РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Варна, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110101105 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с процесуалноправно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК от Т. С. ***** против Е.
Н. К..
Ищецът моли да бъде признато за установено съществуването на вземане в негова полза
срещу длъжника- ответник в настоящото производство в размер на 152.17 лева за консумирана
топлинна енергия, представляваща разликата до пълното изплащане на главницата за периода от
месец май 2019 год. до април 2022 год. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от
16.05.2023 год. до изплащане на задължението. Претендира разноски в исковото и заповедното
производство.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва иска, като твърди, че е заплатил
задълженията си. В хода на делото след предявяване на иска представя допълнителни
доказателства за извършени плащания, като сочи, че е изплатил всички задължения, включително
разноските.
След като на ищеца е дадена възможност, с молба вх. № ****/*** год. признава, че са
заплатени претендираните от него суми за главница, мораторна лихва и съдебни разноски. Тъй като
ответникът станала причина за завеждане на делото и плащането било извършено в хода му,
претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че по подадено от Т. С. ***** е образувано първоначално гр.д.
******/***** год. по описа на СРС, което е прекратено и изпратено по подсъдност на ВРС и
1
образувано гр.д. №******/***** год. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение
№ *****/***** год., с която Е. Н. К. е осъдена да заплати 1418.58 лева– неплатена цена за доставена
топлинна енергия, 259.36 лева- лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до
27.04.2023 г., 44.73 лева– главница за дялово разпределение за периода април 2020 г.- април 2022 г.;
9.43 лева– лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до
27.04.2023 г., законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението – 17.05.2023 г.
до окончателното им изплащане, 34.64 лева – заплатена от заявителя държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Страните не спорят и че вземането представлява неплатена цена за доставена топлинна
енергия за периода от месец май 2019 г. до април 2022 г. от Т. С. ***** в топлоснабден имот,
находящ се в гр. С. ******, О. К. с., бул. М**** № ****, ет.****, гарсониера, инсталация
*********/аб. № *******и за дялово разпределение за периода от април 2020 г. до април 2022 г.
В отговор на издадената заповед е подадено възражение от длъжника, че задълженията са
платени, към което са приложени 4 бр. преводни нареждания, както следва: за сумата 506.41 лева
от 25.07.2023 год.; за сумата 550.59 лева от същата дата; за сумата 293.55 лева от същата дата и за
сумата 430.19 лева от същата дата. Общата платена сума е 1780.74 лева. Задълженията са платени
след издаване на заповедта. Дружеството няма правно регламентирано задължение да уведомява
потребителя, че са налице неплатени задължения, нито да отправя покана за доброволно плащане
преди подаване на заявлението. В Общите условия на дружеството е регламентиран срок за
заплащане на потребените количества топлоенергия- 45 дни след изтичане на периода, за който се
отнасят /чл. 33/.
Въз основа на представените преводни нареждания съдът приема, че ответникът е
заплатила общо 1780.74 лева. Издадената заповед е за сумите: 84.64 лева- разноски, 268.79 лева-
мораторни лихви и 1463.31 лева- главници. Натрупаната законна лихва за периода от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 16.05.2023 год. до плащането на 25.07.2023 год. на основание чл.
162 от ГПК съдът изчисли на стойност 32.49 лева.
След прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и погасяване на разноските в заповедното
производство /34.64 лева- държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение/, мораторни
лихви по двете главници в размер на 268.79 лева, 44.73 лева- главница за дялово разпределение и
1347.90 лева- главница за топлоенергия, остава дължима главница в размер на 68.49 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба- 30.01.2024 год. до изплащане на задължението
плюс държавна такса 25.00 лева и евентуално юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство в минимален размер 100.00 лева на основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо 193.49 лева плюс законната лихва върху главницата от 68.49 лева от
предявяване на иска до изплащане на задължението.
След образуване на исковото производство е постъпило плащане на сумата 168.10 лева на
04.06.2024 год. и 5.00 лева на 26.08.2024 год. или общо 173.10 лева. На 02.10.2024 год. са платени
още 20.00 лева и на 28.10.2024 год. още 5.00 лева. Законната лихва върху останалата главница-
68.49 лева за периода от предявяване на иска до датата на плащане- 04.06.2024 год. е 4.61 лева.
В обобщение: присъдените суми за главници, мораторни лихви, законна лихва от подаване
на заявлението до частичното плащане, както и разноските в заповедното производство са в общ
размер 1849.23 лева.
В исковото производство са присъдени 25.00 лева държавна такса, 100.00 лева
2
юрисконсултско възнаграждение и 4.61 лева –законна лихва върху платената в хода му остатъчна
главница или общо 129.61 лева.
Общо присъдените суми по исковото и заповедното производство са в размер на 1978.74
лева.
Ответникът е представила доказателства за платени суми в заповедното и исковото
производство в общ размер 1978.84 лева.
При това положение и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК искът следва да се отхвърли
поради погасяването му чрез плащане в хода на делото, включително и определеното от съда
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в минимален размер 100.00 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и
дължимата и заплатена държавна такса в размер на 25.00 лева, съобразно уточнената в хода на
делото цена на иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. С. *****, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. Я. № *****, представлявано от А. А. и И.Е. против Е. Н. К., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. С., бул. М. *****, ет. *****.иск за установяване съществуването на вземане в полза на
ищеца срещу длъжника- ответник в настоящото производство в размер на 152.17 лева за
консумирана топлинна енергия, представляваща разликата до пълното изплащане на главницата за
периода от месец май 2019 год. до април 2022 год. за реално потребена енергия, ведно със
законната лихва от 16.05.2023 год. до изплащане на задължението, представляващи неплатен
остатък от присъдените със заповед за изпълнение № ******/******год. по гр.д. № *****/2023 год.
по описа на ВРС суми, поради погасяване на задълженията за главници, мораторни лихви, законни
лихви и разноски в заповедното и исковото производство в хода на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3