МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1761 ПО ОПИСА ЗА 2015 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
На 28.12.2015 год. във Варненският окръжен
съд е внесен обвинителен акт № 124 на Варненска окръжна прокуратура против
подсъдимият А.Д.Ж., по който е образувано производство пред първа инстанция, за
извършени от него престъпления от общ характер, наказуеми по чл.194, ал.1 НК и
чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, както следва:
Повдигнати са обвинения за това,
че на 17.10.2014 год. в гр. Дългопол, Варненска област
отнел чужди движими вещи - чанта от плат, дебитна банкова карта VISA ELECTRON с
№ 4870 0201 7362 9301, издадена от „Банка ДСК" ЕАД на С.Ю.И. и лична карта
на името на С.Ю.И., всичко на обща стойност 15 лева, от владението на С.Ю.И.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с което е
осъществил състав на престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК
Повдигнато е и обвинение за това, че на 17.10.2014 год. в гр. Дългопол, обл. Варненска, при условията на продължавано престъпление,
използвал платежен инструмент - дебитна карта VISA ELECTRON с № 4870 0201 7362
9301, издадена от "Банка ДСК" ЕАД на С.Ю.И., без съгласието на титуляра, като осъществил 2 /две/ транзакции, при които
получил общо 70 лева и едно плащане в размер на 7.10 лева и деянието не
представлява по-тежко престъпление, с което е осъществил състав на престъпление
по чл. 249 ал. 1 пр.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, моли подсъдимия да бъде признат за виновен
и да му се наложат наказания към минималния размер, определен в разпоредбата на
закона, като се съобрази обстоятелството, че производството по делото е
протекло по реда на чл.371, т.2 НКП.
На предварителното следствие
и пред съда подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли
за минимално наказание. В.с.з. прави искане производството по делото да бъде
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие като признава всички факти,
отразени в обвинителния акт.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Ж. *** и е
пенсионер по болест. Семейството му било в тежко финансово състояние.
На 17.10.2014 год. А.Ж. и неговата съпруга св.Марийка Ж. отишли до
кабинета на д-р Мерджанова за преглед. Двама нямали записан час и трябвало да
изчакат всички записани на преглед пациенти за да бъдат приети.
На същата дата, сутринта св. С.И. *** на преглед също при д-р Мерджанова,
за която имала записан час. Със себе си И. носила жълта найлонова торбичка, в
която били документите за прегледа, както и друга чанта от плат, розова на
цвят, която се затваряла в горния си край с цип. В тази чанта били личната и
карта, дебитната и карта VISA ELECTRON, издадена от „Банка ДСК" ЕАД с №
4870 0201 7362 9301. Дебитната карта на св.И. стояла в плика, в който тя я
получила по-рано от банката, като в плика бил изписан и ПИН-кода за картата.
Пред кабинета видяла своя приятелка - св.Назифе Исмаил, с която се
заприказвали. Когато дошъл редът на И. за преглед, двете жени влезли в
кабинета, като на дивана, където седели преди това първата забравила една от
чантите си - розовата чанта, в която били личната и карта и дебитната и карта
VISA ELECTRON, издадена от „Банка ДСК" ЕАД с № 4870 0201 7362 9301. След
прегледът на двете, свидетелки, те излезли от кабинета, а след това и от
медицинската служба.
През това време пред кабинета чакал подсъдимия и неговата съпруга. Когато
приключил и техния преглед, те излезли навън и видели на един от диваните пред
кабинета розовата чанта на св.И., която по-рано тя забравила. Пред кабинета
нямало други хора, поради което Ж. взела чантата, отворила я и двамата с подсъдимия
видели в нея личната карта на жена, която не познавали и дебитна карта, както и
изписания ПИН-код за картата. Обсъдили дали да вземат забравените чужди вещи и тъй
като предстояло плащане на сметката за тока, а и нямали достатъчно парични
средства, решили да вземат забравените вещи.
От лекарския кабинет отишли до ATM с № 051223, собственост на „Централна
кооперативна банка" АД, монтиран на входа на офис на банката в гр.
Дългопол, Варненска област. В 13:20 часа Ж. поставил банковата карта с № 4870
0201 7362 9301, издадена от „Банка ДСК" ЕАД във фабрично монтирания отвор
на ATM и задал за теглене сумата от 50 лева. След това въвел ПИН-кода за
банковата карта, който прочел от плика и изтеглил зададената сума. От
бележката, която банкомата издал двамата видели наличната по сметката сума в
размер на 27.11 лева. В 13:23 часа от същото устройство подсъдимият изтеглил сумата
от 20 лева. ПИН-кода на банковата карта - „4734" той изписал с химикал на
задната страна на втората бележка, която ATM пуснал след извършване на втората
операция и взел със себе си.
След това Ж. и св.Ж. отишли до магазин за хранителни стоки в центъра на
гр. Дългопол, стопанисван от ЕТ „Джорджи",
откъдето пазарили хранителни стоки. На касата на магазина част от сумата била
платена отново с банковата карта на св. И. чрез ПОС - терминал, която операция
също била извършена от подс.Ж.. Със сумата от 7.10
лева, налична в картата била платена част от сметката в магазина, а остатъка от
сумата за покупката била платена с наличните пари в брой от мъжа.
През това време св. И. се върнала до лекарския кабинет за да търси
забравената си чанта, но тъй като там я нямало отишла до полицията в гр.
Дългопол, за да съобщи, че си е забравила чантата с документите и някой я е
взел. Полицейският служител, с когото И. разговаряла я посъветвал да отиде до
офиса на „Банка ДСК" ЕАД, за да блокира картата, което тя сторила. В офиса
на банката служител и обяснил, че преди това е изтеглена сумата от 70 лева и
има плащане в магазин в гр. Дългопол. Тази информация св. И. веднага съобщила в
полицейското управление в гр. Дългопол, след което с автобус се прибрала до
село Медовец, където живеела.
Полицейските служители, които работили по случая св.П.П.,
св.Я.Я. и Х.Х., които
отишли до офиса на „Банка ДСК" ЕАД в гр. Дългопол, откъдето банковия
служител им потвърдил информацията, че с откраднатата банкова карта са
извършени две тегления и има плащане в магазин в гр. Дългопол. Те проверили
магазините в гр. Дългопол, които имали ПОС-терминални устройства и стигнали до
този, стопанисван от ЕТ „Джорджи", където изгледали
записите от охранителните камери в магазина и видели кои са лицата, извършили
плащането с банковата карта на св. И.. Полицейските служители не познавали
лично нито Ж., нито св. Ж., но знаели къде живеят същите в гр. Дългопол. Затова
отишли до къщата им в гр. Дългопол, намираща се на ул. „Гроздьо Желев" №
10. Първоначално двамата отрекли да са извършили нещо нередно през деня, но
след това признали за извършеното от тях, след което с протокол за доброволно
предаване от 17.10.2014 год. Ж. предал на св. П.П.
вещите на св. И., които били в него -лична карта на името на С.Ю.И.; дебитна
карта VISA ELECTRON, издадена от „Банка ДСК" ЕАД на С.Ю.И. с № 4870 0201
7362 9301; 3 броя банкноти с номинал по 10 лева; банкнота с номинал 5 лева; банкнота
с номинал 2 лева; чанта от плат, както и бележка от извършена транзакция от
17.10.2014г. от ATM на „ЦКБ" АД с изписани на гърба цифри 4734.
От заключението на изготвената СГЕ се установява, че ръкописно изписаният
текст върху обратната страна на бележка от ATM на „ЦКБ"АД, офис гр.
Дългопол за извършена транзакция на 17.10.2014г. в 13:23 часа -„47-34", е
изписан от подс. Ж..
По делото е назначена лицево-идентификационна и видео-техническа
експертиза от заключението на която се установява, че при прегледа на
предоставените от ЕТ „Джорджи" и камерата на
„ЦКБ"АД записи, не се установяват монтажи и преправки
по съдържанието на файловете със записи. При направените съпоставки на снимките
от ЕТ „Джорджи" със сравнителния снимков
материал, иззет от подсъдимия е установено, че лицето на записа е А.Д.Ж.. При
направените съпоставки на снимките, предоставени от „ЦКБ"АД със
сравнителния снимков материал, иззет от Ж. е установено, че лицето на записа е А.Д.Ж..
Видно от заключението на назначената СОЕ стойността на инкриминираните
вещи - предмет на престъплението по чл. 194 от НК възлиза на 15 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събрания по делото доказателствен материал, а именно: обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелките Марийка Ж., С.И., Племен
Петров, Я.Я., Назифе Исмаил, в.л. Стелиян Д., Даниел
Йорданов, Стефка Попова, както и всички доказателства по делото, които са
взаимно допълващи се и безпротиворечиви.
Като съобрази събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от правна страна следното:
С оглед на така установеното
съдът приема от правна страна, че подсъдимият Ж. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.194, ал.1 НК за
това, че на 17.10.2014 год. в гр.
Дългопол, Варненска област отнел чужди движими вещи - чанта от плат, дебитна
банкова карта VISA ELECTRON с № 4870 0201 7362 9301, издадена от „Банка
ДСК" ЕАД на С.Ю.И. и лична карта на името на С.Ю.И., всичко на обща
стойност 15 лева, от владението на С.Ю.И., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че св.И. е
забравила чантата си пред лекарския кабинет, същата е намерена от подсъдимият,
който съвсем съзнателно я е присвоил, установил е трайна фактическа власт върху
тази вещ и се е разпоредил с част от вещите.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо,
неосъждано към момента на деянието физическо лице.
Обективна страна: престъплението е извършено умишлено като
умисълът винаги е пряк. Законът изисква наред с умисъла да е налице и
намерението за присвояване. Последното представлява намерението деецът да се
разпорежда противозаканно с вещта като собственик,
което подсъдимият Ж. е сторил и е похарчил за свои нужди парите от дебитната
карта, а останалите вещи е отнесъл в дома си.
Видно от обстоятелствата по делото деянието е съставомерно и деецът е действал с пряк умисъл - съзнавал е
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните
последици и ги е искал.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в
отнемането на вещите, което представлява преустановяване на владението върху
тях от страна на собственика им и установяванене
владението на дееца. Престъплението е довършено, тъй като деецът е прекъснал
владението на досегашния владелец и е установил свое.
В
този случай е налице една особеност, а именно обстоятелството, че чантата е
забравена от св.И. и стой въпроса дали е налице извършена кражба от страна на
подсъдимия. Този въпрос е разрешен в Постановление №6 от 26.04.1971 год. на
Пленума на ВС, където се прави разлика между осъществено престъпление по чл.194
и чл.297 НК и категорично се приема, че забравените вещи не са загубени вещи и
по отношение на тях се осъществява престъплението кражба.
С оглед на така установеното
съдът приема от правна страна, че подсъдимият Ж. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК за това, че на 17.10.2014 год. в гр. Дългопол, обл. Варненска,
при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент -
дебитна карта VISA ELECTRON с № 4870 0201 7362 9301, издадена от "Банка
ДСК" ЕАД на С.Ю.И., без съгласието на титуляра,
като осъществил 2 /две/ транзакции, при които получил общо 70 лева и едно
плащане в размер на 7.10 лева и деянието не представлява по-тежко престъпление
За да приеме горните
обстоятелства за установени по категоричен начин по делото съдът прецени
следното:
От обясненията на подсъдимия
се установяват обстоятелствата по снабдяване с банковата карта, а именно, че я
е намерил и след това двамата със св.Ж. са изтеглили пари от нея на два пъти и
са платили на пос-терминал след това, като по този
начин са изтеглили цялата сума, която се е съдържала по сметката.
От разпита на полицейските
служители в ДП, се установява, че те са наблюдавали действията на подсъдимия по
теглена на паричната сума от картата на пострадалата и плащането в магазина,
което се потвърждава и от изготвените по делото експертизи.
За липсата на дебитната си карта И.
разбрала на същата дата, на която били изтеглени парите, но когато посетила
банката издател, установила, че по сметката й вече няма налични средства.
Тази фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства, а и не се
оспорва от подсъдимия, който е направил изрично волеизявление, че желае
производството по делото да протече по реда на чл.371, т.2 НПК, тъй като
признава изцяло фактите по ОА.
Обективна страна: престъплението е
извършено умишлено като умисълът винаги е пряк - деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и ги е искал.
Изпълнителното деяние се изразява в
самото противоправно ползване на платежния инструмент
– дебитната карта на св.И., без нейното съгласие.
За да е осъществено изпълнителното
деяние е необходимо дейците да са знаели, че документа е друго лице и въпреки
това да са го ползвали по предназначение, което се установява по категоричен
начин от събраните по делото доказателства. Престъплението е довършено с
употребата на дебитната карта на св.И. и за съставомерността
на деянието не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, макар че в
случая на свидетелката е причинена вреда в размер на 77.10 лв.
Като съобрази всичко изложено
до момента настоящият състав на съда намира, че по безспорен начин се
установява извършването на вмененото на подсъдимия деяние, поради което и той
следва да понесе съответната отговорност и за това обвинение.
Причините за извършване на
инкриминираното деяние са стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин,
корист, незачитане на законите в страната.
Съдът на осн
чл.36 НК и след като прецени степента на обществена опасност на подс.А.Д.Ж. и тази на конкретното деяние и причинения от
деянието общ престъпен резултат, подбудите за извършване на деянието и като взе
предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
определяне на размера на наказанието на подсъдимите установи следното:
- смекчаващи отговорността
обстоятелства- чисто съдебно минало, самопризнания и съжаление за извършеното,
съдействие за разкриване на обективната истина, тежко семейно и здравословно
състояние, напреднала възраст;
- отегчаващи отговорността
обстоятелства – не се установиха в хода на съдебното следствие.
Съдът като съобрази
изложените обстоятелства прецени, че следва да наложи наказание на подсъдимия при
наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства. Дори в случая са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
В същото време съдът съобрази
обстоятелството, че производството по делото е преминало по реда на съкратеното
съдебно следствие, поради което е задължително приложението на чл.58а НК. В
случая съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на ал.4 на посочения
текст на закона, която се явява по-благоприятна за извършителя, а не тази на
ал.1 на чл.58а НК.
При тези обстоятелства по
отношение на престъплението по чл.194, ал.1 НК на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК и тъй като за него
няма минимален размер на наказанието следва да му бъде определено наказание
"пробация" с пробационни
мерки "Задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност 2
пъти седмично и "Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" и двете за срок от 1 година.
За престъпление то чл.249,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК като на подсъдимият следва да се наложи
наказание под минималния размер, а именно "лишаване от свобода" за
срок от 10 месеца.
Съдът намира, че в случая не
следва да се налага кумулатино предвиденото наказание
"глоба", тъй като и в този размер определените му наказания биха били
достатъчни за превъзпитанието на извършителя.
Предвид обстоятелството, че
по делото са извършени 2 престъпление, за които няма влязла в сила присъда,
съдът намира, че следва да приложи чл.23, ал.1 НК като наложи на подсъдимия
най-тежкото от така определените му наказания, а именно "лишаване от
свобода" за срок от 10 месеца.
С оглед обстоятелството, че подс.Ж. не е осъждан и като съобрази личността на дееца,
съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и да отложи
изтърпяването на така определеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
По този начин и с това
наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенция.
На осн.чл.169 НПК с оглед крайния резултат на делото, съдът възложи на подсъдимия сторените
на ДП разноски.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ
ВОС: