Присъда по дело №4541/2024 на Софийски районен съд

М О Т И В И по нохд № 4541/24г. , СРС , НО , 23 с-в

Производството е образувано по обвинителен акт срещу
подсъдимия А. Я. Д. за това , че на 14.06.2023 г. в гр. ***, ж.к. „***“,
на входа на бл. ***, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето на
свидетеля И. П. Л., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване с разместване на носните кости с посттравматична
деформация - девиация /изкривяване/ на носа на ляво, счупване на
носната преграда в областта на перпендикулярната пластина на
решетъчната кост, което нараняване е реализирало медико-биологичния
признак - „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и
счупване на челния израстък на горната челюст вляво, счупване с
хлътване и разместване на костните фрагменти на предната и вътрешно-
страничната стени на левия максиларен синус с излив на кръв в синуса,
което нараняване е реализирало медико-биологичния признак -
„счупване на челюст“ -
- престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал. 1 НК .

В съдебно заседание прокуратурата поддържа обвинението от
фактическа и правна страна. Поддържа се искане за наказание „
лишаване от свобода“ в размер на 3 години, което да бъде намалено по
реда на чл. 58а от НК и да се постанови отлагане на изтърпяването за
изпитателен срок от 4 години с определяне на осн. чл. 67 ал. 3 от НК
на пробационна мярка за изпитателния срок.
Пострадалият И. П. Л. участва като частен обвинител по
делото . Повереникът му поддържа исканията на прокуратурата със
съображения, че с престъплението са причинени две средни телесни
повреди , налагащи продължително и оперативно лечение , като
прогноза за резултата от лечението не може да се направи. Посочва
се също причинената психическа травма от нападението и
нараняванията от него, която ще продължи с години. Претендира се
присъждането на разноските за правна помощ .

Защитникът на подсъдимия не оспорва обвинението от
фактическа и правна страна . Пледира за определяне на наказание „
пробация „ при условията на чл. 55 НК при отчитане на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто
1

съдебно минало и младата възраст на подсъдимия към датата на
престъплението, направеното от подсъдимия признание и оказаното от
него съдействие още в началото на разследването на престъплението,
също прекомерната продължителност на наказателното производство
.
Подсъдимият А. Д. не оспорва обвинението и в съдебното
заседание признава фактите по обвинението . Заявява , че
извършеното от него е инцидентен случай и изказва съжаление за
него .
При изслушването на последна дума в производството -
подсъдимият заявява , че счита наказанието „ пробация „ за
съответно на извършеното .

По отношение на фактите по делото :

В съдебното заседание съдът е допуснал предварително изслушване
на подсъдимото лице и въз основа на признанието на подсъдимия с
определение по чл. 372 /4/ НПК е обявил, че при постановяването на
присъдата ще ползва признанието на подсъдимия , без да събира в
съдебно заседание доказателства за фактите , посочени в обвинителния
акт.

Съобразно изложеното съдът прие за установено следното :
Подсъдимият е роден ***г., със средно образование , неосъждан
към датата на престъплението.
Към процесния период пострадалият Л. упражнявал адвокатска
професия и представлявал свидетЕ.та С. С. по гражданскоправен спор
в СРС между свидетЕ.та и съсед, собственик на апартамента ,
намиращ се над жилището на свидетЕ.та в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
***.
В едно от съдебните заседания като свидетел по гражданското дело
бил разпитан и подсъдимият , който живеел в апартамента на
ответника по делото .
На процесната дата 14.06.2023 г. около 15.30 часа пострадалият
посетил дома на свидетЕ.та С. , за да обсъдят по - нататъшната
защита по делото и след като срещата приключила около 16.00 часа
пострадалият си тръгнал. На входа на блока свидетелят се засякъл с
подсъдимия , който щом го видял , препречил пътя му и не му позволил
да излезе с думите „ Какво кроите със старата“ . Пострадалият не
2

отговорил и се опитал да заобиколи подсъдимия , но той не му
позволил. Тогава пострадалият отговорил , че посещението му в блока е
служебно и отново опитал да заобиколи, но бил изблъскан с ръце от
подсъдимия и отстъпил назад. Тогава подсъдимият нанесъл удар с
крак в областта на корема на свидетеля и удари с ръце в областта на
лицето и главата му , от които пострадалият усетил силна болка в
областта на носа и челюстта , загубил равновесие , паднал назад и
ударил гърба си. Когато успял да се съвземе , пострадалият се изправил
, придвижил се до автомобила си в близост , след което с автомобила
си достигнал до УМБАЛ „Св. Анна“ , където бил приет по спешност.
За случилото се свидетелят веднага съобщил на свидетЕ.та Т. , с
която живеел , а също и на свидетЕ.та С. . Сигнализирал и пред
полицейския служител И. З. , който извършил проверка на място в
болница „Св. Анна“ по подаден сигнал за случилото се .
От заключението по изпълнената комплексна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни е установено , че от нападението на
подсъдимия на пострадалият са причинени следните травматични
увреждания:
Счупване с разместване на носните кости с посттравматична
деформация - девиация /изкривяване/ на носа на ляво. Счупване на
носната преграда в областта на перпендикулярната пластина на
решетъчната кост. Разкъсно-контузна рана в основата на носа вляво.
Счупване на челния израстък на горната челюст вляво. Счупване с
хлътване и разместване на костните фрагменти на предната и
вътрешностраничната стени на левия максиларен синус с излив на кръв
в синуса. Оток и подкожен емфизем в лявата инфраорбитална област.
Кръвонасядания на клепачите на двете очи. Кръвоизлив под
конюнктивата на лявата очна ябълка. Кръвонасядане в дясната теменна
област на главата. Кръвонасядане на гърба. Според заключението на
вещите лица по своята медико-биологична характеристика счупването
на носните кости със значително разместване на костните фрагменти,
счупване с разместване на носната преграда, включително и със счупване
на перпендикулярната пластина на решетъчната кост, наложили
провеждане на оперативно лечение за възстановяване на носната
пирамида, реализира квалифициращия признак ПОСТОЯННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. След
приключване на оздравителния процес при извършените на по-късен
етап контролни клинични прегледи от специалист - УНГ, както и от
проведения клиничен преглед за нуждите на настоящата експертиза,
вещите лица установяват персистиращо затруднено носно дишане,
свързано с претърпяната травма счупване на костите на носната
пирамида. При проведеното образно изследване - скенер на глава и на
лицеви кости, се установява посттравматична деформация на носната
преграда със стеснение и деформация на носните ходове, които са
3

причина за затруднението на дишането. При извършеното образно
изследване -компютърна томография се установяват от вещите лица
данни за счупване на челния /фронтален/ израстък на горната челюст в
ляво и на предната и вътрешно-страничната стени на горночелюстния
синус в ляво, които участват в анатомичния строеж на горната челюст и
по своята медико-биологична характеристика реализират
самостоятелния квалифициращ признак СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ.
Мекотъканните травми в съвкупност са причинили ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Според
заключението травматичните увреждания са резултат от удари с или
върху твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и човешките
ръце и отговарят да са получени по начин и време, както се съобщава в
свидетелските показания на пострадалия, а именно нанасяне на удари с
юмруци в лицето и главата и падане на терена по гръб.

По отношение на доказателствата :

Изложеното като факти по делото се установява при обсъждане на
признанието на подсъдимото лице в съдебно заседание на фактите по
обвинението и на непротиворечив доказателствен материал, събран в
хода на досъдебното производство , който го подкрепя. Това са
показанията на пострадалия свидетел И. Л. и на свидетелите М. Т. и
С. С. , също показанията на незаинтересован свидетел - полицейският
служител И. З. , които кореспондират с установеното от показанията
на останалите свидетели . Също обсъденото заключението на
комплексната съдебномедицинска експертиза по писмени данни ,
съдебномедицинското удостоверение от 20.06. 23г. за пострадалото
лице , справка за съдимост за подсъдимото лице и останалите
приложени към материалите по делото документи .

Изброените доказателствени материали са непротиворечиви и
кореспондират помежду си , дават подробно , последователно и логично
обяснение на съществените обстоятелства – предмет на изследване по
делото и подкрепят признанието на подсъдимото лице , поради което
съдът прие ,че те следва да бъдат възприети за достоверни и за
източник на доказателства при решаване на въпросите – предмет на
присъдата по делото , без да е необходимо в съответствие с чл. 305 ал.3
НПК подробното обсъждане на всеки един от посочените неоспорени
доказателствени източници поотделно.

4

По изложените съображения съдът прие авторството на
подсъдимия по отношение на деянието по обвинението за несъмнено
установено .

По отношение на правната страна :

Съобразно така установеното като факти от правна страна съдът
прие , че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1
НК , обект на защита с който са обществените отношения , в рамките
на които се осигуряват телесната неприкосновеност и здравето на
хората .

От обективна страна подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на посоченото престъпление - чрез удари ,
нанесени в областта на главата и лицето на пострадалия, причинил
на пострадалия счупване на челюст - нараняване , представляващо
средна телесна повреда по см. на чл. 129 /2/ НК и счупване на носните
кости със значително разместване на костните фрагменти със счупване с
разместване на носната преграда, включително счупване на
перпендикулярната пластина на решетъчната кост, които счупвания
довели до постоянно разстройство на здравето , неопасно за живота -
средна телесна повреда по см. на чл. 129 /2/ НК .
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като съобразно фактите по делото следва да се
приеме, че подсъдимият е бил наясно с това , че в резултат на
предприетото от него нападение може да се стигне до сериозно
увреждане на здравето на пострадалия , както и с това , че поведението
му е неправомерно, но въпреки това извършил деянието с цел и
искайки да увреди пострадалия . Съобразно изложеното съдът прие ,че
подсъдимият е предвиждал както общественоопасния характер на
деянието , така и настъпването на конкретните общественоопасни
последици от него и искал именно общественоопасните последици
като резултат на поведението му .

По отношение на наказанието :

При определяне отговорността на подсъдимия съдът
съобрази размера на предвиденото за престъплението наказание
5

съгласно действащите към датата на престъплението чл. 373 ал.2 НПК
и чл. 58а НК , а именно “лишаване от свобода “ за срок до 6 години от
една страна и от друга - степента на обществена опасност на конкретното
престъпление и на дееца.
При преценката за конкретната обществена опасност на деянието
съдът съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство със
значителна тежест – причиняването на два съставомерни престъпни
резултата - две средни телесни повреди . Като значително отежняващо
отговорността обстоятелство съдът отчете и факта , че нападението
представлява и опит за изнудване по чл. 214 НК - видно от думите ,
използвани от подсъдимия при нападението и показанията на
свидетЕ.та С. , то е било с цел - в облага на собственика на имота , в
който живеел подсъдимият, чрез сила и заплашване да бъдат
принудени пострадалият и свидетЕ.та С. да се откажат противно на
волята им от упражняване на имуществени права - предмет на
съдебния спор по процесното гражданско дело . За отегчаващо
обстоятелство съдът прие и установеното ,че независимо от
задълженията му по чл. 45 ЗЗД - всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму - подсъдимият не оказал никаква
помощ и съдействие на пострадалия независимо от причиненото от
него видимо тежко нараняване .
При смекчаването на отговорността на подсъдимия съдът отчете
чисто му съдебно минало към датата на престъплението .
При отчитане характера на престъпното посегателство съдът
прие за неоснователно твърдението, че възрастта на подсъдимия
следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство , тъй като няма
основание да се приеме , че тя е улеснила вземането на решението за
извършване на престъплението .
Продължителността на наказателното производство съдът прие за
съответна на обективно необходимото за изясняване на въпросите по
производството .
Материалите по досъдебното производство не установяват
подсъдимият с процесуалното си поведение да е оказал съдействие
на разследващите , което да е допринесло съществено за разкрИ.е на
престъплението , поради което липсва основание за допълнително
смекчаване , извън предвиденото в закона , на отговорността на
подсъдимия на посоченото основание . В този смисъл са и указанията
на т. 7 от ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК.
Съобразно изложеното и като взе предвид характера и тежестта на
всяко от посочените обстоятелства съдът прие, че по делото липсват
изключителни по характер и многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства по см. на чл. 55 НК и е налице превес на
тежестта на отегчаващите обстоятелства. Поради това на осн. чл. 54 НК
6

определи за справедлив размер на наказанието “лишаване от свобода”
– размер над средния , предвиден в закона - 42 месеца и в
съответствие с предвиденото в чл. 373 ал.2 НПК и чл. 58а НК
редуциране на наказанието с 1/3 – намали размера на наказанието до
срок от 28 месеца.
По изложените вече съображения относно срока на наказанието за
извършеното престъпление съдът прие , че за постигане на целите на
наказанието по чл. 36 НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия
към спазването на закона – не се налага определеното на подсъдимия
наказание да бъде ефективно изтърпяно , поради което и като взе
предвид липсата на предходно осъждане на подсъдимия с наказание
-“лишаване от свобода” към датата на престъплението - на основание
чл. 66 /1/ НК постанови отлагане на изтърпяването на наложеното на
подсъдимия наказание за изпитателния срок от пет години .

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 189 /3/ НПК
подсъдимият дължи да заплати в полза на държавата - разноските по
делото в размер на 1 170 лв. и 5 лв. държавна такса при издаване на
1 бр. изп. лист .

В тежест на подсъдимия следва да се възложат и направените от
частния обвинител по делото разноски за участието на повереник по
делото в размер на 1 750 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата по
делото.

Районен съдия:

7

Номер на акта:	63
Дата:	10 февруари 2025 г.
Съдия:	Христина Ботева Гарванска

Дело:	20241110204541
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 март 2024 г.

Присъда по дело №4541/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите