№
16.09.2019
г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К.
районен съд,
І-ви граждански състав
На
11.09 2019 година,
В
открито съдебно заседание,
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Елена Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 809 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Й.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** против С.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***. Ищцата твърди, че с Нотариален акт № *** на Нотариус
М. Павлова, вписана в регистъра на НК под № 445, тя и покойният ѝ вече
съпруг – С. А. К., починал на 20.01.2013 г.,б.ж. на гр. К., подарили на
ответника, към момента на изповядване на сделката - непълнолетен, притежаваното
от тях в режим на СИО жилище, представляващо Апартамент № *, на първи етаж, вх.
*, с изложение север-юг, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, с избено помещение № * - южна и таванско помещение № * - северен, от жилищната сграда - конфекция № **,
построена в кв. ***, по плана на гр. К., ведно с 1/32 ид. ч. от правото на
строеж на квартала и 1/12 ид. ч. от общите части на сградата, представляващ
понастоящем самостоятелен обект в сграда № *, с идентификатор
35167.504.80.5.1., по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед
РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен
адрес на жилището: ***. Взели решение да извършат този дарствен акт в полза на
внука си, в името на неговия баща и техен син - В.С. К., който починал
изключително млад, само на 35 години. С оглед младата възраст на внука им,
решили да дарят имота, като за себе си запазили само правото да живеят в
жилището до края на живота си. Към онзи момент нямали желание да обременяват
внука си със задължение да ги издържа и полага грижи за тях, тъй като това било
морално, а не законово задължение, а и той бил много малък. За съжаление, през
2008 г., покойният ѝ вече съпруг - С.К., получил сериозно влошаване на
здравето, което станало причина за смъртта му на 20.01.2013 г. През 2014 г., след смъртта на съпруга ѝ,
ищцата и внучките на другия ѝ син - С.С. К. (за съжаление също покойник)
предприели действия за отмяна на извършеното дарение до размера на
притежаваната от покойния ѝ съпруг 1/2
ид. ч. от жилището. Делото стигнало до втора инстанция и било прекратено
поради налични затруднения по призоваването на ответника и нещо повече - поради
неговото укриване и отказ да се явява по делото. Твърди, че поради отсъствието
на внучките ѝ от страната и нейната мъка по загубата на съпруга ѝ
делото не било доведено до край, поради което сега отново предявявала претенции
за отмяна на извършеното дарение в полза на ответника до размера на своята 1/2
ид. ч. от процесното жилище. Желае отмяна на извършеното дарение в полза на
ответника, обективирано в Нотариален акт № *** на Нотариус М. Павлова, вписана
в регистъра на НК под № 445, на посоченото в исковата молба основание чл. ***,
ал.1,б.“в“ ЗЗД, поради обстоятелството, че имала нужда от издръжка, която
претендира да ѝ бъде заплащана от ответника. Същият не проявявал никакъв
интерес към здравословното ѝ състояние и изобщо как живеела и се
чувствала. Не го била виждала от дълго време, а вече бил голям човек, съпруг и
родител и нямало основание да оправдава пълното му безразличие, което проявявал
към нея. Твърди, че останала сама, здравето ѝ бързо се влошило, като била
изпаднала в кома, в невъзможност да потърси лекарска помощ. Благодарение на
съседите ѝ, които забелязали отсъствието ѝ я намерили в жилището и
я откарали в „Спешна помощ“. Предвид безпомощното ѝ състояние била приета
във вътрешно отделение на МБАЛ „Д-р Х. С.“ гр. К., в увредено общо състояние,
което наложило престоя ѝ там от 01.10.2018 г.до 15.10.2018 г., когато
била изписана от болницата и се прибрала в дома си, благодарение на една от
внучките й. Благодарение на нея вече била настанена в частен Дом за стари хора
„Г.“, при много добри условия, но срещу заплащане на месечна такса за престоя в
размер на 690.00 лв., която първоначално била заплатена от внучката ѝ Й.К., която щяла да заплаща тази
такса и в бъдеще, поради липсата на възможност на ищцата да заплаща тази такса,
предвид размера на получаваната от нея пенсия за изслужено време и старост, в
размер на 350,00 лв. Настаняването ѝ в този дом било поради липсата на
места и невъзможност да бъде настанена в някои от домовете в гр. К. и поради
това, че сама не била в състояние да се грижи за себе си, внучките ѝ
живеели и работели в чужбина. С болка заявява, че ответникът отново не намерил
време да я посети в болницата и се поинтересува от състоянието ѝ. След
изписването ѝ от болницата, изпратила на ответника нотариална покана, с
която го уведомила за състоянието си и необходимостта да заплаща издръжка, от
която се нуждаела. Нотариалната покана била връчена и получена, в резултат на
което получила нотариален отговор от внука си, че не разполага с достатъчно средства
и изпитва затруднение да посрещам собствените си разходи. Отговорът и
поведението му до момента, създавали у ищцата увереност, че нямало да получи
каквито и да било грижи и средства за издръжка, което и пораждало у нея правен
интерес да предяви настоящата искова молба. От съда се иска да постанови
решение, с което да отмени извършеното в полза на ответника С.В.К. *** дарение
на жилището, представляващо по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-88/26.II.2015 г. на Изпълнителен Директор на АГКК
самостоятелен обект в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор
35167.504.80, с идентификатор на жилището 35167.504.80.5.1., със застроена площ
94,31 кв.м., на едно ниво, с 1/2 ид. ч. от прилежащото избено помещение № 5, с
площ от 18,24 кв. м. и 1/2 ид. ч. от прилежащото таванско помещение № 3, с площ
от 17,58 кв. м., обективирано в Нотариален акт № *** на Нотариус М. Павлова, до
размерът на 1/2 ид. ч., с обезсилване на Нотариален акт № *** на Нотариус М.
Павлова, до размера на 1/2 ид. ч. (една втора идеална част).
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорва иска като
неоснователен. Сочи, че докато навършил пълнолетие с помощта на своята майка
полагали грижи за дарителите - ищцата и покойния му вече дядо. По-късно тези
грижи полагал преимуществено той. Твърди, че по неясни за него причини и
най-вероятно под влиянието на техни общи роднини, и по-конкретно на братовчедка
му Й. С. К., през 2015 г. ищцата депозирала пред РС-К. молба по чл. 5 и сл. от ЗЗДН, по която било образувано гр.д. № *** г., а по-късно и искова молба с
правно основание чл. ***, ал. 1, б.“в“ от ЗЗД, по която било образувано гр. д.
№ *** г. Молбата, както и искът били отхвърлени като неоснователни. Срещу
решенията по двете производства, ищцата подала въззивни жалби. Не отговаряло на
истината, че по тези производства се укривал и отказвал да се явява в съда.
Напротив, по тези дела упълномощил да го представлява адв. Д., която го
представлявала и в настоящото производство. Твърди, че причината за
прекратяването на делата във въззивната инстанция било, че Й.Н.К. депозирала
молба на осн. чл. 233 от ГПК и ОС-С.З.прекратил и двете производства, като
обезсилил решенията на РС-К.. Още тогава ищцата заявила, че била доволна от
грижите на ответника и че образуваните срещу него производства били под
влиянието на братовчедка му и нейна внучка Й.. Сочи, че с баба му запазили
добри отношения, но към момента отново бил изненадан от действията й. Тя дори
писмено заявила, че не я бил тормозил, не искала да води дела срещу него, а
всичко било под влияние на внучката ѝ и братовчедка на ответника – Й. С. К..
Винаги, когато ищцата лично го потърсила се отзовавал и ѝ помагал.
Твърди, че самият той бил в затруднено материално положение. Работел на 4 часов
трудов договор в „Д.“ гр. С.З., с месечно трудово възнаграждение - 260 лв.
Поради невъзможността си да обслужва задълженията си бил осъден и имал
образувано изпълнително дело при ЧСИ - Р.М.. По изпълнителното производство му
бил наложен запор на заплатата и ежемесечно от нея се удържали по 30 лева. Сочи,
че не разполагал с други недвижими имоти, освен жилището, предмет на
дарствената сделка, обективирана в нот. акт № ***, находящо се в *** и което
жилище се ползвало от ищцата. Към момента дори нямал ключове за апартамента,
тъй като упълномощената внучка на ищцата Й. С. К. ги взела и не му ги
предоставяла, като заявявала, че той нямал никакви права върху имота и никой освен
нея нямало да влиза в него. Имал едно малолетно дете К.С.К., роден на *** г.,
за което се грижел и към което имал безусловно задължение за издръжка. Самият
ответник не разполагал с достатъчно средства и изпитвал затруднение да посреща
собствените си разходи и тези на детето си. Следвало да се има предвид, че
макар ищцата да твърдяла, че не разполагала с достатъчно средства, същата не се
била възползвала от възможността да ѝ се осигури безплатна правна помощ,
като не направила и постъпки за освобождаване от държавна такса, дължима по
производството. От съда претендира да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Редовно
призовани за датата на съдебното заседание, страните чрез процесуалните си
представители поддържат изложеното в исковата молба и в отговора.
Във второто по
ред открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата, адв. К., заяви, че не поддържа
исковата молба в частта на искането за обезсилване на нотариалния акт, в който
е обективирано процесното дарение до размера на ½ идеална част, като
вместо това желае от съда да
постанови връщане на ищцата на
дареното имущество до ½ идеална
част, като в правната теория се приемало, че това не било предявяване на нов
иск, а последица от отмяната на дарението.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** на Нотариус Мариела Павлова, е
че на 22.12.2005 г.
С. А. К. и ищцата Й.Н.К., в качеството си на дарители, дарили на внука си и
ответник по делото С.В.К., действащ лично и със съгласието на своята майка Д.Х.
К. следния свой недвижим имот, а именно: апартамент № * на първи етаж, вх. *, с
изложение: север-юг, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни
помещения, ведно с избено помещение № *-южно и таван № *-северен от жилищна
сграда –конфекция № **, построена в държавен квартал № *** от 4720 кв.м. на ул.
„Б.М.” по плана на гр. К., заедно с 1/ 32 ид.част от правото на строеж на
квартала и 1/12 ид.част от общите части на сградата, с административен адрес по
данъчна оценка: ***, като К. и съпругът ѝ си запазили правото на ползване
върху имота докато са живи.
По делото не се
спори, че имотът е придобит от ищцата и починалия й съпруг в режим на СИО.
Видно от
приходна квитанция от 16.10.2018 г., издадена от Община К., е че за периода
30.06.2014 г. до 31.10.2018 г. всички данъци, касаещи дарения имот са заплащани
от Й.Н.К..
От представеното
по делото удостоверение за наследници с изх. № 2225/23.10.2018 г. на Община К.
се установява, че починалият С. А. К. е оставил следните наследници: съпруга -
ищцата по делото, двама сина - С.С. К., починал на 15.12.2001 г. и В.С. К.,
починал на 15.01.1999 г., както и четирима внуци - Й. С. К., Стефка С. К., Х.В.
К. и С.В.К. /ответник в производството/.
С пълномощно с
нотариална заверка на подписа на упълномощителката от 15.10.2018 г. Й.Н.К.
упълномощава внучката си Й. С. К. *** с правото да извърши действия по отмяна
на извършеното в полза на С.В.К. дарение на процесния недвижим имот.
Видно от
Епикриза с изх. № ***, издадена от МБАЛ „Д-р Х. С.“ – гр. К., Вътрешно
отделение, е че Й.Н.К. е постъпила в болницата на 01.10.2018 г. в 23,00 часа и
е изписана на 15.10.2018 г. в 11,30 часа. В графа „ход на заболяването“
лекуващият лекар е отразил, че се касае за болна, хоспитализирана по повод
хипогликемична кома.
На ищцата е била
издадена медицинска характеристика от 10.10.2018 г. от д-р И.Д., психиатър в
МБАЛ „Д-р Х. С.“ – гр. К., в която е отразено, че с К. трудно се поддържа
адекватен контакт; отговаря избирателно; мисловният процес е разкъсан;
дезориентирана за време и място; интелект – в упадък. Диагнозата, която е
поставил д-р Д. е „Деменция“. Отбелязано е, че тя е подходяща за настаняване в
Дом за възрастни хора с деменция.
На 16.10.2018 г.
ищцата Й.Н.К. попълнила заявление до Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К.
за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности, по-точно изявила
е желание да ползва социална услуга: „Настаняване в дом за възрастни хора с
деменция“.
На 20.10.2018 г.
между „Р. 2017“ ООД, гр. Г., наречен за кратко доставчик и Й.Н.К., в качеството
ѝ на потребител, е сключен договор за предоставяне на социални услуги:
настаняване в Дом за стари хора „Г.“, гр. Г., обл. С.З..
По делото са
представени доказателства за закупени и доставени на внучката на ищцата, Й.К.,
до адрес във Великобритания на следните продукти, за които се твърди, че са
предназначени за ищцата: един брой нощница с дълги ръкави на бели и розови
цветя на цена 20,99 £; един брой инвалидна количка за възрастни,
сгъваема, от алуминий, на цена 699,99 £; удобен душ за лежащо болни на
колела на цена 134,07 £; водонепропускливи гащи, многократна употреба на
цена 102,50 £; три броя пакети памперси за възрастни на цена 49,93
£; портативна ваничка за измиване на коса за легло за лежащо болни на
цена 39,96 £; шест броя супер абсорбиращи протектори за легло на цена
22,49 £; осем броя гащи за жени на цена 77,90 £; парапет за легло
на цена 99,79 £; единично легло с електрически регулируема подвижност на
цена 449,00 £; подвижна масичка за хранене на цена 39,99 £.
Представени са и
два фискални бона от ищцата за закупени лекарства на стойност 29,37 лева.
Видно от
заключение по назначената социално-статистическа експертиза с вх. № 11179/27.08.2019
г. е, че ищцата получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с добавки
по чл. 84 от КСО в общ размер на 377,52 лв. Вещото лице е установило, че към
05.06.2019 г. ищцата не притежава недвижими имоти. Екзистенц - минимумът средства, които са необходими, с оглед
дома, в който пребивава ищцата и средствата, които следва да се заплащат за
това е 948,00 лева.
С Нотариална
покана от 15.10.2018 г., адресирана до ответника С.В.К., баба му Й.Н.К. го е
уведомила, че има нужда от ежемесечна издръжка и грижи, които възлизат на
800,00 лв. месечно, тъй като ако не се намери кой да се грижи за нея вкъщи ще
се наложи тя да постъпи в хоспис, където ежемесечната такса е в размер на
800,00 лева. Ищцата твърди, че с ответника не са се виждали и чували дълго
време, което било доказателство, че не може да разчита на него и трябва да
търси други възможности, за да изживее достойно дните, които ѝ остават. С
поканата го уведомила, че считано от 01.11.2018 г. ѝ дължи издръжка в
размер на 800,00 лева месечно, а в случай, че не ѝ осигури тази сума, тя
ще бъде принудена да предприема действия по разваляне на извършеното в полза на
внука ѝ дарение, за да си върне жилището и да намери хора, които да се
грижат за нея. Нотариалната покана е била връчена на ответника на 22.10.2018 г.
На 29.10.2018 г.
С.К. е отговорил на нотариалната покана на баба си Й.К., като е посочил, че не
може да задоволи финансовите й претенции. Работи на четиричасов трудов договор
в „Д.“ ООД, гр. С.З., с месечно трудово възнаграждение от 260,00 лева. Поради
невъзможността му да обслужва задълженията си бил осъден и имало образувано
изпълнително дело при ЧСИ Р.М.. По изпълнителното производство му е наложен
запор на заплатата и ежемесечно му били удържани по 30 лева. Не разполагал с
други недвижими имоти, освен жилището, предмет на дарствената сделка и което
жилище ищцата ползвала. Ищцата знаела, че ответникът има и малолетно дете на
една година и три месеца, за което се грижел и към което имал безусловно
задължение за издръжка.
Видно от
Удостоверение с изх. № *** г., подписано от управителя и главния счетоводител
на „Д.“ ООД, гр. С.З., брутното трудово възнаграждение на С.В.К. за периода
април 2018 г. до март 2019 г. е в размер на 2869,07 лева. В срока по чл. 193,
ал.1 от ГПК ищцата оспори съдържанието на цитираното удостоверение. За доказване
истинността на изложеното в Удостоверение с изх. № *** г., ответникът представи
Допълнително споразумение № ***г. към Трудов договор № ***, сключено между
работодателя „Д.“ ООД, гр. С.З. и работника С.В.К., в което страните се
споразумели за изменения в трудовия договор, включително и за размера на
основното месечно трудово възнаграждение, което възлизало на 280,00 лева за
четири часа работно време. С оглед на гореизложеното съдът счита за недоказано
от страна на ищцата оспорването истинността на Удостоверение с изх. № *** г.
От Удостоверение
за раждане на Община С.З., издадено въз основа на акт за раждане № *** г. се
установява, че ответникът има родено дете – К.С.К., роден на *** година.
Видно от
приложеното гр. д. № *** г. по описа на РС-К. е, че ищцата Й.Н.К. е предявила
на 10.10.2014 г. искова молба против С.В.К. с правно основание чл. ***, ал. 1,
б. „В“ от ЗЗД с предмет отмяна на
дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** на
Нотариус Мариела Павлова, до 1/2 идеална част. С Решение № *** г. Районният съд
е отхвърлил предявения иск. В хода на въззивното обжалване съставът на ОС-С.З. е
прекратил производството по образуваното пред него въззивно гражданско дело
поради отказ от иска от страна на ищцата – въззивницата Й.Н.К. и е обезсилил
изцяло постановеното първоинстанционно Решение № *** г. по гр. д. № *** г. по
описа на РС-К..
Към отговора на
исковата молба ответникът е приложил и декларацията от Й.Н.К. с нотариална
заверка на подписа от 02.04.2015 г., с
което е заявила, че се отказва изцяло от спорното право срещу внука си С.В.К. с
правно основание чл. ***, ал. 1 б. „В“ от ЗЗД. Подадено е и възражение от Й.Н.К.,
че под натиск на внучка ѝ Й. С. К. е завела предходното дело, последната
имала лични цели от воденето на тези дела. В срока по чл. 193, ал.1 от ГПК
ищцата оспори автентичността на декларацията
и възражението, но въпреки указаната от съда доказателствена тежест
ищцата не доказа, че подписът под частните документи не е поставен от нея, а от
там не установи, че изявленията, които
се съдържат в документите не са направени
от нея.
Изслушан на осн.
чл. 176 от ГПК ответникът С.В.К. заяви пред съдебния състав, че не било вярно,
че не бил посещавал баба си след извършеното дарение през 2005 година. Посещавал
я докато починал дядо му през 2013 година. След смъртта на дядо му ищцата не го
допускала. Обаждала се да отиде, той отивал, но тя не му отваряла вратата.
Когато дядо му починал братовчедките му започнали да го обвиняват, че ходил при
баба им да я заплашва, защото била завела дело. Баба му трудно допускала други
хора. Знаел за престоя на баба му в болница за период от 15 дни. Майка му се
обадила и казала, че баба му била в болницата. Една вечер минал, видял я.
Медицинската сестра му показала къде е. Баба му не била адекватна. Заявява, че
не знаел кога ще изпишат баба му от болницата. Никой не му се обадил. И да
искал да я прибере нямало как, защото нямал достъп до апартамента, братовчедка
му взела ключовете. Не бил уведомен кога ще я изписват. Относно заплащането на
дължимите данъци за дарения имот от 2014 г. насам, заявява, че понеже баба му
била жива на него не му идвали данъчни задължения. Баба му си плащала данъците,
дядо му, докато бил жив, плащал. Баба му имала учредено право на ползване и тя
имала задължение да плаща данъци. Братовчедките му живеели в А.. Идвали си,
ходели при баба му. Приказвали ѝ, че не трябвало да оставя апартамента на
него. Те я настройвали срещу него. Според ответника баба му имала психично отклонение,
като винаги се притеснявала някой да не ѝ направи нещо, да не ѝ
открадне. Тя от край време била така. Сменяла постоянно ключовете за
апартамента.
От заключението
по комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза с вх. №
11446/03.09.2019 г. се установява, че лицето Й.Н.К. страда от захарен диабет,
неинсулинозависим тип, артериална хипертония, съдова деменция. Заболяванията са
ѝ хронични и с давност от няколко години, т.е. преди 2018 година. За
бъдещото ѝ състояние, с оглед на развилата се съдова деменция
възможността за възстановяване отсъства; липсва възможност сама да се обслужва
и извършва действия по елементарното си ежедневно обслужване, необходимостта от
прием на лекарства и период за това, както и прогноза за развитието на
заболяването ѝ, остава необходимостта за ежедневна помощ и грижи. Към
датата на подписване на пълномощното с нотариална заверка на подписа, рег. № ***
г. на Нотариус № 443 – П. Павлов, освидетелстваната Й.К. не разбирала свойството и значението на
постъпките си и не е могла да ги ръководи. Към датата 10.10.2018 г. е била
консултирана с психиатър и установено горепосоченото психично разстройство.
Ищцата не разбира смисъла и значението на написаното в исковата молба,
подписана от нея на 26.03.2019 година. Към момента на освидетелстването липсвала
значима промяна спрямо състоянието ѝ през месец октомври 2018 г.
По делото бяха
събрани гласни доказателства.
Свидетелката М.К.К.,
която живее с Й.Н.К. в един вход от 1964 година до сега, заяви че познавала
цялото семейство. По повод на това, че в продължение на два дни не били виждали
ищцата, съседите се притеснили какво се случва, тъй като тя живеела сама.
Съпругът на свидетелката взел стълба и с нея влезли в апартамента ѝ.
Намерили я в диабетна кома. Обадили се на линейка и я взели в болница, където стояла
20 дни. Свидетелката имала контакт с нейната снаха Р.. В момента Й. се
чувствала добре в дома в гр. Г.. Познавала ответника С.. Последно го виждала
преди 6 или 7 години, когото дядо му починал. Оттогава не го била виждала да
идва в болка. Нито една съседка не го била виждала. Съседи помагали на Й. като
й купували лекарства и храна. Свидетелката търсила С. по телефона, но той не се
обаждал. Й. не била затворен човек. Тя допускала хора, целият вход ѝ
помагали да живее. Споделяла, че от години наред искала да развали дарението,
особено след като мъжът ѝ починал, защото С. не ѝ помагал. Години
наред не го виждали, нищо че баба му имала ежедневни нужди от помощ в
домакинството. Крушка да изгори, телефона да се повреди, все съседите помагали.
Внучките ѝ поели грижите след престоя в болницата и намерили дом, в който
да я настанят. Леля Й. не споделяла много за причините, поради които С. не я
посещава. Казвала, че С. идвал когато тя получавала пенсия и вземал пенсията.
Казвала, че изнасял вещи и покъщнина. До смъртта на мъжа си тя била много в час
с всичко. След смъртта на мъжа си тя се променила. От възрастта и стреса, че
останала сама изпаднала в дементно състояние. Свидетелката знаела, че пенсията
ѝ била около 300 лева, плюс надбавка от съпруга ѝ. Виждала с какво
се храни, имало мляко и някакви развалени яденета. Казвала, че няма пари да си
купи храна. Внучките ѝ като си дойдели от чужбина винаги я посещавали.
Свидетелката Р. Х.
К., голямата снаха в семейството, но с мъжа й преди смъртта му се били развели,
заяви, че миналата година били изненадани, че ищцата била в болница и в кома и
че трябвало някой веднага да реагира. Свидетелката от 30 години живеела в Л..
Едната ѝ дъщеря била в Л., другата била в Ш.. От болницата ѝ се
обадили. Казали ѝ, че ищцата била в кома и трябвало някой да дойде да
вземе отношение за нейното състояние. Понеже децата ѝ работели, тя
тръгнала веднага за Б., за да направи каквото било възможно. Дъщерите ѝ
не можали да реагират веднага, тъй като имали малки деца, учели, работели.
Свидетелката отишла със съседката си болницата да видят ищцата. Запознали се
със състоянието ѝ. Тя лежала, познала снаха си, казала: „Дъще, добре че
дойдохте.“ Носели каквото било необходимо – памперси, кърпички, дрехи. Докато
ищцата била в болница свидетелката
ходила по два пъти, за да следят състоянието ѝ и какво трябвало да
се направи. С.К. не могли да го намерят. Майка му казала, че той работел в Г. и
не можел да се отзове. Майка му била в К., но никой не се отзовал. Никой не се
погрижил за нищо. Разговаряли много пъти и казали, че не можел повече нищо да
направи. От болницата казали на свидетелката, че не може тя да изпише ищцата,
тъй като трябвало това да стори наследник. Голямата дъщеря на свидетелката си
дошла от Л. и я изписали. Прибрали я в апартамента и една седмица я гледали,
докато се намери място, където да бъде настанена, тъй като тя имала нужда някой
постоянно да се грижи за нея. Непрекъснато се купували неща. Тя била настанена в
дома, но всичко необходимо за дома го купували те. Последно време носели дрехи,
памперси, също и стол за хора, които не се движат. Много неща купували.
Свидетелката от една година била в Б. и ходела да вижда ищцата в дома в гр. Г..
Ищцата непрекъснато говорела за разваляне на дарението. Казвала, че била
нещастна защото се надявала да се погрижат за нея. Дъщерите на свидетелката
плащали за престоя в дома. Сега като я посещавала от ден на ден била по-добре.
Познавала свидетелката, говорела неща за семейството, питала какво става, какво
щяло се случи с нея и апартамента, кой бил там в момента. Всички ги
разпознавала. Предполага, че С. също имал проблеми, но не била запозната.
Чувала, че пиянствал, че се събирал с компании. Чувала, че не си плащал
задълженията, живеел охолно. Чувала от техни близки, че сменил няколко коли. С.
имал малко детенце. Бил женен. Живеел в западното, в апартамента на майка си, с
жена си и детето. Майка му живеела на друго място, така, че те били сами в
апартамента. Преди знаела, че той ходел по строежи, имал постоянна работа. Той
нямал висше образование. Казали, че последно бил в Г. и работел там. От смъртта
на свекър й свидетелката не била виждала С..
Свидетелят В.Г.К.,
съседка и приятелка на Р. К., заяви, че не познавала С.К.. Познавала Й.К. от
много време. Нямали близки отношения. Сега станала неволен свидетел, защото
бабата се разболяла, обадили се на Р., че бабата била в болница и свидетелката
ходила с Р. при баба Й.. Р. ѝ носела памперси, бельо, преобличали бабата.
Никой не можел да открие С.. Лекарят им казал, че до сега нямал такъв случай –
15 дена да няма кой да вземе тази жена от болницата. Тогава Р. се обадила на
дъщеря си Й., решили и я взели. Те ѝ спасили живота. В дома бабата била
много добре, облечена, направена. Внучка ѝ помагала за всичко. Й. психически
била добре, познавала ги. Говорела, че иска да развали дарението.
Свидетелят Д.Х. К.
заяви, че Й.К. ѝ била свекърва, ответникът ѝ бил син. С. посещавал
баба си и дядо си. Посещавал ги всеки ден, ходил да обядва при тях и се грижил
за тях. Свидетелката също ходила, почти три пъти в седмицата и се грижила за
тях. След като починал дядото били нормални отношенията. След известно време
ищцата започнала да ги гони и явно някой ѝ говорел нещо. Започнала да не
ги разпознава. Обаждала се на свидетелката да ѝ купи нещо и след като
ходела да го занесе тя казвала: „Аз такова нещо не съм искала.“ С. нямал достъп
до апартамента, нямал ключ. В момента не поддържали връзка с бабата. С. живеел
в апартамента на свидетелката с жена си и детето. С. ходил в Г. в началото на
октомври миналата година заедно с шефа си за две седмици. На свидетелката
ѝ се обадили след 2-3 дена, че бабата била в болница. След това звъннала
на С. и му казала, че баба му била в болница, но той бил в Г.. Свидетелката знаела, че С.
ходил в болницата заедно с нейната племенница. С. имал финансови затруднения,
защото доходът му бил нисък. Свидетелката им помагала, плащала сметките, когато
те не можели. Жена му била в отпуск по майчинство. Нямали брак. През 2007 г.
купили една кола, свидетелката и нейният приятел дали парите на С..
Свидетелката имала и дъщеря. Купили кола, която се водела на името на
свидетелката и С. я карал с пълномощно. След това я продали. Сега имал кола, но
тя била развалена. Синът ѝ работел. Намерил си работа на 4 часа. Свидетелката
не била прехвърляла на С. имоти и ниви. Преди много години дядо му С. му
прехвърлил нива и на дъщеря ѝ, както и на другите внуци, и те решили, че
ще ги продадат. Имотът в с. О. бил на свидетелката. С. не бил продавал имот.
Имотът в О. бил от нейните родители. Бил 1/2 за свидетелката и 1/2 за сестра
ѝ. Сестра ѝ продала нейната част на дъщерята на свидетелката, която
от нейна страна прехвърлила на дъщеря си своята 1/2 част. В момента С. ***.
След като дошло известие, че щяло да има дело разбрали, че бабата била
настанена в Г.. С. ходил в болницата, видял баба си, тя не го познала. Дори и
да искал да я прибере, той не можел да я заведе в апартамента, защото нямал
ключове. Той я оставил в болницата, защото казали, че другата снаха взела
ключовете. Свидетелката не смята, че било добро състоянието на бабата. Според
свидетелката делото се водело заради Й.К. - младша, заради имот. Й.К. - младша
живеела в А. от 20 години и повече. Тя се прибирала от няколко години, едва
след като дядото починал. До тогава не се интересувала кой как е. Р. не я била
виждала от 20 години и не могла да я познае. Причинната да не ходи при ищцата
била, че тя започнала да се държи странно към тях. Както било добре, докато ги
обичала, тя започнала да казва: „Махнете се от тук, аз ще си намеря хора да се
грижат за мен.“
Свидетелят Т.К.М.,
първа братовчедка на ответника, даде показания, че С. ***, в гарсониера със
съпругата си и имал дете. Познавала бабата Й.К..***. С. преди доста години я
посещавал, но казвал, че иска да ходи там, но няма ключ от апартамента. Казал,
че братовчедка му сменила ключовете. Свидетелката заедно с ответника отишли в
болницата, бабата била там на първия етаж. Видели я седнала на една скамейка в
коридора. Тя не била много ориентирана. Казала, че била седнала и чакала едни
хора да дойдат. В същия ден им казали, че на следващия ден д-р Т. щял да я
изпише. На следващия ден отишли с такси, но нея вече я били взели. Казали, че
била изписана. Свидетелката знаела, че С. бил във затруднено финансово
положение. Жена му била в отпуск по майчинство, той работел на четири часа.
Майка му често ходела и им носела храна, като плащала и техните сметки. Смята,
че нямало как С. да отделя средства от тези доходи, с които разполагал.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. ***, ал.1, б. „в“
от ЗЗД.
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи: трайна нужда от издръжка, искане за заплащане на
издръжка, отправено от дарителя на дарения; отказът на дарения – изричен или
мълчалив, да дава издръжка, както и че дареният разполага с достатъчно
средства, за да дава поисканата му издръжка, без да постави себе си и лицата,
които издържа по закон в по-неблагоприятно положение от това на дарителя.
Релевантни за
спора са фактите, които са се осъществили след влизането в сила на
прекратително определение № ***г., постановено от ОС - С.З.по предходното
въззивно гражданско дело под № *** г. за отмяната на дарение. За настъпилите
преди този момент факти поради отказа се е преклудирало правото на иск, който да
бъде основан на тях.
Настоящият
съдебен състав споделя съдебната практика в Определение № 783 от 15.10.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 1629/2018 г., IV г. о., ГК; Решение № 435 от 2.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1370/2010 г., IV г. о., ГК; Определение № 691 от 20.05.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1806/2014 г., IV г. о., ГК; Определение № 345 от 6.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 6125/2013 г., III г. о., ГК; Определение № 115 от
12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2008 г., III г. о., ГК и др., че
връщането на полученото въз основа на дарението представлява самостоятелен иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл. 3 – то от ЗЗД, а не е последица от отмяната на дарението и съдът
не дължи произнасяне по този въпрос, ако не е бил сезиран с такъв иск. Този иск
следва да се съедини с иска за отмяна на дарението при условията на обективно кумулативно
съединяване, т. е ако се уважи
искът за отмяна на дарението ще се върне
и даденото по договора, което може да стане в едно производство. Ищецът е
пропуснал да предяви двата иск с първоначалната си искова молба. Искането си е
направил едва във второто открито съдебно заседание. Последващо съединяване на
искове е допустимо само в изрично посочените от процесуалния закон случаи (чл.
211 - насрещен иск, чл. 212 - инцидентен установителен иск, чл. 213 -
съединяване на дела за общо разглеждане в едно производство, чл. 225 - главно
встъпване, чл. 219, ал. 3 - обратен иск срещу трето привлечено лице по делото),
какъвто не е настоящият. Предявяването на новия иск би могло да се допусне и
със съгласието на ответника, което пък би означавало, че последният се отказва от правото си на отговор
на последващия иск в едномесечния срок
по чл. 131, ал.1 от ГПК и би следвало да вземе становище в първото по делото заседание. / по
арг. на чл. 214, ал.1 от ГПК/. В случая ищцата не е спазила нито процесуалния
ред, нито процесуалните срокове за
предяваването на иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, поради което настоящият съдебен
състав не дължи произнасяне по него.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. ***, ал.1, б.
„в“ от ЗЗД дарителят следва да докаже, че се нуждае от издръжка, да е поискал такава от
дарения, който да му е отказал престирането й.
Дарението е
безвъзмезден договор, поради което той не създава задължение за издръжка на
дарителя. При определени обстоятелства, които са възникналата след сключване на
дарението, като нужда от издръжка на дарителя и потърсената от него помощ от
надарения, законът добавя задължение за дарения да я предостави. Тогава
моралното задължение се превръща в правно. Виновното неизпълнение на това
задължение представлява израз на непризнателност от страна на дарения, която
законът санкционира с отмяна на дарението.
Установеното от фактическа страна по
делото позволява извод, че непосредствено до подаване на исковата молба, както
и понастоящем, ищцата изпитва недостиг на парични средства. Ищцата е на 86
години, с влошено здравословно състояние, поради което не може да
се грижи сама за себе си. Последните години разчитала на помощта на
съседите си и финансовата подкрепа на внучката си Й. С.. Месец септември 2018г., в дома си, ищцата изпаднала в
диабетна кома. Намерена от съседи била откарана в болница, където престояла две
седмици. Поради обстоятелството, че не може да се грижи сама за себе си и след преглед от психиатър, установил
заболяването й деменция, е уважено заявлението й за предоставяне на социални услуги и тя е настанена в Дом за
стари хора – гр. Г.. От заключението по назначената
социално-статистическа експертиза се установява, че ищцата получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно с добавки по чл. 84 от КСО в общ размер на
377,52 лв. Екзистенц - минимумът средства,
които са необходими, с оглед пребиваването на ищцата в дом за стари хора, са в
размер 948, 00 лева месечно. За осигуряване на средствата за месечната й издръжка ищцата търсила
съдействието на ответника, който й отговорил, че е в невъзможност да й ги
осигурява, тъй като е в затруднено материално положение и дължи издръжка на
малолетното си дете. По делото не се спори, че на Й.К. е учредено
право на ползване по чл. 56,
ал.1 от ЗС върху дарения имот с жилищен характер, за
който ответникът няма ключове. Установи се, че след отправяне на искането за
издръжка ищцата е подпомагана
с грижи и издръжка от трети лица,
внучка й Й. С. и майка й Р. К..
Съдът счита за нужно да отбележи, че
събраните по делото доказателства сочат, че оценката на сложилите си между
страните с договора за дарение отношения от страна на дарителката е
непоследователна и противоречиво изразявана. Изявленията й в нотариално
заверената декларация от 02.04.2015г. и подписаното от нея възражение не
отговарят на предприетите от нея преди
това процесуални действия с предявяването на иск с правно основание чл. ***, ал.1, б.в от ЗЗД на 10.10.2014г. От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно –
медицинска и психиатрична
експертиза се установява, че
ищцата не успява да разбира смисъла и значението на написаното в исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото дело и да
формира свободно волята си, в какъвто смисъл са налице и твърдения от ответника.
На следващо място, не беше установено
от ищцата, въпреки възложената й
доказателствена тежест с доклада по делото, че ответникът разполага с финансова
възможност да осигури нуждите
от издръжка на дарителката.
Ответникът реализира доходи от 280 лв.
месечно, живее в жилището на майка си и заедно с фактическата си съжителка се
грижат за малолетното си дете. Не
притежава друго недвижимо имущество, освен ½ идеална част от голата
собственост върху процесния недвижим имот. Проблемът за
"непризнателността" в отношенията дарен - дарител трябва да се
преценява с оглед ТР № 1/ 2013 на ОСГК на ВКС, в което изрично е прието, че при
иска за отмяна на дарение няма непризнателност, когато дареният не предостави
поисканата му от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради
липса на достатъчно средства с даването й, той би поставил себе си и лицата,
които издържа по закон, в по - лошо положение от това на дарителя. Ответникът е
млад човек, трудоспособен, без установени здравословни заболявания, като
семейството му изцяло разчитало на неговите доходи. Тъй като последните били
в минимален размер се налагало и майката на ответника да му помага финансово. С получаваните от ответника 280 лв. месечно той няма възможност да заплаща издръжка на баба си, която със сумите получени от внучка й Й. С.,
разполага с повече парични средства от
ответника. Предоставянето на исканата сума от по 800 лева на месец за издръжка,
би поставило ответника в по - неравностойно положение от ищцата, а това е
несправедливо и ще противоречи на принципа за равнопоставеност на двете страни
в едно правоотношение, каквато не е логиката на законодателя. Доказателствата
по делото сочат, че макар ответникът да има доходи, те не са в такъв размер,
който да му позволи да отделя от тях толкова, колкото иска ищцата за своята
месечна издръжка.
В предвид на изложеното, искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените по делото
разноски в общ размер на 1376,80 лв., както следва: заплатен адвокатски хонорар
в размер на 930 лв.; 444, 80 лв.
възнаграждение за вещо лица; 2 лв. банкова комисионна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Й.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** против С.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД за отмяна
до размер на ½ ид.част на договор за дарение, обективиран в Нотариален
акт, вписан в Служба по вписванията с акт № *** на Нотариус Мариела Павлова, по
силата на който на 22.12.2005 г.
С. А. К., починал, и ищцата Й.Н.К.,
в качеството си на дарители, дарили на ответника по делото С.В.К., следния свой
недвижим имот, а именно: апартамент № * на първи етаж, вх. *, с изложение:
север-юг, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с
избено помещение № *-южно и таван № *-северен от жилищна сграда –конфекция № **,
построена в държавен квартал № *** от 4720 кв.м. на ул. „Б.М.” по плана на гр. К.,
заедно с 1/ 32 ид.част от правото на строеж на квартала и 1/12 ид.част от
общите части на сградата, с административен адрес по данъчна оценка: ***, поради отказ на надарения да дава
издръжка на дарителя, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, Й.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** сторените по
делото разноски в размер на 1376, 80 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС – С.З.в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: