Номер 33201.10.2020 г.Град
Окръжен съд – Сливен
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мария Я. Блецова Калцова
Яница С. Събева Ченалова
Секретар:Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно частно
наказателно дело № 20202200600408 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на осъденото лице Т. Ю. М. срещу разпореждане
от 23.07.2020 г., постановено по ЧНД № 926/2020г. по описа на РС – Сливен, с
което на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.6 от НПК е прекратено
производството по ЧНД № 926/2020г. по описа на СлРС. С обжалваното
разпореждане съдът е приел, че по ЧНД № 1045/2017 г. по описа на СлРС,
влязло в сила на 07.11.2017 г., е определено общо наказание, включващо
последното осъждане на жалбоподателя по НОХД № 1899/2016г. по описа на
СлРС, поради което и при липсата на други актуални осъждания няма
възможност за ново определяне на общо наказание.
В жалбата срещу определението на СлРС за прекратяване на делото е
изразено несъгласие със съдебния акт. Твърди се необходимост от
приспадане на наказание „пробация“, наложено по НОХД № 1522/2011 г. по
описа на СлРС, което приспадане според осъденото лице е допустимо и
намира правното си основание в чл. 23-25 от НК.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителят на
ОП – Сливен заявява позиция за неоснователност на жалбата на осъдения.
Според прокурора разпореждането от 23.07.2020 г. постановено по ЧНД
926/2020 г. на РС Сливен, с което първоинстанционният съд е приел, че не е
налице основание за произнасяне и групиране на осъжданията на осъденото
лице Тодор Маслинков, тъй като вече е сторено това, е правилно и
законосъобразно. Позовава се на съдебен акт, с който е извършено цялостно
групиране на всички осъждания на Маслинов и пледира за оставяне без
1
уважение на молбата и потвърждаване на първоинстанционното
разпореждане.
Защитникът на осъденото лице поддържа тезата на осъдения за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, с което е
прекратено наказателното производство, образувано пред
първоинстанционния съд. С препратка към доводите на подзащитния му,
моли да бъде разгледано делото и искането на осъдения да бъде уважено.
В личната си защита и последната си дума осъденото лице Т. Ю. М.
настоява да бъде приспаднато наказание пробация с аргумент, че през 2011 г.
това не е сторено и има нарушение с един ден.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с обжалваното
разпореждане, с приложените в първоинстанционното производство писмени
материали, като съобрази доводите в жалбата и становищата на страните в
съдебно заседание, установи следното:
Жалбата, имаща характер на частна такава, е подадена в законния срок
от лице с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Видно от материалите по ЧНД № 926/2020 г. по описа на РС – Сливен,
производството пред първата инстанция е образувано по молба на осъденото
лице Т. Ю. М. с искане за определяне на едно общо наказание по осъжданията
му и приспадане на изтърпяно наказание „пробация“ в периода 07.08.2009 г. –
07.08.2010 г. Производството пред СлРС е образувано след изпращане на
материалите, на основание чл. 39 ал.1 от НПК, по компетентност от СлОС,
който след запознаване с приложената справка за съдимост на осъденото лице
е констатирал, че последното осъждане е по НОХД № 1899/2016 г. по описа
на СлРС.
С разпореждане от 23.07.2020 г. съдията-докладчик в СлРС е прекратил
образуваното частно наказателно дело на основание чл. 250 ал.1 т.1 вр. чл.24
ал.1 т.6 от НПК. За да постанови този резултат съдът е констатирал
последното осъждане на молителя с влязла в сила на 21.07.2017 г. присъда по
НОХД № 1899/2016 г. по описа на СлРС и определено общо наказание с
влязло в сила на 07.11.2017 г. определение, постановено по ЧНД № 1045/2017
г. по описа на СлРС.
Разпореждането на Сливенския районен съд е правилно и
законосъобразно.
В справката за съдимост на Т. Ю. М. в 28 пункта са отразени множество
осъждания и групиране на наложени наказания със съдебни актове на
съответните съдилища. Правилна е констатацията на СлРС относно
2
наличието на определение, с което са групирани всички осъждания от СлРС
след постановяване на последната влязла в сила присъда. Последното
осъждане е с влязла в сила на 21.07.2017г. присъда по НОХД № 1899/2016г.
по описа на СлРС /п.25 от справката за съдимост/, а последното групиране на
наказанията е извършено с определение по ЧНД № 1045/2017г. по описа на
СлРС /п.28 от справката за съдимост/. Съдът се е произнесъл по въпросите за
приложението на чл.25 вр. чл.23 и 24 от НК. Това определение е влязло в
законна сила на 07.11.2017 г.
Съгласно чл. 413 ал.1 от НПК влезлите в сила присъди, решения,
определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения,
юридически лица, длъжностни лица и граждани. По аргумент от разпоредбата
на чл.24 ал.1 т.6 от НПК съдът следва да прекрати делото, ако се иска ново
разглеждане на въпрос, разрешен с влязъл в сила съдебен акт.
Молбата на осъденото лице, касаеща ново групиране на наказанията, е
подадена на 11.06.2020 г. и постъпила в съда на 16.06.2020 г. и по същество
претендира за пререшаване на въпросите по приложението на чл.25 вр. чл.23
от НК, което е недопустимо при липса на нови осъждания или обстоятелства.
Правилно в този смисъл е процедирал първоинстанционния съд,
прекратявайки производството по образуваното частно наказателно дело.
Твърдението на осъдения за некоректно приспадане на изтърпяно
наказание „пробация“ от наказание „лишаване от свобода“ /твърдението в с.з.
е за разминаване от един ден/, не разколебава направените изводи. Въпросите,
касаещи изпълнението на наказанието биха могли да се отнесат към
прокуратурата, която упражнява надзор за спазване на законността при
изпълнение на наказанията, съгласно Закона за съдебната власт и ЗИНЗС.
Неправилни изчисления на зачетени дни или други подобни оплаквания не
биха могли да се решават от нов състав на СлРС по молба за определяне на
общо наказание при липса на нови обстоятелства или осъждания.
Към датата на подаване на молбата на Т. Ю. М. за ново групиране на
наказанията, законова възможност за пререшаване на въпроса по
приложението на чл.25 вр. чл.23 от НК не е била налице.
Ето защо, атакуваното разпореждане за прекратяване на делото се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Сливенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.07.2020 г. по ЧНД № 926/2020г.
по описа на РС – Сливен, с което е прекратено наказателното производство по
същото дело.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4