Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 65 12.03.2021 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На седемнадесети февруари,
две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: __________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело / н./ № 339 по описа за 2016 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е
образувано по молбата на „Рафаел
Даймънд“ЕООД със седалище и адрес на управление – гр.Несебър, ЕИК *********,
представлявано от Димитър Илчев с правно основание чл.625 от Търговския закон
за откриване на производство на „Виго груп“ООД, със седалище и адрес на управление
– гр.Несебър , ЕИК *********. Молбата е депозирана в съда на 11.08.2016 г. Молителят сочи , че на 11.07.2016 г. е закупил от О.Н. вземане от „Виго груп“ООД в
размер на 5 307.38 евро. Това вземане е с основание договор за заем –
според който „Виго груп“ООД е получило в заем
на 30.11.2008 г. от О. Н. сумата от 4710 евро при 6% годишна лихва. На
05.01.2011 г. между тях е била сключена
спогодба по силата на която неплатената договорна лихва е капитализирана
при което дългът става 5 307.38 евро и е уговорен нов падеж – 31.12.2015
г. при същата лихва – 6%. Прехвърлителят Н. уведомява по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД „Виго груп“ООД на 14.07.2016 г. До момента на подаване на молбата длъжникът не е изплатил нищо по дълга си. Въпреки
многократните преговори плащания не са последвали. Същевременно се установяват дългове на „Виго груп“ООД и
към други кредитори и наличие на заведени изпълнителни дела. Дружеството не е
обявявало актуалните си ГФО след 2010 г. Според молителя длъжникът „Виго
груп“ООД е свръхзадлъжнял , повече от 30 дни след падежа не е изпълнил
задължение по търговска сделка. Прави се извод, че затрудненията на длъжника не
са временни , а постоянни. Поради това страната моли съда след като се изясни
финансовото състояние на длъжника и се установи трайната му задлъжнялост,
липсата на средства, достатъчно за
покриване на задълженията, то да се постанови решение , с което да се обяви неплатежоспособността на „Виго
груп“ООД като се определи началната й
дата и се открие производство по несъстоятелност.Направено е искане
за налагане на предварителни
обезпечителни мерки. Приложени са
писмени доказателства по опис – в т.ч. квитанция за платена такса ,
уведомление по чл.78 от ДОПК.
С писмени молби по надлежния ред по делото са конституирани като присъединени кредитори „Обединена българска банка“АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр.София. „ОББ“ се легитимира като кредитор на „Виго
груп“ООД като сочи , че вземания на банката са обезпечени с имущество на „Виго
груп“ООД На първо място – банката е кредитор на „Грато инвестмънт“ЕООД по
договор за банков кредит от 2007 г. със съдлъжници „Контракт инвест“ООД,
„Максима“ЕООД и „Кристи 2002“ЕООД, по който
„Виго груп“ООД е учредил договорна ипотека върху свой собствен имот –
хотел „Виго“.Към 15.08.2019 г. общия размер на задължението възлиза на 9 437 535.66 евро. „ОББ“
е кредитор и на „Кристи 2002“ЕООД по
договор за банков кредит от 2007 г., по който съдлъжници са „Максима“ЕООД,„Кристи
2002“ ЕООД и „Грато инвестмънт“ЕООД.Вземанията по този кредит са обезпечени с
договорна ипотека от „Виго груп“ООД върху негови собствени имоти – апартаменти
, - самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 51500.502.447.1.17 ; 5155.502.447.1.22; 51500.502.447.1.122 и с
№ 51500.502.447.4.3 по КККР на гр.Несебър. Към 15.08.2019 г. общия размер на
задълженията възлиза на 968 331.48 евро.
„ОББ“ е кредитор и на „Максима“ЕООД по договор за банков кредит от 2008
г. със съдлъжници О.Н., „Контракт инвест“ООД, „Грато инвестмънт“ ЕООД и „Кристи
2002“ЕООД. Вземанията на ОББ по този кредит са обезпечени с договорна ипотека ,
учредена от „Виго груп“ ООД върху самостоятелни обекти с идентификатори
51500.502.447.4.27 ; 51500.502.447.4.28.
Към 15.08.2019 г. общия размер на задължението възлиза на
461 085.97 евро. Освен това от
страна на „Виго груп“ООД е авалиран запис на заповед , издаден от „Кристи
2002“ЕООД от 2011 г. за сумата от 508 454 евро. Записът на заповед е
предявен на представляващия дружеството
, а също така е предявен за плащане и на авалиста „Виго груп“ООД с нотариална
покана от 2016 г. Към момента вземането не е погасено. Към момента
задължението възлиза на 680 198.46
евро. Налице е правен интерес за обезпечения кредитор да иска откриване на
производство по несъстоятелност - от страна на „Виго груп“ООД не са извършвани
плащания – т.е. – налице е спиране на
плащанията по смисъла на чл.608 ал.2 от ТЗ ГФО през последните три
години не са обявявани в ТР като
последният е от 2011 г. Приложени са
документ за платена държавна такса, уведомление по чл.78 от ДОПК ,
писмени доказателства по опис в тридесет и два пункта като страната е присъединена в
производството.
Присъединен като кредитор в
производството е и О.К.Н., ЕГН – **********, от гр. Несебър.
Същият се легитимира като кредитор на „Виго груп“ООД на основания договори за
заем и споразумения с „Виго груп“ ООД за суми от 3 727 643.54 лв.; за
3 685 043.87 лв. и за 3 702 296.78 лв. като за част от
вземанията си същият се е снабдил със заповеди за незабавно изпълнение и
изпълнителни листи. Заявил е , че към датата на депозиране на молбата от страна
на длъжника липсва плащане на каквато и да е сума.
Присъединен кредитор по делото е и „А и Л търговско представителство“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр.Враца , представлявано от управителя Ася Данчева. Страната
твърди , че има вземания от „Виго груп“ООД на основание търговски сделки: договор за встъпване в дълг, договори за
прехвърляне на взмания от 10.02.2016 г. , споразумения от 11.01.2016 г. Въпреки
, че с договор за цесия от 30.05.2017 г.
дружеството е продало на „Царско село – Симеоново“ ЕООД вземания, дължими при
условията на солидарна отговорност от „Виго груп“ООД и „Контракт инвест“ООД в
размер на 5 550 848.90 лв. , то „А и Л търговско представителство
си е запазило правото на вземане срещу солидарните длъжници
в размер на 5000 лв. Дружеството обосновава
правния си интерес да иска откриване на производство по несъстоятелност за
длъжника „Виго груп“ООД. Дружеството няма приходи от търговска дейност, сочи се
, че освен цитираните задължения към
страната и „Царско село – симеоново“ЕООД има и публични задължения в
размер на 10 395 512.25 лв. – главница и лихви по справка от НАП.,
както и към община Несебър – 590 386.69 лв., които подлежат на изпълнение
от публичен изпълнител. Освен квитанцията за платена такса и уведомление по
чл.78 от ДОПК се прилагат писмени доказателства в 18 пункта по опис.
На основание чл.629 ал.4 от ТЗ като присъединен кредитор по делото е „Интернет панорама кепитъл“ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление –
гр.Несебър, представлявано от Иван Стоянов. На основание търговски сделки с
„Виго груп“ООД страната се легитимира
като кредитор на дружеството. Към
настоящия момент“Виго груп“ООД не изпълнява свои ликвидни и изискуеми
задължения към „Интернет панорама
кепитъл“ЕООД. Въз основа на посочени в молбата анекси, споразумения, спогодби и
новации „Виго груп“ООД дължи на страната следните суми : 600 000 лв. –
връщане на авансова платена по прекратен договор за наем цена;
5 400 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи, договорено между
страните в размер на по 600 000 лв. на сезон за периода до 2025 г.
включително; 100 000 лв. по договор за новация; 15 000 лв. –
договорна лихва върху заем от 01.09.2016
г. до 15.06.2017 г.; 76 000 лв. – лихва за забава върху заема начиная от 15.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. Според страната са налице всички
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на „Виго“
поради състояние на неплатежоспособност.
Страната сочи , че по искане ан друг кредитор – „Царско село“ЕООД в окръжен съд
– Враца е образувано друго производство
по несъстоятелност , по което е образувано т.д.№1/2019 г. по описа на ОС –
Враца.Прилагат се писмени доказателства
по опис в осемнадесет пункта. Приложена е квитанция за платена такса и
уведомление по чл.78 от ДОПК.
Конституиран като присъединен кредитор
по делото е и „Царско село –
Симеоново“ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.софия , представлявано от
Иван Стоянов . Страната също се легитимира като кредитор на „Виго груп“ООД въз
основа на търговски сделки: договор за заем от 29.01.2015 г. в размер на
6 097 000 лв. с възнаградителна лихва до 05.06.2016 г. в размер на
1 000 000 лв. За обезпечение на вземането е бил вписан залог в полза
на кредитора върху търговското предприятие на „Виго груп“ООД като залога е
вписан в ТР при АВ и АВ – Несебър – служба по вписвания по партидата на
сградата на хотел Панорама / Виго/. Въз основа на извлечение от ЦРОЗ е било образувано изп.дело
№1793/2017 г. на ЧСИ Николова. До настоящия момент от длъжника са
изплатени 1 675 000 лв. Налице
е задължение и по договор за прехвърляне
на вземане от 31.05.2017 г. между „Царско село“ и „виго груп“ за
сумата от 5 500 848.90 лв. като общото задължение на това
основание към настоящия момент възлиза на 5 745 848.90 лв.. Вземането
е прехвърлено по силата на договор за цесия от „А и Л търговско
представителство“ЕООД като обезпечено с ипотека – по нот. акт №***, нот.д.№***
от 06.04.**** г. на нотариус Чуткина. Общото задължение на „Виго груп“ООД към
настоящия момент към „Царско село“ЕООД възлиза на 11 842 848.90 лв.,
в уверениена което се представя справка за дължимите суми към 01.03.2018 г. и
потвърдително писмо от длъжника. Поради това са налице предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност. Същевременно управителите на
„Виго груп“ООД се сочи в молбата , че
инициират изпълнителни производства които имат а цел да бъде
препятствано изпълнението върху хотел Панорама / Виго/ и чрез публичен търг
да се отчуждят активите на дружеството. Срещу дружеството
има множество изпълнителни дела и от други кредитори с принудително изпълнение върху единствения
останал актив на дружеството - хотел
Панорама. Страната прилага уведомление
по чл.78 от ДОПК и квитанция за платена такса , както и писмени
доказателства по опис.
Сочи се
от тази страна, че на 28.08.2017
г. кредиторът на „Виго груп“ – „Архлайн – Николов“ЕООД е цедирал свое
вземане от „Виго“ на „ЕС – 111“ ЕООД за
сумата от 73 800 лв. За цесионера „ЕС – 111“ЕООД договорът е подписан от О.Н.,
който към този момент – до 12.03.2018 г. е управител и на „Виго груп“ООД. На основание чл.99 ал.3
и 4 от ЗЗД от страна на „Архлайн – николов“ е изпратено уведомление за
извършеното прехвърляне до управителя на длъжника – „Виго груп“ – О.Н..Уведомлението
е било получено от О.Н. на 29.08.2017 г. Към момента на упълномощаване на О.Н.
да представлява „ЕС – 111“ЕООД същият е
бил и управител и на „Виго груп“. След
като се прехвърля вземането на новия кредитор последният предприема действия по
принудтелно изпълнение като завежда изп.д.№1018/2017 г. при ЧСИ Божилова.
Изпълнителните действия по това дело са насочени върху единствения актив на „Виго“ – хотел
Панорама , разположен в имот с идентификатор 51500.502.447.По смисъла на §1
ал.1 т.3 от ДР на ТЗ взискателя –
цесионер „ЕС-111“ ЕООД и „Виго груп“ са
свързани лица : - едно и също лиц е упълномощено за „ЕС -111“ и е управител на
„Виго“. От това страната сочи , че може
да се направи извод , че този договор за
цесия е сключен за да може да се
инициира изпълнително дело ,
контролирано от свързани с длъжника
лица. Отделно от това при образуване на
изпълнителни дела срещу ответника „Виго“ свързаните с него лица веднага се
снабдяват с удостоверения за дължимите суми по изпълнително дело
№1018/2017 на ЧСИ Божилова и се
присъединяват по новообразуваното дело , за да могат да влияят на неговия ход.
Поради това страната излга становището си , че са налице основания за откриване
на производство по несъстоятелност на длъжника – „Виго груп“ има парични
задължения , произхождащи от търговски
сделки по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ.
Дружеството не е в състояние да изпълни своите изискуеми парични задължения.
Последното подадено от длъжника заявление за обявяване на ГФО е за 2011 г. ,
което е самостоятелно основание да се приеме , че той не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение.
В депозираното по делото на 10.03.2020 г. и прието в проведеното на
16.09.2020 г.съдебно заседание експертно заключение вещото лице Жекова е изследвала съотношението между имуществото на
„Виго Груп“ООД и паричните му задължения за всяка година от 2013 г. до 2018 г.
включително: за 2013 г. активите са на
стойност 25 673 хил.лв. , а задълженията – 16 529 лв. и е налице превишение от 9 144 хил.лв.; за 2014 г. тези показатели са съответно – активи 24866
хил.лв. , а задълженията – 16254 лв. като превишението възлиза на 8612 хил.лв.; за 2015 г. –
активите са на стойност 25 243 хил.лв., а задълженията – 15 786
хил.лв. с превишение 9 457 хил.лв.; за 2016 г. активите са 17 803
хил.лв. , а задълженията – 21015 хил.лв.
при превишение на задълженията в размер на 3712 хил.лв.; за 2017 г. активите са
на стойност 12 268 хил.лв., задълженията – на стойност 22 291
хил.лв., т.е. – превишението на
задълженията е 10 023 хил.лв.; , за 2018 г. – активите възлизат на
12 261 хил.лв., а задълженията -24 900 хил.лв. – превишението на
задълженията възлиза на 12 639 хил.лв. Съответно показателите за общата ликвидност , която е съотношението на краткотрайните активи
спрямо краткосрочните задължения за
съответните години са : за 2013 г. – 0.84; за 2014 г. – 0.81; за 2015 г. – 0.94
; за 2016 г. – 0.45; за 2017 г. – 0.34 и за 2018 г. – 0.29 – т.е. – намаляща
величина , което сочи на увеличаване на
краткосрочните задължения. Показателите на абсолютната ликвидност , което е
съотношението между паричните средства и
текущите задължения за 2013 г. е 0.00; за 2014 г. – 0; за 2015 г. – 0; за 2016
г. – 0.01; за 2017 г. – 0.01; за 2018 г. – 0.01. По-нататък се пояснява ,
че финансовата автономност е
показател , който отразява финансовата
независимост на предприятието от кредиторите. Коефициента на финансова автономност е съотношението на
собствения капитал спрямо пасивите. За
2013 г. за „Виго груп“ООД този показател е 0.55; за 2014 – 0.52; за 2015 г. – 0.58;
за 2016 г. той е 0.18; за 2017 г. – 0.45 и за 2018 г. – 0.51. Задлъжнялостта е съотношението между пасивите и
собствения капитал. Вещото лице сочи показателите за
„Виго груп“ООД през съответния период – за 2013 г. – 1.81; за 2014 г. – 1.90;
за 2015 г. – 1.72; за 2016 г. – 5.66; за 2017 г. – 2.22 и за 2018 г. – 1.97.
Експертът е
пояснил, че когато коефициентът на финансова автономност е под единица, е
налице превишаване на задълженията спрямо собствения капитал, т.е.
съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на
предприятието и обратно – когато този коефициент е над единица показва степента
на финансова независимост от ползването на чужди средства. Посочено е още, че коефициентът на
задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от
неговите кредитори за уреждане на задълженията му. Колкото коефициентът е
по-голям от единица , толкова зависимостта на предприятието от външни източници
на средства е по-голяма. Съобразно установената практика изискването относно коефициентът на обща ликвидност е да бъде
по-голям от единица, а кредиторите обикновено предпочитат да е „2“. Максимума при „Виго груп“ООД е за 2015 г. – с 0.94 като през следващите този показател спада до
стойности 0.34 през 2017. И 0.29 през 2018 г. Това сочи, че
дружеството не може да погасява текущите си задължения.
Съобразно утвърдената
практика следва да се отбележи,
че за да бъде способно едно
дружество да изплаща задълженията си, коефициентът на бърза
ликвидност трябва да бъде между 0.6-0.7 и 1.0/1.2, а за незабавна и абсолютна –
приблизително 0.3-0.4. Според заключението тези показатели за „Виго груп“ООД са както
следва: коефициенти за бърза
ликвидност /
съотношението между кр.вземания, кр.инвестиции и пар.средства спрямо
краткосрочните задължения/ за 2013 г. –
0.52; за 2014 г. – 0.59; за 2015 г. – 0.66 като през последващите години спада
– за 2016 г. – 0.17; за 2017 г. – 0.07; за 2018
г. – 0.06.
Кофициентите за незабавна ликвидност / съотношението между кр. Инвестиции и
паричните средства спрямо текущите
задължения/ за „Виго“ са: за 2013 г. – 0.00; за 2014 г.- 0; за 2015 г. – 0; за
2016 г. – 0.01; за 2017 г. – 0.01 и за 2018 г. – също 0.01.Абсолютната
ликвидност за дружеството съответно за 2013 г. е 0.00,
същите са показателите за 2014 и 2015 г., а за 2016, 2017 и 2018 г. – са 0.01. От направения анализ по отношение
на молителя, може
да се направи извода ,
че почти
нулевите стойности на коефициентите за
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност от 2016 г. нататък във времето са
показатели, че дружеството е в неплатежоспособност
от дата през 2016г.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предмет на
разглеждане е молба на
кредитор за откриване на производство по несъстоятелност, поради
неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост. Съгласно
разпоредбите на Търговския закон (ТЗ), производство по несъстоятелност може да
се открие: 1/ спрямо определени лица; 2/ по искане на определени лица и 3/ при
наличие на определени материалноправни предпоставки.Лицата, спрямо които може
да се открие производство по несъстоятелност, са: 1/ търговци (съгласно чл.607а
от ТЗ), с изключение на търговец - публично предприятие, което упражнява
държавен монопол или е създадено с особен закон (чл.612 ал.1 от ТЗ); 2/
неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е
открито производство по несъстоятелност (чл.610 от ТЗ), включително починали
и/или заличени в търговския регистър (чл.611 ал.2 от ТЗ); 3/ починал или
заличен ЕТ – чл.611 ал.1 от ТЗ; 4/ лице, което прикрива търговска дейност, чрез
неплатежоспособен длъжник – чл.609 от ТЗ и 5/ сдружения и фондации (чл.14 ал.4
от ЗЮЛНЦ).В конкретния случай, молителят - „Рафаелв даймънд“
ЕООД е търговско дружество, което по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ, представлява
търговец по формата си.Лицата, по искане на които може да се открие
производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 от ТЗ, са: 1/ длъжникът; 2/
кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ -
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й; 3/ Националната агенция за
приходите – за изискуеми парични вземания по чл.608 ал.1 т.2 и т.3 от ТЗ - за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.По настоящото
дело молител е „Рафаел
даймънд“ЕООД, легитимирал се като кредитор поискал откриване на
производство на длъжника си „Виго груп“ООД.Материалноправните
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са посочени в
чл.607а от ТЗ и се изразяват в едно от следните две имуществени състояния на
длъжника: 1/ неплатежоспособност – общо основание, приложимо спрямо всички
видове длъжници, и 2/ свръхзадлъжненост – специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества, по смисъла на чл.64 ал.3 от ТЗ – дружества с
ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции.В
разглеждания случай молителят поддържа наличие на основание за откриване на
производство по несъстоятелност, изразяващо се, както в неплатежоспособност,
така и в наличие на състояние на свръхзадлъжнялост. Не съществува законова
пречка да се поддържа осъществяване и на двете материално-правни предпоставки
по чл.607а от ТЗ, като в Решение №201 от 11.12.2014г. по т.д.№ 659/14г. на ВКС,
I-о т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна
съдебна практика, се приема следното: „Тези две основания за откриване на
производството по несъстоятелност са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в
условията на кумулативност или евентуалност. Възможно е откриване на
производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната
дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на
неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадължеността
продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При
наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако
съответното състояние е налице и към момента на постановяване на
решението.“Съгласно чл.608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:
1/ парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2/
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или 3/ задължение по частно държавно вземане. Цитираната разпоредба,
преценявана във връзката й с нормата на чл.631 от ТЗ, според която съдът
отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или
че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност за интересите на кредиторите, води до извода, че за да бъде налице
неплатежоспособност, имущественосто състояние на длъжника следва да се
характеризира с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608 ал.1
от ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни
активи.В чл.608 ал.2 от ТЗ е въведена оборима законова презумпция, според която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял
плащанията.Състоянието на неплатежоспособност трябва да е налице към момента на
приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му
характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово –
икономически анализ на дейността на длъжника в един достатъчно продължителен
период назад във времето.
По делото е
прието заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза, в което са
изследвани счетоводните показатели на длъжника, като от съществено значение са
анализираните коефициенти за ликвидност и за финансова автономност на молителя.
Така, в решение №115 от 25.06.2010г. на ВКС по т.д.№169/2010г., II т. о., ТК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК и имащо задължителен характер за
съдилищата, се приема, че съдът следва да прецени коефициентите на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението
им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника, като обективно
състояние. За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние
да го изпълни.
Коефициентите за ликвидност са количествени
характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения
с наличните си краткотрайни активи. Ликвидността не е статична величина и
следва да се разглежда в динамика. Тя перманентно се променя, поради
непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на доставчици, банки и др.,
както и поради парични постъпления от реализирана продукция или услуги. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1“, тъй като при
него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях.
В
конкретния случай, от 2016
г. до 2018
г. коефициентите на обща ликвидност на „Виго груп“ ООД спадат от 0.45 докато през 2015 г. е клонял към 1
/ 0.94/ до 0.29 през 2018 г. За периода
2016 – 2018 г. показателите на коефициентите за бърза ликвидност
/изразяващ съотношението между краткосрочните вземания, краткосрочните
инвестиции и парични средства спрямо краткосрочните задължения/; коефициентите
на незабавна и на абсолютна ликвидност на „Виго груп“ООД са
почти нулеви. Явно е, че дружеството не е в състояние да поеме
плащанията на текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, парични
средства, краткотрайни инвестиции след 2015 г.
На този извод сочи и
анализът на коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост,
установени от вещото лице. Показателите за автономност характеризират степента
на финансова независимост на дружеството от неговите кредитори. Колкото
коефициентът за финансова автономност е равен или по-висок от „1“, толкова
зависимостта от кредиторите е по-ниска. Когато коефициентът за задлъжнялост е
по-голям от „1“, зависимостта на дружеството от кредиторите е по-голяма.
Коефициентът на финансова автономност на молителя е твърде нисък за целия
изследван период – „0.55“
за 2013г.
, през 0.18 за 2016 г.
до 0.51 през 2018 г. Коефициентът на финансова задлъжнялост, изразяващ
съотношението на всички задължения на дружеството към стойността на активите е 1.81 през 2013 г. ,за да стигне до
5.66 през 2016 г. , през 2.22 за 2017 г. и 1.97 за 2018 г.
Така посочените коефициенти за финансова автономност на „Виго груп“ ООД,
които са под единица, сочат на абсолютната му зависимост от кредитори през
периода. Следва да се има предвид , че на стр.23 / л.1004 по делото/ от заключението
си вещото лице сочи, че предвид
задължения в размер на 12 549 766.31 лв. , които не
са счетоводно отразени в
счетоводството на „Виго груп“ООД показателите за ликвидност и финансова автономност биха имали
още по-влошени стойности за дружеството: към дата 31.12.2018 г.: обща
ликвидност – 0.197; бърза ликвидност 0.038; незабавна ликвидност – 0.005,
абсолютна ликвидност – 0.005 , а коефициента на финансова автономност ще е
0.337, а този за задлъжнялост – 2.963.
Всички
показатели за финансовото състояние на молителя по гореобсъдените коефициенти
са влошени през последните няколко години – за периода след 2015 г. / особено като се имат предвид и неотразените в
счетоводството на „Виго груп“ООД задължения от 12 549 766.31 лв./ Визираните
стойности на коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост сочат на
невъзможността на дружеството да възпроизвежда собствения си капитал в резултат
на реализирани финансови загуби за отчетните периоди, което води до извода,че
ответното дружество е декапитализирано. Този извод следва от депозираните от вещото лице данни по експертното заключение. Въпреки дадената възможност на
страните , които са изразили недоволство от
експертното заключение, същите не са ангажирали твърдения , доказателства вкл. и частна
експертиза / при сочените евентуални стойности на активи и задължения според
оспорващите страни/ , оборваща тези изводи на вещото лице, за да се
обоснове назначаването на повторна
експертиза. След като по никакъв начин констатациите и изводите на вещото лице
не са били оборени, или по някакъв начин да е внесено съмнение по тяхната
достоверност съдът не е намерил основание
да бъде извършена повторна
експертиза. С оглед на това съдът намира , че
параметрите по експертното
заключение на в.л. Жекова прието по
делото следва да бъдат възприети и изводите на съда следва да бъдат направени въз основа на стойностите по това експертно заключение.
Експертното заключение на вещото лице Жекова е било депозирано по делото още на
10.03.2020 г. и дори и преди датата на приемането му от съда страните са имали
пълна възможност както да се запознаят с това заключение , така и при надлежно
да го оборят с всички допустими по ГПК възможности, но това не е било сторено.
Напротив – същите са проявявали
процесуална активност изключително и само при провеждане на откритите
съдебни заседания / пет за една календарна година/, което сочи на тенденция към
протакане на съдебното производство по
настоящото дело. Ето защо съдът не намира причини да не се съобрази с всички параметри досежно счетоводните данни,
изложени в заключението и да не кредитира това експертно заключение на в.л. Жекова,
прието по делото в неговата цялост.
Установява
се и размерът на съотношението между активите и задълженията на „Виго
груп“ООД през 2018 г. – активи –
12 261 хил.лв. , а задължения – 24 900 хил.лв. като превишението на задълженията възлиза на 12 639 хил.лв. При анализа на
финансовото състояние на „Виго груп“ експертизата е установила наличието на
документи , показващи възникнали задължения към кредитори , които не са
осчетоводени в счетоводните регистри на дружеството , а именно – задължения към
ТД на НАП към 07.05.2019 г. в размер на 10 395 512.25 лв. в това
число и лихви за закъснели плащания 4 021 349.69 лв. По счетоводни
данни експертизата е установила отразени
данъчни задължения за 2 305 962.55 лв. Задълженията към Община
несебър съгласно справка за задълженията на „Виго груп“ООД към 12.08.2019 г.
сочат на такива в размер на 590 386.69 лв. Или общо неосчетоводените
публични задължения на „Виго груп“ООД възлизат на 8 679 936.39 лв. Очевидно е от експертното заключение,
че тези задължения не могат да бъдат покрити от наличните парични средства на
дружеството, имуществото и/или вземанията му, каквито активи въобще липсват.
Всичко
изложено очертава извод, че, както в минал период, така и към настоящия момент,
молителят е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на паричните си
задължения, чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи. Следва да
се приеме за установено състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл.608
ал.1 от ТЗ, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
В Търговския закон
липсва регламентация относно критериите за определяне на началната дата на
неплатежоспособността. В съдебната теория се приема, че началната дата на
неплатежоспособността следва да бъде най-ранно установената по делото дата, към
която са налице всички признаци на неплатежоспособността /трайно, обективно и
необратимо финансово затруднение на длъжника/. Трайно установената съдебна
практика по въпроса за началната дата на неплатежоспособността преодолява
становището, че това е датата на последното плащане към определен кредитор
/датата, на която са спрели плащанията/, като приема, че
„неплатежоспособността“ представлява трайно и обективно икономическо състояние
на длъжника за невъзможност за плащане/погасяване на задълженията / към всички
кредитори. Счита се, че началната дата на неплатежоспособността следва да се
определи не според датата на първото спиране на плащанията, нито чрез датата на
последното погасяване на задълженията /последното извършено плащане към
определен кредитор/. Началната дата на неплатежоспособността следва да се
определи, като се вземе предвид онова спиране на плащанията, което представлява
израз на трайното и обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява
задълженията си. Началната дата на неплатежоспособността трябва да бъде израз
на последваща, бъдеща, трайна и обективна невъзможност на длъжника да погасява
задълженията си (в този смисъл е напр.
решение №90 от 20.07.2012г. на ВКС по т.д.№1152/2011г., I т. о., , по чл.290 от ГПК). Следва да се има предвид и, че съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ,
неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.
Съдът
счита, че като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата
06.06.2016г./ Вж. експертното заключение –
стр.20 – на л.1001 по делото, отговор на въпрос №7/, която
представлява израз на трайното и обективно състояние на невъзможност на
длъжника да погасява задълженията си. В този смисъл са констатациите и изводите
на вещото лице в приетото заключение.
За разлика
от неплатежоспособността, както вече се посочи,
свръхзадължеността е основание за откриване на производство по
несъстоятелност само за определена категория търговци, изрично визирани в
нормата на чл.607а ал.2 от ТЗ - търговски дружества, които осъществяват
търговска дейност под формата на дружество с ограничена отговорност, акционерно
дружество или командитно дружество с акции.
Длъжникът „Виго груп“ООД
е търговец по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ, предвид правно организационната
си форма като търговско дружество -
дружество с ограничена отговорност, и е сред кръга на визираните в
чл.607а ал.2 от ТЗ търговци.Според легалната дефиниция на чл.742 от ТЗ,
търговското дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е
достатъчно да покрие паричните му задължения. В съдебната практика няма спор,
че под „имущество“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира
съвкупността от имуществени активи на дружеството, в т. ч. дълготрайни и краткотрайни,
притежавани към началния момент на свръхзадължеността. Преценката за наличие
или липса на свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия размер на
съществуващите към твърдяната начална дата на свръхзадълженост парични
задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да е
установено възникването им, със стойността на имуществото му към същия
момент.От заключението на вещото лице стана ясно, че при фиксираните стойности на
активите – дълготрайни /нематериални и материални/, краткотрайни / материални
запаси, продукция и стоки/, вземания и парични средства – и наличните задължения,
дружеството с
коефициент за
финансова автономност
спадащ до 0.18 през 2016 г. и задлъжнялост – 5.66. Същевременно от таблицата
на стр.22 от заключението / л.1003 по делото/ е видно , че задълженията
от 2016 г. превишават активите –
първоначално за тази година с 3 712 хил.лв. , за да се достигне до 12 639 хил.лв.
през 2018 г. Показателна е и таблицата на стр.26 от заключението / л.1007 по делото/
- докато през 2016 г. приходите са 1 261 хил.лв. , то разходите ги превишават – 10 245 хил.лв. , през
2017 г. – при 623 хил.лв. приходи , разходите са 5 514 хил.лв. , а през
2018 г. – при нулев показател на приходите , разходите възлизат на 2 617
хил.лв. При тези показатели следва извод за свръхзадлъжнялост на дружеството към 01.01.2017г.
При тези данни, съдът приема, че е налице основание за
обявяване и на свръхзадължеността на молителя, наред с неплатежоспособността.
Както вече се посочи по-горе, производството по несъстоятелност може да бъде
открито и на двете основания само ако съвпада началната дата, т.е ако към един
и същи момент са налице предпоставките и на неплатежоспособността и на
свръхзадължеността. В случая това изискване е налице, доколкото двете състояния
са били факт към 01.01.2017г.
По делото не се установява,
че дружеството-молител разполага с парични средства или бързоликвидни
материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството по
несъстоятелността. За
да функционира производството по несъстоятелност на основание чл.629б от ТЗ
следва да бъдат предплатени начални разноски в производството в
размер на 15 000
лева за покриване
разходите по несъстоятелността за шестмесечен период.Следва да бъде указано на страните
по делото , че тази сума следва да бъде
предплатена за обезпечаване разноските по
несъстоятелността за срок от шест месеца с указанието , че при констатация
наличие на парични средства в масата на несъстоятелността на основание
чл.632а от ТЗ предплатените суми ще
бъдат възстановени на съответното лице.
При тези данни съдът намира, че производството по
несъстоятелност по отношение на „ВИГО ГРУП“ЕООД следва да бъде открито при
условията на чл.632 ал.1 от ТЗ – когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и същите не са предплатени
по реда на чл.629б от ТЗ, с произтичащите от това последици
- обявяване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на молителя,
определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност,
допускане на обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана, прекратяване на
дейността на предприятието му, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране
на производството по делото.Следва да бъдат постановени и поисканите от „Рафаел Даймънд“ЕООД предварителни обезпечителни мерки по чл.629а
от ТЗ с изключение на назначаване
предварително на временен синдик поради недоказаност
наличието на необходимите парични средства за покриване възнаграждението на синдик.От предвидените в
чл.629а от ТЗ предварителни обезпечителни мерки следва да се постанови спиране на изпълнителните дела срещу
имуществото на длъжника с изключение на изпълнителните дела по ДОПК – тъй като
същите обезпечават в случая всички кредитори на „ВИГО ГРУП“ЕООД , а общите
обезпечителни мерки са предвидени и в чл.632 ал.1 от ТЗ.
Мотивиран
от горното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ и чл.629а от ТЗ и чл.629б от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността и свръхзадължеността на “ВИГО ГРУП“ ООД, с
ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление в гр.Монтана, ул.Драган Цанков №1,
представлявано от управителя Димитър Илиев Димитров.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността и
свръхзадължеността на „ВИГО
ГРУП“ ООД, с ЕИК с
ЕИК130496343, със седалище и адрес на управление в гр.Монтана, ул.Драган Цанков
№1, представлявано от управителя Димитър Илиев Димитров, а именно
- датата 01.01.2017г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на “ВИГО ГРУП“ ООД,
с ЕИК130496343, със седалище и адрес на управление в гр.Монтана, ул.Драган
Цанков №1, представлявано от управителя Димитър Илиев Димитров.
НАЛАГА общи възбрана и запор
върху имуществото на “ВИГО ГРУП“ ООД, с ЕИК130496343,
със седалище и адрес на управление в гр.Монтана, ул.Драган Цанков №1,
представлявано от управителя Димитър Илиев Димитров.
СПИРА на основание чл.629а ал.1
т.3 от ТЗ изпълнителните дела срещу
имуществото на длъжника „ВИГО ГРУП“ЕООД с изключение на изпълнителните дела, образувани по Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на предприятието на на
“ВИГО ГРУП“ ООД, с ЕИК130496343, със седалище и адрес на управление в
гр.Монтана, ул.Драган Цанков №1, представлявано от управителя Димитър Илиев
Димитров.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “ВИГО ГРУП“
ООД, с ЕИК130496343, със седалище и адрес на управление в гр.Монтана, ул.Драган
Цанков №1, представлявано от управителя Димитър Илиев Димитров на
основание чл.632 ал.1 от ТЗ.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д.№339/2016г. по описа
на Окръжен съд-Бургас.
УКАЗВА на „ВИГО ГРУП“ ЕООД и на
кредиторите му, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок една година от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност в ТР, ако в рамките на този срок по делото се
удостовери наличие на достатъчно имущество или ако се депозира от лицата по чл.625 от ТЗ или от
друг кредитор по сметка на ОС- Бургас необходимата сума за предплащане
на началните разноски по смисъла на чл.629б от ТЗ в размер на 15 000(петнадесет) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
„ВИГО ГРУП“ ООД и кредиторите му, че ако в 1-годишен срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност в ТР, не бъде
поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът ще прекрати
същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ в
Търговски регистър при Агенцията по вписванията по партидата на „ВИГО ГРУП“ ООД, с
ЕИК130496343, със седалище и адрес на управление в гр.Монтана, ул.Драган Цанков
№1, представлявано от управителя Димитър Илиев Димитров.
Решението
ДА СЕ ВПИШЕ и в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Бургас, в
7-дневен срок от датата на вписването му в Търговския регистър.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението да се изпрати
на Агенцията по вписванията.
Препис от
решението да се изпрати на дружеството-молител.
Окр. съдия: