Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 714 29.11.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 811 по описа за 2019г. по описа на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, гр.Варна, чрез юрисконсулт М.Й.М., твърди в исковата си молба, че между него и ответника В.Р.С., ЕГН ********** *** е налице договор за продажба на електрическа енергия, като ответникът е абонат с клиентски № **********, аб.№ **********, за имот в с.Б., общ.Търговище, като същият не изпълнил задължението си да заплаща доставяната електроенергия, за което са издадени фактури за периода от 20.12.2017 год. – 20.06.2018 год. за обект в с.Б., общ.Търговище, а именно-за сумата от общо 241,80 лв. главница и лихва за забава от 25.01.2018 год. - 23.11.2018 год. в размер на 12,68 лв., за които суми ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение № 1287 / 28.12.2018 год., постановена по ч.гр.д.№ 2306/2018г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове; претендира законната лихва и разноските в заповедното и в исковото производство.В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца юрисконсулт М., който пледира за уважаването им.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв.Н.В. -ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, исковете се оспорват, като неоснователни, като се сочи, че не е ясно по каква причина на длъжника е начислена двукратно сума за възстановяване на захранването. В съдебно заседание адв. В. излага, че доколкото в заповедта за изпълнение не е посочено изрично, че част от главницата представлява такси за възстановяване на захранването, а настоящото производство е продължение на заповедното и следва да има идентичност на заявеното основание в заповедта и в исковото производство, то същата пледира за частично уважаване на исковете, при отхвърлянето им в частта относно сумата от общо 38лв. претендирани за двукратно възстановяване на захранването в имота на ответника.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят за това, че ответникът е потребител на електрическа енергия, на електрифициран имот, находящ се в с.Б., общ.Търговище, с клиентски № **********, аб.№ **********, както и по обстоятелството, че сумите по осемте процесни фактури, издадени за периода от 20.12.2017 год. – 20.06.2018 год. в размер общо на 241,80лв. и обезщетението за забава върху тези суми в размер на 12,68лв. за периода от падежа на всяка фактура до 23.11.2018г., са били дължими и не са изплатени до момента. От представените доказателства по делото, а именно- осемте фактури, справка за потреблението на ответника и извлечението за фактури и плащания на ответника, както и от заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като отговарящо на поставените задачи, се установява, че за процесния период ответникът е потребявал електрическа енергия, като не е заплатил дължимите суми в определения срок за това. Видно от съдържанието на процесните фактури, в две от тях - фактура № **********/19.02.2018г. и фактура № 33013668954/16.05.2018г., като наименование на услугата е записано възстановяване на захранването на стойност по 19лв. по всяка фактура, а останалите фактури касаят начислената стойност на потребената енергия за съответния период на отчитане. По делото са представени и доказателства за влизане в сила на ОУ(2007г.) по договора за продажба на ел.енергия при общи условия, при което следва да се приеме, че същият валидно обвързва страните.Представен е и Протокол за монаж/демонтаж на електромер № 4051795/18.05.2017г., от който се установява, че е демонтирано съществуващото и монтирано ново СТИ, отчитащо потреблението на ответника-абонат, като изброените доказателства установяват наличието на договорни отношения между страните във връзка с доставяна електрическа енергия..
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
От събраните писмени доказателства по делото и заключението по СИЕ, съдът приема за безспорно установено наличието на договорно правоотношение между страните по продажба на електрическа енергия за битови нужди, както и обстоятелството, че за периода от 20.12.2017 год. – 20.06.2018 год. са налице неизплатени задължения за консумирана електроенергия, които са дължими.Що се отнася до възражението на особения процесуален представител на ответника адв.В.-ТАК за липса на идентичност в основанието, посочено в заповедта и установеното, че част от главницата касае суми за възстановяване на прекъснато захранване в имота на ответника, съдът приема следното: Видно от съдържанието на заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 2306/2018г. по описа на РСТ, настоящия ищец изрично е посочил, че претендираното парично вземане по изброените осем фактури е за консумирана и неизплатена електрическа енергия, такси за възстановяване и лихви, като в заповедта съдът е посочил, че вземането произтича от договор за продажба на ел. енергия и фактури.Дори да се приеме, че заповедният съд е посочил основанието на паричната претенция общо, без изрично да конкретизира същото в частта за главница по пера, това не променя факта, че както в заявлението, така и в исковата молба ищецът изрично е конкретизирал и вземане за таксите за възстановяване като част от главницата.Поради това и щом заповедният съд е присъдил изцяло претендираната сума по всички фактури, то възражението на ответната страна за липса на идентитет между заявеното в заповедното и в исковото производство основание, е неоснователно.
С оглед на изложеното, съдът счита, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща дължимите суми за консумирана електрическа енергия, както и сумите по възстановяване на прекъснатото захранване в имота му, поради което приема, че предявените установителни искове за съществуване на вземания за сумата от общо 241,80 лв. главница и лихва за забава от 25.01.2018 год. - 23.11.2018 год. в размер на 12,68 лв., за които суми ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение № 1287 / 28.12.2018 год., постановена по ч.гр.д.№ 2306/2018г. по описа на РСТ, са основателни в претендираните размери и следва да бъдат уважени, на осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер на 75лв., както и разноските в настоящото производство, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 75лв. внесена държавна такса, 150лв. юрисконсултско възнаграждение и 150лв. внесен депозит за особен представител на ответника, или общо 375лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Вл. Варненчик, бул.”Вл. Варненчик”, № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К., действащи чрез юрисконсулт М.Й.М., против В.Р.С., ЕГН ********** ***, за сумата от 241,80 лв. главница, представляваща стойността на доставена електрическа енергия и такси за възстановяване на захранването, за което са издадени осем фактури в периода от 20.12.2017 год. – 20.06.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2018г., до изплащане на задължението, както и за сумата от 12,68лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до 23.11.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1287 / 28.12.2018 год., постановена по ч.гр.д.№ 2306/2018г. по описа на РСТ, на осн.чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Р.С., ЕГН ********** ***
да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Вл. Варненчик, бул.”Вл. Варненчик”, № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К., действащи
чрез юрисконсулт М.Й.М., разноските в заповедното
производство в размер на 75лв. и разноските в исковото производство в размер на
375лв., на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия: