гр. Каварна 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично заседание на петнадесети март през
две хиляди двадесет и *** година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Йорданка Ялнъзова
и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. № 412 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производствотo e по реда на чл. 341 и сл. Гражданския
процесуален кодекс. Искът е за делба на недвижим имот, като производството е
във ***та си фаза – извършване на делбата и ликвидиране на съществуващата
съсобственост.
С решение № 6/04.01.2019 г. и допълнително решение №
101/07.08.2020 г. по Гр.д. № 412/2017 г. на Каварненски районен съд, е
допуснато на основание
чл. 341 и сл. ГПК, вр. с чл. 34 и
чл. 69 и сл. от ЗН, между М.С.С., ЕГН **********, с адрес *** и М.С.Т. с ЕГН **********,
с адрес ***, върху следните недвижими имоти: СГРАДА с идент. ***.1, със ЗП 107 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, изградена в ПИ с идентификатор ***,
по КК и КР на с. ***, общ. Шабла, одобрени със Заповед № РД – 18-25/30.03.2006
г. на ИД на АГКК, целият с площ от 1 367 кв.м., находяща се в с. ***, общ.
Шабла, ул.”В.” *, и СГРАДА с
идент. ***.2, със ЗП 18 кв.м.,
брой етажи един, предназначение: селскостопанска сграда, изградена в ПИ с
идент. *** по КК и КР на с. ***, общ. Шабла, одобрени със Заповед № РД –
18-25/30.03.2006 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 1 367 кв.м., находяща
се в с. ***, общ. Шабла, ул.”В.” *, при делбени квоти 2/3 ид.ч. за М.С.С. и 1/3 ид.ч. за М.С.Т..
В първото по делото заседание след допускане на
делбата е предявена претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, за
възлагане на процесните имоти единствено от ищеца М.С.С..
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и изслуша
становищата и доводите на страните приема за установено следното:
Относно
способа на извършване на делбата:
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза,
по която вещото лице е депозирало писмено заключение, което съдът възприема
като компетентно и добросъвестно изготвено и като следствие от това го
кредитира изцяло. В заключението си вещото лице сочи, че допуснатата до делба сграда
с идент. ***.1 с функционално
предназначение „Жилищна сграда – еднофамилна” е неподеляема, съгласно
изискванията на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗУТ за обособяване на самостоятелно
жилище. Сграда с идент. ***.2 с функционално предназначение „Селскостопанска
сграда” е поделяема, като са предложени два варианта на разделяне.
Вещото лице е дало пазарна оценка на сграда с идент. ***.1 в размер на 9100,00 лева, а на сграда с идент. ***.2 в размер на 540,00 лв.
Съгласно определените с крайния акт по допускане на делбата квоти, и съобразно
заключението на вещото лице, съдът изчисли стойността на дяловете на страните
както следва: за М.С.С. – 2/3 ид.ч. или 6426,00 лева, за М.С.Т. – 1/3 ид.ч. или
3214,00 лева.
В последното съдебно заседание ответницата М.Т. се
явява лично и заявява, че е съгласна делбените имоти да бъдат възложени в дял
на ищеца, а тя да получи сума за уравнение на дела си съгласно оценката дадена
от вещото лице.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК предвижда, че
ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял. Потестативното право на възлагане и изкупуване на
съсобствения недвижим имот във ***та фаза на делбата възниква при изчерпателно
изброени в закона условия, които следва да са кумулативно дадени, а именно:
жилището да е наследствено; съделителят да е живял в него при откриване на
наследството; съделителят да няма собствено жилище. Следователно условията, при
които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на
някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на
съсобствеността, а от друга страна - с изисквания, на които следва да отговаря
самият съделител.
По отношение на съделителя, заявил възлагателна
претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг
жилищен имот, както и условието лицето да е живяло в имота при откриване на
наследството. Законът от материалноправна страна поставя изискването тези
условия да са налице кумулативно. Доказателствената тежест за установяване на
тези предпоставки е за лицето, поискало възлагане на имота. Следва да бъде
отбелязано, че императивната разпоредба на чл. 349, ал. 4 от ГПК предвижда, че
искане по чл. 349, ал. 2 може да се направи най-късно в първото заседание след
влизане в сила решението за допускане на делбата. Срокът е преклузивен по своя
характер и е спазен от ищеца М.С., който единствен е предявил възлагателна
претенция в срока.
В процесния случай всички посочени предпоставки са
налице, с оглед на което искането на съделителя С. за възлагане на делбените
имоти е основателно. На първо място се установява от заключението на
изготвената от вещото лице Хр.К. и приета по делото съдебно-техническа
експертиза, че жилищната сграда е неподеляема, т.к. не отговаря на нормативните
изисквания за образуване на самостоятелни обекти, съответстващи на квотите на
съделителите. На следващо място се установява, че съсобствеността на делбените
имоти между съделителите е възникнала по силата на наследяване, като между
страните не е спорно обстоятелството, че Мито С. е наследник по закон на общия
наследодател.
Независимо, че съсобствеността, която е констатирана
при допускането на делбата е възникнала и въз основа на прехвърлителни сделки,
то в случая не е налице пречка за поставяне в дял на имота от тази гледна
точка, тъй като следва да се приеме разбирането, че когато част от
сънаследниците прехвърлят своите идеални части от съсобствен имот на друг
сънаследник, не е налице хипотезата на смесена съсобственост, за която в ТР №
1/2004 г. е прието, че може да се прекрати само чрез изнасяне на имота на
публична продан, а не чрез възлагане, (в този смисъл е и решение №
148/07.04.2010 г. по гр.д. № 437/2009 г. на І ГО на ВКС, постановеното по реда
на чл. 290 ГПК).
Доказана бе и другата изискуема от закона
предпоставка, а именно съделителят, който е предявил претенцията да е живял в
имота към момента на откриване на наследството. Съгласно мотивите по т.7 на ТР
№ 1/2004 г. на ВКС, в закона няма дефиниция на посоченото изискване „да е живял
в него” (т.е процесното жилище), но практиката предполага трайно фактическо
състояние продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в
делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение, като
доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в
имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства.
В процесния случай, от събраните писмени доказателства и от неоспорените от
ответнцата твърдения на ищеца се
установява, че към датата на смъртта на общият наследодател ищецът М.С. е живеела в имота. Налице е било трайно
фактическо състояние, което е било продължително във времево отношение и се е
изразявало в установяване и пребиваване в делбения имот с цел използването му
по предназначение за задоволяване на жилищните нужди на съделителя.
На последно място, по делото не се установява М.С. да
притежава в индивидуална собственост друго жилище, което да служи за
задоволяване на жилищните му нужди.
Налице са следователно всички необходими предпоставки
за уважаване на възлагателната претенция на М.С.С., на когото по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК следва да се възложи допуснатата до делба жилищна сграда. На
съделителя следва да се възложи и допуснатата до делба постройка с обслужваща
основната сграда функция, която по предназначението си представлява допълващо
застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Доколкото съделителят М.С. притежава
2/3 идеални части от собствеността върху делбения имот, то за уравняване на
дела на другия съделител М.Т. той следва да й заплати сума, равняваща се на нейния
дял умножен по актуалната пазарна стойност на имота, а именно 3214,00 лева.
По
отношение на разноските:
Съгласно заключенията по СТЕ, общата пазарна стойност
на имотите възлиза на сумата от 9640,00 лева.
Съделителите дължат държавна такса в делбеното
производство в размер на 4% от пазарната стойност на имотите съразмерно на
квотите им в съсобствеността - чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С оглед определените
им делбени квоти съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
Каварненски районен съд държавна такса в следните размери: М.С.С. – 257,04 лева, М.С.Т. – 128,56 лева.
С представения списък по чл. 80 ГПК ищецът е
претендирал и е представил доказателства за сторени разноски в делбеното
производство в размер на 1 278,00 лева, от които 600,00 лв. адвокатско
възнагражнение и 678,00 лв. разноски в производството.
С оглед изхода на делото и заявеното своевременно
искане, на ищеца М.С. следва да бъдат присъдени разноски дължими от ответницата
М.Т. в размер на 226,00 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Адвокатското възнаграждение не
е включено в размера на разноските т.к. е направено във връзка с ликвидиране на
съсобствеността и е за сметка на съделителя.
Така мотивиран, Каварненският районен съд
Р Е Ш И
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на М.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,
следните недвижими имоти: СГРАДА с
идент. ***.1, със ЗП 107 кв.м., брой етажи: един, предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, изградена в ПИ с идентификатор ***, по КК и КР на с. ***,
общ. Шабла, одобрени със Заповед № РД – 18-25/30.03.2006 г. на ИД на АГКК,
целият с площ от 1 367 кв.м., находяща се в с. ***, общ. Шабла, ул.”В.” *
и СГРАДА с идент. ***.2, със ЗП 18 кв.м., брой етажи един,
предназначение: селскостопанска сграда, изградена в ПИ с идент. *** по КК и КР
на с. ***, общ. Шабла, одобрени със Заповед № РД – 18-25/30.03.2006 г. на ИД на
АГКК, целият с площ от 1 367 кв.м., находяща се в с. ***, общ. Шабла, ул.”В.”
*, ПРИ УСЛОВИЕ, че в 6-месечен срок от влизане в сила на решението
заплати на М.С.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 3214,00 лева (три
хиляди двеста и четиринадесет лева), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, М.С.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата 257,04 лева
(двеста петдесет и седем лева и четири стотинки), представляваща държавна такса
в производството по делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК, М.С.Т. с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата 128,56 лева
(сто двадесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща държавна
такса в производството по делба.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, М.С.Т. с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на М.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от сумата
226,00 лв. (двеста двадесет и шест лева), представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………