Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 07.06.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 13 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

при участието на секретар В. Станчева, като разгледа докладваното от съдията №2354 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано в производството от адв.М.Д. от САК срещу „Ч.Е.Б.“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, с която е предявен иск по чл.79, ал.1, предл.първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 397,65 лева, дължима и неплатена цена за произведена и доставена от ищеца електрическа енергия по Договор за изкупуване на електрическа енергия №346 от 06.08.2012г. /и фактури, издадени в периода 31.07.2018г.-30.06.2020г., описани подробно в исковата молба/, сумата от 4 593,80 лева мораторна лихва от датата на забавата по всяка от фактурите до датата на завеждане на иска и законната лихва за периода от датата на завеждане на иска до датата на плащане. При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 6 141,99 лева по същия договор /и протоколи, подписани в периода 31.07.2018г.-30.06.2020г., описани подробно в исковата молба/, сумата от 763,80 лева мораторна лихва от датата на забавата по всеки от протоколите до датата на завеждане на иска и законната лихва за периода от датата на завеждане на иска до датата на плащане. Претендират се и разноски по делото.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия №346 от 06.08.2012г., сключен между „С.Г.“ ЕООД като продавач и „Ч.Е.Б.“ АД като купувач, по силата на който продавачът е произвел и продал на купувача ел.енергия в периода юли 2018г.-юни 2020г., която последният не е заплатил. Ищецът претендира, че произведената ел.енергия в посочения период е следвало да бъде платена от купувача на цената, определена в чл.11, ал.4 от Договора, а именно 576,50 лв. за МВтч без ДДС, а не както „Ч.Е.Б.“ АД счита по цена 78,98 лв. за МВтч /за периода 01.07.2018г.-30.06.2019г./ и 96,35 лв. за МВтч /за периода 01.07.2019г.-30.06.2020г./.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва иска, излага доводи, че централата на ищеца е такава с малка мощност /под 30kW/, която централа е изградена върху присъединени към ЕРМ обекти, което по съществото си представлявало обект по чл.24, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, вр. с чл.26, ал.2 от същия закон, като тези централи са изключение от общия принцип на чл.23 от ЗЕВИ и начина на заплащане на произведената от тях ел.енергия е специален и различен от общия ред. Твърди, че на ответника е продавана ел.енергията, която ищецът не е използвал за собственото си потребление на захранвания от централата обект на ищеца. Ответникът основно навежда на това, че по начина на изграждане, разрешаване и  присъединяване на централата на ищеца в с.Трайково, общ.Лом, ул.*******, както и по нейните характеристики става дума за такава, която използва произведената ел.енергия за собствено потребление, като оставащата ел.енергия над собственото потребление се продава на „Ч.Е.Б.“АД по цена, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, а не както ищецът претендира по преференциална цена, посочена в договора между страните. Навеждат се и други аргументи за неоснователност на иска, като непредставяне на фактури от страна на ищеца. Иска се конституиране в процеса на трето лице-помагач на страната на ответника – „Националната електрическа компания“ЕАД. Правят се доказателствени искания.

С допълнителна искова молба ищецът оспорва основния довод на ответника и твърди, че произвежданата от централата на ищеца в с.Трайково, общ.Лом, ул.******* ел.енергия не се използва за собствено потребление, като в искането до ЧЕЗ за проучване №**********/26.05.2011г. „С.Г.“ ЕООД не е отбелязало изрично, че предвижда да използва ел.енергията от тази централа за собствено потребление. Правят се допълнения и пояснения по евентуалния иск, както и доказателствени искания.

Постъпил е отговор на допълнителната искова молба, с който се заявява и доказва плащането от страна на ответника на главницата по евентуалния иск, а именно сумата от 6142,01 лева, като се заявява, че въпросното плащане до завеждането на исковата молба не е било дължимо, поради което „Ч.Е.Б.“ АД не дължи лихвата върху платената главница, претендирана от ищеца. Излагат се и допълнителни доводи в подкрепа на вече изложените.

След конституиране на третото лице-помагач на страната на ответника, „Националната електрическа компания“ ЕАД е подала становище, с което счита иска за неоснователен. Не представя доказателства.

За доказване на своите твърдения ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, допусната е и приета съдебно-техническа експертиза.

С представените от ищеца и приети доказателства същият установява изграждането и въвеждането в експлоатация на фотоволтаична електроцентрала с мощност 29,07 kW в имот в с.Трайково, общ.Лом, ул.*******, който имот се ползва под наем от „С.Г.“ ЕООД; сключването на Предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производство на ел.енергия от възобновяем енергиен източник съгласно чл.24 от ЗЕВИ между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „С.Г.“ ЕООД от 29.11.2011г.; сключването на Договор за присъединяване на обект между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „С.Г.“ ЕООД от 22.06.2012г.; сключването на Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност между „Ч.Е.Б.“ АД и „С.Г.“ ЕООД от 26.07.2012г.; сключването на Договор за използване на разпределителната мрежа от производител между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „С.Г.“ ЕООД от 06.07.2012г.; сключването на Договор за изкупуване на електрическа енергия №346 от 06.08.2012г. между „Ч.Е.Б.“ АД и „С.Г.“ ЕООД; кореспонденция между ищеца и ответника; издадените фактури от страна на ищеца; подписани в периода 31.07.2018г.-30.06.2020г. протоколи за отчитане на произведената от ищеца ел.енергия.

С представените от ответника и приети доказателства същият установява и цели да докаже твърденията си, че произведената и продадена от ищеца на ответника ел.енергия не следва да бъде заплатена по цена от 576,50 лв. за МВтч без ДДС, а по цена 78,98 лв. за МВтч /за периода 01.07.2018г.-30.06.2019г./ и 96,35 лв. за МВтч /за периода 01.07.2019г.-30.06.2020г./; че ищецът е изградил и ползвал произвежданата от централата на ищеца в с.Трайково, общ.Лом, ул.******* ел.енергия за собствено потребление, като произведената над това количество ел.енергия е продавал на „Ч.Е.Б.“АД.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От нея се установява, че обектът на ищеца в с.Трайково, общ.Лом, ул.******* е бил присъединен към мрежата като потребител преди 26.05.2011г. и преди 01.08.2012г., като на 31.07.2012г. е демонтиран еднофазен електромер и на негово място е монтиран четириквадрантен трифазен електромер; четириквадрантния трифазен електромер отчита енергия в две посоки – консумирана и отдавана, като той е приложим единствено при съоръжения за производство на ел.енергия, изградени за да задоволяват потребностите на даден обект с енергия, като излишното количество ел.енергия се подава в ЕРМ за продажба; фотоволтаичната централа на ищеца отговаря на изискванията за присъединяване към ЕРМ по чл.24, т.1 от ЗЕВИ; вещото лице сочи, че инвестиционния проект на фотоволтаичната централа не е предвидено да снабдява с ел.енергия имота в с.Трайково, общ.Лом, ул.*******, но също така отбелязва, че никъде в инвестиционния проект не са показани сградите в посочения имот и кабелните връзки към тях, а са показани само съоръженията на ФВЕЦ и фактическото положение по снабдяването с ел.енергия на сградите в имота може да бъде установено само при оглед на място, както и че съществува техническа възможност тези сгради да бъдат захранвани от ФВЕЦ; за обекта на ищеца в с.Трайково, общ.Лом, ул.******* вещото лице първоначално не е установило в периода август 2012г.-юли 2020г. доставка на ел.енергия от страна на ЧЕЗ, като при запитване обаче е получен отговор от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, че ЧЕЗ е доставяло енергия на обекта в части от денонощието, в които ФВЕЦ не е работила или произведеното количество енергия не е било достатъчно да задоволи нуждите на потребителя в имота.           При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

От представения договор за наем от 04.11.2011г. се установява, че едноличния собственик и управител на „С.Г.“ ЕООД Р.Л.Ф.е отдал под наем на „С.Г.“ ЕООД имот, който той като физическо лице е получил през 1997г. като дарение - дворно място в с.Трайково, обл.Монтана с площ от 1650кв.м., УПИ I-49, кв.5 по плана на селото ведно с построените в имота къща, лятна кухня, кошара и кош, описан в нотариалния акт, като в договора е уточнен и административния адрес на имота - с.Трайково, общ.Лом, ул.*******. В договора изрично е предвидено, че имотът ще се ползва от „С.Г.“ ЕООД за изграждането на фотоволтаична централа.   „С.Г.“ ЕООД предприема действия по проектиране и изграждане на фотоволтаична електрическа централа в наетия имот, която процедура завършва с Договор за изкупуване на електрическа енергия №346 от 06.08.2012г., сключен между „С.Г.“ ЕООД като продавач и „Ч.Е.Б.“ АД като купувач. Между страните няма спор относно количеството произведена и предадена на „Ч.Е.Б.“ АД ел.енергия в спорния период 31.07.2018г.-30.06.2020г. /в този период са подписвани ежемесечно двустранни протоколи между страните, приобщени като доказателства/, а има спор дали част от общото произведено количество ел.енергия се е ползвало от ищеца за собствено потребление, съответно по какви цени „Ч.Е.Б.“ АД е имало задължение да заплаща на ищеца в този период закупената ел.енергия.

Съдът, разглеждайки всички доказателства в тяхната цялост не приема твърденията на ищеца, че цялата произвеждана от ФВЕЦ в имота в с.Трайково ел.енергия е била единствено за продажба на „Ч.Е.Б.“ АД и част от нея не е ползвана от него за собствено потребление. По делото се установи, че обектът /сградите/ в с.Трайково, общ.Лом, ул.******* е бил захранван от ЧЕЗ преди 01.08.2012г., когато по искане на ищеца е демонтиран еднофазен електромер и на негово място е монтиран четириквадрантен трифазен електромер. Това е станало след предприетата процедура от ищеца за изграждане в имота на ФВЕЦ, експлоатирана от него. ФВЕЦ в имота е такава с малка мощност /под 30kW/, изградена е върху присъединени към ЕРМ обекти, което е обект по чл.24, ал.1 от ЗЕВИ, вр. с чл.26, ал.2 от същия закон. Въпреки, че ищецът не е посочил изрично в първоначалното си искане до ЧЕЗ /№**********/26.05.2011г./, че предвижда да използва ел.енергията от тази централа за собствено потребление, изграждането и присъединяването към електроразпределителната мрежа на такъв тип централи /с мощност под 30kW/ е за вече присъединени обекти към мрежата. Това следва, както от логиката на ЗЕВИ за създаването и експлоатирането на този тип централи /чл.24, чл.26, ал.2, чл.36, ал.9/, така и от заключението на съдебно-техническата експертиза в частта за характеристиките и предназначението на четириквадрантния трифазен електромер, монтиран на мястото на еднофазния такъв в обекта на ищеца. В действителност вещото лице сочи, че  в инвестиционния проект на фотоволтаичната централа не е посочено, че същата ще снабдява с ел.енергия имота в с.Трайково, общ.Лом, ул.*******, но също така отбелязва, че никъде в инвестиционния проект не са показани сградите в посочения имот и кабелните връзки към тях, а са показани само съоръженията на ФВЕЦ, т.е. изработеният инвестиционен проект касае единствено съоръжението и свързването му към ЕРМ, а не свързването с обекти в самата ФВЕЦ. Не може да бъде прието безкритично и твърдението на ищеца, че сградите в имота не са предмет на наемното правоотношение между Р.Л.Ф.и „С.Г.“ ЕООД, доколкото предметът на договора предвижда, че се отдава „имот, находящ се в УПИ I-49 …“, т.е. от непълнотата в договора не може да се направи категоричен извод, че предмет на наемното правоотношение е само незастроената част от имота. Редът за присъединяване към ЕРМ по реда на чл.24, т.1 от ЗЕВИ на новоизградени енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е облекчен именно за обекти, които до момента са били присъединени към мрежата. Законодателят е облекчил процедурата за такива малки централи с двойна цел - първо да стимулира производството на енергия от възобновяеми източници; на следващо място – собствениците на недвижими имоти в урбанизирани територии, изграждайки подобна централа да ползват произведената от тях енергия за собствени нужди /потребление/, а произведената над тези нужди енергия да продават, което от една страна ги подпомага икономически, а от друга попълва енергийния баланс в общата мрежа.

Изводът, че обектът на ищеца в с.Трайково, общ.Лом, ул.******* е ползвал произвежданата от ФВЕЦ енергия и за собствено потребление се потвърждава и от експертизата от предоставени данни при трето лице - „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, а именно, че ЧЕЗ е доставяло енергия на обекта в части от денонощието, в които ФВЕЦ не е работила или произведеното количество енергия не е било достатъчно да задоволи нуждите на потребителя в имота.

С оглед направените изводи съдът счита, че заплащането на произведената и продадена на ответника ел.енергия е следвало да бъде заплатена по цени от 78,98 лв. за МВтч /за периода 01.07.2018г.-30.06.2019г./ и 96,35 лв. за МВтч /за периода 01.07.2019г.-30.06.2020г./, т.е. така, както са определени с Решение №Ц-11 от 01.07.2018г. на КЕВР и Решение №Ц-17 от 01.07.2019г. В Договора за изкупуване на електрическа енергия №346 от 06.08.2012г. между „Ч.Е.Б.“АД и „С.Г.“ ЕООД е предвидено, че произведената ел.енергия се доставя на цени, определени както в договора, така и в съответствие с действащите нормативни актове. Съгласно чл.31, ал.9 от ЗЕВИ в случаите по чл. 26, ал. 2 количеството електрическа енергия, което не е използвано за собствено потребление, се изкупува от съответния краен снабдител по цена, определена от КЕВР при условията и по реда на съответната наредба по чл.36, ал.3 от Закона за енергетиката. На основание Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия КЕВР е издала двете цитирани по-горе решения, с които определя цените за изкупуване на ел.енергията в случаите по чл.26, ал.2 от ЗЕВИ. Съгласно чл.11, ал.4 от договора между страните, където е определена цената на изкупуване е предвидено и че в случай на промяна на действащото законодателство, в резултат на която се променя договорената цена, страните се съгласяват същата да бъде актуализирана в съответствие със законодателните промени. Именно такава промяна в действащото законодателство е настъпила, въз основа на която КЕВР вече е започнала да определя цените за изкупуване на ел.енергията в случаите по чл.26, ал.2 от ЗЕВИ. Ищецът се е съгласил още с подписания на 06.08.2012г. договор цената да бъде променяна и същата се е променила с решенията на КЕВР, като обстоятелството дали ищецът е подписал предложеното му от ответника Допълнително споразумение от 01.07.2018г. е без значение.

С оглед изложените мотиви следва да бъде отхвърлен главния иск като неоснователен, което предполага разглеждане на предявения евентуален такъв.

Претенцията по евентуалния иск е заплатена от ответника на ищеца в хода на процеса частично – заплатена е главницата, като ответникът твърди, че не дължи претендираната лихва поради факта, че вземането за главница е станало изискуемо едва със завеждането на исковата молба, когато е научил за претенцията. Настоящият състав не споделя това виждане. Съгласно Договора за изкупуване на електрическа енергия №346 от 06.08.2012г. между страните в процеса продавачът-ищец е бил длъжен да представя ежемесечно фактура за предходния месец, придружена с протокол за отчетената през месеца ел.енергия. По делото се установи, че такива фактури са представяни на ответника, заедно с протоколи, подписани от него, като същият е връщал фактурите с аргумент, че сумата по тях не отговаря на взетите от КЕВР решения. Това обаче не означава, че ищецът не е изпълнил задължението си по договора за представяне на фактури, които макар и оспорени от ответника са му били връчвани, съответно са му били известни. Не е имало пречка ответникът да заплаща в срок на ищеца съответната сума по фактурите, за която не е спорил. Доколкото обаче ответникът е заплатил в хода на процеса само неоспорваната от него главница, предмет на евентуалния иск, същият дължи мораторна лихва за периода на забавата по всяка фактура, издадена от ищеца в периода 13.08.2018г.13.07.2020г. в размер на 763,80 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Предявеният евентуален иск ще бъде уважен за тази сума.

Претендираните разноски се уважават съразмерно с уважената и отхвърлена част от иска.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Г.“ ЕООД, *** срещу „Ч.Е.Б.“ АД *** Бизнес Център, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 397,65 лева, дължима и неплатена цена за произведена и доставена от ищеца електрическа енергия по Договор за изкупуване на електрическа енергия №346 от 06.08.2012г., сключен между страните по фактури №№ 73/31.07.2018г.; 74/31.08.2018г.; 75/30.09.2018г.; 76/31.10.2018г.; 77/30.11.2018г.; 78/31.12.2018г.; 79/31.01.2019г.; 80/28.02.2019г.; 81/31.03.2019г.; 82/30.04.2019г.; 83/31.05.2019г.; 84/30.06.2019г.; 85/31.07.2019г.; 86/31.08.2019г.; 87/30.09.2019г.; 88/31.10.2019г.; 90/31.12.2019г.; 92/31.01.2020г.; 93/29.02.2020г.; 94/31.03.2020г.; 95/30.04.2020г.; 96/31.05.2020г. 97/30.06.2020г. при цена от 576,50лв. за МВтч /0.5765 лв. за kwh/ без ДДС, както и за сумата от 4 593,80 лева мораторна лихва от датата на забавата по всяка от фактурите до датата на завеждане на иска и законната лихва за периода от датата на завеждане на иска до датата на плащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният в условията на евентуалност иск от „С.Г.“ ЕООД, ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД *** Бизнес Център за заплащане на сумата от 6 141,99лв., представляваща дължима цена за произведена и доставена електрическа енергия от „С.Г.“ ЕООД, по Договор за изкупуване на електрическа енергия №346 от 06.08.2012г., сключен между страните по Протоколи за отчетена произведена ел.енергия за периода от 31.08.2018г. до 30.06.2020г. при цена от 78,98лв. /МВтч /0.07898 лв. за kwh/ без ДДС, определена с Решение №Ц-11 от 01.07.2018г. на КЕВР и цена от 96,35лв./ МВтч /0.09635лв./ kwh/ без ДДС за периода от 01 юли 2019г. до 30 юни 2020г., определена с Решение №Ц-17 от 01.07.2018г. на КЕВР, поради извършено плащане в хода на производството.

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД *** Бизнес Център да заплати на „С.Г.“ ЕООД, *** сумата от 763,80 лева /седемстотин шестдесет и три лева и 80ст./ мораторна лихва върху главница от 6 141,99 лева за периода на забавата по всяка фактура, издадена от ищеца в периода 13.08.2018г. - 13.07.2020г. и законната лихва върху главница от 6 141,99 лева за периода от датата на завеждане на иска до датата на плащане.

Осъжда „С.Г.“ ЕООД, *** да плати разноски съобразно отхвърлената част от иска в полза на „Ч.Е.Б.“АД *** Бизнес Център в размер на 491,50 лева.

Осъжда „Ч.Е.Б.“ АД *** Бизнес Център да плати разноски съобразно уважената част от иска в полза на „С.Г.“ ЕООД, *** в размер на 64,82 лева.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника  „Националната електрическа компания“ЕАД, ЕИК *******.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от съобщението му на страните.

 

СЪДИЯ: