Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 14246
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са частични осъдителни искове с правно
основание чл. 31 ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищците В.П.С., Е.М.Г., Т.М.И.,
Д. Д.С., Д.Д.С.,, В.Р.Х. и В.Н.Р. чрез своите представители твърдят,
че са признати за съсобственици по силата на ЗВСОНИ с решение № 1045 от
20.07.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. върху имот в гр. Харманли, представляващ
дворно място с площ 7782 кв. м, заедно с построените в него сгради – фабрична
страда под № 1 с площ около 200 кв. м, склад за нерафинирано масло под № 2 с
площ 127 кв. м, склад за рафинирани масла с площ 80 кв. м, първи етаж от страда
за производство на тахан – 150 кв. м, сграда за втора инстанция на три етажа
със застроена площ от около 72 кв. м и складова постройка, а по сега действия
план – дворно място цялото с площ от 7782 кв. м, представляващо североизточната
част на УПИ І-Ф Зл. Тракия, при посочени граници. Според уточняващата молба от
28.11.2019 г., дяловете на ищците в съсобствения недвижим имот били, както
следва:
- В. П.С., като наследник на собствениците С.И.Т.и М.И.С.–
1,1107 %;
- Е.М.Г. като наследник на собствениците С.И.Т.и М.И.С.–
1,1107 %;
- Т.М.И. като наследник на собствениците С.И.Т.и М.И.С.–
1,1107 %;
- Д. Д.С. като наследник на собственика Д.Д.С. – 3,332
%;
- Д.Д.С. като наследник на Д.Д.С.– 18,506 %;
- В.Р.Х. като наследник на Р.В.Х. – 18,166 %;
- В.Н.Р. като наследник на И.М.Р.– 18,336 %.
Дружество „З.Т.“ ООД, който бил ползвател на имота,
закупил част от идеалните части на някои от съсобствениците по реституция. След
влизане в сила на посоченото решение на ВКС, дружество „З.Т.“ продължило да
ползва целия възстановен имот, по който повод били постановени съдебни решения
за осъждането му за обезщетения от ОС Хасково и ОС Кърджали. На 09.10.2012 г.
ответникът „И.п.и.С.“ ЕАД *** закупил на публична продан от съдебен изпълнител
идеални части от описаните недвижими имоти, Ищците твърдят, че ответното
дружество еднолично е предоставило имота, представляващ фабрика за производство
на олио и сходни продукти, за възмездно ползване на трето лице, като имотът се
ползвал за типични производствени цели.
На основание изложеното, ищците правят искания до съда
да осъди ответника „И.п.и.С.“ ЕАД *** да им заплати обезщетения за еднолично
ползване на съсобствения на ищците и ответника имот, по частични искове и
законни лихви в размери, както следва:
- на В.П.С. главница 2085,40 лева и законна лихва
264,35 лева;
- на Е. П.Г. главница 2085,40 лева и лихва 264,35
лева;
- на Т.М.И. главница 2085,40 лева и лихва 264,35 лева;
- на Д. Д.С. главница 6256,02 лева и лихва 793,05
лева;
- на Д.Д.С. главница 34 746,05 лева и лихва
4404,05 лева;
- на В.Р.Х. главница 34 107,69 лева и лихва
4323,57 лева;
- на В.Н.Р. главница 34 107,69 лева и лихва
4323,57 лева.
Ответникът „И.п.и.С.“ ЕАД *** оспорва иска със
следните възражения по същество:
- възражение за липса на решение на съсобствениците за
ползване на имота;
- възражение с твърдение, че ответникът не ползва
имота нито лично, нито чрез трето лице;
- възражение за прихващане на претендираните от ищците
обезщетения с твърдяно от ответника насрещно вземане за необходими разноски за
поддържане на недвижимия имот в размер на 301 855,53 лева.
От събраните по делото доказателства се установява
следното:
Имотът, чието ползване е основание на исковата
претенция по чл. 31 ал. 2 от ЗС, е дворно място, находящо се в гр. Харманли,
гара Харманли, при граници: жп линия, дере, Д.З., Х.Х.и държавна сграда, с площ
на дворното място 7782 кв. м, заедно с построените в него сгради: фабрична
сграда № 1, склад за нерафинирано масло под № 2, склад за рафинирано масло под
№ 3, сграда за втора рафинация под № 6, сграда за производство на тахан I етаж под № 7, склад под № 10 (без
склада под № 8). Имотът понастоящем е в скевероизточната част на УПИ I-Ф, фабрика „З.Т.“ по действащия
устройствен план на гр. Харманли. По кадастрална карта имотът е с идентификатор
№ 77181.15.44, целия с площ 25 790 кв. м. С решение № 1045 от 20.07.1995
г. по гр. дело № 3/1994 г. на ВКС е признато за установена по отношение на „З.Т.“
ЕООД гр. Харманли съсобствеността върху описания имот на лицата С.И.Т.(починала
на 22.03.2007 г.), М.И.С.(наследен от В.П.С. и Е.М.Г.), Д.Д.С.(наследена от ищцата
Д. Д.С.), Д.Д.С.(наследена от ищеца Д.Д.С.), В.Р.Х., С.М.С., И.М.Р.(наследена
от ищеца В.Н.Р.), Н.Т.С., С.Г.С.и Е.К.С.-Р.. Установява се от документите за
собственост, съдебните решения и заключението на вещото лице, че ищците по
делото са собственици на 61,672% идеални части от имота, а „З.Т.“ ЕООД, което е
праводател на ответника – на 38,328% ид.части. Съсобствеността на ищците и
ответното дружество и размерът на дяловете по същество не са оспорени от
ответника.
Не се спори, че ответното дружество владее целия имот.
Това се установява и от показанията на свидетеля Н. С.К.(с.з.10.09.2020 г. том II л. 181). От показанията на този
свидетел и свидетеля Е.Д.Г.(с.з. 25.06.2020 г. л. 569) е видно, че до обекта не
са били допускани външни лица от охраната, а при явяването на съсобственик той
е следвало да бъде допуснат след указания от възложителя на охраната –
ответника „И.п.и.С.“ ЕАД.
Установената по делото съсобственост на ищците и
ответника върху имота и ползването на имота само от ответника, поражда
задължението му да обезщети останалите съсобстеници за ползването от деня на
писменото поискване. Към делото е приложена нотариална покана от 31.10.2016 г.
на ищците чрез техните пълномощници до ответното дружество за заплащане на
обезщетение за ползване на имота. Нотариалната покана е връчена на адресата „И.п.и.С.“
ЕАД на 02.11.2016 г. От тази дата ответникът като съсобственик дължи на ищците
обезщетение за едноличното ползване на имота. Претенцията за обезщетение е за периода
от 01.05.2017 г. до 30.09.2019 г. и следва да се определи в размер на средния
пазарен наем на имота. Според заключението на съдебно-техническата експертиза,
наемната цена на този имот (поземления имот и сградите, построени в него), за
претендирания период, е 169 157 лева (том II л. 612).
Дължимото обезщетение за всички съсобственици – ищци
за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.09.2019 г. е в размер на 61,672% от
определената наемна цена от 169 157 лева, или 104 322,50 лева.
Обезщетението на всеки от ищците следва да се определи според идеалните части
на съответния ищец от собствеността върху имота, както следва:
- ищцата В.П.С., с 1,1107% ид. части – 1878,83 лева;
- ищцата Е.М.Г., с 1,1107% ид. части – 1878,83 лева;
- ищцата Т.М.И., с 1,1107% ид. части – 1878,83 лева;
- ищцата Д. Д.С., с 3,332% ид.части – 5636,31 лева;
- ищецът Д.Д.С., с
18,506% ид. части – 31 304,19 лева;
- ищецът В.Р.Х., с 18,166% ид. части – 30 729,06
лева;
- ищецът В.Н.Р., с 18,336 ид. части – 31 016,63 лева.
Върху дължимите обезщетения на всеки от съсобствениците
ищци, ответникът дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на поканата – 17.05.2017 г., до 30.09.2019 г., когато е
крайният срок на периода, за който е претенцията по чл. 31 ал. 2 от ЗС.
Размерите на законната лихва, която ответникът дължи на всеки от ищците,
определима според правилото на чл. 86 ал. 2 от ЗЗД и ПМС № 426 от 18.12.2014
г., е както следва:
- ищцата В.П.С., върху обезщетение от 1878,83 лева –
законна лихва от 452,49 лева, при предявена претенция от 264,35 лева;
- ищцата Е.М.Г., върху обезщетение от 1878,83 лева –
законна лихва от 452,49 лева при предявена претенция от 264,35 лева;
- ищцата Т.М.И., върху обезщетение от 1878,83 лева –
законна лихва от 452,49 лева при предявена претенция от 264,35 лева;
- ищцата Д. Д.С., върху обезщетение от 5636,31 лева –
законна лихва от 1357.41 лева, при
предявена претенция 793,05 лева;
- ищецът Д.Д.С., върху обезщетение от 31 304,19 лева
- законна лихва от 7539,09 лева, при предявена претенция 4404,05 лева;
- ищецът В.Р.Х., върху обезщетение от 30 729,06 лева
– законна лихва от 7400,59 лева, при предявена претенция 4323,57 лева;
- ищецът В.Н.Р., върху обезщетение от 31 016,63 лева
– законна лихва от 7469,83 лева, при предявена претенция 4364,03 лева.
Възражението за
прихващане.
Ответникът е направил възражение за прихващане със
следните претендирани от него срещу ищците вземания за разходи за поддържането
на имота:
- разходи за застраховки – 2017,54 лева;
- разходи за охрана – 229 794,35 лева;
- разходи за почистване – 839,00 лева;
- разходи за електрозахранване – 8936,81 лева;
- разходи за вода – 8,33 лева;
- разходи за поддръжка – 5189,30 лева;
- разходи за пазарни оценки – 1271,29 лева;
- разходи за административни услуги – 4682,73 лева;
- разходи за данък върху недвижими имоти –
16 147,77 лева;
- разходи за такса битови отпадъци – 20 165,06
лева;
- разходи за технически услуги – 300,00 лева;
- разходи за консултантски
услуги – 5600,00 лева;
- други разходи – 4233,35
лева.
С молба от 02.03.2020 г. е представил документи за
извършени разходи за ползването
на имота. Съдът намира, че от претендираните разходи следва да бъде допуснато
прихващане според дяловете на съсобствениците – ищци, само за направените от
съсобственика ответник т. нар. необходими разноски, или разходи за поддържане и
запазване на вещта. Не се дължат от съсобстевниците ищци разходите на
съсобственика ответник, свързани с ползването на имота от ответника. Това е така, защото съгласно чл. 30 ал. 3 от ЗС задължение на
съсобственика е да участва само в „тежестите“ на съсобствената вещ, т.е. в
разходите, които са свързани със самото съществуване на вещта и запазването
ѝ в състояние, което да я прави годна за изпълзване по предназначение.
Разходите, свързани с ползването на вещта, са разходи за самата дейност, която
се осъществява чрез използването на вещта, поради което не са „тежести“ по
смисъла на чл. 30 ал. 3 от ЗС. Съобразно
горното, като разгледа представените документи и прецени относимостта на
удостоверените разходи към поддържането и запазването на имота, съдът прие
следното:
1. Разходи за застраховки. Разходите са за запазването
на имота, поради което се дължат от всички съсобственици. Тъй като
застрахователните договори са били сключвани за обекта, който обхваща сградите
и машините и съоръженията, за определяне на разходите следва да се вземат
предвид застрахователните премии само за сградите в имота. Там, където не са
посочени изрично застрахователни премии, размерът на премията следва да се
определи от съотношението между застрахователната сума, определена за сградите,
и застрахователната сума за цялото застраховано имущество по съответния
застрахователен договор. В съответствие с горното се установяват следните
разходи:
- по договор за застраховка от 17.10.2016 г. (л. 101)
– 877,61 лева;
- по договор за застраховка с действие от 01.11.2017
г. – 530,89 лева (л. 105);
- по договор за застраховка от 30.10.2018 г. (л. 107)
– 527,19 лева;
- по договор за застраховка от 05.11.2019 г. (л. 110)
– 308,88 лева (л. 112).
Общо разходите за застраховка на имота са 2244,57
лева.
2. Разходи за охрана. Разходите са за запазването на
имота, поради което се дължат от всички съсобственици, според размерите на
техните дялове. Към делото са приложени доказателства за направени разходи за
охрана за общо 32 месеца. По делото са представени в табличен вид часови
справки и цени (л. 115,121, 125, 129, 133, 137, 141, 145, 149, 152, 156, 160,
164, 168, 172, 176, 180, 184, 189, 197, 201, 205, 213, 217, 221, 225, 229, 233,
237, 241, 245, 249). В часовите справки обектът е отбелязан като „Маслобойна –
гр. Харманли“, което обуславя фактическия извод на съда, че обект на охраната е
бил съсобственият имот. Във всички справки са отбелязани между 1440 и 1488
отработени часа за съответния месец, от двама охранители. Във фактурите е отбелязана
като услуга „такса физическа охрана“. От съдържанието на горните документи следва,
че претендираните за прихващане разходи са били направени за денонощна
присъствена физическа охрана на съсобствения имот от две лица – служители на
дружеството – изпълнител на охранителната дейност. Според представените справки,
общият размер на разходите за охрана на целия имот е 273 886,50 лева.
Доколко разходите за охрана на имота са разходи за
неговото поддържане и запазване, следва да се прецени според характера и обема
на извършената охранителна дейност и нейната доказана необходимост. По делото
не са представени доказателства, че назначаването на денонощна физическа охрана
е било безусловно необходимо за поддържането и запазването на имота. Не е
доказано и че запазването на имота не би могло да бъде осъществено без
непосредствена денонощна физическа охрана, а чрез инсталиране на съответната
охранителна техника за дистанционен контрол и посещение на охранителен екип
само при необходимост. Поради това съдът приема, че в случая разходите за
денонощна физическа охрана на имота не са разходи за поддръжка или запазване на
имота, а разходи, свързани с ползването на имота от ответника. Те нямат
характер на „тежести“ на вещта по смисъла на чл. 30 ал. 3 от ЗС и не се дължат
от съсобствениците, които не ползват имота, поради което с тези разходи не
следва да се допуска прихващане на вземанията за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от
ЗС.
3. Разходи за почистване. Разходите са за поддържане
на имота и се дължат от всички съсобственици според размерите на техните
дялове. Установени са с фактура от 30.07.2018 г. на стойност 3624 лева (л. 251).
Към фактурата е приложен приемо-предавателен протокол от 30.07.2018 г. (л.
252). След съпоставка на този протокол с размера на претендираните от ответника
разходи съдът приема, че ответникът предявява за прихващане само разходите за
натоварване и извозване на строителни отпадъци – 494 лева, и изрязване на
дървета – 345 лева.
4. Разходи за електроенергия. Разходите са за
ползването на имота и не се дължат от съсобствениците, които са били лишени от
ползването. Освен това, ответникът е представил фактури, издадени от електроразпределително
дружество ЕВН „л. 254-245. Фактурите са издадени с уточнение „много места на
потребление“В приложенията към фактурите са отбелязани два обекта в гр.
Харманли, за които е отчетено потребление: обект с № 1614161 Трафо 1 гр.
Харманли без име, и обект № 1613924 Трафо 2 гр. Харманли. Няма допълнителна
конкретизация на обектите, поради което не може да се направи извод, че
представените фактури и приложенията към тях удостоверяват разходи за
електроенергия за съсобствения имот.
5. Разходи за вода. Разходите са за ползването на
имота и не се дължат от съсобствениците, които са били лишени от ползването. Такива
разходи не се и доказват по делото. Към делото е приложена фактура, издадена от
„ВиК“ ЕООД гр. Хасково на името на ответника като получател на услугата, за
откриване/смяна на партида, на стойност 10,00 лева с ДДС (л. 346). Не е
отбелязано за кой имот е предоставена услугата. Поради това съдът намира, че
представената фактура не удостоверява
разход, извършен от ответника за имота, за който е претенцията за обезщетение.
6. Разходи за поддръжка. Ответникът не уточнява характера
на разходите, които твърди, че е направил и за какъв вид „поддръжка“ са
направени. Към делото са представени фактури за абонаментна поддръжка на
трансформаторни постове (л. 348,(л. 348, 351, 354, 357, 360, 363, 366, 369,
372, 375, 378, 381, 384, 387, 390, 393, 407, 413, 419, 422, 428, 434, 440, 446,
452, 458) и фактури за „абонаментна такса за аварийна реакция“ (л. 396-397,
399, 402, 405, 410, 416, 425, 431, 437, 443, 449, 455). Съдържанието на
фактурите и приложените към тях документи не дава основание на съда да приеме,
че разходите са свързани с имота, за който се претендират. В приложените към
фактурите за абонаментна поддръжка протоколи за извършване на абонаментно техническо
обслужване са отбелязани обекти “Белла ****“ и ТП „Екстракция“ гр. Харманли,
без допълнителна индивидуализация на имотите. Поради това съдът намира, че
цитираните счетоводни документи не доказват извършени разходи за поддръжка на
имота.
7. Разходи за пазарни оценки. Разходите не са относими
към поддържането и запазването на имота, поради което не следва да се възлагат
на ищците – съсобственици.
8. Разходи за административни услуги. Към делото са
приложени фактура от 30.09.2019 г. и приемно-предавателен протокол, който
цитира рамков договор за предоставянте на специализирани услуги по управление и
поддръжка на недвижими имоти. От съдържанието на протокола (л. 465) е видно, че
т.нар. разходи за административни услуги са за действия пред АГКК, Агенцията по
вписванията, заплащане на местни данъци и такси, действия, свързани с
електроснабдяване и ВиК. Съдът намира, че така удостоверените разходи не са
разходи за запазването и поддържането на имота, поради което няма основание с
тези разходи на ответника да се прихваща вземането на ищците.
8. Разходи за данък върху недвижими имоти и такса за
битови отпадъци. Като доказателства за направени разходи ответникът е
представил съобщения от Община Харманли за дължими от него данък върху недвижими
имоти и такса битови отпадъци. В съобщенията са посочени адресите на два имота,
съответно „****“ и бул. „****“ № **. В съобщенията не е уточнено дали посочените
суми за ДНИ и ТБО са дължими за целия имот (имоти) или за идеалната част на
ответника. Съгласно чл. 12 ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, при
съсобствен облагаем имот всеки от съсобствениците дължи данък съответно на
неговата идеална част. Съгласно чл. 23
от същия закон, данъкът се съобщава на данъчно задълженото лице. По смисъла на
тези разпоредби, когато данъчно задълженото лице е съсобственик на имота, му се
съобщава само дължимия данък за неговата идеална част. Поради това съдът
приема, че приложените към делото съобщения не удостоверяват дължимия данък за
целия имот, а само за идеалната част на данъчно задълженото лице по съобщението
– ответника „И.п.и.С.“ ЕАД.
Цитираните съобщения не доказват и направени от
ответника разходи за такса битови отпадъци, дължима от ищците. Съгласно чл. 67
ал. 1 от ЗМДТ, размерът на такса битови отпадъци се определя отделно за всяко
задължено лице. По аргумент от тази разпоредба, когато имотът е съсобствен,
размерът на таксата за битови отпадъци следва да се отредели за всеки
съсобстеник поотделно. Поради това съдът приема, че представените съобщения
отразяват размера само на ТБО, дължим от ответника „И.п.и.С.“ ЕАД като
съсобственик на имота.
9. Разходи за технически услуги. Ответникът не
конкретизира разходите, за които претендира прихващане. Към делото е
представена фактура за услуга на стойност 500 лева и приемо-предавателен
протокол, с описание на услугата „Изготвяне на конструктивно становище и проект
от инженер конструктор за обезопасяване и бъдещи СМР на компрометирана ограда
на ИМО911“ (л. 523-524). В документите не е уточнен имотът, за който е
изготвено конструктивното становище, но след съпоставка с документите, издадени
във връзка с извършени СМР – разрушаване на компрометирана ограда и изграждане
на нова ограда в гр. Харманли бул. „****“ № 99 „З.Т.“ (л. 252) се установява,
че конструктивното становище е във връзка с компрометирана ограда в
съсобствения имот. Поради това съдът приема, че разходът в размер на 500 лева
за конструктивно становище е направен за поддържането и запазването на
съсобствения имот.
10. Разходи за консултантски услуги – не са
представени доказателства за извършване на такива разходи, нито за тяхната
връзка с поддържането и запазването на имота.
11. „Други“ разходи. Ответникът не уточнява вида на
тези разходи и за какви конкнретни дейности във връзка с поддържането и
запазването на имота се отнасят. Не са и представени доказателства за извършени
други разходи, извън изброените по-горе, по които съдът се е произнесъл.
Общият размер на разходите, с които съдът следва да
допусне прихващане, е 3583,57 лева, от които 2244,57 лева за застраховки, 839
лева за почистване и 500 лева за конструктивно становище. Прихващане спрямо
вземанията на ищците следва да се допусне с 61,672% от тези разходи, или с
2210,06 лева. Според идеалните части на ищците, прихващането спрямо всеки ищец
е със следните суми:
- ищцата В.П.С., с 1,1107% ид. части и вземане от
1878,83 лева – прихващане с 39,80 лева;
- ищцата Е.М.Г., с 1,1107% ид. части и вземане от
1878,83 лева – прихващане с 39,80 лева;
- ищцата Т.М.И., с 1,1107% ид. части и вземане от
1878,83 лева – прихващане с 39,80 лева;
- ищцата Д. Д.С., с 3,332% ид.части и вземане от
5636,31 лева прихващане със 117,91 лева;
- ищецът Д.Д.С., с
18,506% ид. части и вземане от 31 304,19 лева – прихващане с 654,85
лева;
- ищецът В.Р.Х., с 18,166% ид. части и вземане от 30 729,06
лева – прихващане с 642,82 лева;
- ищецът В.Н.Р., с 18,336 ид. части и вземане от 31 016,63
лева – прихващане с 648,83 лева.
Разноските по
делото.
Пълномощниците на ищците са представили договори за
правна защита и съдействие с уговорени адвокатски възнаграждения. Пълномощникът
на ответника е направил възражение за пекомерност на адвокатските
възнаграждения и искане същите да бъдат намалени до минималните размери. Съдът
намира, че следва да бъдат намалени възнагражденията, уговорени с ищците В.П.С.,
Е.М.Г., Т.М.И. и Д. Д.С., но не до предвидените минимални размери, а до сумата
от 1000 лева за всяка от ищците. Горното следва от фактичеката сложност на
делото – същото е с голям обем представени от ответника крайно
несистематизирани доказателствени материали, които налагат продължителен и
задълбочен анализ. Не следва да се намаляват уговорените адвокатски
възнаграждения с ищците Д.Д.С.В.Р.Х. и В.Н.Р., тъй като уговорените
възнаграждения в размери по 1600 лева са под минималния размер, определим
според цената на предявените искове: за ищеца С. – 1704,50 лева, за ищеца Х. –
1682,94 лева и за ищеца Р. – 1693,27 лева. От така определените възнаграждения
ответникът следва да заплати 90%, според уважената част от исковете, или по
1440 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца В.Р.Х. и разноски за държавна
такса и вещо лице в размер на 1080 лева според уважената част от иска.
Ищците следва да заплатят на ответника разноски за
адвокат в размер на 384,50 лева според отхвърлената част от иска.
При движението на производството ищцецът В.Р.Х. е заплатил
държавна такса в размер на 700 лева. Според цената на предявените искове, дължимите
държавни такси са били, както следва: от ищците В.П.С., Е.М.Г. и Т.М.И. – по
93,99 лева; от Д. Д.С. – 281,96 лева; от Д.Д.С. – 1566 лева; от В.Р.Х. –
1537,25 лева, от които внесени 700 лева; и от В.Н.Р. – 1551,63 лева. Общият
размер на дължимите и държавни такси по делото е 5218,84 лева, от които
невнесени такси в размер на 4518,84 лева. Предвид несъбирането на държавните такси при
образуването и движението на делото, следва съдът да се произнесе с решението
по тяхната дължимост, като осъди ответника да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 4066,56 лева, според уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда „И.п.и.С.“ ЕАД ***,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1766, ул. „******да
заплати на В.П.С. ЕГН **********, сумата от 1839,03 лева (хиляда осемстотин тридесет и
девет лева и три стотинки) обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
имот за периода 17.05.2017 г. – 30.09.2019 г., като отхвърля иска над този
размер до сумата от 1878,83 лева поради прихващане и до сумата от 2085,40 лева
като неоснователен.
Осъжда „И.п.и.С.“ ЕАД *** да
заплати на Е.М.Г. ЕГН ********** сумата от 1839,03 лева (хиляда осемстотин
тридесет и девет лева и три стотинки) обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот за периода 17.05.2017 г. – 30.09.2019 г., като отхвърля иска
над този размер до сумата от 1878,83 лева поради прихващане и до сумата от
2085,40 лева като неоснователен.
Осъжда „И.п.и.С.“ ЕАД *** да заплати на Т.М.И. ЕГН **********,
сумата от 1839,03 лева (хиляда осемстотин тридесет и девет лева и три стотинки)
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот за периода 17.05.2017 г.
– 30.09.2019 г., като отхвърля иска над този размер до сумата от 1878,83 лева
поради прихващане и до сумата от 2085,40 лева като неоснователен.
Осъжда „И.п.и.С.“ ЕАД *** да заплати на Д. Д.С. ЕГН **********,
сумата от 5518,40 лева (пет хиляди петстотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки)
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот за периода 17.05.2017 г.
– 30.09.2019 г., като отхвърля иска над този размер до сумата от 5636,31 лева
поради прихващане и до сумата от 6256,02 лева като неоснователен.
Осъжда „И.п.и.С.“ ЕАД *** да заплати на Д.Д.С. ЕГН **********,
сумата от 30 649,34 лева (тридесет хиляди шестстотин четиридесет и девет
лева и тридесет и четири стотинки) обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот за периода 17.05.2017 г. – 30.09.2019 г., като отхвърля иска
над този размер до сумата от 31 304,19 лева поради прихващане и до сумата
от 34 746,05 лева като неоснователен.
Осъжда „И.п.и.С.“ ЕАД *** да заплати на В.Р.Х. ЕГН **********,
сумата от 30 086,24 лева (тридесет хиляди и осемдесет и шест лева и
двадесет и четири стотинки) обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
имот за периода 17.05.2017 г. – 30.09.2019 г., като отхвърля иска над този
размер до сумата от 30 729,06 лева поради прихващане и до сумата от
34 107,69 лева като неоснователен.
Осъжда „И.п.и.С.“ ЕАД *** да заплати на В.Н.Р. ЕГН **********,
сумата от 30 367,80 лева (тридесет хиляди и осемдесет и шест лева и
двадесет и четири стотинки) обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
имот за периода 17.05.2017 г. – 30.09.2019 г., като отхвърля иска над този
размер до сумата от 31 016,63 лева поради прихващане и до сумата от
34 426,87 лева като неоснователен.
Осъжда „И.п.и.С.“ ЕАД *** да заплати на В.П.С., Е.М.Г.
и Т.М.И. сумите от по 264,35 (двеста шестдесет и четири лева и тридесет и пет
стотинки) за всяка от ищците; на Д. Д.С. сумата от 793,05 лева (седемсстотин
деветдесет и три лева и пет стотинки); на Д.Д.С. сумата от 4404,05 лева (четири
хиляди четиристотин и четири лева и пет стотинки), на В.Р.Х. сумата от 4323,57
лева (четири хиляди триста двадесет и три лева и петдесет и седем стотинки) и
на В.Н.Р. сумата от 4364,03 лева (четири хиляди триста шестдесет и четири лева
и три стотинки) законна лихва за периода 17.05.2017 г. – 30.09.2019 г.
Осъжда „И.п.и.С.“ ЕАД *** да заплати на В.П.С., Е.М.Г.,
Т.М.И. и Д. Д.С. разноски за адвокат в размер на по 900 лева за всяка от ищците;
на Д.Д.С. и В.Н.Р. разноски за адвокат в разцмер на по 1440 лева за всеки от
ищците; и на В.Р.Х. разноски за държавна такса и експертиза в общ размер 1080
лева и за адвокат в размер на 1440 лева.
Осъжда „И.п.и.С.“ ЕАД *** да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 4066,56 лева, според уважената част от исковете.
Осъжда В.П.С., Е.М.Г., Т.М.И., Д. Д.С., Д.Д.С.,, В.Р.Х.
и В.Н.Р. да заплатят на „И.п.и.С.“ ЕАД *** разноски за адвокат в размер на
384,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: