М О Т И В И: НОХД № 54/2018 г.
Подсъдимите Е.А. ***
и П.М.Н. *** са обвинени в това, че на 25.07.2015 г. в с. *****, общ. *****,
след предварителен сговор, направили опит да отнемат чужди движими вещи (каруца
с дървени колела, дървен плот от шевна машина, 3 бр. хамбарни сандъци, старо
дървено корито (нощва), 10 бр. дървени дъски с размери 2 м дължина, 25 см ширина и 2 см дебелина, 7 бр. дялани на
ръка дървени дъски (бичмета) с размери 1 м дължина, 5 см широчина и 3 см дебелина, 2 бр. дървени
корита за хранене на животни с размери 1.2 м х 0.6 м и 2 бр. дървени хамбарни сандъци с капак
с размери 2 м
х 1.6 м
х 1.2 м)
на стойност 429.21 лв., собственост на Г.М.И. и К.И. ***, от владението на
собствениците без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят,
като за целта използвали моторно превозно средство (лек автомобил „Опел Корса”
с рег. № А **-** КМ) и технически средства (метална щанга и винтоверт) и
случаят не е маловажен.
Държавното
обвинение е квалифицирало извършеното от подсъдимите Е.А.А. и П.М.Н. деяние
като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура - ***** поддържа така повдигнатото обвинение в съдебно
заседание. Счита, че по делото е безспорно доказано извършеното от подсъдимите
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Предлага на съда да им наложи наказания
при приложение на разпоредбите на чл. 55 и чл. 66 от НК.
Подсъдимият Е.А.А.
не се признава за виновен. Същият моли съда да го оправдае по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т.
5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Защитникът на
подсъдимия Е.А.А. - адв. П.П. моли съда да го признае за невинен по така
повдигнатото и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Същият намира, че по делото не са събрани доказателства, от които да е
видно, че последният е извършил инкриминираното деяние от обективна и
субективна страна. Обвинението не е доказано по един безспорен и несъмнен начин,
какъвто се изисква от закона. На следващо място счита, че по-голяма част от
инкриминираните вещи не могат да бъдат обект на престъплението, в което са
обвинени подсъдимите, тъй като не са собственост на пострадалите лица. В
конкретния случай е налице недвижим имот, който е без стопанин и лице, което да
го управлява и да се грижи за него. Следователно движимите вещи – предмет на
обвинението не са във владението на пострадалите лица, тъй като същите не са
упражнявали фактическа власт спрямо тях. На последно място защитникът на
подсъдимия заявява, че в настоящия случай не е налице и субективната страна на
престъплението.
Подсъдимият П.М.Н.
не се признава за виновен. Същият моли съда да го оправдае по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т.
5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Защитникът на
подсъдимия П.М.Н. – адв. Р.С. моли съда да го признае за невинен по така
повдигнатото и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Същата счита, че така повдигнатото и предявено обвинение не е доказано по
един безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна. На следващо
място практически е невъзможно опит за кражба на инкриминираните вещи с
използвания от подсъдимите лек автомобил. Заявява, че от данните по делото е
видно, че пострадалите лица не са собственици на част от вещите. Освен това се
наблюдава противоречие между показанията на разпитаните свидетели, което буди
съмнение в тяхната вярност.
Съдът, след като
обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, прие за установено следното:
Подсъдимият Е.А. ***.
Понастоящем живее в гр. София и е трудово ангажиран. Същият притежава недвижими
имоти в гр. ***** и МПС. А. е разведен и има две пълнолетни дъщери. Към
настоящия момент няма ненавършили пълнолетие деца, за които да се грижи и на
които да дължи издръжка. А. е осъждан за извършено престъпление от общ характер
по чл. 227Б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, но е реабилитиран по право.
Подсъдимият П.М.Н.
***, където живее и към настоящия момент. Същият е безработен. Не притежава
недвижими имоти и МПС. Не е женен и няма ненавършили пълнолетие деца, за които
да се грижи и на които да дължи издръжка. Н. е многократно осъждан за извършени
престъпления от общ характер.
Свидетелите Г.М.И.
и К.И.И. са майка и син и законни наследници на К.И. С., починал на 25.01.2005
год. Последният бил собственик на недвижим имот, находящ се в с. *****, общ. *****,
състоящ се от къща на два етажа, плевник и дворно място. След смъртта на К.И. С.,
двамата свидетели станали собственици на основание наследство на посочения
недвижим имот. Същите живеели в гр. София и много рядко го посещавали.
Последното им идване било преди около десет години, тъй като нямали възможност
да се грижат за него. По тази причина имотът бил изоставен и западнал. След
смъртта на К.И. С., двамата свидетели дали ключове от процесния имот на един от
съседите, но след смъртта на последния същите не възложили на друг да го
наглежда. Свидетелите нямат представа какви движими вещи е имало в собствения
им наследствен имот, находящ се в с. *****, общ. *****, към 25.07.2015 г.
Споменават, че преди години, когато бил жив техният наследодател К.И. С. и
съпругата му ***** С. С.а, там имало хамбари за съхраняване на зърното, нощви,
корита за хранене на животни, ракли за дрехи, две шевни машини, легла, шкаф,
строителен материал – бичмета и дъски. Същите обаче не са категорични по
отношение на техния брой и индивидуализиращи признаци.
Свидетелката М.Д.Р.
*** близост до процесния имот, собственост на свидетелите Г.М.И. и К.И.И..
Въпреки това, Р. рядко минавала край него. Последно била ходила в имота, докато
били живи К.И. С. и неговата съпруга ***** С. С.а. По тази причина същата няма
представа какви движими вещи е имало в него към 25.07.2015 г.
На 25.07.2015 г.
свидетелката М.Д.Р. *** и чула шум от товарене, който идвал от имота на
свидетелите Г.М.И. и К.И.И.. Същата отишла да провери какво става, тъй като
имотът бил от много години необитаем, но преди това се обадила в полицията. Р.
видяла двамата подсъдими Е.А.А. и П.М.Н. навън пред входната врата. В близост
бил паркиран автомобилът, с който били дошли. Свидетелката ги попитала какво
правят и имат ли разрешение да влизат в имота. Те й отговорили, че имат разрешение
от собствениците. Последната забелязала обаче до входната врата една купчина
дъски. Дъските били с дължина около 1 метър. След това свидетелката М.Д.Р. се
прибрала в дома си.
През това време
сигналът, подаден от Р., бил приет в РУ на МВР гр. ***** от оперативния дежурен.
Последният се обадил на свидетеля С.Л.К.,*** и обслужвал административно и
населението на с. *****, общ. *****. К. веднага отишъл на място и забелязал, че
входната врата на процесния имот е отворена. Тогава отвътре излязъл подсъдимият
Е.А.А.. Свидетелят го попитал какво прави в имота, а последният му отговорил,
че прави оглед, тъй като щял да го купува. След около 15-20 минути на място
дошъл и свидетелят С.Х.Р., който тогава работел в РУ на МВР гр. ***** като
полицай и за деня бил дежурен от 7.00 часа до 19.00 часа. К. и Р. влезли в
дворното място на процесния имот и се качили по дървената стълба на втория етаж
на къщата. Там двамата забелязали подсъдимия П.М.Н., който се криел в една от
стаите. Свидетелят К. е категоричен в показанията си, че при идването си в
имота не му направило впечатление да има изнесени вещи, които да са складирани
в имота или извън него. Последният бил изоставен от много години и
собствениците не проявявали никакъв интерес към него. След това К. си тръгнал,
тъй като нямало повече какво да прави там.
Свидетелят С.Х.Р.
твърди в показанията си, че при идването му в процесния имот, собственост на
свидетелите Г.М.И. и К.И.И., му направило впечатление, че последният е взломен.
Вратата била разбита. Р. извел двамата подсъдими от имота и се обадил на
оперативния дежурен в РУ на МВР гр. ***** да изпрати поемни лица, за да се
направи оглед. В разговор с тях свидетелят разбрал, че се интересуват от
старата дървения – дъски, тъй като щели да ги ползват. Освен това оглеждали
къщата, тъй като искали да я купуват. На същия му направило впечатление, че
навън до паркирания лек автомобил „Опел Корса“, с който били дошли, имало
камара от дървени дъски с дължина около 60-70 см. Подобна камара от
дъски имало и в двора на имота. Свидетелят обаче не може да посочи конкретно
колко на брой и с какви размери. На същия му направило впечатление, че къщата е
претърсена, имало разпилени вещи и един скрин бил разбит. В жилищната сграда имало
хамбари, скринове, дървени корита за хранене на животни и други. На втория етаж
намерил лост тип „кози крак“ и по вратата там имало следи от него.
Пристигнала
дежурната оперативна група от РУ на МВР гр. ***** на място и бил извършен оглед
на местопроизшествието, за което бил съставен Протокол за оглед на
местопроизшествие от 25.07.2015 г. Обект бил двуетажната жилищна сграда,
стопанската постройка и дворното място. В протокола е отразено, че „до
западната стена на къщата има облегнати дъски и части от дървен хамбар, като по
част от последните има отвори, по които личат пресни следи от пробивен
инструмент“. В същия е вписано, че „на вратата на втория етаж няма следи от
взлом и до нея е облегната метална щанга тип „кози крак“ с шестоъгълно
сечение“. В хамбара имало дървен кръгъл съд – крина, а в последния акумулаторен
винтоверт „Макита“ № 2008-37683 с поставено в накрайника свредло за дърво с
диаметър 8 мм.
С Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.07.2015 г. са иззети като
веществени доказателства: метална щанга тип „кози крак” с шестоъгълно сечение и
дължина 60 см.
и акумулаторен винтоверт „Makita” № 2008-37683 със свердло за дърво в
патронника с диаметър 8 мм.
Поемни лица при съставянето на същия са Й.Г.Й. и Н.К.Л.. Последният от тях е
разпитан в качеството на свидетел в проведеното съдебно заседание на 9.05.2019
г. Л. заявява, че не си спомня подробности относно извършените следствени
действия, тъй като е минало много време от тогава, а и стоял отвън пред къщата
и чакал полицаите да приключат с работата си.
Органите на МВР извършили
и оглед на лек автомобил „Опел Корса“ № А **-** КМ, за което е съставен
Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.07.2015 г. и са иззети като
веществени доказателства: кирка с дължина на металната част 52 см. и дължина на дървената
част 70 см.
и 2 броя батерии за винтоверт „Makita” 18 V, модел BL 1830.
По делото е
назначена съдебно-оценъчна експертиза и допълнителна такава, като заключенията
са изготвени от вещото лице С.В.Д.. Същите са приети от съда и не са оспорени
от страните. Видно от последните е, че вещото лице е оценило инкриминираните
вещи в размер на 429.21 лв.
В съдебно
заседание вещото лице С.В.Д. заявява, че е извършило оценката на
инкриминираните вещи по писмени данни, т. е. не е направил оглед на последните.
Предвид на гореизложеното
настоящият съдебен състав приема, че по делото не е доказано по несъмнен начин
по смисъла на чл. 303, ал. 2 от НПК, че подсъдимите Е.А.А. и П.М.Н. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.
18, ал. 1 от НК, за които им е повдигнато обвинение, по следните съображения:
На първо място по
делото не е установен по безспорен начин предмета на престъплението. На
подсъдимите Е.А.А. и П.М.Н. е повдигнато обвинение за опит за кражба на
следните движими вещи: каруца с дървени колела, дървен плот от шевна машина, 3
бр. хамбарни сандъци, старо дървено корито (нощва), 10 бр. дървени дъски с
размери 2 м
дължина, 25 см
ширина и 2 см
дебелина, 7 бр. дялани на ръка дървени дъски (бичмета) с размери 1 м дължина, 5 см широчина и 3 см дебелина, 2 бр. дървени
корита за хранене на животни с размери 1.2 м х 0.6 м и 2 бр. дървени хамбарни сандъци с капак
с размери 2 м
х 1.6 м
х 1.2 м.
Свидетелите Г.М.И. и К.И.И., които са собственици на процесния имот, находящ се
в с. ***** № 22, общ. ***** и в който са установени двамата подсъдими на
25.07.2015 г., заявяват, че не са го посещавали от около десет години и не
могат да посочат какви движими вещи е имало в него. Предполагат, че преди
години, когато бил жив К.И. С. и съпругата му ***** С. С.а, там имало хамбари
за съхраняване на зърното, нощви, корита за хранене на животни, ракли за дрехи,
две шевни машини, легла, шкаф, строителен материал – бичмета и дъски. Същите
обаче не са категорични по отношение на техния брой и индивидуализиращи
признаци. Инкриминираните вещи – предмет на престъплението не могат да се
установят по един безспорен начин и от разпита на останалите свидетели, а
именно М.Д.Р., С.Л.К. и С.Х.Р.. В показанията си последните също не могат да
посочат какви вещи са установени на местопроизшествието. Единствено споменават
за купчина дървени дъски, като не са категорични по отношение на тяхното
количество и размер. Инкриминираните вещи – предмет на престъплението не могат
да се конкретизират и от приложения по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие от 25.07.2015 г., както и при разпита на поемното лице Н.К.Л..
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не е доказан по безспорен
начин предмета на престъплението. Последното е абсолютно задължително, тъй като
присъдата не може да почива на предположения по смисъла на разпоредбата на чл.
303, ал. 1 от НПК.
На следващо място
съдът счита, че заключенията на вещото лице С.В.Д. по назначените
съдебно-оценъчна експертиза и допълнителна такава не са обективни по отношение
дадената стойност на инкриминираните вещи. Вещото лице е следвало да извърши
личен оглед на последните, да прецени състоянието им – овехтяване, годност и т.
н., и едва тогава да премине към тяхната оценка. Такава възможност несъмнено е
имало, тъй като вещите са се намирали в имота, собственост на свидетелите Г.М.И.
и К.И.И.. Следва да се отбележи, че част от тях липсват в протокола за оглед и
не са фотографирани, което от своя страна прави оценката им необективна.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че житейски необосновано и нелогично е
двамата подсъдими да отнемат инкриминираните вещи от владението на
собствениците им с лек автомобил „Опел Корса” с рег. № А **-** КМ. Последният е
малък автомобил, предназначен за превоз на пътници, а не на големи товари,
което води до извода, че в него не биха могли да бъдат натоварени вещите –
предмет на престъплението, а именно: каруца с дървени колела, дървен плот от
шевна машина, 3 бр. хамбарни сандъци, старо дървено корито (нощва), 10 бр.
дървени дъски с размери 2 м
дължина, 25 см
ширина и 2 см
дебелина, 7 бр. дялани на ръка дървени дъски (бичмета) с размери 1 м дължина, 5 см широчина и 3 см дебелина, 2 бр. дървени
корита за хранене на животни с размери 1.2 м х 0.6 м и 2 бр. дървени хамбарни сандъци с капак
с размери 2 м
х 1.6 м
х 1.2 м.
Изброените такива са много обемни и биха били превозени единствено с товарен
автомобил.
В обобщение на гореизложеното, съдът намира,
че в конкретния случай липсва несъмнена доказаност на твърдяното от държавното
обвинение инкриминирано деяние. Събраните по делото доказателства не сочат
категорично и безспорно извършеното от подсъдимите деяние с претендираните от
прокуратурата предмети, по претендирания начин, място и време, въпреки
изчерпването на процесуалните способи за това.
От обективна
страна е налице липса на еднозначно и категорично доказано противозаконно
отнемане на индивидуализирани чужди движими вещи. Нещо повече, в рамките на
цялото проведено досъдебно производство, както и при съдебното разглеждане на
делото, въпреки положените от съда процесуални усилия, не бяха събрани и
проверени доказателства относно обстоятелствата какви движими вещи е имало в
процесния имот и кои от тях са предмет на престъплението, в което са обвинени
двамата подсъдими.
Изложените факти
подлежат на доказване по реда и със способите на НПК и не може да се презюмират
за настъпили само, защото е съществувала възможност за това. Необходими са
положителни доказателства, които да изключват всеки друг възможен извод,
каквито в конкретния случай не са налице. Липсват както преки, така и косвени
доказателства в подкрепа на обвинителната теза, поддържана от прокуратурата,
както и да са в достатъчна степен убедителни и неопровержими, така че да
послужат за постановяването на осъдителна присъда. Изложеното в обвинителния
акт в настоящия случай не е достатъчно за формиране на твърдото вътрешно
убеждение на съда във виновността на двамата подсъдими.
Поради липса на
доказани частни съставомерни признаци от обективна страна, безпредметно се
явява обсъждането на наличието или липсата на доказаност на престъплението от
субективна страна.
С оглед на нормата
на чл. 303, ал. 1 от НПК – присъдата не може да почива на предположения, когато
въпреки предприетите от съда възможни и необходими процесуално-следствени
действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази връзка
процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимите е останало незоказано и
единствено законосъобразния краен акт на съда се явява оправдателната присъда.
Според Решение *33/2013 г. на III НО на ВКС, когато
са налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд по отношение на
твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността на подсъдимото
лице към него, породените от доказателствената непълнота и/или негодни
доказателствени средства, процесуална последица е постановяването на
оправдателна присъда. Това е така, тъй като фактическата обстановка, твърдяна
от прокуратурата остана недоказана от събраните и провери по делото писмени и
гласни доказателствени средства, при съблюдаване на принципа на чл. 13, ал. 1
от НПК за разкриване на обективната истина.
С оглед на
изложените съображения съдът счита, че следва да се приеме, че подсъдимите Е.А.А.
и П.М.Н. не са осъществили състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 1 и пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за
което им е повдигнато и предявено обвинение. По тези съображения съдът намира,
че подсъдимите Е.А.А. и П.М.Н. следва да бъдат признати за невинни в това, че
на 25.07.2015 г. в с. *****, общ. *****, след предварителен сговор, направили
опит да отнемат чужди движими вещи (каруца с дървени колела, дървен плот от
шевна машина, 3 бр. хамбарни сандъци, старо дървено корито (нощва), 10 бр.
дървени дъски с размери 2 м
дължина, 25 см
ширина и 2 см
дебелина, 7 бр. дялани на ръка дървени дъски (бичмета) с размери 1 м дължина, 5 см широчина и 3 см дебелина, 2 бр. дървени
корита за хранене на животни с размери 1.2 м х 0.6 м и 2 бр. дървени хамбарни сандъци с капак
с размери 2 м
х 1.6 м
х 1.2 м)
на стойност 429.21 лв., собственост на Г.М.И. и К.И. ***, от владението на
собствениците без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят,
като за целта използвали моторно превозно средство (л. а. „Опел Корса” с рег. №
А **-** КМ) и технически средства (метална щанга и винтоверт) и случаят не е
маловажен. На осн. чл. 304 от НПК същите следва да бъдат оправдани по така
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1
и пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Веществените
доказателства – 1 бр. метална щанга тип „кози крак” с шестоъгълно сечение и
дължина 60 см.;
1 бр. акумулаторен винтоверт „Makita” № 2008-37683 със свердло за дърво в
патронника с диаметър 8 мм;
1 бр. кирка с дължина на металната част 52 см и дължина на дървената част 70 см и 2 бр. батерии за
винтоверт „Makita” 18 V, модел BL 1830, следва да се върнат на подсъдимия Е.А.А.,
след влизане на присъдата в сила, тъй като от данните по делото е видно, че са
негова собственост.
С оглед
оправдателния характер на постановената присъда, разноските по делото следва да
бъдат оставени за сметка на държавата в съответствие на изискването на
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: