РЕШЕНИЕ №260362/14.10.2021г.
гр. Ямбол, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми септември
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Й. П. като разгледа
докладваното от съдия В. Спасова гр.д.№ 612 по описа за 2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Д.Д.Д. ***
срещу „Агрозем-АВ” ООД-с.С., обл.Я., представлявано от управителя А. Д. Ч., в която се твърди, че между ищeца и ответника е сключен Договор за аренда на земеделска земя от 14.05.2009 г. за срок от 10 години, по силата на който
ответникът се е задължил да заплаща арендно плащане в размер на 20% от средния
добив на декар от засетите с пшеница площи. За 2018/2019 г. не е заплатил
дължимата сума. Същевременно ответникът е завишил рентата за тази година на
арендодателите си по 120 кг пшеница на декар или равностойността й от по 40
лв./дка. Целта е била да продължи изтичащите договори. Ищецът счита, че му се
дължи за неговите 6 дка 720 кг зърно, което по средна цена от 350 лв./т прави
252 лв. Поради това се иска да бъде осъден да заплати сумата, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Иска се и да
се присъдят разноските по делото.
В с.з искът се поддържа от
пълномощника.
В отговора на исковата молба
ответникът признава, че ищецът е арендодател, на който е престирал арендно
плащане в пари. Възраженията си основава на фактите, че е платеното по банков
път договореното между страните и не дължи по-голяма сума. Средният добив на
декар за процесната стопанска година е бил 400 кг пшеница и договорените 20% се
равняват на 80 кг зърно на декар. При изкупна цена от 285 лв. на тон се
получава 22,80 лв. на декар. Дължимата и платена сума на ищеца е общо 136,80
лв. Ответникът счита за релевантна единствено волята на страните, изразена в
договора, който е спазил и оспорва твърдението за завишаване на рентата в
размер на 120 кг пшеница на декар или равностойността й от по 40 лв./дка на
други арендодатели.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно сключването на представения
по делото Договор за аренда на земеделска земя от 14.05.2009 г. между страните, с нотариална заверка на подписите рег.№ *** на
нот. Д.Л., рег.№ ***, съдържащ описаните в исковата молба клаузи, вкл. че арендаторът
заплаща за предоставената нива от 6 дка, надлежно индивидуализирана, годишна
арендна цена за всеки декар земя по 20 % от средния добив на декар от засетите
през стопанската година култури в срок до 31.10. на текущата стопанска година, а
по желание на арендодателя арендната вноска може да бъде платена в пари по
пазарните цени към момента на издължаване. Договорът е вписан в Служба по вписванията–Я..
Не е спорно, че ответникът е
изплатил на ищеца сумата от 136,80 лв., видно и от Потвърждение за плащане от
25.09.2019 г. на „Прокредит банк“ ЕАД. По делото е представен Протокол от общо
събрание на съдружниците в „Агрозем-АВ” ООД от 20.07.2019 г. за взети решения
за изплащане на рента за стопанската година по 80 кг пшеница на декар или
парична равностойност от 22,80 лв./дка, изчислена при среден добив от 400
кг/дка пшеница и изкупна цена от 285 лв./т.
От заключението на вещите лица по
комбинираната счетоводно-аграрна експертиза се установява, че за стопанската
2018-2019 г. липсват данни в ОД „Земеделие“-Я. относно средните добиви на
култури от декар по землища и отделни производители, вкл. за района на с.С..
Процесната земя е била засята със слънчоглед. На база предоставените от ОД „Земеделие“ данни за средните добиви в
Община „Т.“ по култури (за слънчоглед-240 кг), както и на средните пазарни
цени, обявени от НСИ (по Инфостат- 587,5 лв./т) вещите лица са изчислили
дължимата на ищеца рента - 169,20 лв. по формулата, съдържаща се в договора за
аренда -за всеки декар земя по 20 % от средния добив на декар от засетите през
стопанската година култури). Ответникът е предоставил счетоводни данни за
своите средни добиви- за слънчоглед -141 кг/дка и за втора реколта от
слънчоглед-116 кг/дка. Дължимата на ищеца рента въз основа на средния добив на
декар на ответника по негови данни е 181,185 лв., а въз основа на средното
рентно плащане, определено от ОД „Земеделие“-Я. -174 лв. - при средно рентно
плащане за с.С. от 29 лв./дка.
При тази
фактическа обстановка ЯРС прави следните правни изводи:
Предявен e иск с правно основание чл. 8 ал.1 от ЗАЗ.
Съгласно чл.8 ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното
плащане в уговорения вид и срокове.
Договорът за
аренда е валиден, сключен в уредената в Закона за арендата в земеделието- чл. 3
ал.1 форма за действителност-писмена с нотариална заверка на подписите. Не са
спорни факти сключването му и пораждането на арендното правоотношение, съотв.
възникването на задълженията на ответника за арендни плащания.
Спорен по делото е дължимият размер
на арендното плащане за процесната стопанска година. Доводът на ищеца, изложен
в исковата молба, че този размер следва да се определи въз основа на взетото от ответника решение да изплаща на
част от арендодателите си с оглед продължаването на изтичащи договори за аренда
по 40 лв./дка, не може да бъде споделен, тъй като за правоотношението между
страните е релевантно уговореното в договора за аренда, а не едностранните
решения на арендатора. Същевременно не може да се приеме, че извършеното
плащане погасява задължението към ищеца, тъй като не е определено съобразно
договора, доколкото релевантният договорен критерий „размерът на средния добив
от декар от засетите през стопанската година култури ” е различен. Ответникът е
изчислил задължението си само въз основа на добивите си от пшеница, а договорът
визира засетите култури. Вещите лица са посочили вида им и размера на средния
добив от декар. Действително, не са имали данни за добивите от землището на с.С.,
а за цялата община. Следва да се вземат предвид предоставените на експертизата
счетоводни данни от ответната страна, доколкото съдържат неизгодни за нея факти
при определяне на размера на средния добив. Протоколът от общо събрание на съдружниците
на ответното дружество се отнася само до добивите от пшеница и е неотносим към
спора. Ето защо за размер на дължимото арендно плащане на ищеца съдът приема
изчисления от вещите лица въз основа на релевантния критерий, а именно 181,19 лв.
Съдът намира за основателни доводите на ответника в отговора на исковата молба,
че е неприложим критерий „средното рентно плащане за региона”, тъй като не е
договорен от страните, а съгласно чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили.
От дължимата сума следва да се
приспадне платената и остава разлика от 44,39 лв., за която искът следва да
бъде уважен. За разликата до претендирания размер следва да бъде отхвърлен.
Въз основа на гореизложеното следва
да се уважат исканията на страните за присъждане на разноските съгл. чл. 78 ал.
1 и ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агрозем-АВ” ООД-с. С.,
обл.Я., представлявано от управителя А. Д. Ч., ЕИК *** да заплати на Д.Д.Д. ***,
ЕГН **********, сумата от 44,39 лв.,
представляваща дължимото арендно плащане по Договор за аренда на земеделска
земя от 14.05.2009 г, с нотариална
заверка на подписите рег.№ *** на нот. Д.Л., рег.№ *** на НК, за стопанската
2018/2019 г., ведно със законната лихва от 24.02.2021 г. до окончателното
плащане, и направените по делото разноски в размер на 125,07 лв., а искът за арендно
плащане за разликата до 252 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. ***, ЕГН **********
да заплати на „Агрозем-АВ” ООД-с. С., обл.Я., представлявано от управителя А. Д.
Ч., ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 329,54 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: