О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 295
гр. Шумен, 26 Юни 2020г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. мл.
с. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния
съдия Маринов, в.ч.гр.д. № 140 по описа за 2020г. на ОС - Шумен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по частна
жалба с вх. № 1827 от 28.02.2020г.
депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С...представлявано от изп. директор Д.Б.Б., чрез
юрисконсулт А.Б. срещу разпореждане № 304 от 04.02.2020г. на РС – Н. П., по
ч.гр.д. № 27/2020г., в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н.И.И. от с. Т.И... за сумата от 98.00 лева
– сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
16.11.2018 г. до 29.03.2019 г.. В жалбата се твърди, че разпореждането е
неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излага, че за да го
отхвърли, съда е приел, че претенцията за допълнителни услуги противоречи на
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, както и че потребителя заплаща такса за
хипотетично ползване на услуга, а не за реално предоставена такава. Сочи, че
предоставеният пакет с допълнителни услуги, се предоставял на клиента, който
сам преценявал кога ще ги използва и задължението на кредитора за
предоставянето на тези услуги зависело единствено от волята на потребителя,
който следвало само да отправи конкретно искане до кредитора. Дали и кога е
отправено искане до кредитора за предоставяне на исканата от потребителя
услуга, било въпрос, който не е в пределите на изследване от съда в заповедното
производство по чл. 410 – 416 от ГПК, тъй като с подаденото заявление не
следвало да се доказва нито съществуването на вземането, нито обстоятелствата
на които се основава претенцията. В заявлението било достатъчно само да са
описани обстоятелствата от които произтича вземането и чак при постъпило
възражение от страна на длъжника в производството по чл. 422 от ГПК заявителят
бил длъжен да представи доказателствата на които основава иска си вкл. и
исканията за предоставяне на исканата от потребителя услуга. Моли съда да
отмени изцяло разпореждането, както и в полза на жалбоподателя да бъдат
присъдени разноските за настоящото производство в размер на 15.00 лева –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред РС –
Нови е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ... гр. С., действащо чрез пълномощника юрисконсулт А.Б. против Н.И.И., с ЕГН:********** *** за парично вземане, произтичащо от договор за заем CrediHome № 1191-10186222/18.09.2018г. и Договор за допълнителни услуги към
договора за заем, сключен между „Микро Кредит“ АД и Н.И.И. на 18.09.2018г.. В заявлението се сочи, че вземанията по двата договора са прехвърлени в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е
„Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/, по силата на Приложение № 01/08.03.2019 г. към Рамков договор
за продажба на вземания от 16.01.2015г.. Паричното вземане е за 517,73
лева /петстотин и седемнадесет лева и седемдесет и три ст.) – главница по договор за заем; 40,64 лeва /четиридесет лева и шестдесет и четири ст./ –
договорна лихва за периода от 16.11.2018 г. до 29.03.2019г.; 98.00 лева – сума
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
16.11.2018 г. до 29.03.2019 г.; 231.00 лева /двеста тридесет и един лева / –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; 30,27 лева /тридесет
лева и двадесет и седем ст./ – обезщетение за забава за периода от 17.11.2018
г. до 09.12.2019 г.; 17,84 лева /седемнадесет лева и осемдесет и четири ст./ – лихва
за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 17.11.2018 г. до
09.12.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е
приел, че по отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 98.00 лева /деветдесет и осем лева/ – представляваща сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 16.11.2018
г. до 29.03.2019 г. е налице неравноправна клауза по см. на чл.143, ал.1 от ЗЗП
и е отхвърлил подаденото заявление в тази му част, като за останалите суми
заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение. За да
отхвърли заявлението за процесната сума, съдът е приел, че е налице
неопределеност на престацията от страна на заемодателя, в договора за
допълнителни услуги към договор за заем CrediHome 1191-10186222, като от изброените услуги: „право на
участие в специални промоции“, „преференциално обслужване в офиса“ и
„преференциално одобрение“ не ставало ясно каква точно услуга ще получи
заемополучателя срещу посоченото обслужване, но срещу които престации се иска
от заемополучателя да заплати по 4,90 лева в продължение на 27 седмици или общо
132,30 лева, от които със заявлението се претендират оставащите 98.00 лева.
Настоящата съдебна инстанция споделя извода на районния съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите
нрави, а по силата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това. При тази
преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат
субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави,
изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният
договор между длъжника и „Микро Кредит“ АД, с ЕИК ... със седалище в гр. С. представлява договор за потребителски кредит,
по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП
дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са
изброени изчерпателно различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1
от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но
ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като
неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със
справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените
отношения. По силата на сключения договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome 1191-10186222 потребителят се е задължил да заплати за
предоставения му пакет от допълнителни услуги сума в размер на 4.90лева седмично за срок
от 27 седмици, който пакет включва: Посещение вкъщи или на удобна място за
събиране на вноска, Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка клиента
по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно
в офиса на „Микро Кредит“ АД, право на участие в специални промоции,
преференциално обслужване в офиса и преференциално одобрение. Част от
посочените услуги в пакета са свързани с усвояването и управлението на кредита,
поради което в случая намира приложение забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси за
действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му
по предоставяне на кредита и същите не са
допълнителни. По отношение на останалите описани услуги в пакета е налице нееквивалентност на двете насрещни престации – тази на
кредитора и тази на заемателя, което е значително и то в ущърб на последния. Искането за заплащането на възнаграждение от потребителя за допълнителни услуги, не касае реално предоставяни
услуги, а се дължи за хипотетична възможност на длъжника да се възползва от тях
по време на действието на договора и то след като получи съгласието на
кредитора, т.е. то е дължимо само за
"възможността за предоставянето" на изброените в пакета услуги и е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, залегнал и в разпоредбата
на чл. 10, ал. 4 от ЗПК, изисква потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава, като размерът и действието за което се събират такси, трябва да са
ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка
една от шестте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, поради което настоящата
инстанция намира, че искането досежно възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги се основава на неравноправни клаузи и правилно на осн. чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в тази му част е отхвърлено.
Освен това, с
уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът намира, че се нарушава
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. В
договора за кредит е уговорен ГПР 49,90%. Разходите за заплащане на процесната
допълнителна услуга е част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат
при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. Не е посочена и общата сума дължима от
потребителя, съгласно чл.11, т.10 ЗПК.
Ето защо
разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е
отхвърлено в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата
против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед
изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват.
Водим от
горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 304 от
04.02.2020г. на РС – Н. П., по ч.гр.д. № 27/2020г., в частта, в която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С...за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу Н.И.И. от с. Т.И... за сумата от 98.00 лева – сума за допълнителни услуги
по договор за допълнителни услуги за периода от 16.11.2018 г. до 29.03.2019г.
На основание
чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК определението е окончателно и
неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.