Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Велинград, 29.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти Граждански
състав, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
163 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
иск с правно основание чл.26, ал.2 и чл.34 от ЗЗД, а при евентуалност искове по
чл.307 от ТЗ и чл.55 от ЗЗД.
Производството е образувано по исковата
молба на ищеца „ БРИЙДЪР“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Калинка“ №12, чрез
управителя М.М.С.,***, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.
„Хан Аспарух’" №35.
Ищецът
твърди, че Община Велинград е собственик
на частен общински имот, представляващ имот пл. № 033068, местност „Благовото”
по КВС на гр.Велинград, за който е образуван УПИ LX-68 с площ от 9000 кв.м.,
отреден за отглеждане на животни. За същия е издадена Виза за проектиране по
смисъла на чл.12 от ЗУТ, съгласно която се разрешава проучване и проектиране на
сгради за животновъдни обекти за кози- майки и техните приплоди - производствени
и обслужващи сгради за селскостопанската дейност.
Твърди
още, че с Договор № 206/09.02.2017г. представляваното от ищеца
дружество „Брийдър” ЕООД е
придобило възмездно от Община Велинград правото да построи обект със застроена
площ от 7200 кв.м. върху описания недвижим имот, частна общинска собственост,
срещу заплащане на сумата от 19 495,75 лв. Право на стоеж било придобито на
основание проведен търг с явно наддаване по реда на ЗОС и съгласно Заповед на
Кмета на Общината № 22208/21.12.2016 г.
Настоява
се на това, че с оглед предназначението на имота и на база издадената Виза за
проектиране, след придобиване на правото на строеж ищецът стартирал процедура
по изготвяне и одобрение на инвестиционен проект за изграждане на животновъдна
ферма за кози-майки и техните приплоди. В хода на съгласуване на инвестиционния
проект се установило, че е налице техническа невъзможност -липсва магистрален
водопровод, от който да се извърши отклонение за имота и такъв не се предвижда
за изграждане/ имот пл. № 033068, местност „Благовото” по КВС на гр.Велинград,
за който е образуван УПИ LX-68 с площ от 9000 кв.м. да бъде присъединен към
водоснабдителната мрежа, поддържана от „Водоснабдяване , канализация и
териториален водоинженеринг” ЕООД - Велинград /ВКТВ/ . Тъй като ВКТВ бил
единствения „ВиК - оператор” за територията на гр.Велинград, съгласно Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, то нямало възможност
имота да се водоснабди чрез друго експлоатационно дружество. При това
фактическо положение била налице обективната невъзможност да се построи
животновъдна ферма върху общинския имот с пл. № 033068, местност „Благовото” по
КВС на гр.Велинград, тъй като същата не може да бъде водоснабдена.
Предвид
изложеното намира, че е налице невъзможен предмет на Договор № 206/09.02.2017
г. за учредяване на възмездно право на строеж, тъй-като строителството, за
което е отреден имота, не може да бъде изпълнено. Налице била изначална невъзможност
на предмета на договора - още при сключването му, като не е могло да бъде
построен по реда на ЗУТ какъвто и да е обект върху имота, в т.ч. и обект за
отглеждане на животни.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска
от съда да постанови решение с
което да прогласи за нищожен Договор №
206/09.02.2017г. сключен между „Брийдър” БООД и Община Велинград, с който
дружеството придобива възмездно право на строеж за животновъдна ферма върху
имот пл. № 033068, местност „Благовото” по КВС на гр.Велинград, за който е
образуван УПИ LХ-68 с площ от 9000 кв.м., породи изначална невъзможност на предмета на
договора. Както съединен с него осъдителен иск след като придобие обратно
учреденото право на строеж, да се осъди ответникът да заплати на „Брийдър” ЕООД
сумата от 19 495,75 лв., което е получила по договора, на осн. чл.34 от ЗЗД.
При
евентуалност, в случай, че Договор № 206/09.02.2017г. има предмет, то се иска
същият да бъде развален на осн.чл.307 от ТЗ, тъй като са настъпили такива
обстоятелства - невъзможност за присъединяване към водопроводната мрежа, които
страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на
договора противоречал на справедливостта и добросъвестността. Предявен е
съединен с евентуалния осъдителен иск, при условие, че договорът бъде развален,
да се осъди ответникът да заплати на „Брийдър” ЕООД сумата от 19 495,75 лв.,
поради отпадане на основанието за плащането й. Претендира и разноски .
В срока по чл.131 ГПК ответникът, с който се
взема следното становище по основателността на иска: На първо място
оспорват изцяло исковата молба като
неоснователна и недоказана и се
иска от
съда да я отхвърлите като такава
в целия й размер. На второ място, твърди действително между Община Велинград и
„Брийдър“ ЕООД , ЕИК ********* - гр.София, ул.“Калинка“ №12 да е сключен
договор № 206/09.02.2017г., но не считат същия за нищожен. С оглед на
гореизложено се иска производство да бъде прекратено, а исковата молба подадена
от „ Брийдър“ ЕООД -гр.София, чрез управителя М.М.С., да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира разноски.
Съдът е намерил за неоснователно
искането на ответника, за прекратяване на производството по делото, поради
следното: Твърдения за недопустимост на предявените искове изобщо не са
изложени, а основателността на исковете
не предпоставка за тяхната допустимост, тъй като тази основателност подлежи на
доказване. При което и по никакъв начин не са налице предпоставки, които да водят
до прекратяване на делото. Поради това и това възражение е оставено без
уважение, а към момента не намира причини да промени това си становище.
В о.з. ищецът, чрез пълномощника си
адв.Л., поддържа иска и иска уважаването му с присъждане на разноски.
В о.з. ответника, с писмена молба,
чрез пълномощника си юриск.Н.С., оспорва иска, поддържа възраженията си и иска
делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК, и с оглед на наведените от
ищеца доводи, както възраженията на ответника, прие за установена следната
фактическа обстановка :
Не се спори между страните по делото,
че е бил сключен Договор № 206/09.02.2017г.,
вписан в службата по вписвания
на 13.02.2017г., пор. № 137, т. І, вх. рег. №207, по силата на който на „Брийдър” ЕООД е учредено от Община Велинград възмездно
правото на строеж за изграждане на обект със застроена площ от 7200 кв.м.,
върху недвижим имот, частна общинска собственост, съгласно АЧОС №974/22.11.2016г., а именно: имот
пл. № 033068, местност „Благовото” по КВС на гр.Велинград, за който е образуван
УПИ LX-68 с площ от 9000 кв.м. -отреден за отглеждане на животни, срещу
заплащане на сумата от 19495,75 лв. Видно от самия договор е, че цената от
19495,75 лв. на правото на строеж, след приспадане на депозита от 1950лв., е
заплатена по банков път на 03.02.2017г. от ищеца. Правото на строеж е за срок
от 10 години.
Според чл.10 от този
договор приобретателят /„Брийдър” ЕООД/ има право да получи павото на строеж
върху имота, а според т.11 – предаването на имота се извършва в деня на
подписване на този договор с двустранно подписан приемо-предавателен проткол. Други уговорки договорът не съдържа.
Не се
спори, че до сключване на този договор се е стигнало след проведен на
20.12.2016г. публичен търг с явно наддаване по реда на ЗОС и издадена след
приключване на търга Заповед № 2208/21.12.2016 г. на Кмета на Община Велинград.
От
представената от ответника Тръжна документация за учредяване на право на строеж
за срок от 10г. върху общински имот УПИ LX-68 с площ от 9000 кв.м., находящ се
в местност „Благовото” по КВС на гр.Велинград, е видно, че в нея се съдържат
Решение №464/24.11.2016г. на ОбС- Велинград за учредяване право на строеж чрез
публичен търг с явно наддаване; Заповед № 2057/24.11.2016г. за провеждане на
търга; Проект за договор; АЧОС №974/22.11.2016г., скица на имота, удостоверение
за данъчна оценка, както и Оценка на правото на строеж. Видно от Оценка на
правото на строеж, това право е оценено от оценителя Ивайло Христов, като безсрочно на 50498лв.
В
доклада за пазарна оценка, представляващ част от тръжна документация изрично е
посочено на стр.3, че за имота УПИ LX-68 с площ от 9000 кв.м. от масив 33, м.“Благовото“,
землище на Велинград има електричество,
но не е водоснабден. Същата липса на водоснабдяване е отразена и в приложение
№1 /стр.6/ от оценката.
При
което и съдът намира, че ищеца на когото е била предоставена тръжната
документация, в това число и Доклада за пазарна оценка, като част от нея, е бил
напълно наясно, че имота УПИ LX-68 от масив 33, м.“Благовото“ не е бил
водоснабден към момента на участието му в търга.
Видно
от представеното Удостоверение изх.№ 578/22.10.2019г. издадено от „ВКТВ“ ЕООД
–Велинград, имот пл. № 033068, местност „Благовото” по КВС на гр.Велинград, за
който е отреден УПИ LX-68 с площ от 9000 кв.м. – не е водоснабден. Към имота
няма изграден захранващ водопровод и канализация. Към дата 09.02.2017г. не е
имало възможност за водоподаване към този имот, защото за целта е необходимо
изграждане на довеждащ водопровод, за което изграждане са необходими средства с
които „ВКТВ“ ЕООД –Велинград не разполага. А поради липса на финансов ресурс не
се планира изграждане на довеждащ водопровод.
Други
доказателства не са ангажирани.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът намира следното: В
приложното поле на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, предл.1, попада основанието за
нищожност на сделката поради невъзможен предмет.
Разпоредбата
въвежда правилото, според което при невъзможност на предмета сделката е
нищожна.
Предметът
на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено
поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия,
бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има
всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие
по нейния предмет. Ако към момента на постигане на съгласието предметът е
фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет.
Фактическата
невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната
действителност при сключване на сделката и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално
определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална
невъзможност на предмета.
Правната
невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка
може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или
ограничения за обособяването на обекта.
Ако
предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече
породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за
изпълнение, която погасява задължението /чл. 89 от ЗЗДог/.
За да
не се стигне до невъзможност на предмета, той трябва да е определен или поне
определяем.
Когато
предмет на прехвърляне е право на строеж върху недвижим имот, какъвто е
настоящия случай, договорът има предмет, ако страните са постигнали съгласие върху
кой имот се учредява право на строеж. В конкретния случай правото на строеж е
учредено върху имот пл. № 033068, местност „Благовото” по КВС на гр.Велинград,
за който е отреден УПИ LX-68 с площ от 9000 кв.м. Този имот не спорно между
страните да съществува. При което и сделката по отстъпване на право на строеж
обективирана в сключен договор № 206/09.02.2017г. между страните определено не
е с невъзможен предмет, тъй като имота върху който е учредено право на строеж
съществува, а е напълно действителна.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че във въпросния Договор №
206/09.02.2017г. не се съдържат уговорки в смисъл на поемане на задължение от
страна на ответника свързано с одобряване на инвестиционен проект на ищеца-
приобретател на правото на строеж, нито такива за осигуряване на водоподаване
към обекта, за който е учредено право на строеж. При което дори и в последствие
да са възникнали проблеми у ищеца, свързани с липсата на водоснабдяване
установени в процеса на проектиране, то те не се отразяват върху
действителността на сделката по отстъпване право на строеж, тъй като не
произтичат пряко от нея.
Действително според разпоредбата на чл. 4, ал.1, т.3 от
Наредба № 44/2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните
обекти, животновъдните
обекти за отглеждане на селскостопански животни включват следните мерки за
биосигурност –да са снабдени
са с достатъчно количество вода за пиене от собствени и/или от обществени
водоизточници. Изискването за снабдяване
с достатъчно количество вода на животновъдна ферма, за построяването на каквато
е отстъпено на ищеца право на строеж от ответната община, на първо място сочи,
че водата може да бъде осигурена като от
обществени водоизточници, какъвто би бил изграден водопровод за питейна
вода достигаш до имота, но също така и от собствен водоизточник. По делото нито
се твърди нито има данни за това за ищеца да е невъзможно да осигури нужната
вода за животновъдната си ферма от друг /собствен/ водоизточник/ в същия имот
или в близост до него. Но дори и да беше така, то макар горната разпоредбата да
има императивен характер, неспазването на това изискване няма за последица
нищожност на сделката, тъй като извършеното от страните действие не преследва
противоправен резултат и съдържанието на сделката по предположение е
правомерно. А няма изискване, нито има уговорка обвързваща страните по
договора, която да е свързана с изготвяне и одобрявана на инвестиционен проект
, от който при неодобряване на такъв да не настъпва вещноправния ефект на
учредяването на право на строеж, без който проекта като основен елемент, да не
може да се формира предметът на същата. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 1
от ЗЗДог не свързва нищожността на сделката с неосъществяването или
невъзможността за водоснабдяване на бъдещата животновъдна ферма, за построяване
на която е отстъпено право на строеж, а с неговата фактическа и правна
невъзможност. При възникнал спор за валидност на договора поради невъзможен
предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към момента на
постигнатото съгласие предметът вече е невъзможен, тъй като е погинал или е
правно невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост.
В тежест на страната, която претендира нищожността, е да докаже осъществяването
на опорочаващия факт - че към момента на постигнатото съгласие съществува
непреодолима правна пречка предметът да възникне - да бъде осъществено строителството
на обекта за който е отстъпено право на строеж по какъвто и да било начин.
Такава в случая не е налице.
И тъй
като не налице твърдения порок невъзможен предмет на сделката по смисъла на чл.26,
ал2, пр.1 ЗЗД, то и процесния Договор № 206/09.02.2017г. не е нищожен, а искът
за прогласяване за нищожен на Договор № 206/09.02.2017г. е неоснователен и като
такъв ще се отхвърли.
До
колкото главния иск по чл.26, ал2, пр.1 ЗЗД е неоснователен, то неоснователен
се явява и обослувения от него иск по чл.34, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на
даденото по този договор поради нищожността му, а именно на сумата от сумата от
19 495,75 лв., заплатена от ищеца по Договор № 206/09.02.2017г., като стойност
на правото на строеж. Ето защо и този иск като неоснователен ще се отхвърли.
Предвид
неоснователност на главните искове, то сбъднало се вътрешно процесуалното
условие за разглеждане на предявените евентуални искове, а именно: за разваляне
на Договор № 206/09.02.2017г. на осн.чл.307 от ТЗ, тъй като са настъпили такива
обстоятелства - невъзможност за присъединяване към водопроводната мрежа, които
страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на
договора противоречал на справедливостта и добросъвестността, като и да се
осъди ответникът да заплати на „Брийдър” ЕООД сумата от 19 495,75 лв., поради
отпадане на основанието за плащането й.
Съгласно разпоредбата на чл.307 от ТЗ, на която ищеца основава искането си, съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Следва
да се има предвид, че изявлението на една от страните по договорно
правоотношение да измени или прекрати договора изцяло или отчасти е
потестативно по своя характер, без законът да му придава обратно действие.
Правото може да се упражни само чрез иск на заинтересованата страна, по който
съдът постановява решение с конститутивно действие - въз основа на него се
внася изменение в договорната връзка занапред.
В
случая разпоредбата на чл.307 от ТЗ намира приложение, тъй като едната страна
по договора – ищеца „ БРИЙДЪР“ ЕООД е търговец, тъй като е търговско дружество.
А съгласно чл. 287 от ТЗ,
разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за
едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.
По
делото е безспорно установено, че имот пл. № 033068, местност „Благовото” по
КВС на гр.Велинград, за който е отреден УПИ LX-68 с площ от 9000 кв.м. и в
който имот е учредено право на строеж на ищеца за изграждане на животновъдна
ферма от ответната Община Велинград - не е водоснабден, тъй като до имота няма
изграден захранващ водопровод и канализация. И до момента няма възможност за
водоподаване на този имот от обществен водоизточиник, защото за целта е
необходимо изграждане на довеждащ водопровод.
Определено за изграждането на такъв са необходими средства. Установено е
също, че оператора -„ВКТВ“ ЕООД
–Велинград не разполага с такива средства, като и поради липса на финансов ресурс не се планира
изграждане на довеждащ водопровод. Тоест за да се водоснабди имота и той да
отговаря на изискванията на чл. 4, ал.1, т.3 от Наредба № 44/2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти – за снабдяване с
достатъчно количество вода, в който и случай само ще е възможно реализиране на
действаща животновъдна ферма, на ищцовото дружество ще е се наложи само да
изгради такъв водопровод или да изгради собствен водоизточник от който да
захрани обекта. Ако за ВиК оператора -„ВКТВ“ ЕООД –Велинград изграждането за
изграждането на водопровода са необходими толкова много средства, че той не
разполага с такива не само към момента, но и в бъдещо необозримо време, то
следва да се приеме, че същите по размер средства ще са необходими и на ищеца.
При
така установените факти по делото се налага изводът, че при сключването на процесния
договор за отстъпване право на строеж, страните по него не са могли и не са
били длъжни да предвидят необходимостта от изграждане на довеждащ водопровод
или изграждане за водоснабдяване от друг собствен водоизточник , за което
единствения ВиК оператор няма средства и не предвижда да отдели такива, което
от своя страна има пряко отражение върху търговската дейност на ищеца насочена
към изграждане на животновъдна ферма и реализиране на продукция от такава, за
която е бил сключен процесния договор, но при възникнали след сключването му неприемливи
условия за ищеца.
Изложеното
налага да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 307 ТЗ за прекратяване
на процесния договор. Настъпилото изменение на условията и целта за която е бил
сключен не е причинено от никоя от страните и не е било възможно да бъде
предвидено от тях при възникване на задължението, т.е. те невиновно не са могли
да предвидят изменението на икономическите условия. На второ място запазването
на правоотношението е противно на справедливостта и добросъвестността, тъй като
изпълнението му е станало прекомерно обременително за ищеца - приобретател на
правото на строеж, като страна по него, като е в противоречие с общоприетите
критерии за честност и почтеност, т.е. запазването на облигационната връзка е
социално неоправдано, тъй като въпреки интересът на общината, приобретателя на
правото на строеж не следва да бъде принуждаван да продължава да спазва
условията му да построи животновъдна ферма и да е носител на правото на строеж
през целия период от 10 години, за който е сключен договора.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 307 ТЗ
за разваляне на процесния Договор № 206/09.02.2017г. за отстъпване право на
строеж, поради което и този иск следва да бъде уважен.
С оглед
уважаване на главния иск по чл307 от ТЗ и разваляне на процесния Договор №
206/09.02.2017г. за отстъпване право на строеж, то основател се явява и
съединения и обусловен от него иск по чл.55, ал., пр.39то ЗЗД за връщане на
даденото по същия договор. По делото безспорно е установено, че ищеца е
заплатил сумата от 19495,75 лв. – цена на отстъпеното право на строеж. Тази и
сума следва ответникът да бъде осъден да върне на ищеца, като платена с оглед
на отпаднало основание за плащането й.
При
този изход на делото ищецът има право на разноски, като са направените от него
такива в размер на общо 1274,79лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Предвид
отхвърляне на главните искове и уважаване на евентуалните такива, то на ищеца
ще се присъдят половината от направените разноски, а именно 637,40лв., която и
сума ще се осъди ответникът да му заплати. На осн. чл.78, ал.3 и 6 ГПК ищецът дължи
на ответника направените по делото разноски. Ответникът е представляван от
юрисконсулт. При което и изчислено по реда на чл. 7, ал.1, т.4 от НМРАВ има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 1114,87лв.
Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 557,43лв.
– разноски по делото, по съразмерност с отхвърлените искове.
По изложените съображения Велинградският
районен съд, V гр. състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БРИЙДЪР“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Калинка“ №12 и
ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул. „Хан
Аспарух’" №3, искове с правно
основание чл.26, ал.2 и чл.34 от ЗЗД за проглаяване за нищожен Договор №
206/09.02.2017г. сключен между „Брийдър” БООД и Община Велинград, по силата на
който на „Брийдър” ЕООД е учредено от
Община Велинград възмездно правото на строеж за изграждане на животновъдна
ферма със застроена площ от 7200 кв.м., върху недвижим имот, частна общинска
собственост, съгласно АЧОС №974/22.11.2016г., а именно: имот пл. № 033068,
местност „Благовото” по КВС на гр.Велинград, за който е образуван УПИ LX-68 с
площ от 9000 кв.м. -отреден за отглеждане на животни - породи
изначална невъзможност на предмета на договора, като и за осъждането на Община
Велинград да заплати на „Брийдър” ЕООД сумата от 19 495,75 лв., което е
получила по договора, като неоснователни.
РАЗВАЛЯ
на осн.чл.307 от ТЗ, Договор № 206/09.02.2017г., сключен
между „БРИЙДЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Калинка“ №12 и ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, със седалище и адрес на
управление гр.Велинград, ул. „Хан Аспарух’" №35, по силата на който на „Брийдър”
ЕООД е учредено от Община Велинград
възмездно правото на строеж за изграждане на обект със застроена площ от 7200
кв.м., върху недвижим имот, частна общинска собственост, съгласно АЧОС
№974/22.11.2016г., а именно: имот пл. № 033068, местност „Благовото” по КВС на
гр.Велинград, за който е образуван УПИ LX-68 с площ от 9000 кв.м. -отреден за
отглеждане на животни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 55,
ал.1, пр.3-то от ЗЗД, ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, със седалище и адрес на управление
гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух’" №35, да заплати на „БРИЙДЪР“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Калинка“ №12,
СУМАТА от 19495,75 лв. /деветнадесет
хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и 75ст./, представляваща получена
цена на право на строеж по Договор № 206/09.02.2017г. за продажба на правото на
строеж върху имот пл. № 033068, местност „Благовото” по КВС на гр.Велинград, за
който е образуван УПИ LX-68 с площ от 9000 кв.м. -отреден за отглеждане на
животни.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, със седалище и
адрес на управление гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух’" №35, да заплати на
„БРИЙДЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Калинка“ №12, СУМАТА от 637,40 лева
/шестстотин тридесет и седем лева и 40ст./ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „БРИЙДЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Калинка“ №12, да заплати на
ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, със седалище и
адрес на управление гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух’" №35, СУМАТА от 557.43
лева /петстотин петдесет лева и седем лева и 43ст./ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)