№ 94
гр. Сливен , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500302 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на длъжника Й. Д. Й. срещу отказ за прекратяване на
изпълнителното производство от 11.06.2021г. по изп.д. №20169150401302 по описа
на ЧСИ Г.Г., рег. №915, район на действие СлОС.
В жалбата длъжникът чрез пълномощника адв. Н. от АК – Бургас посочва, че в
двугодишен период от образуване на изпълнителното дело на 30.08.2016г.
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което
на 31.08.2018г. е настъпила перемпция. Едва през 2021г. били извършени по
делото изпълнителни действия, но това е след прекратяване на делото по силата
на закона. Посочва, че не е достатъчно искането от взискателя, но е необходимо и
предприемането на действия от страна на съдебния изпълнител. Заявява, че на
19.05.2021г. длъжникът лично е подал молба до ЧСИ за прекратяване на
производството на посоченото основание. С разпореждане от 11.06.2021г. молбата
му била отхвърлена. Моли съда да отмени обжалвания отказ като
незаконосъобразен и да укаже на ЧСИ Г. да прекрати изпълнителното
производство, както и да отмени служебно всички наложени обезпечения.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Другата страна по изпълнителното производство – взискателят „Еос Матрикс”
1
ЕООД, гр. София не е подал писмено възражение по жалбата.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Г. е депозирала писмени обяснения, в
които посочва, че жалбата е неоснователна. Излага фактологията по делото и посочва,
че двугодишният срок за законовата перемпция не е настъпила. Посочва, че е издадено
по делото нарочно удостоверение и въз основа на него настоящото изп. дело
№1302/2016г. е присъединено към изп.д.№1301/2016г. със същите страни, по което
извършените изпълнителни действия ползват и присъединения взискател. Посочва, че
по изп.д.№1301/2016г. е наложен запор на МПС на 14.09.2016г.; въз основа на молба
на взискателя от 06.04.2017г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника,
който обаче не е осигурил достъп и описа не е извършен; на 30.05.2019г. взискателят е
поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, наложен на 07.06.2019г.
и на 22.03.2021г. е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника въз
основа на молба на взискателя от 16.03.2021г. Освен тези действия, на самостоятелно
основание по изп. д. №1302/2016г. с молба от 09.04.2021г. е поискал нови
изпълнителни действия, като на 05.05.2021г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Всички тези действия прекъсвали перемпционната
давност, като по делото нямало данни за наличие на друго основание за прекратяването
му.
От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство по изп. дело №1302/2016г. по описа на ЧСИ Г.Г.,
рег. №915 и район на действие СлОС е образувано по молба на взискателя „ОББ” АД
от 30.08.2016г. против длъжника Й. Д. Й. въз основа на изпълнителен лист от
14.02.2012г., издаден по ч.гр.д. №676/2012г. по описа на СлРС за заплащане на
следните парични суми: 433,68лв. главница по договор за кредитна карта от
27.05.2008г., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2012г.; 88,75лв. договорна
лихва за периода 06.08.2019г. – 12.02.2012г.; 16,40лв. наказателна лихва за периода
06.08.2010г. – 12.02.2012г. и 205лв. разноски.
С молбата за образуване на делото, взискателят е посочил като изпълнителни
способи изпълнение върху движимите и недвижимите вещи на длъжника и изпълнение
върху вземанията на длъжника, в т.ч. трудово възнаграждение, като се извърши
съответно запор и опис на установеното движимо и недвижимо имущество. С молбата
е поискал извършване на справки за проучване на имущественото състояние на
длъжника и предприемане служебно на съответните изпълнителни действия върху
установеното имущество.
Въз основа на изп. лист е било образувано предходно изп. дело при ЧСИ М.,
2
прекратено на 08.12.2015г. на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по което е връчена ПДИ на
04.04.2012г.
ПДИ до длъжника Й. е връчена при условията на чл.47 от ГПК.
С разпореждане от 15.09.2016г. по делото е присъединена като взискател
Държавата за публични вземания прямо длъжника Й..
Въз основа на молба на взискателя „ОББ” АД от 06.04.2017г. ЧСИ Г. е издала
нарочно удостоверение по чл.456 от ГПК изх. №9107/13.04.2017г. и с разпореждане от
13.04.2017г. е присъединила вземанията на взискателя по изп. д. №1302/2016г. към изп.
дело №1301/2016г. по нейния опис. Изп. дело №1301/2016г. е със същите страни.
С разпореждане от 01.08.2018г. на основание чл.429, ал.1 от ГПК по изп. д.
№1302/2016г. е конституирано в правата на взискател „Еос Матрикс” ЕООД, гр. София
на основание договор за цесия и молба, като е прекратено изп. производство по
отношение на първоначалния взискател ОББ АД.
Въз онова на молба от 03.07.2018г., подадена от „Еос Матрикс” ЕООД, гр.
София за конституиране в качеството на взискател и за предприемане на изп. действия,
ЧСИ Г. е извършила справка в регистъра на БНБ за налични банкови сметки на
длъжника, като е установена такава в „Райфайзенбанк /България/ ЕАД.
Съдът извърши служебна справка за действията, извършени по изп.д.
№1301/2016г. по описа на ЧСИ Г., към което е присъединено изп.д. №1302/2016г. на
ЧСИ Г. въз основа на удостоверение от 13.04.2017г., като посоченото изп. дело е
приложено по въззивно гр.д. №300/2021г. по описа на СлОС, образувано по жалба на
длъжника Й. Д. Й. срещу отказ за прекратяване изпълнителното производство.
Констатира следното:
По изп.д.№1301/2016г. е наложен запор на МПС, собственост на длъжника на
14.09.2016г., като запорното съобщения е изпратено на 10.09.2016г.
Въз основа на молба на взискателя „ОББ” АД от 06.04.2017г. е насрочен опис на
движими вещи в дома на длъжника в гр. Сливен за 14.06.2017г. В деня на описа ЧСИ е
отишла на адреса, но не е намерила лице, което да осигури достъп и описа не е
извършен.
На 30.05.2019г. взискателят е подал молба за налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника. Запорното съобщение е изпратено на 04.06.2019г., като запорът е
наложен на 07.06.2019г. върху банковите сметки на Й. в „Райфайзенбанк /България/
ЕАД.
3
На 22.03.2021г. е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника въз основа на молба на взискателя от 16.03.2021г.
По изп. д. №1302/2016г. на 14.01.2021г. въз основа на искане на взискателя, ЧСИ
Г. е извършила справка за трудовите договори на длъжника Й..
На 09.04.2021г. взискателят „Еос Матрикс” ЕООД, гр. София е поискал нова
справка банкови сметки и трудови договори и налагане запор върху установените.
На 15.04.2021г. ЧСИ Г. е разпоредила налагане запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, като на 22.04.2021г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя „Стронг-ЕС” ЕООД, гр. София.
На 19.05.2021г. длъжникът Й. Д. Й. подал молба до ЧСИ Г. с искане за
прекратяване на делото от 01.06.2021г., поради изтичане на давност от приетия закон.
С разпореждане в протокол от 11.06.2021г. ЧСИ Г. е отказала да прекрати
изпълнителното производство по изп.д. №1302/2016г., тъй като ЧСИ е не е материално
компетентен да се произнася за изтекла абсолютна давност.
Отказа е съобщен на длъжника чрез пълномощника му адв. Н. на 14.06.2021г.
Жалбата против отказа за прекратяване на изпълнителното производство е
подадена на 16.06.2021г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
двуседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от
процесуално легитимирано лице – длъжника и срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Следва да се отбележи, че искането на длъжника Й., направено молба от
19.05.2021г. е било за прекратяване на производството поради изтекла погасителна
давност, като се е позовал на „приетия закон” /вероятно чл.112 от ЗЗД, нов, ДВ
бр.102/2020г., в сила от 02.06.2021г./ и това искане ЧСИ Г. е оставила без уважение с
обжалваното разпореждане от 11.06.2021г.
Отказът за прекратяване на изпълнителното производство, поради изтекла
давност, в т.ч. и нововъведената абсолютна такава, е правилен и напълно
4
законосъобразен, тъй като съдебните изпълнители нямат правомощията да се
произнасят по направено възражение за погасителна давност и закона не е предвидил
такова основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Едва с жалбата е направено възражение за настъпила перемпция и искане за
прекратяване на изпълнителното производство на това основание - чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. В мотивите и ЧСИ Г. е посочила, че искането е неоснователно, като не е изтекъл
предвидения от закона срок, в който взискателят да е бездействал.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът не споделя извода на
съдебния изпълнител за неоснователност на искането за прекратяване на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С ТР №2/2013 от 26 юни 2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Съгласно т.10 от посоченото ТР, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Предприемането на
изпълнителни действия касае активност на съдебния изпълнител, а поискването на
такива е акт на взискателя, иницииращ предприемането на действията от страна на
съдебния изпълнител. Взискателят има процесуалната функция със своите действия да
поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и
5
разноски, както и като иска извършване на изпълнителни действия, повтаряне на
неуспешните такива и прилагането на нови изпълнителни способи.
Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен
от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две години и
чрез своето бездействие поддържа и бездействието на съдебния изпълнител. Така с
равнозначна правна последица се свързва, както непредприемането от страна на
съдебния изпълнител, така и непоискването от страна на взискателя на действия за
принудително изпълнение – двугодишният срок на законовата перемпция започва да
тече от датата на последно осъществения от някого от двамата акт.
Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание
настъпва по силата на закона, считано от датата, на която е предприето последното
валидно изпълнително действие, съгласно изричните указания на ВКС в цитираното
тълкувателно решение.
В случая се установи, че с молбата за образуване на изпълнително производство
от 30.08.2016г. са поискани съответни изпълнителни действия, като такова реално е
предприето от съдебния изпълнител на 14.09.2016г. с налагането на запор върху МПС,
собственост на длъжника. Това изп. действие е наложено по изп.д. №1301/2016г. на
ЧСИ Г., по които е присъединено процесното изп.д. №1302/2016г. с нарочен акт.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл.457, ал.2 от ГПК – извършените до
присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.
Следващата молба на взискателя за предприемане на изпълнително действие е
отново по изп. д.№1301/2016г. по описа на ЧСИ Г. и е от 06.04.2017г., с която е
поискано извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника в гр. Сливен. Въз
основа на тази молба, съдебният изпълнител е насрочил опис за 14.06.2017г., но видно
от материалите по делото и от мотивите на самия ЧСИ описа не е извършен, поради
нередовно призоваване на длъжника и неосигурен достъп до жилището. Следователно
е налице неуспешно изпълнително действие, т.е. не е осъществено такова действие,
което може да прекъсне давността и двугодишния перемпционен срок. Следователно,
новия двугодишен срок следва да тече от молбата на взискателя за предприемане на
действието – 06.04.2017г., а не от 14.06.2017г., тъй като описът не се е състоял,
действието не е извършено, а само извършването на описа прекъсва давността и
перемпцията.
След молбата от 06.04.2017г. едва на 30.05.2019г. взикателят „Еос Матрикс”
ЕООД, гр. София е подал молба за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника в „Райфайзенбанк /България/ ЕАД. През този период взискателят не е
поискал предприемане на изпълнително действие, в т.ч. повтаряне на неуспешното
такова – извършване на нов опис на движими вещи, нито налагане на запор върху
6
сметки на длъжника, въпреки, че ЧСИ е извършила справката за налични такива още
през м.08.2018г. и е уведомила взискателя за резултата. Искане за предприемане на
изпълнително действие, прекъсващо двугодишния срок не е предприето до подаване на
молбата на 30.05.2019г. по изп.д. №1301/2016г. на ЧСИ Г..
Следователно, между двете молби на взискателя, показващи активност и целящи
да поддържат висящността на изпълнителното производство е изтекъл срок, по-дълъг
от две години. С оглед задължителните указания и разяснения на ВКС в посоченото
тълкувателно решение прекратяването на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Поради това, съдът
намира, че прекратяването е настъпило по силата на закона на 07.04.2019г., когато
двугодишният срок вече е бил изтекъл /изтекъл на 06.04.2019г./. Подадената на
30.05.2019г. молба на взискателя за налагане на запор е след настъпване на
прекратителния ефект и предприетите въз онова на нея последващи изпълнителни
действия се явяват незаконосъобразни.
С оглед изложеното, жалбата се явява основателна. Обжалвания отказ за
прекратяване на съдебния изпълнител следва да се отмени и делото да се върне за
постановяване на постановление за прекратяване, с което се прогласява настъпилия
прекратителен ефект по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Във връзка искането на жалбоподателя следва да се посочи, че след влизане в
сила на постановлението за прекратяване съдебният изпълнител прилага разпоредбата
на чл.433, ал.3 от ГПК за служебно вдигане на наложените запори.
При този изход на спора, на длъжника следва да се присъдят направените в
настоящото производство разноски в доказания размер от общо 63,52лв., от които 25лв.
за платена държавна такса и 38,52лв. такса за администриране на жалбата.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.
№20169150401302 по описа на ЧСИ Г.Г., рег. №915, район на действие СлОС от
11.06.2021г.
ВРЪЩА изп.д.№20169150401302 на ЧСИ Г.Г., рег. №915, район на действие
СлОС за предприемане на необходимите действия за прекратяване на
7
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и за вдигане
на наложените запори.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ********, ********, сграда ******* да заплати на Й. Д. Й. с
ЕГН ********** от гр. Сливен, ********* сумата от 63,52лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8