РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330111215 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Г. И. М. срещу Н. Г., с която са предявени
субективно и обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в общ размер на 9000 лева, от които 3000 лева, предоставени в заем с
договор за заем от 02.09.2016г., 3000 лева, предоставени по договор за заем от 14.10.2016 г.
и 3000 лева, предоставени по договор за заем от 20.12.2016г., евентуално сумата да бъде
присъдена като недължимо платена, без основание, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.07.2021 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени три устни договори за
заем, като ищецът предоставил на ответника заем в общ размер на 9000 лева, със
задължение ответникът да върне сумите. Сумите били преведени от ищеца на ответника по
банкова сметка на последния в ***. До момента ответникът не е върнал заемните средства.
В условията на евентуалност, ако не се установяват договорни правоотношение, сумите се
търсят като платени без основание.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който признава, че ищецът му е предоставил посочените от него суми,
но като дарение, поради настъпил пожар в жилището на ответника и с цел същият да бъде
подпомогнат. За ответника не е възникнало задължение да ги връща и не се е задължавал за
това. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са главни искове с правна квалификация: чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 240,
ал.1 ЗЗД.
В условията на евентуалност епредявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55,
1
ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на посочените облигационни правоотношения по
договори за заем, съответно реално предаване на претендираните суми, задължаване на
ответника да ги върне. По евентуалния иск, че е предал на ответника сума в общ размер на
9000 лева. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията ответникът
следва да докаже, че задълженията са погасени, както и соченото от него основание за
предоставяне на сумите, а именно по договор за дарение, което му позволява да задържи
сумата
С Определение от 28.09.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че
ответникът е получил от ищеца сума в общ размер на 9000 лева на три превода по 3000 лева,
съответно на 02.09.2016 г., на 14.10.2016 г. и на 20.12.2016 г.
По иска по чл. 79, ал.1, вр. с 240, ал.1 ЗЗД.
За да бъде доказано заемно правоотношение не е достатъчно да бъде установено, че
ищецът е предал на ответника сума в пари в сочения размер, а е необходимо да се установи
и поемане на задължение на ответника да върне предоставените му суми, които елементи
формират фактическия състав на договора за заем.
В случая от представените платежни документи /л.8-10/ не се установява сумите да са
преведени на ответника като заем, на тях като основание е посочване „захранване“. Не се
установява ответникът да е поел задължение да върне така предоставените суми в общ
размер на 9000 лева.
Това не се установява и от разпитаната по делото свидетелка, доведена от ищеца – Д.
И. К. /протокол от о.с.з. от 06.12.2021 г. л.45/, която не е присъствала на уговорките между
страните, няма лични и непосредствени впечатления, че сумите са предоставени от ищеца на
ответника в заем, а преразказва казаното й от ищеца, поради което показанията й не се
ползват от съда с доказателствена стойност.
С оглед изложеното по делото не се установява при условията на пълно и главно
доказване, че ищецът е предал на ответника сума в размер на 9000 лева като заем, която
последният се е задължил да върне, поради което главният иск следва да се отхвърли.
Предвид отхвърляне на главния иск настъпва условието за разглеждане на предявения
в условията на евентуалност иск.
По иска по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД
За доказване на основанието за превода на сумите и правото на ответникът да задържи
същите, на последният е допуснат един свидетел при режим на довеждане.
От разпита на свидетеля Г. Д. /протокол от о.с.з. от 06.12.2021 г. л.45/, брат на
ответника, се установява, че в апартамента на ответника възникнал пожара в края на 2015 г.,
в резултат на което в началото на 2016 г. ответникът започнал да събира, с негови приятели,
пари като помощ. Свидетелят присъствал на среща между Н. Г. и ищеца в началото на 2016
г., състояла се в *** в гр. П.. На тази среща ищецът заявил пред свидетеля и ответника, че
иска да помогне на последния, като приятели, и да му даде сума в размер на 10 000 лева.
Така посочените показания на свидетеля, съдът приема, че не установяват сключен
между ищеца и ответника договор за дарение. Свидетелят установява дадено обещание на
ищеца към ответника за оказване на помощ чрез предоставяне на парична сума в общ размер
на 10 000 лева. Не се установява, обаче, че конкретно получените от ищеца суми, повече от
седем-осем месеца след посочената среща, са предоставени като дарение от ищеца на
ответника. Такова признание липсва от ищеца, а не е посочено и в платежните документи.
Наред с това със свидетелски показания не могат да се установяват договорни
правоотношения на стойност над 5000 лева, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т. 3
ГПК.
С оглед изложеното съдът не приема, че по делото е установено, че сумата в общ размер
на 9000 лева, предоставена на три превода по 3000 лева е дарена от ищеца на ответника,
тоест не се доказа основание за задържане на претендираната сума, поради което
предявеният в условията на евентуалност иск ще бъде уважен.
Като законна последица от уважаване на исковете ще бъде уважена и претенцията за
2
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.07.2021
г. до окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който доказа
следните разноски: 360 лева – платена държавна такса /л.7/ и 1500 лева – адвокатско
възнаграждение /л.12/.
В срок ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. Минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая, с
оглед интереса, уредено в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 780 лева – чл.7, ал.2, т.3. Съдът намира, че делото не се отличава с правна
и фактическа сложност. Същото е приключило в едно съдебно заседание с разпит на по един
свидетел на страните и на база писмени доказателства. Посоченото не обосновава да се
определя адвокатско възнаграждение над минимума. Адвокатското възнаграждение ще бъде
редуцирано до предвидения в наредбата минимален размер от 780 лева.
Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК са в
размер на 1140 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С. срещу Н. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П. осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 9000 лева, от които 3000 лева, предоставени в заем с договор
за заем от 02.09.2016г., 3000 лева, предоставени по договор за заем от 14.10.2016 г. и 3000
лева, предоставени по договор за заем от 20.12.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.07.2021 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ДА ЗАПЛАТИ НА Г. И. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., сумата в общ размер на 9000 лева, като дадена без основание,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 05.07.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1140 лева – разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3