гр. София, 29.11.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти
въззивен състав, в
публично заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Пенка Цанкова
и в присъствието на прокурор Ахмед Кокоев, разгледа докладваното от съдия
Чочкова ВНОХД № 4546
по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от
11.04.2018 г. постановена по НОХД № 21267/13
год. Софийски районен съд, НК, 107 състав е признал подсъдимия Г.Л.Л. за
невиновен в извършването на престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което
го е оправдал по повдигнатото обвинение за това, че на
17.01.2007 г. в гр. София противозаконно присвоил чужди движими вещи - кофражни
елементи /скеле/, както следва: 1600 броя шпризи, 500 броя платна, 3501.35
линейни метра греди, 50 броя триноги и 50 броя вилици за шпризи, всичко на обща
стойност 95 470.80 лева /деветдесет и пет хиляди четиристотин и седемдесет лева
и осемдесет стотинки/, собственост на „Г.П.М“ АД, които владеел - предоставени
му от Г. И.Г.— представител и материално-отговорно лице на „Г.П.М“ АД съгласно
договор за наем на кофраж от 16.11.2006 г., като обсебването е в големи
размери.
Против
присъдата е постъпил протест от СРП, с който се оспорва правилността на
съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на
нова-осъдителна присъда по отношение на подсъдимия.
В съдебно заседание пред въззивния
съд представителят на СГП поддържа протеста. Счита, че от събраните
доказателства по делото по безспорен начин се установява извършеното
престъпление по чл. 206 ал. 3 вр ал. 1 от НК, именно от подсъдимия Г.Л.. Моли
съда да уважи протеста на СРП, да отмени присъдата на СРС и да признае
подсъдимия за виновен за престъплението обсебване в особено големи размери.
Предлага наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 НК, като на подсъдимия
бъде наложено наказание под минимално определения в закона размер, а именно лишаване
от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което да бъде отложено за срок от 3
години.
Защитникът
на подсъдимия моли съда да остави без уважение протеста на СРП. Счита, че се
касае за гражданско-правни отношения и моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
В
предоставеното му право на последна дума подсъдимият моли съда да потвърди
присъдата на първа инстанция и да не уважи протеста, тъй като чувства, че не е извършил
престъплението и смята присъдата за справедлива.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановено при изяснена фактическа обстановка. Контролираният съд е
положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е
направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за
събиране и проверка доказателствен материал.
При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не
намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Подсъдимият Г.Л.Л.
е роден на *** г. в с. Баните, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, работи, постоянен адрес ***, живущ ***, ЕГН: **********.***
между „Г.П.М” АД, представлявано от свидетеля Г. И.Г., в качеството на
наемодател, и „Н.” ЕООД, представлявано от А.В.М.- управител, чрез пълномощника
- подсъдимия Г.Л.Л., в качеството на наемател, бил сключен договор за наем на
кофражни материали на обща стойност 79 559 лева без ДДС съгласно приложение
спецификация № 1 - неразделна част от договора, за изпълнение на
строително-монтажни работи на обект - хотел „Обзор”, находящ се в Обзор.
Срокът на
сключения договор бил от 16.11.2006 г. до 16.01.2007 г. включително, като
отдадените под наем вещи следвало да бъдат върнати в складовете на „Г.П.М” АД,
намиращи се в гр. София, район „Панчарево”, местността „Бъбрека” и в с.
Негован.
С
приемо-предавателен протокол от 16.11.2006 г. от обекти Банкя и Бъбрека на
основание договор за наем на кофраж на Г.Л. в качеството му на пълномощник на „Н.”
ЕООД е предаден следния строителен материал - 96 броя поцинковани шпризи 230
см, 500 броя поцинковани шпризи 210 см, 204 броя червени шпризи 225 см, 700
броя червени шпризи 210 см, 297 броя нови кофражни платна, 203 броя стари
кофражни платна, 50 броя триноги, 10 броя нови греди 450 см, 116 броя нови
греди 390 см, 43 броя нови греди 290 см, 47 броя нови греди 245 см, 43 броя
стари стълби 390 см, 45 броя стари греди 290 см, 37 броя стари стълби 270 см,
44 броя стари греди 180 см, 120 броя стари стълби 270 см.
С
приемо-предавателен протокол от 20.11.2006 г. от обекти Банкя и Бъбрека на
основание договор за наем на кофраж на Г.Л. в качеството му на пълномощник на „Н.”
ЕООД е предаден следния строителен материал - 100 броя червени шпризи 210 см.
С приемо-предавателен
протокол от 1.12.2006 г. от обекти Банкя и Бъбрека на основание договор за наем
на кофраж на Г.Л. в качеството му на пълномощник на „Н.” ЕООД е предаден
следния строителен материал - 50 броя вилици за шпризи, 27 броя стари греди 330
см. /81.00 л.м./, 18 броя стари греди 330 см. /59.40 л.м./, 15 броя стари греди
150 см. /22.50 л.м./, 305 броя стари греди 270 см. /823.50 л.м./.
С
приемо-предавателен протокол от 20.11.2006г. от обекти Банкя и Бъбрека на
основание договор за наем на кофраж на свидетеля З.Д.са предадени 100 броя червени
шпризи 210 см. С приемо-предавателен протокол от 1.12.2006 г. от обекти Банкя и
Бъбрека на основание договор за наем на кофраж на свидетеля З.Д.са предадени 50
броя вилици за шпризи, 27 броя стари греди 330 см. /81.00 л.м./, 18 броя стари
греди 330 см. /59.40 л.м./, 15 броя стари греди 150 см. /22.50 л.м./, 305 броя
стари греди 270 см. /823.50 л.м./. С приемо-предавателен протокол от 11.12.2006
г. от обекти Банкя и Бъбрека на основание договор за наем на кофраж на
свидетеля З.Д.е предаден следния строителен материал - 120 броя стари греди 270
см/324 л.м./, 40 броя стари греди 325 см/130 л.м./, 50 броя стари греди 390
см/195 л.м./, 6 броя стари греди 570 см/34.20 л.м./, 32 броя плътни греди 360
см. /115.20 л.м./, 1 брой греда 200 см. /2 л.м./. С приемо-предавателен
протокол от 11.12.2006г. от обекти Банкя и Бъбрека на основание договор за наем
на кофраж на свидетеля З.Д.е предаден следния строителен материал - 119 броя
стари кофражни платна 200x50 см, 207 броя стари кофражни платна 150х50см и 151
броя нови кофражни платна 150х50см.
След
изтичане на срока на договора за наем наетото скеле не било върнато в склада на
„Г.П.М” АД.
След
изтичане на срока на договора за наем служители на „Г.П.М” АД и управителят Г. Г.
не са влизали в контакт с подсъдимия Г.Л. и от последния не е искано връщане на
наето скеле на „Г.П.М” АД.
Изготвено е
заключение на съдебно-икономическа експертиза, според заключението на която
стойността на вещите, обект на договор за наем от 16.11.2006 г., описани в 4
броя приемо-предавателни протоколи от дати 16.11.2006 г., 20.11.2006 г.,
11.12.2006 г. и от 1.12.2006 г., възлиза на 95 470.80 лева с ДДС, което се равнява
на 530 минимални работни заплати към 2007 г. съгласно ПМС 324/6.12.2006 г.
Както
фактическите,така и правните изводи на първата съдебна инстанция се споделят от
въззивната инстанция,тъй като почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства.
Всички доказателства
непротиворечиво сочат за наличието на договорни отношения между „Н.” ЕООД
(наемател) и „Г.П.М” АД (наемодател). От приложените 7 бр. приемо-предавателни
протоколи се индивидуализират наетите вещи по вид и количество, както и имената
на служителите на „Г.П.М” АД, присъствали при предаването им. От показанията на
тези служители – свидетелитеБ. и Х., се установява, че описаните вещи са били
предавани на подсъдимия и свидетеля Д. като представители на „Н.” ЕООД.
Обстоятелството, че свидетелят Д. е вземал скеле през 2006 г. и е участвал в
товаренето му се потвърждава и от показанията на последния, като настоящият
състав не констатира съществени противоречия в казаното от свидетелите, присъствали
по време на предаване на вещите. Правилно първоинстанционният съд е преценил
показанията на разпитаните свидетели като добросъвестно дадени и е съобразил
изминалия дълъг период от време при анализа им. Въззивният състав намира същите
за логични, непротиворечиви и кореспондиращи с приложените по делото писмени
доказателства и експертните заключения, поради което ги кредитира изцяло.
Настоящият
състав кредитира заключението на приетата по делото съдебно-графическа
експертиза, от която се установява, че подписите в графа „Приел“ на протоколи с
дати 16.11.2006 г., 20.11.2006 г. (без обозначение в горния десен ъгъл) и
01.12.2006 г. (без обозначение в горния десен ъгъл) на основание Договор за
наем на кофраж, са положени от подсъдимия Г.Л., а подписите в останалите
протоколи – от 20.11.2006 г. (обозначен с „2“ в горния десен ъгъл), от
11.12.2006 г. /два броя/ и от 01.12.2006 г. (обозначен с „5“ в горния десен
ъгъл) на основание Договор за наем на кофраж, са положени от свидетеля Захари Д..
От заключението на експерта, преценено в съвкупност с показанията на
свидетелкатаБ., която сочи, че е контактувала със свидетеля Д., настоящият
състав намира, че макар в приемо-предавателните протоколи като пълномощник на „Н.“
ЕООД да е посочено името на подсъдимия Л., липсват категорични доказателства,
че именно той е получил владението върху всички включени в обвинителния акт
вещи.
Безспорно се
установява и че наетият от „Н.” ЕООД кофраж не е бил върнат в склада на „Г.П.М”
АД. Това обстоятелство не се оспорва от подсъдимия и защитата му, а и за него
категорично сочат свидетелите Г.,Б. и Х.. Както правилно
е отбелязал районния съд, от показанията на тези трима свидетели несъмнено се
установява и това, че нито един от тримата не се е свързал с подсъдимия и не е
искал връщане на наетото скеле. Данни за опит за свързване се съдържат
единствено в заявеното от свидетелкатаБ., която излага данни, че се е свързала
и със свидетеля Д. и към него е отправила покана за връщане на наетото скеле,
като не е осъществила контакт с подсъдимия.
При така
установеното от фактическа страна, въззивната инстанция споделя извода на
първостепения съд, че подсъдимият Г.Л. не е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
За да е
осъществен съставът на престъплението „обсебване“ следва деецът противозаконно да
се разпореди с чуждо движимо имущество, върху което упражнява фактическа власт
на определено правно основание, в свой или чужд интерес. От субективна страна
престъплението се характеризира с форма на вина „пряк умисъл“.
На първо
място, както правилно е отбелязал СРС, не се установи подсъдимият да е
осъществявал фактическата власт върху вещите, предмет на обвинението на някакво
правно основание, тъй като в приемо-предавателни протоколи липсва описание,
индивидуализиращо по безспорен начин договора, в изпълнение на който са
предадени описаните в тях вещи. Поради това не може да се предположи, че протоколите
са съставени в изпълнение на договора за наем от 16.11.2006 г., сключен от
подсъдимия като представител на „Н.“ ЕООД.
Освен това
се установи, че подсъдимият е получил фактическата власт единствено върху вещите,
описани в протоколи с от 16.11.2006 г., 20.11.2006 г. (без обозначение в горния
десен ъгъл) и 01.12.2006 г. (без обозначение в горния десен ъгъл). Останалите
вещи, описани в протоколи от 20.11.2006
г. (обозначен с „2“ в горния десен ъгъл), от 11.12.2006 г. /два броя/ и от
01.12.2006 г. (обозначен с „5“ в горния десен ъгъл), са предадени на свидетеля Д.,
поради което не може да се установи, че същите са достигнали до фактическата
власт на подсъдимия и за тях обвинението се явява недоказано.
Доколкото обаче
не може да се докаже връзката между приемо-предавателните протоколи и договора
за наем на кофраж от 16.11.2006 г., не може да се установи наличието на правно
основание за прехвърляне на владението у подсъдимия. Дори и да се приеме, че
предадените на подсъдимия вещи са предмет на договора от 16.11.2006 г., са
верни изводите на районния съд, че страна по въпросния договор е не подсъдимият
като физическо лице, а „Н.“ ЕООД, като именно то е задължено за връщането им лице
по договора.
Както
правилно е приел първоинстанционния съд, липсват доказателства и за
извършването на изпълнителното деяние на престъплението – в случая бездействие.
Изтичането на срока за наем и невръщането на наетите вещи от наемателя
независимо уговорената клауза, не води до извод, че вещите са присвоени от
определено физическо лице. Липсват доказателства за отправена покана от
собственика на вещите чрез негов служител за връщането им, респ. за
получаването ѝ от дружеството съконтрахент, както и за разпореждане от страна
на подсъдимия с тях, поради което и не може да се приеме, че поведението на
подсъдимия е съставомерно.
За
постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства,
годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на
подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че
извършването престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага
признаването на подсъдимото лице за невиновно и неговото оправдаване. От
анализа на доказателствата по делото въззивният съд достигна до идентично с
първоинстанционния заключение, че в случая се касае за гражданскоправни
отношения между две търговски дружества, които не подлежат на уреждане чрез
средствата на наказателния процес и ангажирането на отговорността на
физическото лице, сключило договора като пълномощник на дружеството.
В обобщение
на гореизложеното,законосъобразно първата съдебна инстанция е приела,че
деянието не е осъществено от подсъдимия от обективна и субективна страна, поради
което го е признала за невиновен в извършването на престъпление по чл. 206, ал.
3 вр. ал. 1 от НК.
При
извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността
на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна.
Воден от
гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 11.04.2018 г., постановена по НОХД № 21267/13 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 107 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.