О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Сливен, 16.09.2019 г.
Окръжен
съд Сливен, Въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като
разгледа докладваното от мл.съдия Толева
ВЧНД № 500 по
описа на съда за
2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 249,
ал. 3 НПК и се движи по реда на глава XXII от НПК.
Образувано е по частна жалба от
М.Т.С. защитник на Д.М.С., подсъдим по НОХД № 193/2019г. по описа на Районен
съд Нова Загора срещу протоколно определение от 27.08.2019 г., постановено по
горното дело. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство поради
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване правата на подсъдимия, и връщане на делото на досъдебната фаза,
като е счел, че няма процесуални нарушения по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Жалбоподателят излага
твърдения, че Районен съд Нова Загора неправилно не е уважил възраженията му като
сочи, че в досъдебната фаза са допуснати следните съществени процесуални
нарушения, довели до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия: липса на постановление за привличане на
обвиняем за престъпление по чл. 354а. ал. 3 НК и непредявяване на
постановлението за привличане на обвиняем; не е проведен разпит на обвиняемия,
непосредствено след привличането му; не са му предявени веществените
доказателства по делото; на обвиняемия не е връчено постановлението на Окръжна
прокуратура – Сливен от 15.02.2018 г. за частично прекратяване на наказателното
производство по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. Сочи
се, че районният съд не е аргументирал извода си за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.
Моли въззивната инстанция, след
обективна преценка на фактите по делото, да отмени обжалваното протоколно
определение и да върне делото на досъдебното производство за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения.
Окръжен съд Сливен, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и
материалите по делото, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 249,
ал. 3 НПК, от легитимиран правен субект срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално допустима.
Подсъдимият
Д.М.С. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 121/2017г. по
описа на Районно управление на МВР Нова Загора затова, че на 22.03.2016г. в
град Нова Загора държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества
- престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. 1, предл.4 НК, както и затова, че на
същата дата държал огнестрелно оръжие без да има за това надлежно разрешително
– престъпление по чл. 339, ал.1, алт. 2-ра НК. По внесен от Окръжна прокуратура
Сливен обвинителен акт било образувано НОХД № 309 по описа на Окръжен съд
Сливен за 2017г. Съдът е постановил присъда № 14/2017, с която е признал Д.С.
за виновен за извършено престъпление по чл.354а ал.1 предл. 4
от НК като му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок
от две години
и глоба в размер на 10 000 лева, по обвинението по чл. 339, ал.1, алт. 2-ра НК
С. е оправдан.
Присъдата
в осъдителната ѝ част е обжалвана от защитника на подсъдимия С. пред
Апелативен съд Бургас. С Решение № 182/10.11.2017 г. по ВНОХД № 212/2017г.
Апелативен съд Бургас е отменил присъдата на Окръжен съд Сливен в частта, с
която подсъдимият С. е бил признат за виновен за престъпление
по чл.354а ал.1, предл. 4 НК и е
постановил връщане на делото в отменената част за ново разглеждане на
прокурора. Апелативен съд Бургас е счел, че обвинителният акт не отговаря на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като в него не
са посочени доказателствените материали, от които се установяват
обстоятелствата, въз основа, на които е повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 354а, ал. 1 НК.
В
Окръжен съд Сливен е внесен изготвения нов обвинителен акт и по него е образувано
НОХД № 658/2017г. В проведеното разпоредително заседание на 18.12.2017г.
защитникът на подсъдимия е направил искане за прекратяване на съдебното
производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия. Съдът е оставил искането без уважение като
е приел, че изтъкнатите от защитника нарушения са свързани с допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствата
и доказателствените средства, поради
което попадат в обхвата на забраната по чл.248 ал.4 от НПК да бъдат
обсъждани в разпоредително заседание.
Определението по чл. 248, ал.1, т.3 НПК е било обжалвано с частна жалба от
защитника на подсъдимия пред Апелативен съд
Бургас. С Определение
№ 4/12.01.2018 г. по
ВЧНД №
7/2018 съдът е отменил
определението на Окръжен съд Сливен,
прекратил е производството по НОХД № 658/2017 г. и е върнал делото на
Окръжна прокуратура - Сливен с мотиви, че
не са изпълнени
задължителните указания, дадени от Апелативен
съд Бургас
по ВНОХД № 212/2017 г.
С
Постановление от 25.01.2018 г. Окръжна
прокуратура - Сливен
е върнала досъдебното производство на разследващия полицай от Районно управление на
МВР Нова
Загора с указания да се
изиска справка за криминалистическите регистрации на С., да се разпита
полицейския служител от РУ на МВР Нова
Загора, работещ по линия на
противодействие на употребата и разпространението на наркотични вещества
като посредством показанията му да се установи
налична ли е оперативна полицейска информация относно подсъдимия за
употреба или разпространение на високорискови наркотични вещества.
След
изпълнение на гореописаните указания, Окръжна прокуратура Сливен, с
постановление от 13.02.2018 г. е постановила частично прекратяване на
наказателното производство и изпращане на делото по компетентност на Районна
прокуратура Нова Загора. Като мотив за частичното прекратяване е посочено, че
предвид липсата на доказателства за съставомерната цел на престъпния състав на
чл. 354а, ал. 1, предл. 4 НК прокурорът е прекратил наказателното производство
частично по отношение на обвинението по чл. 354а, ал.1, изр. 1, предл. 4 НК-
държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение като е
прието, че обвинението следва да остане по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1,
предл. 1 НК – затова, че на 22.03.2016 г. в град Нова Загора Д.М.С. е държал
без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества: коноп - 1,339
гр.
със съдържание
на ТХК 6% на стойност 8.03лв.;
0.365гр. със съдържание на ТХК 4% на стойност
2,19лв.; 1.527 гр.
със съдържание
на ТХК 17% на стойност 9.16лв.;
и 953.28 гр. със
съдържание на ТХК 16% на стойност 5 737.68лв.
С
Постановление на Районна прокуратура Нова Загора от 26.02.2018г. делото е
прието по компетентност.
В
хода на досъдебното производство са били призовани
за разпит петима свидетели, които са се възползвали от
възможността да не дават показания по въпроси, отговорите, на които биха могли
да ги уличат в извършване на престъпление, както и техни възходящи, низходящи,
братя, сестри, съпруг или лице, с което са във фактическо съжителство. На
14.05.2018г. на обвиняемия С. е предявено разследването. Във връзка с горното
са направени искания, по които Районна
прокуратура Нова Загора се е произнесла.
Районна
прокуратура Нова Загора е внесла обвинителен акт срещу Д.С. за престъпление по
чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т.1, предл. 1 НК и е образувано НОХД № 339/2018 по
описа на Районен съд Нова Загора затова, че на 22.03.2016 г. в град Нова Загора
без надлежно разрешително С. е държал без надлежно разрешително високорискови
наркотични вещества – коноп, както
следва: 1,339 гр. със
съдържание на ТХК 6% на стойност 8.03лв, 0.365гр със съдържание на ТХК 4% на стойност
2,19лв, 1.527 гр със съдържание на ТХК 17% на стойност 9.16лв и 953.28 гр. със съдържание на ТХК 16% на стойност 5 719.68лв.
Разликата
между мотивите на постановлението на Окръжна прокуратура Сливен за частично
прекратяване на наказателното производство и внесения в РС Нова Загора
обвинителен акт е в посочването на стойността на високорисковото наркотично
вещество – коноп 953.28 гр.
със съдържание
на ТХК 16%
като в първия случай същата е 5737, 68 лева, а във втория – 5719, 68 лева.
В
проведеното на 12.09.2018г. разпоредително заседание страните са изразили
своето становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК. Защитникът на подсъдимия С.
на първо място е изложил искане делото да се разгледа от РС Сливен, доколкото в
обвинителния акт било посочено, че Сливенската районна прокуратура обвинява С.
в осъществяване на престъпление по чл.354а ал.3 от НК. Съдът е бил сезиран с
искане за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати в досъдебната
фаза на процеса отстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на обвиняемото лице. Като такива нарушения са
посочени: ненадлежно уведомяване за частичното прекратяване на наказателното
производство, липса на постановление за привличане на С. за обвиняем за
престъпление по чл.354а ал.3 от НК, наличие на неясноти и фактически грешки в
обвинителния акт.
Съдът
е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство
поради допуснати в досъдебната фаза на процеса на отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемото
лице, като неоснователни. А по отношение
на твърдението, че производството следва да се гледа в Районен съд Сливен, тъй
като в обвинителния акт пишело Районна прокуратура Сливен, съдът е констатирал,
че е допусната техническа грешка и че е спазена нормата на чл. 36 ал. 1 НПК.
Срещу
определението на съда е подадена частна жалба на основание чл. 249, ал. 3 ГПК.
По подадената жалба в Окръжен съд Сливен е образувано ВЧНД № 489/2018. С
определение от 02.10.2018 г. определението на Районен съд Нова Загора е
потвърдено като правилно и законосъобразно, като Окръжен съд Сливен е изложил
подробни мотиви защо счита, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да накърняват правото на защита на подсъдимия и да обуславят
връщане на производството на досъдебната фаза.
Производството
по НОХД № 399/2018 на РС - Нова Загора е разгледано по същество и завършило с постановяване на присъда №
13/30.01.2019г., с която съдът е признал Д.М.С. за невинен затова, че на
22.03.2016 г. в град Нова Загора, в жилищни сгради на ул. „Братя Миладинови“ №
54 и на ул. „Петър Бакалов“ № 56 без надлежно разрешително по Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал коноп/ марихуана, както следва: 1,339 гр.
със съдържание
на ТХК 6% на стойност 8.03лв.;
0.365гр. със съдържание на ТХК 4% на стойност
2,19лв.; 1.527 гр.
със съдържание
на ТХК 17% на стойност
9.16лв.; и 953.28 гр. със съдържание на ТХК 16% на стойност 5 719.68лв. и е оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал.3, предл. 2, т.1 НК. Със същата
присъда на основание чл. 53, ал. 1 НК са отнети в полза на държавата
веществените доказателства, детайлно описани в присъдата.
В
срока за въззивно обжалване оправдателната присъда е била протестирана от
Районна прокуратура Нова Загора и е образувано ВНОХД № 163 по описа на Окръжен
съд Сливен за 2019 г.
Окръжен
съд Сливен е установил, че в производството по НОХД № 399/2018 на НЗРС като
свидетели са били призовани Д.П. С., В.П.С. и Д.С.С., като същите са се явили в
съдебно заседание, заявили са, че не желаят да дават показания и съдът ги е
освободил от съдебната зала. Окръжен съд Сливен е намерил, че тези свидетели не
са от кръга лица, изброени в разпоредбата на чл. 119 НПК, които могат да
откажат да свидетелстват, а са можели единствено на основание чл. 121, ал. 1 НПК да откажат да отговарят на определени въпроси, отговорите на които биха
уличили тях или посочения в нормата кръг лица в извършването на престъпление.
Окръжен съд Сливен достига до извода, че с оглед гореописания пропуск Районният
съд не е извършил всички необходими действия, за да осигури разкриване на
обективната истина чрез събиране на всички съществуващи относими доказателства.
Съдът е достигнал до извода, че допуснатото съществено процесуално нарушение по
чл. 348, ал. 3, т.1 НПК следва да се
отстрани при ново разглеждане на делото. С оглед изводите си Окръжен съд Сливен
е отменил изцяло присъда № 13 от 30.01.2019г. по НОХД № 399/2018 г. на РС Нова
Загора и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав от стадия на разпоредителното заседание.
След
връщане на делото е образувано е НОХД № 193/2019 г. по описа на Районен съд
Нова Загора. На 27.08.2019 г. е проведено разпоредително заседание, в което е
постановено процесното Определение, с което съдът е оставил без уважение искането на защитника на
подсъдимия съдебното производство да бъде прекратено поради допуснати
съществени процесуални нарушения и делото да бъде върнато на досъдебната фаза.
По наведените в частната жалба оплаквания за неправилност
на определението на Районен съд Нова Загора, настоящият състав на Окръжен съд
Сливен намира следното:
Неоснователно
е твърдението, че липсва постановление за привличане на обвиняем и че
обвинението не е било предявено. Подсъдимият е
бил привлечен като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем от
20.03.2017 г. за престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК и чл.339,
ал.1, алт. 2-ра НПК (вж. л. 43 ДП). Постановлението му е било предявено в
присъствието на неговия защитник М.С. на 23.03.2017 г. в 09:15ч.. Веднага след
привличането му като обвиняем е проведен разпит в присъствието на защитника,
който е закрепен в протокол за разпит на обвиняем (вж. л. 44 ДП). Както
детайлно е изложено в гореописаната фактическа обстановка с постановление на
Окръжна прокуратура Сливен от 13.02.2018г. досъдебното производство по първоначално
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК е
било прекратено частично като е прието, че обвинението следва да остане по чл.
354а, ал.3, предл. 2, т.1, предл. 1 НК, след което делото е изпратено по подсъдност
на Районна прокуратура Нова Загора. Проведеното допълнително разследване не е
променило фактическата обстановка по делото, не са събрани нови доказателства.
В настоящия случай липсва съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, на досъдебната фаза обвиненото лице се е защитавало срещу
предявените му по реда на чл. 219 НПК идентични факти, внесеното в съда
обвинение не обуславя по-тежка наказателна отговорност, а само прецизира
правната квалификация на установената фактическа обстановка. Това процесуално
действие е форма на изменение на обвинението, която не води до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия по акта – така е прието и в Тълкувателно
решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС. С привличането като обвиняем за престъплението
по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК подсъдимият е имал възможност да се
защитава по същите факти, за които е внесен процесния обвинителен акт, същият
се е запознал и с доказателствата, доколкото след частичното прекратяване на
делото, не са събирани нови доказателства, следователно правото на защита на
подсъдимия не е накърнено.
Нещо
повече Върховната инстанция е приела, че в такива случаи липсата на частично
прекратяване на наказателното производство по повдигнатото обвинение и
съответно предявеното на досъдебното производство друго обвинение, различно от
това по обвинителния акт, не съставлява нарушение на процесуалните правила и
следователно не е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурора. В настоящия случай, дори и да не е бил длъжен да се
произнесе с постановление за частично прекратяване на наказателното
производство, прокурорът е изготвил такова, съобразявайки обстоятелството,
че компетентен да разгледа обвинение
за престъпление по чл.354а,
ал.3 НК е Районен съд Нова Загора,
респективно обвинителният акт следва да
се внесе в този съд от
Районна прокуратура-Нова Загора.
Наведеното в частната жалба оплакване на защитника, че
веществените доказателства по делото не са били предявени на подсъдимия, настоящата
инстанция намира за неоснователно. Видно от Протокол за предявяване на
разследване от 09.05.2017г., находящ се на страница 67 от ДП, обвиняемият Д.М.С.
и защитника му М.Т.С. са заявили, че за запознаване с веществените
доказателства същите са били разопаковани от черен найлонов чувал, запечатан с
лепенка без номер с надпис „Веществени доказателства по ДП № 43КП/16 структура
на ОДМВР Сливен“ с подпис на вещо лице от лаборатория С „НТЛ“ ОДМВР Ямбол. В
същото постановление обвиняемият и защитника са заявили, че времето за
запознаване с материалите по делото, следователно в това число и с веществените
доказателства, е било достатъчно. Следва да се отбележи, че дори и веществените
доказателства да не са били предявени на досъдебното производство това
нарушение не е неотстранимо, доколкото съдебната фаза е централна фаза на
наказателния процес същите биха могли да бъдат предявени в хода на съдебното
следствие и подсъдимият да извърши конкретни действия по защитата си във връзка
с тях.
Относно оплакването, че постановлението на Окръжна
прокуратура Сливен за частично прекратяване на досъдебното производство не е
връчено на подсъдимия, настоящата инстанция съобрази, че в частната жалба е изписано
постановление на Окръжна прокуратура Сливен от 15.02.2018г., а процесното е с
дата 13.02.2018 г. Доколкото липсва друго такова постановление настоящият
състав приема, че некоректното посочване на датата се дължи на техническа
грешка и съдът следва да обсъди
оплакването, имайки предвид постановлението от 13.02.2018г. Действително от
материалите по досъдебното производство не се установява С. да е бил уведомен
за произнасянето на Окръжна прокуратура Сливен, но както вече бе упоменато,
след като обвиняемото лице се е защитавало по по-тежко наказуемо обвинение в
досъдебна и в съдебна фаза на наказателния процес, в това число пред Окръжен съд Сливен и Апелативен съд Бургас,
то не би могло да се приеме, че като не е бил надлежно уведомен за прекратяване
на наказателното производство в частта, касаеща обвинение за престъпление по
чл.354а ал.1 от НК, което е безспорно по-тежко наказуемо от престъплението, за
което е настоящото обвинение, процесуалните му права са били накърнени.
Настоящият състав на Окръжен съд Сливен намира, че не са
допуснати сочените в частната жалба процесуални нарушения, които да налагат
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Изложеното
налага извода, че атакуваното определение на първостепенния съд е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 345 НПК
Окръжен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 27.08.2019г. по НОХД № 193/2019г. по
описа на Районен съд Нова Загора, с което е оставено без уважение искането
на пълномощника по реда на чл.91 ал.2 от НПК на подсъдимото лице Д.М.С. за прекратяване на съдебното производство по
НОХД № 193/2019г. по описа на Районен съд Нова Загора, поради допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните права
на обвиняемо лице, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: