Р Е Ш Е Н И Е
№ 677
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на петнадесети март
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора БОЙКА ЛУЛЧЕВА, като разгледа
КАНД № 281 по описа на съда за 2023г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда
на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на ТД на НАП - гр. Пловдив, подадена чрез юрисконсулт В.З.
срещу Решение № 2322 от 13.12.2022 г., постановено по АНД № 5115/2022 година на
Районен съд – град Пловдив, IХ н. с., с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 641523-F638770 от 15.06.2022 г., издадено от директора на
дирекция "Контрол" в ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на Х.Ж.Х., ЕГН **********,***,
за административно нарушение на чл.180 ал. 2 във връзка с чл. 180 ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 102 ал. 3 т. 1, във връзка с чл. 86 ал. 1 и ал. 2 и чл.
113 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на основание чл.180 ал. 2 във връзка с чл.180 ал.1
от ЗДДС е наложено административно наказание "глоба“ в размер на 750 лева.
В
жалбата се излагат съображения, че решението е незаконосъобразно поради
противоречие със закона, на първо място, не приема тезата на съда, че
електронно връчване е изобщо неприложимо в процеса по ЗАНН, още повече, че
електронното съобщение е отворено от самия нарушител, поради което и не е
нарушено правото му на защита. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на
оспореното наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба- Х.Ж.Х.,
редовно призован, не се явява и не дава становище по жалбата.
Участвалият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че решението на
районния съд следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Административен
съд - Пловдив, ХХI касационен състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването
на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на производството пред ПРС е било НП издадено въз основа на съставен АУАН с №
F638770/17.12.2021 г., с който Х.Ж.Х. е привлечена като нарушител за
административно нарушение на чл. 180 ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл.
102 ал. 3 т. 1 във връзка с чл. 86 ал. 1 и ал. 2 и чл. 113 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Същото е осъществено при обстоятелства, които са се изразили в това, че
при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, извършена от орган по приходите, документирана с протокол №
**********/17.09.2021 г. е констатирано, че Х.Х. е данъчнозадължено лице по
ЗДДС и не е начислило ДДС в размер на 750.00
лева по облагаеми доставки на обща стойност 4500.00 лева, извършени за
данъчен период 01.09.2020 г. - 30.09.2020 г., когато лицето не е било
регистрирано по ЗДДС, т. к. не е подало заявление за регистрация в срок,
въпреки че е било длъжно. Посочено е, че за него има задължение за регистрация
по силата на чл.96 ал. 1 от ЗДДС, като е следвало да подаде заявление за
регистрация до 14.10.2020 г. включително. Регистрацията е извършена на
17.09.2021 г., а актът за регистрация е връчен на лицето на 29.09.2021 г.
Посочено е, че е следвало да начисли ДДС за извършените облагаеми доставки за
периода 01.09.2020 г. - 30.09.2020 г., като на основание чл. 112 ал. 1 от
ППЗДДС следва да издаде данъчен документ – фактура за получените наемни
плащания и да отрази този документ в дневника за продажби и
справката-декларация (СД) по ЗДДС за м. 09.2020 г. на основание чл. 125 от ЗДДС. СД по ЗДДС и дневника за продажби е следвало да се подадат в ТД на НАП –
Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а
именно: 14.10.2020 г. Прието е, че нарушението е извършено на 15.10.2020 г. в
град Пловдив. За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, Районният съд е приел, че при
съставянето на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка е посочил
изясненото от него обстоятелство, че по електронен път е била изпратена покана
за съставяне на АУАН, като писмото е получено на деклариран от лицето имейл
адрес, която е връчена на 09.12.2021 г. и в нея е даден срок за явяване 7 дни.
Същевременно АУАН е бил съставен на 17.12.2021 г. в отсъствието на представител
на нарушителя и връчен на 10.01.2022 г.,
като впоследствие е послужил за съставяне на НП. От така изяснените
обстоятелства съдът приел, че са налице съществени нарушения на административно
–производствените правила, свързани с разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН,
която поставя изискването, че актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението. Затова приел, че
това нарушение на административнонаказателните правила води до съществено
ограничаване на правото на защита на нарушителя, което обосновава
незаконосъобразността на АУАН и на издаденото въз основа на него НП. По тези
съображения е отменил и атакуваното НП.
Така
обжалваното решението се явява правилно.
Атакуваното
НП е било издадено от административнонаказващият орган в нарушение на законово
регламентираните изисквания по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Като основание за
ангажиране на административно–наказателната отговорност на лицето е посочен
съставеният АУАН с № F638770/17.12.2021 г., като не е проверена неговата
законосъобразност. В действителност са били налице съществени пороци на
проведеното административнонаказателно производство, които касаят разпоредбата
на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и ограничават правото на защита на нарушителя.
Основното въведено от чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН изискване е за съставяне на
АУАН в присъствието на нарушителя. АУАН не е само формално изготвяне на
процесуален документ, която е формална предпоставка за издаване на НП, а е резултат
на проведена и приключила процесуална дейност по установяване на извършеното
нарушение, неговият автор, вината му, което намира отражение и в акта. Затова
правото на нарушителя да присъства при неговото съставяне е израз на
състезателния характер на административното производство и се разкрива в
правото му да прави възражения и при самото му съставяне. Такъв е и общият
принцип на наказателния процес, според който актосъставителят доказва
извършеното нарушение, а не нарушителят доказва своята невинност. Ето защо
даването на седмодневен срок на нарушителя да се яви за съставяне на АУАН и
нарушаване на този срок от актосъставителя с преждевременното издаване на акта,
съставен в негово отсъствие, без необходимите основания за това по чл. 40 ал. 2
от ЗАНН, съставлява винаги незаконосъобразен АУАН, който не може да послужи за
издаване на НП. Само един законосъобразен и обоснован акт, съставен при
спазване на законовите изисквания за спазване на законовата презумпция за
невиновност на нарушителя, може да послужи като основание за привличането му
към административно – наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. В конкретният случай тези изисквания не са били спазени и те
представляват по скоро израз на една репресия, а не на баланса, съдържащ се в
административно наказателното производство. В този смисъл касационната
инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като съобразно
възможностите на чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК изцяло препраща към тях. Ето защо,
фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция.
Следва
да се посочи също така, че издаването на акт за установяване на административно
нарушение е част от процедурата по налагане на административно наказание, след
който обикновено следва наказателно постановление, с което реално се налага
наказание. По отношение и на двата акта се прилага ЗАНН. Съгласно чл. 40 ал. 1
от ЗАНН, акт за установяване на административно нарушение “… се съставя в
присъствието на нарушителя …”. Разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН пък
постановява, че “Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или
след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие.”.
От
систематичното тълкуване на горните разпоредби може да се изведе извода, че НАП
не може просто да издаде АУАН. Необходимо е да покани нарушителя и актът да
бъде издаден в негово присъствие.
Какво
е правното основание за изпращане на покана от НАП по имейл?
В
ДОПК има предвиден специален ред за връчване на съобщения (глава шеста от дял
първи). Съгласно чл. 29 ал. 4 от ДОПК “съобщенията могат да се връчват чрез
изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран
електронен подпис…”. Обикновено в електронните съобщения на НАП има препратки,
с активирането на които се счита, че поканата е връчена. Това е в съответствие
и с правилата на ДОПК.
Тези
правила за електронно връчване обаче, не се отнасят до покана от НАП по имейл.
Съгласно чл. 33 от ДОПК, правилата за връчване на съобщение по този ред се
прилагат за всички съобщение “с изключение на актовете, документите и книжата
за реализиране на административно-наказателната отговорност, за които се
прилага Законът за административните нарушения и наказания”.
АУАН
е именно акт за реализиране на административнонаказателна отговорност. За него
се прилагат правилата на ЗАНН, а не тези на ДОПК. По отношение на поканата за
издаване на акта ЗАНН препраща към НПК (чл. 84 от ЗАНН). Правилата за връчване
на съобщения по чл. 178 и чл. 180 от НПК не предвиждат връчване на покана по
електронен път.
Ето
защо, настоящият състав на съда намира наведените в касационната жалба
оплаквания в тази насока за неоснователни.
С
оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което, обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора и предвид претенциите на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова не се следва.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал. 2 от АПК съдът,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2322 от 13.12.2022 г., постановено по АНД № № 5115/2022 г. на
Районен съд – град Пловдив, IХ н. състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: