ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
2160
гр.
Пловдив, 22.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в
закрито заседание на…………………., през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно дело № 947 по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3, ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК.
Образувано е по жалба на Директор
на Областна дирекция „Земеделие“–Смолян, вх. №12376/07.08.2020 г., депозирана чрез
процесуалния представител старши юрисконсулт П.В., с която на основание чл.248,
ал. 1 от ГПК се сочи, че се обжалва като недопустимо, алтернативно като
неоснователно произнасянето на Съда в частта за разноските, присъдени с Решение
№ 1201/09.07.2020 г. по касационно административно дело № 947/2020 г. по описа
на Административен съд Пловдив. Сочи се, че в хода на съдебното производство по
делото от страна на Г.Д. и М.Д. не са били претендирани
разноски, нито са представени доказателства за действително извършени такива
разноски по делото, образувано във връзка с подаване на касационната жалба, с
оглед на което се счита, че решението на съда в тази му част е недопустимо. На
следващо място се сочи, че не е представен списък по чл. 80 ГПК в съответния
срок, с оглед на което се счита, че решението на съда, в частта за разноските е
неоснователно. Формираният петитум на т.нар. жалба е да
бъде изменено Решение № 1201/09.07.2020 г. по адм. дело № 947/2020 г. по описа
на Административен съд Пловдив на Административен съд - Пловдив в частта за разноските
на основание чл. 248 ГПК.
Съдът е разпоредил
съобщаване на другите страни за исканото изменение, като по делото, в указания
законов срок, не е постъпил отговор от тях.
Настоящият съдебен състав,
на първо място, намира, че т.нар. жалба съставлява по своята същност искане по
чл.248, ал.1 от ГПК, което е депозирано в рамките на срока по чл.248, ал.1 от ГПК от надлежна страна, участвала в производството по к.адм.
дело № 947/2020 г., поради което и е допустимо за разглеждане.
С Решение № 1201/09.07.2020
г. по касационно административно дело №
947/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив е отменено Решение № 560 от
29.11.2019 г. на Районен съд - Смолян, постановено по гр. дело № 669/2019 г. по
описа на същия съд, с което е отхвърлена жалба на Г.А.Д. и М.Г.Д. срещу постановен отказ на
Директор на ОД „Земеделие“ Смолян за издаване на заповед по чл.37в, ал.13 от
ЗСПЗЗ във вр. с чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ и
жалбоподателите са осъдени за разноски, като вместо това е постановена отмяна на Отказ
за издаване на заповед по чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ, във вр.
с чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо с изх.№ РД 23-2321-1/13.11.2018 г.
на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Смолян. Със същото решение е
осъдена Областна дирекция „Земеделие“ – Смолян да заплати на Г.А.Д., както и на
М.Г.Д. сумата от по 1350 лв. на всеки от тях, съставляващи направени разноски
по делото. Видно от мотивите на съдебното решение, така присъдените разноски не
са такива, които са направени в хода на производството по обжалване последното
решение на РС - Смолян пред Административен съд Пловдив, както се твърди на
практика в жалбата на Директор на ОД “Земеделие“ – Смолян, а са такива,
направени в хода на всяко от производствата, развили се в първоинстанционния
РС – Смолян по повод една и съща жалба на Д. срещу акта на Директор ОД „Земеделие“ Смолян,
което обстоятелство е изрично посочено от Административен съд Пловдив в
мотивите към решението му, в което е конкретизирано и изрично в коя част
искането за разноски следва да бъде уважено и в коя не, като е определен и размерът
на разноските, дължим по отношение на всеки от двамата жалбоподатели. Видно е
от материалите по делото иначе, че разноски, направени пред касационната
инстанция по к.адм. дело № 947/2020 г. на
Административен съд Пловдив не са били претендирани,
нито от Г.Д., нито от М.Д. и по такива и на практика съдът не се е произнасял и
не са били присъдени с посоченото решение от 09.07.2020 г., противно на
твърдението на страната, направила искането по чл.248 от ГПК.
Отговорността за разноски в
съдебно-административното производство е гражданско - облигационно отношение,
което произтича от процесуалния закон и е уредено от него /чл. 143 АПК/. Тя
произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл.78,
ал.2 ГПК се носи от страната, чието
правно твърдение е отречено със съдебния акт. Отговорността за разноски има
санкционен характер срещу субекта, предизвикал спора. Състои се в правото на
едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски на страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт,
предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на
адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на
акта, респ. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се
присъждат в тежест на иницииралата спора страна. Отговорността за разноски може
да бъде осъществена само по висящия процес. За да бъде реализирана тя, е
необходимо и своевременно да е отправено искане пред съответната съдебна
инстанция. По отговорността за разноски съдът действително не може да се
произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна, поради което
неизпълнението на това задължение погасява правото на страната да претендира
разноски. В конкретния случай, видно е, че производството по гр. дело №
669/2019 г. по описа на РС Смолян се е провело след връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда въз основа на решение на Административен съд
- Смолян по адм. дело № 212/2019 г., с което е било
отменено постановено преди това решение на РС - Смолян по гр.дело № 1339/2018
г. В производството по гр. дело № 1339/2018 г. по описа на РС - Смолян,
образувано по първоначално внесената и инициирала цялото съдебно производство
жалба от Г.Д. и М.Д. срещу отменения по настоящото дело административен акт,
както и при повторното разглеждане на жалбата по гр. дело № 669/2019 г. по описа на РС - Смолян,
жалбоподателите са направили и са претендирали своевременно разноски пред
съответните инстанции, като с молби са представили и списък на разноските.
Следователно е било налице и надлежно сезиране на съответния съд с искането за
присъждане на разноски в съответната инстанция, в която те са били направени,
поради което и възраженията на инициатора на настоящото производство в тази
насока в жалбата му са неоснователни. Разноските
могат да се претендират докато е висящо производството. Административният съд,
като последна инстанция, която решава спора по същество, следва да присъди всички направени
разноски от страната, чиято претенция е уважена, включително и тези, които са
направени пред долните инстанции /В този смисъл вж. напр. Определение № 5 от
21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1719/2009 г./. След
като по настоящото дело е налице произнасяне на съда по висящото съдебно
производство по жалбата на Д. по
същество с решение, с което е отменено изцяло решението на първоинстанционния
съд, включително и в частта му относно разноските и е постановено вече ново окончателно
решение, с което е отменен актът на ответния административен орган, то съдът е
следвало и поради това се е произнесъл и по отношение на направените
своевременно в съответните инстанции искания за разноските по първоинстанционните дела, като предвид изхода на правния
спор за жалбоподателите Д. е било налице
право, а ответникът Директор ОД „Земеделие“, чрез бюджета на органа, издал акта
в лицето на осъдената Дирекция, е бил задължен да поеме така направените
разноски в хода на производството по всяко от първоинстанционните
граждански дела при първото и второто разглеждане на делото, в която връзка и
съдът по настоящото дело, който се явява и последната инстанция по правния
спор, е бил длъжен и се е произнесъл. От страна на молителя в настоящото
производство по чл.248 от ГПК не са изложени възражения по отношение размера на
присъдените разноски, а само досежно липсата на
основание за присъждането им, което, както се каза е неоснователно.
Ето
защо и искането за изменение на решението по настоящото дело в частта му за
разноските ще следва да се остави без уважение.
С оглед разпоредбата
на чл. 248, ал. 3 ГПК определението на
съда ще е окончателно, тъй като решението по делото, чието изменение в частта
за разноските се иска, не подлежи на обжалване.
По изложените съображения Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането по чл.248 от ГПК на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“– Смолян, формулирано в жалба от с вх.
№12376/07.08.2020 г. за изменение на Решение № 1201/09.07.2020 г., постановено
по касационно адм.
д. № 947/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХ състав, в частта му
за разноските.
Определението е окончателно.
На основание чл.138 от АПК определението да се съобщи на
страните чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: