Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София, 02.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Данаилова частно
гражданско дело № 3729/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 17017/28.02.2020
г. на длъжника по изпълнението Х.Н.В. срещу разпореждане
от 14.02.2020 г. по изпълнително дело №20208510400224, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение.
Делото е преразпределено с протокол от
18.06.2020 г. съгласно Заповед № РД-08-2274/12.06.2020 г. на председателя на
СГС.
Доводите в жалбата са, че реално разноски за
адвокатско възнаграждение са направени в по-малък от уговорения и признат от
съдебния изпълнител размер, че разноските са прекомерни с оглед фактическата и
правна сложност на делото, като адвокатското възнаграждение следва да се
определи и под минимума по Наредбата. На следващо място се сочи, че
изпълнението е спряно с обезпечителна заповед за по-голямата част от
вземанията, което също следва да се съобрази при определяне на
възнаграждението.
Ответникът по жалбата е депозирал възражение,
което се съдържа в копието на изпълнителното дело, в което сочи, че са
представени доказателства за изплащане на възнаграждението в пълен размер, а
възражението за прекомерност е неоснователно.
В мотиви на ЧСИ са развити съображения, че
уговореното адвокатско възнаграждение е внесено изцяло, като с оглед предмета
на делото, по което се събират вземания за издръжка, както за минало, така и за
бъдеще време, която издръжка не е платена доброволно, няма основание за
намаляване на възнаграждението поради прекомерност, като сочи, че сумите по
изпълнителния лист са постъпили в резултат на запори,посочени като
обезпечителни мерки от взискателя.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и
постановлението за разноски, поради което и жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано на 28.01.2020
г. по молба, подадена от адв.С.Ц.от името на Л.Х.В.въз основа на изпълнителен
лист от 30.10.2014 г., издадено по
гр.д.№ 2433/2008 г. на СРС, с която Х.Н.В. е осъден да заплаща на дъщеря си Л.В.месечна
издръжка от 200 лв., считано от 10.08.2006 г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноса до окончателното й заплащане.
В молбата за образуване на изпълнителното
дело е направено искане за събиране на разноски по изпълнението, като към
молбата е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с адв.Ц., в
който е уговорено възнаграждение в размер на 3600 лв. за образуване и
процесуално представителство по изпълнителното дело. В молбата за образуване на
изпълнителното дело адв.Ц. не е посочила изпълнителен способ, а е овластила
частния съдебен изпълнител да избере такъв.
ЧСИ П.е предприел действия по проучване на
имущественото състояние на длъжника чрез събиране на информация за трудови
договори, банкови сметки, превозни средства
и недвижими имоти, като на 29.01.2020 г.е изпратил запорни съобщения до
всички банки, посочени в справката от Регистъра на банковите сметки в БНБ,
двама работодатели на длъжника и е изпратил и покана за доброволно изпълнение
на длъжника, в която са посочени вземания в размер на 63191,38 лв. по
изпълнителния лист, включващи всички месечни суми за издръжка от 108.2006 г. до
м.декември 2020 г. включително и законната лихва върху тях до 01.02.2020 г.,
като е признал разноски по изпълнението в размер на 3604 лв. и 4526,10 лв.
такси по ТТРЗЧСИ.
Поканата е получена от длъжника на 06.02.2020
г., като на 14.02.2020 г. длъжникът е поискал да бъдат вдигнати всички наложени
му запори, тъй като на 04.02.2020 г. всички суми по изпълнителния лист, както и
посочените в поканата разноски и такси са изтеглени от банковата му сметка в
Райфайзенбанк АД, като е направил и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.С друга молба от същата дата е поискал спиране на изпълнението
въз основа на обезпечителна заповед, издадена от гр.д.№ 1757/2020 г. на СГС, с
която в обезпечение на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на
сумите по изпълнителния лист за главница от 20200 лв. и законни лихви от
19584,05 лв. се спира изпълнението по изпълнително дело №2028510400224
С разпореждане от 14.02.2020 г. съдебният
изпълнител е наредил вдигането на запорите, но е отхвърлил искането за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, като с друго
разпореждане от същата дата е спрял изпълнението частично съгласно
обезпечителната заповед.
С молба от 06.02.2020 г. адв. Ц. е посочила
банковата сметка на взискателя, а с възражението си срещу жалбата, изпратено на
16.03.2020 г. по ел.поща в копие, е представила доказателства за извършено
трето плащане на остатъка от уговорения адвокатски хонорар.
При
тези факти съдебният състав намира, че обжалваното разпореждане на ЧСИ П., с
която е отказано намаляване на разноските за адвокатски хонорар, платен от
взискателя, е незаконосъобразно.
Взискателят е представляван от адвокат, с
когото е сключен договор за процесуално представителство както за образуване на
делото, така и за представителство във връзка с изпълнението, като макар и след
подаване на жалбата, са представени доказателства за изплащане на пълния
уговорен размер на адвокатското възнаграждение.
Длъжникът
отговаря за направени разноски, които са били необходими за защитата на
насрещната страна и са в причинна връзка с поведението на длъжника. В случая
единствените извършени от адв.Ц. действия са подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело и посочване на сметка на взискателя. Никакво
процесуално представителство във връзка с изпълнението адвокат Ц. не е
осъществявала, а с оглед събирането на сумата по всички падежирали вземания в
срока за доброволното им изпълнение не може да се презумира, че длъжникът няма
да изпълнява задълженията за следващи
месечни вноски по издръжка, което да обоснове необходимост от адвокатска защита
по принудително изпълнение..
Следователно към настоящия момент няма
основание да се приеме, че адв.Ц. е извършвала процесуално представителство във
връзка с изпълнението, респективно длъжникът не би следвало да отговаря за
други разноски за адвокатско възнаграждение освен тези за образуване на делото,
поради което същите следва да се намалят до 100 лв.
В случай
че длъжникът не изпълнява задълженията си за месечни вноски по издръжка,
чиито падеж настъпва след подаване на жалбата, той ще отговаря и за разноските
на взискателя във връзка с необходимостта от принудително изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 14.02.2020 г. по изпълнително дело №20208510400224
на ЧСИ М. П., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение, като
ОПРЕДЕЛЯ разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: