Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Перник, 17.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на петнадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Катя В., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05799/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Топлофикация – Перник“ АД срещу К.А.Р. и срещу Б.А.В.
– при условията на разделна отговорност /всеки по ½ част от общото
задължение/ кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ
и по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на
ищцовото дружество сумата от по 1 364,03
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. до топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ бл. 32, вх. Б, ап. 26, с абонатен
№ **********, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.04.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането и сумата от по 280,71 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011
г. до 10.03.2015 г., за които суми по ч. гр. дело № 02741/2018 г. по описа на Районен
съд – Перник, НО е издадена Заповед № 2051 от 26.04.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът
твърди, че между него и ответниците, в качеството им на потребители – клиенти
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответниците топлинна енергия, отчетена
и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачите
не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от по 1 364,03 лв. и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответниците, като
потребители, дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер от по 280,71 лв. за периода от 30.06.2011 г. до
10.03.2015 г. Посочва, че отговорността на ответниците като абонати е
обусловена от притежаваното от тях качество на собственик на имота, както и, че
същата е разделна, като всеки от тях дължи по ½ част от общото
задължение. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
В
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът К.Р.
оспорва предявените искове като неоснователни с твърдението, че не е собственик
или титуляр на вещно право на ползване върху имота, поради което между него и
ищцовото дружество не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение.
Посочва, че същият никога не е подавал документи за откриване на партида и не е
сключвал договор с ищцовото дружество. Сочи, че не живее в жилището и не е
ползвал топлинна енергия. Оспорва редовността на воденото от „Топлофикация –
Перник“ АД счетоводство. Поддържа, че в абонатната станция на процесната сграда
в режим на етажна собственост, където се намира имотът, няма законно монтиран и
сертифициран топломер. Оспорва отчитането и разпределението на топлинната
енергия от фирма за дялово разпределение, въвеждането на услугата по решение на
общото събрание в СЕС, както и сключването на договор между конкретна ФДР и ищеца.
Твърди, че от страна на топлофикационното дружество не са издадени, нито
връчени фактури за процесните вземания. Намира последните за недължими и като погасени
по давност, считайки за приложим тригодишният давносте срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на предявените срещу него
искове.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Б.В. не е подала писмен отговор на исковата
молба. В депозираното в хода на производството по ч. гр. дело № 02741/2018 г. по
описа на съда възражение по чл. 414 ГПК /обоснованите доводи в което следва да
бъдат съобразени в исковото производство по арг. от т. 11а на Тълкувателно
решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/ същата е
оспорила сумите по заповедта с твърдението, че не е собственик на имота, както
и, че същите са покрити с давност.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 410 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно и субективно пасивно съединяване
помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването
на парични вземания на ищеца срещу ответниците – при условията на разделна
отговорност помежду им, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 02741/2018 г. по описа
на Районен съд – Перник, НО. Съдът, като съобрази, че възраженията на
длъжниците срещу заповедта за изпълнение са подадени в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните
искове – предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита.
Както
беше изяснено, с исковата си молба ищцовото дружество твърди, че през процесния
период между него и ответниците е съществувало облигационно правоотношение във
връзка с доставката на топлинна енергия, породено от притежаваните от тях права
върху имота, конкретно правото на собственост. На това основание /като
конкретен юридически факт/ ищецът претендира и признаване дължимостта на
вземанията. Тези обстоятелства са отразени в проекта за доклад по делото,
обективиран в определението от 22.10.2018 г. и обявен за окончателен такъв,
предвид липсата на възражения от страните.
С
оглед изложеното, предмет на проверка в настоящото производство е
съществуването на паричните притезания така, както са индивидуализирани от
ищеца с исковата молба – по вид, размер, период и
по основание, от което произтичат. В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, че въвеждането на ново основание за дължимост на вземанията под
формата на уточнение, направено от процесуалния представител на „Топлофикация –
Перник“ АД едва във второто съдебно заседание, а именно, че сумите се
претендират от ответниците, в качеството им на законни
наследници на вещните ползватели на имота /за различния характер на двете
основания – Решение № 112 от 08.04.2019 г. по в. гр. дело № 99/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Перник/, се явява недопустимо, поради което на обсъждане в
настоящото производство подлежи единствено първоначално наведеното такова.
Следователно,
уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на
ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването
през процесния период на облигационно отношение между него и ответниците, имащо
за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответниците в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Както
беше изяснено, с отговора на исковата молба ответникът К.Р., съответно с
възражението си по чл. 414 ГПК ответницата Б.В., оспорват пасивната си материалноправна легитимация в
процеса с твърдението, че през релевантния период не са били
собственици/ползватели на имота, което обуславя проверката на съда относно
наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване
на процесните вземания.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Договор за
продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от
12.11.1991 г. ИК на Общинския народен съвет – гр. Перник, чрез председателя си,
в качеството си на продавач, е прехвърлил на третото за процеса лице Антон Р.А.,
в качеството му на купувач, правото на собственост върху недвижим имот –
апартамент № 26, находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“, в жилищна сграда
– бл. № 32, вх. Б. Изяснява се, че с
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 191, том VI, дело № 1837/08.07.1997 г. по описа на нотариус
Николай Златанов третите лица Антон Р. и Венета Рангелова, в качеството си на
дарители, са дарили
на дъщеря си Б. Антова В., като дарена /ответницата в настоящото производство/
процесния недвими имот – ап. 26, находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“
бл. 32, вх. Б. С тази сделка прехвърлителите са запазили в своя полза правото
на ползване – заедно и поотделно върху целия имот, предмет на договора, докато
са живи.
С
Декларация с вх. № 3375/12.08.2014 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижим имот ответницата Б.А.В. *** правото на собственост върху исковия
апартамент № 26, с посочено придобивно основание – „покупка“ въз основа на нотариален
акт от 08.07.1997 г. В декларацията е отразено, че ползвател на имота е трето
за процеса лице – Венета Борисова Андонова.
От
данните, съдържащи се в приетите по делото /в заверени копия/ Удостоверение за
наследници с изх. № 828/02.06.2015 г., Удостоверение за наследници с изх. №
19/ИЗТ-172/21.02.2019 г. и Препис – извлечение от 04.06.2013 г. от Акт за смърт
№ 0615/04.06.2013 г. следва, че лицето Антон Р. Андонов е починало на
03.06.2013 г., оставяйки за свои законни наследници съпругата си Венета
Борисова Андонова, сина си К.А.Р. и дъщеря си Б.А.В. /последните двама
настоящите ответници/. Изяснява се, че Венета Борисова Андонова е починала на
16.11.2015 г., като е оставила за свои наследници по закон двете си дъщери,
една от които ответницата Б.В..
От
така събраните доказателства следва изводът, че през релевантния период от 01.05.2011 г. до 30.04.2014
г. процесният имот – апартамент № 26, находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ бл. 32, вх. Б, е бил в
изключителна собственост на ответницата Б.В., чийто права произтичат от
транслативния характер на договора за дарение от 08.07.1997 г. Същевременно се
установи, че с този договор дарителите Антон Р. Андонов /баща на ответниците/ и
Венета Борисова Андонова /майка на ответницата/ са си запазили правото на
ползване върху имота – заедно и поотделно върху цялото жилище докато са живи.
Предвид това и доколкото през съответната част от исковия период /лицето Антон
Андонов до 03.06.2013 г., а лицето Венета Андонова за целия период/ са били
живи, то съдът приема, че за съответната част от периода, респ. за целия такъв
именно последните, в качеството си на вещни ползватели на имота, а не ответницата
като негов собственик, са били и клиенти на доставяната до жилището топлинна
енергия, а с това и задължени лица за заплащането на стойността ѝ при
доказана реална доставка/потребление. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 57
ЗС съгласно която именно ползвателят
/носителят на ограничено вещно право на ползване/ е длъжен да заплаща
разноските, свързани с ползването на вещта, какъвто характер имат процесните
притезания. Този извод не се разколебава от признанието на ответницата В.,
обективирано в сключеното между нея и ищеца споразумение за разсрочване на
дълга от 13.08.2018 г. /прието като доказателство по делото/, доколкото в
същото се съдържат твърдения, че то се сключва от ответницата, в качеството
ѝ на собственик на имота /т.е. в лично качество, като потребител/, а от
друга не съответства на останалите доказателства по делото относно задължените
лица, каквото е изискването на чл. 175, ал. 1 ГПК.
С
оглед липсата на права на ответника К.Р. върху имота през процесния период,
респ. с оглед установеното учредяване на право на ползване през този период на
трети лица, то предявените срещу ответниците искове, основани на твърдението,
че същите, като титуляри на права върху имота са и клиенти на топлинна енергия,
се явяват неоснователни, поради което и
подлежат на отхвърляне. Действително, в случай на доказано
наследствено правоприемство и съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците
отговарят за задълженията на наследодателите си, като част от приетото
наследство, но в настоящия случай тази хипотеза, както вече беше изяснено, не
следва да бъде обсъждана, тъй като с исковата си молба ищцовото дружество претендира
процесните суми от ответниците в лично качество, а не в качеството им на
наследници на починалите потребители на топлинна енергия.
Липсата
на първата и основна предпоставка за уважаване на процесните искове –
съществуването на облигационно правоотношение между страните прави ненеобходимо
обсъждането на останалите събрани по делото доказателства, насочени към
установяване реалната доставка на топлинна енергия до имота, дължимата за това
цена и отделните компоненти, включени в нея.
За
пълнота и прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че
в настоящия случай процесните суми се явяват недължими и на друго основание –
погасяване на вземанията по давност, което прави основателни наведените в тази
насока от страна на ответниците правопогасяващи възражения.
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай вземанията в размер на сумата от по 1 364,03 лв.,
представляващи стойност на топлинна енергия, имат характера на периодично
плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо тях е приложима тригодишната
погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
ОСГТК на ВКС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането. В клаузата на чл. 34, ал. 1
от приложимите към процесното правоотношение Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация–Перник“ ЕАД на потребителите
в гр. Перник, приети в заверено копие като писмено доказателство по делото като
приложение към вестник „Съперник“, бр. 82/3959 от 29.04.2008 г., е предвидено
задължението на потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в
клаузата на чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение
купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание за извод,
че вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става
изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.04.2018
г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасени по давност са изцяло вземанията за главница,
претендирани за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. Друго действие с
такъв характер по отношение на притезанието с насрещно задължено лице
ответницата има признанието ѝ, обективирано в молбата ѝ от
01.08.2018 г. с искане за разсрочено изплащане на сумите и последвалото я споразумението
от 13.08.2018 г., но тези действия са осъществени след като вземанията са били
погасени по давност. На основание чл. 119 ЗЗД и с оглед акцесорния им характер
погасени по давност са и вземанията за законна лихва за забава в размер на
сумата от по 280,71 лв.
Изложеното
дотук обуславя извода, че предявените искове се явяват изцяло неоснователни – с
оглед липсата на доказателства през процесния период страните да са били
обвързани от твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, поради което
следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на
предявените искове, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат само
ответниците, поначало както за тези, сторени в исковото производство, така и за
тези, направени в хода на ч. гр. дело № 02741/2018 г. по описа на Районен съд –
Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същите са претендирали такива за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от по 175 лв. за заповедното производство, а
ответникът и в размер на сумата от 400 лв. за исковия процес. Заплащането на
последните съдът приема за доказано с оглед отразеното в приложените договори
за правна защита и съдействие от 12.07.2018 г. /л. 23 от ч. гр. дело № 02741/2018 г. по описа на РС –
Перник/ и договор от 19.10.2018 г. /л. 23 от делото/ плащане на сумите в брой,
в която част договорите имат характера на разписки, удостоверяващи плащането – арг.
т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. Съдът намира за неоснователно релевираното от процесуалния
представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно прекомерността на
възнаграждението за заповедното производство, тъй като претендираният от всеки
от ответниците размер от 175 лв. е в минимума, установен в чл. 7, ал. 7, вр.
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, в полза на ответниците
следва да бъдат присъдени поисканите от тях разноски в пълния заявен размер. Сторените
от ищцовото дружество разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино срещу К.А.Р., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл.
150 ЗЕ и по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че К.А.Р. *** АД сумата
от 1 364,03 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011
г. до 30.04.2014 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул.
„Благой Гебрев“ бл. 32, вх. Б, ап. 26, с абонатен № **********, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК – 26.04.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 280,71
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.06.2011 г. до 10.03.2015 г., за които суми по ч. гр. дело №
02741/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, НО е издадена Заповед № 2051 от
26.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино срещу Б.А.В.,
с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл.
150 ЗЕ и по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че Б.А.В. *** АД сумата
от 1 364,03 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011
г. до 30.04.2014 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул.
„Благой Гебрев“ бл. 32, вх. Б, ап. 26, с абонатен № **********, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК – 26.04.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 280,71
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.06.2011 г. до 10.03.2015 г., за които суми по ч. гр. дело №
02741/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, НО е издадена Заповед № 2051 от
26.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, да заплати на К.А.Р., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „Софийско шосе“ №
79, вх. Б, ап. 11, сумата от 175 лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по ч. гр. дело № 02741/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, НО и сумата от 400 лв., представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, да заплати на Б.А.В., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, кв. „Димова махала“ № 14, вх. Г, ап. 86, сумата
от 175 лв., представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело №
02741/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, НО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен
съд – Перник, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 02741/2018 г. по описа
на съда, с
приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се изпрати на
съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: