Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс. ,в публично съдебно заседание на 10.08.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
Секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА
Разгледа докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№ 1217/ 2020г.
Производството е по реда на чл.268-273 ГПК .
С въззивна жалба от К.Б. Б., чрез пълномощника
двокат С.З., е обжалвано решение № 1124/ 04.03.2020г. по гр.д.№ 11433/ 2019г.
на Районен съд-Варна, в частите, в които :
На основание чл. 143 СК е присъдена издръжка от
250лв. дължима от бащата К.Б. Б. в полза на детето К.К.Б., чрез неговата майка
и законен представител Д.П.И. , с падеж първо число на месеца, за който се
дължи , със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска , считано от датата на подаване на исковата молба- 22.07.2019г.,
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване; на
основание чл.149 СК е присъдена издръжка за минало време в размер на 3000лв.,
за периода от 22.07.2018г.- 22.07.2019г. ;
Определен е режим на лични контакти на бащата с
детето К.К.Б., при който има възможност да го вижда и взема при себе си всяка
първа и трета седмица от месеца, за времето от 10.00ч. в събота до 10.00ч. в неделя , с преспиване, както и
две седмици през лятната ваканция, от 10.00ч. на 1-ви до 10.00ч. на 14-ти
август, с преспиване;
На основание чл.127а от СК е дадено разрешение
заместващо съгласието на бащата К.Б. Б.
за издаване на задграничен паспорт на К.К.Б., и за пътуване на детето, без ограничения
в броя на пътуванията, продължителността и времето , през което ще се
осъществяват , до държавите членки на Европейския съюз и до Република Турция, с евентуално транзитно
преминаване през Република Северна
Македония и Република Сърбия , за срок
до навършване на пълнолетие .
Поддържа искане за изменение на решението в
посочените части, съответно: - за намаляване размера на присъдената издръжка в
до 200лв. месечно; - за определяне режим на лични контакти, който включва освен
посочените дни от месеца, по 20 дни от лятото, по време когато майката не е в
отпуск , и период на пребиваване при бащата по
3 дни през празниците- Коледа,
Нова година и Великден на всяка четна година; - ограничени пътувания само до
Франция, за определено време / не безсрочно и до навършване на 18 години/.
Въззиваемата страна – Д.И.П., чрез адвокат И.В.,
оспорва жалбата като неоснователна по направените възражения, с доводите
изложени в писмен отговор. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваните
части и да се присъдят направени по делото съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Дирекция „Социално подпомагане“- Варна , не
изразява становище.
Съставът на Варненския окръжен съд, предвид становищата на
страните и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 от ГПК и чл.235, ал. 2 ГПК , констатира :
С решение № 1124 от 04.03.2020г. постановено по гр.д.№ 11433/
2019г. ВРС са уважени предявените от Д. И.П.
срещу К.Б. Б. искове, на основание чл.127, чл.143, чл.149 и чл.127а от Семейния
кодекс. Решението не е обжалвано в частите, в които упражняването на
родителските права за детето К.К.Б. е предоставено на майката Д.И.П., с
постановеното местоживеене на детето при майката, присъдената издръжка само по
размер, до сумата 200лв.месечно, и по отношение разрешението заместващо
съгласието на бащата да бъде издаден задграничен паспорт на детето, на
основание чл.127а СК.
Страните не спорят, че
се намират във фактическа раздяла от 2017г. За детето полага грижи майката.
Бащата живее и работи в чужбина. Общуването със сина му е дистанционно.
1.Искането за изменение режима на лични отношения е основателно.
Определеният с решението
е по искането на ищеца.
Съобразно интересите на детето да има пълноценно
общуване с другия родител и бащата да развива техните отношения по най-добър
начин за сина си, следва да се даде възможност за срещи в рамките на обичайния
режим при подобни случаи. Той включва, освен редовни месечни срещи, периоди от
официалните празници в страната с повече почивни дни, с по-голям период на
пребиваване през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката.
Фиксирането на конкретни дати не е желателно и случаят не го налага, тъй като
ще постави изпълнението на режима в зависимост от обстоятелства, които страните
не могат да предвидят на този етап. В интерес на детето е да бъде определен по
общо съгласие в периода на лятната ваканция.
Доколкото няма твърдения и съответни данни за
обстоятелства, които налагат ограничения при общуването с бащата, с решението следва да се определи
режим, при който да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета
седмица от месеца, от 10.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя с преспиване, по време на официалните празници в страната,
съответно по два дни от Коледните празници, Великденските и Новогодишните
празници, от 10.00ч. на първия ден до 16.00ч. на втория ден / без конкретно
посочени дати/, и общо 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск. При изпълнението на този режим бащата ще взема и връща детето в
дома на майката.
2. По размера
на претендираната издръжка, на основание чл. 143 СК и чл. 149 СК:
Според обстоятелствената част на исковата молба ответникът
не е оказвал финансова помощ за отглеждането на детето след 2017г. В процеса не
доказва, че е участвал пряко или със средства в грижите за него през периода
22.07.2018г.- 22.07.2019г.
Размерът на необходимата издръжка е индивидуален и
зависи от потребностите на детето/ обичайните за възрастта му /, наличието
на специални нужди, образователно ниво и
здравословно състояние, други обстоятелства. В конкретния случай базовите
потребности са обусловени от обичайните условия на живот и икономически стандарт
в страната, както и с обучението на К. в Международно френско училище- гр.Варна. Не се твърдят и установяват
специални нужди. Поради това общата издръжка необходима за него е между
350-400лв.
Съгласно разпоредбите на чл.140, т.1 и чл.143, ал.1
и 2 СК , задължението за издръжка на дете е безусловно и от първи ред.
Добросъвестното му изпълнение осигурява на детето благоприятна среда и условия
за неговото развитие, съобразени с възрастовите и индивидуални потребности.
При разпределяне на участието съобразява, че К. Б.
е назначен по ТД № 391/ 22.07.2020г. на длъжност „ шофьор на тежкотоварен
автомобил“ , със срок на изпитване до шест месеца, на основание чл.70, ал.1 КТ,
при месечно трудово възнаграждение 610лв. и допълнително възнаграждение за
всяка прослужена година. Не представя доказателства за размера на получаваният
доход в чужбина-на какво основание и за какъв период е бил трудово осигурен.
Отсъствието на данни за релевантни обстоятелства не води автоматично до изводи
за финансови затруднения на задълженото лице, което е в трудоспособна възраст,
няма задължения за други лица, и продължителен период от време е пребивавал на
територията на друга държава от ЕС.
Поради това преценява, че бащата може и следва да участва в издръжката на
детето ежемесечно със сумата 250лв. Останалата част и всички непосредствени
грижи остават в тежест на майката.
В същия размер следва
да бъде определена за минало време, една година преди завеждане на иска по чл.
149 СК, предвид доказаните нужди на детето
за този период, обусловени от обичайните условия на живот,здравословно състояние и
предучилищно обучение. Ответникът не е
доказал своето участие в издръжката с парични преводи и в брой, регулярно за
целия исков период.
Решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено, поради обоснованост и изчерпателност на изложените мотиви.
3. По иска с
правно основание чл.127а от СК.
С уточнението на процесуалния представител на
въззивника в съдебно заседание следва да се приеме, че решението в частта на разрешеното
издаване на задграничен паспорт на детето К.К.Б., на основание чл.127а СК, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Обжалвано е решението
за заместващо съгласието на бащата разрешение за пътуване на детето, без
ограничение в броя на пътуванията, продължителността и времето, през което ще
се осъществяват, до държавите членки на Европейския съюз и до Република Турция,
с евентуално транзитно преминаване през Република Северна Македония и Република
Сърбия , за срок до навършване на пълнолетие, на основание чл. 127а, ал.2 от СК.
Възражението за незаконосъобразност на съдебния акт
се поддържа по отношение на срока- до навършване на пълнолетие, и за всички
други държави , с изключение на Франция, с довода, че не съответства на интересите
на детето да осъществява пътувания по време на пандемията от коронавирус.
К.К.Б. е на седем години. Изучава интензивно
френски език в Международното Френско Училище- гр.Варна, съгласно удостоверение
№2-392/ 17.06.2019г. Желанието на майката е детето да има възможност да пътува
до Франция, където живее и учи неговата сестра, до други държави от Европейския
съюз,и до Република Турция, с образователна, културна и туристическа цел.
Поради несъгласие на бащата е поискано издаване на съдебно разрешение за
пътувания до посочените дестинации за срок до навършване на десет години,
когато на основание чл.15,ал.1 от Закона за закрила на детето, К. може да бъде
изслушан и неговото мнение съобразено. В първото съдебно заседание петитумът е
изменен относно срока- до навършване на пълнолетие.
Безспорно установените факти и обстоятелства по
делото мотивират настоящия състав да приеме, че срокът на разрешеното
пътуване–неограничено, до навършване на пълнолетие, противоречи на
задължителната съдебна практика по приложението на чл.127а, ал.2 от СК.
Изложени са съображения за правомощията на съда при решаване на въпросите
относно пътуванията на дете в условията на спорна съдебна администрация,
съобразно постановките на цитираното Тълкувателно решение № 1/ 2016г. по т.д.№
1/ 2016г. на ОСГК на ВКС, които не кореспондират с мотивите за неограничен брой
пътувания без фиксирана продължителност, при неограничен срок на издаденото
разрешение.
Съгласно т.1 от ТР №1 / 03.07.2017г. на ВКС по
т.д.№ 1/ 2016г., съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/ или до определени държави, респ.
държави, чиито кръг е определеяем. Мотив към това решение и изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътувания извън
страната. Прието е, че този интерес не е защитен в достатъчна степен при дадено
разрешение за неограничено по време и място пътуване в чужбина, защото не е
извършена предварителна преценка на
мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент ,с оглед оценка на
конкретния и реален риск. Прието е също,
че по повод на конкретен спор на основание чл.127а, ал.1 СК съдът не може да
замени„веднъж завинаги“ съгласието на родителя, постановявайки неограничено по
време и територия пътуване.
Разглеждащият състав намира, че при постановяване
на решението не са съобразени конкретни
обстоятелства: ниската възраст на детето,
формата на обучение в начален курс, която въпреки интензивното изучаване на
чужд език към дадения момент не включва пътувания с образователна цел извън
страната. Посещенията на други
европейски държави с туристическа цел, както и пребиваването при роднина във Франция,
също не налагат продължително отсъствие, а доколкото такива твърдения изобщо
липсват, следва да се приеме, че ще се осъществяват ограничено през годината и за
определени периоди. Към това заключение насочват и предстоящи рестрикции в
контекста на общите европейски мерки срещу COVIDО-1, чиито обхват към дадения момент не може да се
предвиди.
Съобразно посочените обстоятелства съдът преценява,
че интересите на детето обосновават правен извод, при който разрешението следва
да бъде дадено за определен период от
време до определен кръг от държави. Причини, поради които следва да се допуснат
неограничени по брой и времетраене пътувания в рамките на една календарна
година, до държави членки на Европейския съюз и Република Турция, не са
установени по делото. Разрешението следва да бъде за общо 30 дни от календарна
година и за срок от четири години.
По изложените съображения решението следва да бъде
изменено в частите относно режима на лични отношения и относно разрешеното
пътуване на детето в чужбина, съобразно направените изводи. Решението следва да
се потвърди по отношение размера на присъдената издръжка, на основание чл. 143 СК и чл. 149 СК, като правилно и законосъобразно
На основание чл.271
ал.1 ГПК съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
решение № 1124/ 04.03.2020г. по гр.д.№ 11433/
2019г. на Районен съд-Варна, в частта на
определения режим на лични контакти на бащата К.Б. Б.,ЕГН-**********,с детето
Кристиян Красимиров Б., ЕГН-**********,
като ОПРЕДЕЛЯ режим при който
бащата ще вижда и взема детето при себе си в дните: първа и трета седмица от
месеца, от 10.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя с преспиване, по време на
официални празници в страната- по два дни от Коледните празници, Великденските и
Новогодишните празници на всяка четна година, от 10.00ч. на първия ден до 16.00ч.
на втория ден, и общо 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск. При изпълнението на този режим бащата ще взема и връща детето в
дома на майката.
ИЗМЕНЯ решение № 1124/
04.03.2020г. по гр.д.№ 11433/ 2019г. на Районен съд-Варна, в частта на даденото
разрешение, заместващо съгласието на бащата К.Б. Б. за пътувания на детето К.К.Б., извън
страната, като ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо
съгласието на бащата К.Б. Б., ЕГН-**********,
детето К.К.Б. ЕГН-**********, да пътува придружено от своята майка и законен
представител Д.И.П. , ЕГН-**,12033050, до държави- членки на ЕС, и Република
Турция, с евентуално транзитно преминаване през Република Сърбия и Република
Северна Македония, ограничено–до 30 дни всяка година, за срок от четири години,
на основание чл.127, ал.2 СК .
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
1124/ 04.03.2020г. по гр.д.№ 11433/ 2019г. ВРС, в частта на присъдената
издръжка, на основание чл.143 СК и присъдената за периода
22.07.2018г.-22.07.2019г.включително, на основание чл. 149 СК.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.