Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х - ти състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙНЕН СЪДИЯ: Камелия
Ненкова
като разгледа гр. дело № 18 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу С.М.К., ЕГН **********,
адрес: ***, с която са предявени установителни
искове по чл. 415 ГПК, вр. Чл.422 ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо –545,61
лв /петстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и една ст./ ./, представляваща:главница в размер на 300.00 лв. /триста
лева/, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението;договорна
лихва в размер на 26,13 лв. (двадесет и шест лева и 13 стотинки) от 14.09.2018
г. до 01.02.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), такса разходи в
размер на 45,00 лв. /четиридесет и пет лева /, неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 147,84 лв. /сто четиридесет и седем лева и 84
стотинки/ за периода от 14.09.2018 г. до 01.02.2019 г. (падеж на последна
погасителна вноска)обезщетение за забава в размер на 26,64 лв. (двадесет и шест
лева и 64 стотинки) за периода от 15.09.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че на 04.09.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и С.М.К. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № *******, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 300,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е посочено, че е бил фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 326,13 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 26,13 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 1.02.2019 г. на 21 равни седмични погасителни вноски, в размер на 15,53 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 14.09.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска е 1.02.2019 г. С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, е повече от 30 календарни дни, е описано в исковата молба, че дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Acer Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 147,84 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 7,04 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в общ размер на 22,57 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 15.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 26,64 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът се твърди че не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 1.02.2019 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
На 01.04.2019 г. е било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем №
*******/4.09.2018 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК *********. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, изпратено с известие за доставяне, което не е получено,
т.к не е потърсено от получателя. Алтернативно, се моли, съдът да приеме като доказателство към исковата молба - уведомление за извършената
цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. В случая следва да се има предвид, че съгласно
издадено пълномощно в полза на „Агенция за събиране на вземания“ АД, същото в
качеството на цесионер има правото от името на цедента и
за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия. Моли се за да бъде
признато за установено, че длъжникът С.М.К., като Заемател по Договор за
заем на физическо лице, сключен на 04.09.2018 г. с № *******, да дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД обща сума в размер на 545,61 лева
/петстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и една ст./ представляваща: главница
300,00 лв. /триста/, договорна лихва 26,13 лв. /двадесест и шест лева и
тринадесет ст./, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка
за неизпълнение 147,84 лв. /сто четиридесет и седем лева и осемдесет и четири
ст./ , обезщетение за забава в размер на 26,64 лв. /двадесет и шест лева
и шестдесет и четири ст./ и такса разходи в размер на 45,00 лв. /четиридесет и
пет лева/. Моли се, да бъдат присъдени и разноските за държавна
такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. (петдесет
лева), изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Претендират се и заплатените разноски и държавни такси в
исковото производство, както и сума в размер на 300.00
лв. (триста лева) - представляваща юрисконсултско
възнаграждение. Представени са писмени доказателства към исковата молба: Предложение за сключване на договор за
паричен заем;Договор запаричен заем, сключен на 04.09.2018 г. с №*******
;Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г.;Допълнително
споразумение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010г.;Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия);Потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите;Пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД;Уведомително писмо с Изх.№УПЦ-П-ИАМ/*******;Обратна
разписка към Уведомително писмо с Изх.№УПЦ-П~ИАМ/*******. Съдът е изискал и приложил служебно към делото ч.гр.д. №****/****г. по описа на
Районен съд - Перник, 9 състав.
В законоустановения срок ответникът,
не е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
В провелите са по делото съдебни
заседания, ищецът е депозирал писмени становища по делото, ответницата се е
явила лично в последното по делото с.з., като е оспорила получаването на цялата
сума. Впоследствие е депозирала и писмена защита по делото.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу С.М.К. за
вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №№****/****
г. на Пернишки районен съд, за която е
подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя за дадени
указания да предяви искове за установяване на вземанията си. По делото е представен договор за паричен
заем № №*******/04.09.2018г. между “Изи Асет
Мениджмънт”АД- заемодател и заемател С.М.К. относно отпускането на заем в
размер на 300,00 лева. Сключеният договор за паричен заем №*******/04.09.2018г.
е в размер на:Размер на заема 300,00 лева, Срок на заема в седмици 21, Брой
погасителни вноски 21 броя, Погасителна седмична вноска 15,53 лева, Обща
стойност на плащанията 326,13 лева, Годишен процент на разходите на заема /ГПР
%/ 47,05%, Фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,00 %. С подписването на договора за заем, заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като
договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна
сума. Видно от съдържанието на договора- плащането на погасителни вноски е
седмично , съгласно погасителен план с падежни дати посочени в договора за
потребителски заем. Съгласно сключения договор за паричен заем №*******/04.09.2018г..
заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на
договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: Две
физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания
: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение,нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лева, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем , сключен с „Изи Асет Мениджмънт”АД,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по лош от 401”Редовен”- като поръчителите
подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер -
Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок на плащане на задълженията по договора за заем. При неизпълнение
на задължението да предостави обезпечение в определения срок Заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на 147,84 лева. Неустойката се заплаща от Заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски , като към всяка от вноските
се добави сумата от 7,04 лева.
Видно
от чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора се установява, че сумата от 300 лева е
усвоена от ответника-паричните средства са получени в брой, доколкото в чл. 3,
ал. 2 е записано, че договорът има силата на разписка.
В чл. 16, ал. 2 от договора се съдържа
клауза за такса, според която длъжникът е запознат с тарифата за таксите на
кредитора. Приложена е тарифата, в която е предвидена заплащането на разходи за
събиране на вземанията. Обсъжданата тарифа не е подписана от кредитополучателя.
От заключението на съдебно
– счетоводната експертиза се установява, че ответната страна не е извършвала
никакви плащания по договора, което и самата ответница не оспорва по делото,
като оспорва да е получавала цялата сума. Експертът пояснява, в заключението
си, че съгласно договора за паричен заем
№*******/04.09.2018г.. ако Заемателят забави заплащането на погасителна вноска
с повече от 30 календарни дни, Заемодателят ще бъде принуден да направи разходи
за събиране изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждането на телефонни разговори. За тези случаи, Заемателят
дължи на заемодателя заплащането на разходи в размер на 9,00 лева.Тези разходи
се начисляват и за всеки следващ 30-дневен период , през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат повече от 45,00
лева. По сключения договор за паричен заем №*******/04.09.2018г.. с титуляр С.М.К.,
по погасителни вноски не е извършено плащане.При наличие на такива- първо се
погасяват разходи за събиране на вземането,после неустойката,лихвата и накрая
главницата /спрямо разбивката в погасителния план на всяка една. В случая
вещото лице изрично сочи в СИЕ, че никакви плащания и погашения по договора не
са били извършвани. Сумите, посочени в СИЕ, са съответни на заявените претенции
в исковата молба, както следва, видно от констативната част на СИЕ:Начислена
неустойка договор за паричен заем №*******/04.09.2018г -147,84 лв.,Платена неустойка договор за паричен заем №*******/04.09.2018г
- 0,00 лв, Неплатена неустойка договор за
паричен заем от 04.09.2018г. до 01.02.2019г..- 147,84 лв.,Договорена лихва за периода от 04.09.2018г. до
01.02.2019г - 26,13 лв., Платена
договорна лихва за периода от 04.09.2018г. до 01.02.2019г. -0,00 лв., Неплатена договорна лихва за периода от 04.09.2018г.
до 01.02.2019г- 26,13 лв. Главница по договор за паричен заем №*******/04.09.2018г
- 300,00 лева Платена главница договор за паричен заем№*******/04.09.2018г
- 0,00 лева Неплатена главница договор за паричен заем №*******/04.09.2018г .- 300,00 лева.
Остатъкът от задължението на ответника по договор за паричен заем №*******/04.09.2018г
вещото лице е изчислило, както следва- в размер на 518,97 лева
, от които неплатена неустойка договор за паричен заем №*******/04.09.2018г - 147,84 лв., неплатена договорна лихва за периода от 04.09.2018г.
до 01.02.2019г- 26,13 лв., Неплатена главница договор за паричен заем №*******/04.09.2018г.
300,00 лева. Неплатени разходи за събиране на вземането 45,00 лева. Размерът
на лихвата за забава за периода от 15.09..2018г. до 25.10.2019г. , вследствие
на забавено плащане по посочения договор за паричен заем е в размер на 27,59
лева. / като съгласно претенцията по искова молба се претендира по –ниска сума
за лихва за забава обезщетение за забава в размер на 26,64 лв. (двадесет и шест
лева и 64 стотинки) за периода от 15.09.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда -25.10.2019 г./
Съгласно сключения договор за паричен заем №*******/04.09.2018г при
забава на плащане на някоя от погасителните вноски, Заемателят дължи на
Заемодателя законната лихва за всеки ден забава. Срокът на договор за паричен
заем №*******/04.09.2018г е изтекъл на 01.02.2019г. - падежа на последна
погасителна вноска, тоест договорът е с окончателно настъпил падеж преди
завеждане на исковата молба. На 25.10.2019г. е подадено заявление за заповед на
изпълнение по чл.410 от ГПК
Съдът намира даденото
заключение на експертизата за компетентно, което налага неговото кредитиране.
По делото е представен рамков
договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него, от които е видно,
че «Изи
Асет Мениджмънт» АД е
прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към ответната
страна, произтичащи от договора за паричен заем. Приложено е пълномощно, от което се установява,
че Изи
Асет Мениджмънт» АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички
действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По
делото е приложено уведомително писмо на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на «Изи Асет Мениджмънт» АД. Писмото е адресирано до ответника и
същото се извършва уведомяване за
извършено прехвърляне на вземането. Съдът приема, че ответникът е уведмен за
цесията, което е извършено с получавнаето исковата молба и приложеното
уведмоление към нея.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият
състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на
договорения заем, изискуемост на
задължението за неговото връщане, заедно
с размера на лихвата и наличието на валидни калузи за неустойка и такса
„събиране на вземане“. В тежест на ищеца е да установи тези остоятелства.
От
предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията,
съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Това е така, тъй като в чл. 2.2 от договора е посочен
размера на всяка една седмична погасителна вноска (15,53 лева), а в чл. 2.3 е уговорен срока на заема – 21
седмици. В чл. 2.5 от договора се съдържат датите на плащане на погасителните
вноски, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски
договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК,
които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът намира
за неравноправни клаузите, с които в чл. 4, ал. 2 от договора е уговорена
неустойка в размер на 147,84
лева за
неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в непредставяне на
обезпечение: банкова гаранция респ. двама поръчители. С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване,
че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат
от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции),
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Неустойката по
чл. 4, ал. 2 от договора, която е в размер на 147,84 лева надвишава 4 пъти размера на взънаградителна лихва (26,13
лв.) и представлява
около 50 % от размера на главницата. Предвид изложеното тази неустойка се явява
несъответна на очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и противоречи на обезщетителната й
функция. Тази неустойка по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на
обезпечение и забава на плащане), но същите не
зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондират с последиците от неизпълнението. Тази
клауза задължава потребителя при неизпълнението на договора да
заплати необосновано висока неустойка.
Следва да се отбележи, че изискването за
обезпечение
(двама поръчители, отговраящи на множество изисквания – доход над 1000 лева,
безсрочен договор, не обезпечават други договори, липса на неплатени
осигуровки, липса на задължения към банкови или финансови институции и т. н.)
или банкова гаранция (ноторно известно е, че
предоставянето на банкова гаранция отнема по – дълъг период и е свързано с
такси) на потребителски кредит, противоречи
на принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към
печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се
още един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. В този смисъл клуазата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. трето ЗЗД. Предвид изложеното неоснователна е претенцията за неустойка в размер на 147,84 лв.
Съдът намира
за неоснователна претенцията за установяване дължимостта на 45 лева – такса
разходи по обсъждания потребителски договор. В чл. 16, ал. 2 от договора се
съдържа клауза за такса, като се препраща към тарифата за таксите на кредитора.
В настоящия случай посочената тарифа не е подписана от кредитополучателят,
което е необходимо, тъй като е писмена формата за действителност на договора за
кредит, което се отнася за всички клаузи от същия. Това води до извод, че
длъжникът не дължи заплащане на подобна такса.
По делото не се
установи дори и частично плащане, с което да се погасяват частично вземания по
договора, като видно от СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и
обосновано, то лицето ответник не е извършвало никакви плащания по договора,
което и самата ответница не оспорва. Същата оспорва, че не е получила цялата
сума, по договора, като това възражение съдът
намира за неоснователно, като видно от договорът, подписан от ответницата, като
подписът й не е бил оспорен надлежно по делото, то договорът има силата на
разписка за получаване на главницата по договора. Следователно, съдът намира,
че недоказано е твърдението на ответницата, че не е получила сумата по
договора.. В този смисъл по договора са налице неизпълнени задължения за
плащане, на сумите, така както ги е посочило вещото лице /описани по-горе/ в
своето заключение, чиито изводи съдът поставя в основата на своите правни
такива.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото е изслушано заключение на съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че лихвата за забава е в размер на за периода от 15.09.2018г. до 25.10.2019г размер - 27,59 лв, като по искова молба се претендира сумата от 26,64 лв за същия период, до която сума претенцията следва да бъде уважена.
По делото се
установи, че между «Изи Асет Мениджмънт» АД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който
в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става
титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но
действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, което се установява от уведомителното писмо, което е получено от ответника. В този смисъл с получаването на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
Горното води до извод, че
исковете са основателни или за размерите, както следва: сума в размер на 300.00
лв. /триста лева/, представляваща
главница по договор за паричен заем № *******/04.09.2018г . сключен между цедента «Изи Асет
Мениджмънт» АД и С.М.К., договорна
лихва в размер на 26,13 лв. (двадесет и шест лева и 13 стотинки) от 14.09.2018
г. до 01.02.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), по посочения
договор, обезщетение
за забава в размер на 26,64 лв. (двадесет и шест лева и 64 стотинки) за периода
от 15.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда-25.10.2019
г., ведно
със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в Районен
съд до окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на
цесионера “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № .
№****/**** г. на Пернишки районен съд,
като за тези суми исковете следва да бъдат уважени.
Изцяло неоснователни са исковете за заплащане на неустойка и такси, поради
което следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата за направени разноски по делото, описана и претендирана съобразно представен списък по чл. 80 ГПК – стр.75 от делото, както следва: сумата от 25 лева- държавна такса за заповедното производство, сумата от 50 лева юк възнаграждение за заповедното производство, сумата от 25 лева- държавна такса за исковото производство, възнаграджение за юк- 150 лева в исковото производство и сумата от 180 лева- заплатено възнаграждение на вещото лице, изготвило СИЕ по делото. Общо дължимите разноски, които следва да понесе ищецът са в размер на 430 лева, като съобразно уважената част от исковите претенции ищцата следва да бъде осъдена да заплати разноски в размер на сумата от 313,48 лв
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.К. ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ
на цесионера „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2,
офис 4 сума в размер на 300.00 лв. /триста лева/, представляваща главница по договор за паричен заем № *******/04.09.2018г . сключен между цедента «Изи Асет
Мениджмънт» АД и С.М.К., договорна лихва в размер на 26,13 лв. (двадесет и шест лева и 13
стотинки) от 14.09.2018 г. до 01.02.2019 г. (падеж на последна погасителна
вноска), по посочения договор, обезщетение за забава в размер на 26,64 лв.
(двадесет и шест лева и 64 стотинки) за периода от 15.09.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда-25.10.2019 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в Районен съд до окончателното
изплащане на сумите, които
вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № . №****/**** г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ
изцяло исковите претенции за сумата от 147,84 лв. /сто четиридесет и
седем лева и 84 стотинки/ за периода от 14.09.2018 г. до 01.02.2019 г. (падеж
на последна погасителна вноска) –
неустойка по горепосочения договор за кредит, както и за сумата от 45 лева –
такса разходи по горепосочения договор за кредит.
ОСЪЖДА С.М.К. ЕГН
**********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 313,48 лв лева - направени разноски в исковото
производство и разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от
исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване
пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила, изисканото ч. гр. д. №. ****/**** г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като
към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
Районен съдия: