РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Петрич, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200486 по описа за 2023
година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 58д и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0314-000269 от 22.05.2023
г. на Началник на РУ - Петрич към ОД на МВР – гр. Благоевград, с което на
С. Г. Ш., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания,
съответно: 1. “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и 2. „глоба” в размер на 300
/триста/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 150
от ЗДвП . Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и недоказано,
като излага доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, изпраща и упълномощен представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, сочи доказателства, а в
пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.
Началникът не РУ Петрич не се явява и не изпраща представител. В
съпроводителното писмо излага становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
ПРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 30.04.2023 г. в района на кръстовището, образувано от ул. „Връх
1
Бузлуджа“ и „Кап. Джингаров“ движението било контролирано от
представители на РУ – Петрич към ОД на МВР - гр. Благоевград, а именно
свидетелите Х. Й. и В. И.. Жалбоподателят С. Ш. бил неправоспособен водач,
но въпреки това на същата дата в 16.20 часа управлявал лек автомобил, марка
“Тойота Рав 4” 2.0 ТД с рег. № Е4650МВ, като се движел по ул. „Бузлуджа
“от стадиона „Цар Самуил“ в посока хижа Беласица. В този момент
свидетелите Й. и И. се намирали на пътното платно, като възприели
движението на управлявания от жалбоподателя Ш. лек автомобил. На
кръстовището на което стоели полицейските служители, свидетелят Й. му
подал сигнал със стоп - палка за спиране. Жалбоподателят минал покрай
свидетелите и продължил движението си посока хижа Беласица като
първоначално полицейските служители го последвали със служебния
автомобил, но поради множеството завои, неравности по пътя и опасност,
както за здравето и живота на водача-нарушител, така и за целостта на
служебния автомобил, се отказали. Поради това свидетелят В. И. съставил
докладна записка за не спряло МПС на подаден сигнал със стоп - палка до
Началника на РУ – Петрич. След направена справка за собственост на МПС
било установено, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор
КАТ е регистриран процесният автомобил, който бил собственост на Г. Г. от
гр. П. На полицейските служители било известно, че Г. Г. е женен за сестрата
на жалбоподателя и така установили имената му. Още преди установяване на
собствеността обаче, полицейските служители видели, че водачът е младо
момче на около 20 години, което свидетелят И. познавал по физиономия като
лице от града. След това полицейските служители извършили справка по
електронен път, при която установил, че жалбоподателят С. Ш. е
неправоспособен водач.
Във връзка с тези констатации на 02.05.2023 г. свидетелят Х. Й. съставил
на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 23-
0314-000269, серия АД, Бл. № 103120 за това, че водачът след подаден ясен и
своевременен сигнал със стоп – палка тип МВР не спира на посоченото място
от контролния орган, а продължава движението си посока хижа Беласица,
както и че управлява лек автомобил, без да притежава СУМПС
/неправоспособен/. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния са
нарушени разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП. Нарушителят
е отказал да подпише акта, както и отказал да получи екземпляр от него,
което е удостоверено с подписите на двама свидетели. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка
е издадено наказателно постановление № 23-0314-000269 от 22.05.2023 г. на
Началник на РУ - Петрич към ОД на МВР – гр. Благоевград, с което на С. Г.
Ш., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания,
съответно: 1. “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и 2. „глоба” в размер на 300
/триста/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 150
от ЗДвП.
На 05.05.2023 г. собственикът на автомобила Г. Г. бил призован да се яви в
РУ Петрич между 20 и 21 часа. При отиването му е заявил, че няма да
разпише ЗПАМ като е посочил, че автомобилът е предоставил за ползване на
С. Ш., с адрес гр. П., ул. „С. Т.“ № *. На адреса е установено МПС като в
нейно присъствие са свалени табелите на автомобила, а същата е отказала да
предаде регистрационните талони. За тези обстоятелства е изготвена
докладна записка от св. Х. Й., приложена по преписката.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя Х. Й., на свидетеля В. И.- свидетел при
2
установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-
голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Й.
и И. - полицейският екип, който към този момент е осъществявал контрол по
регулиране безопасността на движение по пътищата в този участък, които са
очевидци на нарушенията и лично и непосредствено са възприели действията
на жалбоподателя. В показанията си служителите на МВР непосредствено
сочат посоката на движение на превозното средство и възприетите от тях
нарушения, допуснати от водача. При преценка на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Й.
и И. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
всеки един от тях пресъздава пряко възприетите от него факти и
обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са
се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да
извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви. Следва да се отбележи също, че дейността по контрол
на движението по пътищата се извършва в обществен интерес, не в личен, с
произтичащото от нея задължение за органите на МВР да установят и
санкционират правонарушителите.
При това положение съдът намира за очевидно недостоверни показанията
на свидетеля Г., направени пред настоящия съдебен състав в съдебно
заседание, че самият той е бил водач на МПС, а жалбоподателят се е возил с
него. Показанията на посочения свидетел не се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал, а са изолирани и не водят до
установяване по категоричен начин на фактическа обстановка, различна от
установената по-горе. Освен това, съдът намира основание да не кредитира
показанията на посочения свидетел и поради близките отношения на същия с
жалбоподателя. В този смисъл свидетелят е женен за неговата сестра. Това до
голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и целящи
единствено оневиняване на жалбоподателя. Още повече, че в случая на
собственика е наложена ПАМ, т.е. същият се явява „пострадал“ от действията
на полицейските служители, с които категорично не е съгласен.
Гаганелов твърди, че самият той е управлявал МПС, но горното се
опровергава от показанията на свидетелите – полицейски служители и
особено на В. И., който познава жалбоподателя –негов съгражданин по
физиономия от опита му като дългогодишен служител на РУ Петрич. Освен
това версията, че автомобилът се е управлявал от Г. се появява за първи път в
съдебно заседание, като дори жалбоподателят, който е имал право да възрази,
че не е управлявал, не го е сторил, а просто е отказал да подпише акта.
На следващо място автомобилът е открит по-късно пред дома на С. Д. като
Г. е заявил, че е предоставил собственият си автомобил именно на нея за
ползване. Т.е. във време близко до нарушението автомобилът не е бил във
владение на собственика му.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна
страна следното:
Наказателното постановление № 23-0314-000269 от 22.05.2023 г. е
издадено от компетентен орган - от Началника на РУ - Петрич към ОД на
МВР – гр. Благоевград, съгласно заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
3
Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно,
като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е
вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин
правото на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение описаното в пункт първи в акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление нарушение,
съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за
спиране. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден
от полицейския служител по предвидения в закона начин. Начините, чрез
които може да бъде подаден сигнала за спиране са лимитативно изброени в
нормите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от Правилника за прилагане на
закона за движение по пътищата /ППЗДвП/. Съгласно посочените разпоредби,
при спиране на ППС, служителят от органите за контрол трябва да подаде
ясен сигнал със стоп-палка.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на
30.04.2023 г. жалбоподателят С. Ш. управлявал описаното МПС и в района на
кръстовище на жалбоподателя е бил подаден ясен и своевременен сигнал за
спиране с полицейска стоп палка и при липсващо МПС пред този на
жалбоподателя, той е възприел сигнала, но не е спрял на посоченото място.
Жалбоподателят С. Ш. не само, че не е изпълнил даденото му указание, като
не е спрял на указаното му место, а е продължил движението си. В подкрепа
на изложеното са показанията на полицейските служители - свидетелите Й. и
И., които са преки очевидци на поведението на жалбоподателят по време на
извършване на проверката. Посочените свидетели в съдебно заседание
заявяват, че проверката е била извършена в 16.20 часа, в светлата част на
денонощието, като на самата улица, където са се намирали полицейските
служители мястото е било достатъчно видимо. Т. е. подадения на
жалбоподателя сигнал е бил ясен, своевременен и е бил възприет ясно от
него. В този смисъл и двамата полицейски служители твърдят, че при
преминаване на автомобила покрай тях жалбоподателят първо е намалил
скоростта, но после я е увеличил, поради което се налага извода, че ясно е
възприел подадения от свидетеля Х. Й. сигнал със стоп - палка. Следователно,
от значение в случая е единствено, че водачът на МПС не е спрял на
подадения му сигнал със стоп палка МВР по образец от контролен орган,
въпреки, че същият е възприел сигнала - факти, които са ясно посочени в акта
и в наказателното постановление, и безспорно се установяват от показанията
на посочените свидетели, снети при разпита им в съдебно заседание. От своя
страна нарушителят не ангажира никакви доказателства в обратна подкрепа, а
твърденията, че не той е управлявал съдът не възприе по изложените по –горе
аргументи.
4
Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в п. 1
на наказателното постановление, като не е изпълнил нареждането на органите
за контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
Съгласно санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се
предвижда наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно
средство” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50 до 200 лева, за водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил
административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за
установеното нарушение на задължения като водач, отказал да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, но
неправилно е индивидуализирал наказанието, като е наложил наказание в
максималния, предвиден в закона размер. Съдът намира, че “глоба” в размер
на 100 /сто/ лева е съответна на тежестта на извършеното и обстоятелството,
че само веднъж е наказван за неносене на колан/каска през 2020 г.
Имайки предвид факта, че по време на извършване на процесното
нарушение жалбоподателят не е притежавал свидетелството за
правоуправление поради неправоспособност, съдът счита, че
административно-наказващият орган правилно не му е наложил наказание
“лишаване от право да управлява МПС”.
По отношение на второто нарушение:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното
средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Т. е. всяко пътно превозно средство
трябва да се управлява от правоспособен водач.
Легалната дефиниция на МПС се съдържа в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП и
съгласно нея моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено
с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.
Безспорно управляваното превозно средство от нарушителя е моторно такова
и в този случай правилно наказващият орган е квалифицирал процесните
нарушения, извършени от Ш..
Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е наложено на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДП, предвиждащ специална санкция за
водач, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за
управление, какъвто е и настоящият случай. В същото време съдът счита, че
административнонаказващият орган отново не е индивидуализирал правилно
наказанието, като е наложена санкция в размер на максималния, предвиден в
посочената по-горе разпоредба, а съобразявайки се с разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН съдът е на мнение, че справедлива глоба е в размер на 150 лева.
Административно-наказателното производство е протекло при липса на
съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава
изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от
ЗАНН.
5
Голословно се оказа твърдението на жалбоподателя, че не е бил поканен да
му бъде съставен акт, защото и двамата свидетели са категорични, че в
първия работен ден след случая С. Ш. се е явил в КАТ, но е отказал да
подпише съставения му акт, за което са се разписали като свидетели двама
полицейски служители, различни от Й. и И.. В случая е ирелевантно дали
същият е бил поканен с писмена покана, по телефона или по друг начин.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изменено
само по отношение размера на санкцията, а жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 7 т. 2 предл. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-0314-000269 от 22.05.2023 г.
на Началник на РУ - Петрич към ОД на МВР – гр. Благоевград, като
НАМАЛЯВА размера на наложените на С. Г. Ш., ЕГН **********
наказания: 1. “глоба” от 200 на 100 /сто/ лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, 2. „глоба” от 300 на 150 /сто и
петдесет/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДВП за нарушение по чл.
150 от ЗДвП като потвърждава наказателното постановление в останалата му
част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Благоевградския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6