуда е била насочена към сломяване волята на пострадалата за
защита и започнатия насилствен полов акт.
В случая е налице и въведения от държавното обвинение квалифициращ
признак на престъплението, тъй като деянието е реализирано при условията на
опасен рецидив. Налице са и двете хипотези по чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” НК –
деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година ефективно и след
като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер ефективно.
От субективна страна - подсъдимият Г. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал всички елементи от състава на своето деяние -
противоправността му, нежеланието и съпротивата на пострадалата спрямо
извършваното с нея, насочеността на употребената сила. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от това деяние и е искал настъпването на тези
последици - да реализира полов акт /съвкупление/ с пострадалата.
Б. Престъплението по чл.199
ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“ от НК:
От обективна страна - на 01.08.2014 година,
около 14:30 часа, в гр.С., кв. „Л.” в парковото пространство между ул. „********
******”, ул.”********” и ул.”Арх. Й.М.”, действайки при условията на опасен
рецидив, е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка ZTE, модел BLADE III с ИМЕЙ № 866643011902848, на
стойност 70 /седемдесет/ лева от владението на Д.К.А. с намерението
противозаконно да го присвои, като за това употребил сила - хванал А. за врата
и я съборил на земята, нанесъл й удар в главата в областта на слепоочието.
За отнемането на вещта и за сломяване на съпротивата на пострадалата,
подсъдимият Г. е употребил интензивна и продължителна сила, като я хванал за
врата, съборил на земята, нанесъл й удар с юмрук в областта на главата.
Деянието е довършено, като е прекъсната фактическата власт на
пострадалата върху предмета на посегателството и е установена трайна фактическа
власт от страна на подсъдимия Г. върху взетата от него вещ – мобилен телефон,
след което той се е разпоредил с нея.
Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”а” и б."б" от НК, като е в
рамките на петгодишния срок по чл.30 от НК деецът е извършил престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година ефективно и след като е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер ефективно.
От субективна страна - подсъдимият Г. е действал при условията на пряк
умисъл, като е знаел, че отнема вещ, която очевидно е чужда собственост,
съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на закона и за това
отнемане използва груба и несъразмерна сила, отправена към жена, като е имал
намерение да присвои вещта и да се разпореди с нея като със своя, което е и
сторил. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от това деяние и е
искал настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета
на престъплението.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението по чл.152
ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“ вр. чл.18 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години. За престъплението по чл.199
ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.1 вр. чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“ от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години, като по преценка на съда може да се постанови и конфискация до една
втора от имуществото на виновния.
По отношение на престъплението опит за изнасилване по чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр.
чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“ вр. чл.18 ал.1 от НК съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, счете за справедливо да наложи
наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода. При своята
преценка съдът съобрази следните отегчаващи отговорността обстоятелства –
обремененото съдебно минало на дееца, извън осъжданията, които обуславят
правната квалификация на деянието и то за тежки умишлени престъпления,
включително и за изнасилване, интензитета на упражнената по отношение на
пострадалата принуда – хващане за врата, събаряне на земята, удряне с юмрук в
областта на главата, което говори на едно натрупване и ескалиране на
упражнената принуда, на следващо място следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че пострадалата жена е младо момиче, с добро образование и
работа, като случилото се с нея би могло да й остави негативен отпечатък в
съзнанието за цял живот, не на последно място следва да бъде отчетено и това,
че престъплението е извършено без каквато и да е било причина и провокация,
единствено и само с цел заводоляване нагона на извършителя. По отношение на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът не констатира такива. Именно с оглед на това съдът намери, че следва
да индивидуализира наказанието при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, като определи последното към максимума, който е петнадесет
години лишаване от свобода. Все пак с оглед на обстоятелството, че се касая до
опит, а не до довършено престъпление, съдът прецени, че следва да бъде наложено
наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода.
Предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК съдът намали
определеното наказанието с една трета, като наложи на подсъдимия наказание в
размер на осем години лишаване от свобода.
На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг” режим
за изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”,
което да се търпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
По отношение на престъплението опит за изнасилване по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1
пр.1 вр. чл.29 ал.1 б. „А“ и б. „Б“ от НК съдът
като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, счете за справедливо да наложи наказание в размер
на шест години лишаване от свобода.
При своята преценка съдът съобрази следните отегчаващи отговорността
обстоятелства – обремененото съдебно минало на дееца, извън осъжданията, които
обуславят правната квалификация на деянието и то за тежки умишлени
престъпления, включително и за грабежи, интензитета на упражнената по отношение
на пострадалата принуда – хващане за врата, събаряне на земята, удряне с юмрук
в областта на главата, което говори на едно натрупване и ескалиране на
упражнената принуда, не на последно място следва да бъде отчетено и това, че
престъплението е извършено без каквато и да е било причина и провокация,
единствено и само с цел облагодетелстване на извършителя. По отношение на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът не констатира такива, с
изключение може би на стойността на вещта, която е значително под размера на
минималната работна заплата за страната. Именно с оглед на това съдът намери,
че следва да индивидуализира наказанието при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, като определи последното към средния размер. С
оглед целите на наказанието и най-вече приложението на индивидуалната
превенция, съдът прецени, че следва да бъде наложено наказание в размер на шест
години лишаване от свобода.
Предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК съдът намали
определеното наказанието с една трета, като наложи на подсъдимия наказание в
размер на четири години лишаване от свобода.
На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг”
режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода”, което да се търпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко
наказание на подс.Г. в размер на осем години лишаване от свобода.
На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг”
режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода”, което да се търпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът счете с оглед на наличните данни за имущественото състояние на
подсъдимия, че не следва да налага наказанието конфискация на имуществото на
осъдения.
На основание
чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна от така наложеното общо най-тежко наказание времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража, считано от 18.04.2015 година до 30.12.2015 година.
За
веществените доказателства и разноските по делото:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер на
1395.81 лева (хиляда триста деветдесет и пет лева и осемдесет и една
стотинки) лева, които да заплати в полза на държавата по сметка на МВР.
На основание чл.53 ал.1 НК съдът отне в
полза на държавата веществените доказателства по делото, а именно: 1 бр. жълта
запалка, 1 бр. смачкана пластмасова бутилка, 1 бр. розова сламка и 1 бр.
пластмасова бутилка с жълта капачка и надпис „портокал“, като след влизане в
сила на присъдата се разпореди посочените по-горе вещи да бъдат унищожени,
поради липсата на икономическа стойност.
По изложените съображения съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: