№ 1258
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501239 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2
ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ф. Г. Ж., чрез адв. Г., против определение №
3189 от 24.03.2022 г., постановено по ч.гр.дело № 20511/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането и, обективирано в молба вх.
№ 22463/ 21.03.2022г. за спиране на незабавното изпълнение по Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 11025/ 30.12.2021 г.,
издадена по ч.гр.д. № 20511 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, V- ти гр.с-в. и
изпълнителен лист № 7202/31.12.2021 г., издаден въз основа за заповедта за
изпълнение.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното
определение, при грешно приложение на материалния и процесуален закон, поради
което и моли да бъде отменено. Излага съображения, че редовността на документа по
чл. 417 от ГПК е неотносима към преценка на основателността на искането за спиране,
а цитираното тълкувателно решение неотносимо към настоящия казус. Счита погасени
по давност всички вземания за обезщетения за забава и възнаградителна лихва до
февруари 2019 г., начислени в нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП, което
води до извод за вероятна неоснователност на претенцията в тази част. Твърди, че не е
изразявала воля за сключване на допълнително споразумение към договора за кредит и
не е подписвала същото, поради което е нищожно, а от там и претенцията спрямо нея –
неоснователна. Поради изложеното счита, че са налице условията за спиране на
изпълнението, докато не бъде изяснено дали отговаря за чуждо задължение, като моли
да бъде отменено обжалваното определение и постановено друго, с което да бъде
спряно незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 11025/ 30.12.2021 г., издадена по ч.гр.д. №
20511 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, V- ти гр.с-в. и изпълнителен лист №
7202/31.12.2021 г., издаден въз основа за заповедта за изпълнение, въз основа на които
е образувано изпълнително дело № 20228260400079 по описа на ЧСИ Ангелаков, №
826 при КЧСИ, район на действие ПОС. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на частната въззивна жалба от заявителя „Банка
1
ДСК“ АД, чрез юрисконсулт Ж., в която счита същата за неоснователна и
необоснована, като моли да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното
определение, тъй като не се твърди никоя от трите предпоставки по чл. 420, ал. 2 от
ГПК, нито се представят доказателства за това.
Окръжен съд – Пловдив намира подадената частна жалба допустима, подадена в
срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съда, при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Районният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране на
незабавното изпълнение по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК № 11025/ 30.12.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 20511 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, V- ти гр.с-в. и изпълнителен лист №
7202/31.12.2021 г., издаден въз основа за заповедта за изпълнение, тъй като в
заповедното производство съдът не може да провери автентичността на оспореното
споразумение, като е счел доводите за погасяване на част от задължението по давност
за неоснователни, с оглед постановеното в Тълкувателно решение № 5/2022 г. по
тълкувателно дело № 5/2019 г. на ВКС, ОСГТК.
Предпоставките за отмяна на незабавното изпълнение на издадената заповед по
чл. 417 от ГПК са посочени в чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Предвидени са две
алтернативни условия за допускането на спиране на изпълнението - предоставянето на
обезпечение или наличието на писмени доказателства, обосноваващи извод, че
вземането не се дължи, че същото се основава на неравноправна клауза на договор,
сключен с потребител или че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител.
В конкретния случай към искането за спиране се мотивира с недължимост на
сумата, поради липса на подпис на солидарния длъжник под споразумението, както и
поради изтичане на тригодишен давностен срок за лихви и обезщетения за забава.
За да се постанови спиране на основание чл. 420, ал. 2 ГПК е необходимо да
бъдат представени писмени доказателства, които да сочат към обоснован извод, че
посоченото в заповедта за изпълнение задължение не се дължи. Длъжникът може да
обоснове с всякакви правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти
твърдението си за недължимост на сумата, които следва да подкрепи с писмени
доказателства. Касае се за доказателства, които да разколебаят удостоверителната сила
на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и да
оправдаят спиране на изпълнението. Преценката е винаги конкретна и тя се основава
на представените в заповедното производство документи - тези, представени със
заявлението по чл.417 от ГПК и тези, представени с възражението и искането за
спиране от страна на длъжника.
В конкретния случай към молбата за спиране не са представени писмени
доказателства, които да обосноват извод за недължимост на вземането. От
представените спесимени, без ползване на специални знания, не може да се обоснове
извод за неавтентичност на подписа на жалбоподателя под споразумението, поради
което и е правилен извода на районния съд, че тези документи не обосновават
недължимост на вземането, поради неполагане на подпис под документа от
солидарния длъжник.
Отправено е искане за спиране, поради погасяване на част от акцесорните
задължения по давност, което обаче не е подкрепено с никакви писмени доказателства,
които да обосноват извод за недължимост, по смисъла на чл. 420, ал. 2 от ГПК.
2
Възражението за изтекла погасителна давност за периодични вземания, само по себе си
не може да бъде разглеждано в заповедното производство, тъй като касае факти и
обстоятелства, които стоят извън документа по чл. 417 ГПК и извън проверката, която
се извършва от съда по чл. 418, ал.1 ГПК. В конкретния случай не е налице твърдение
за неправилно изчислен размер на акцесорните вземания по кредита, подкрепено с
писмено доказателство, а до материално-правни възражения, които могат да бъдат
разгледани в исково производство по чл. 422 ГПК.
Поради изложеното обоснован и правилен е изводът на районния съд, че не са
налице предпоставки за спиране на изпълнението, съгласно изискванията на чл. 420 ал.
2 от ГПК, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира,
че такива не следва да бъдат присъждани, доколкото настоящото производство не
поставя окончателен край на заповедното производство, с което е функционално
свързано. Доколкото производството има обезпечителен характер, то отговорността за
разноски следва да се реализира при постановяване на решение в исково производство,
в което ще се разреши спора за основателността на заявлението, и съобразно неговия
изход. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за настоящото производство
не се дължат.
Предвид горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3189 от 24.03.2022 г., постановено по в.ч.гр.д.
№ 20511 по описа на Районен съд – Пловдив за 2021 г., с което е оставено без уважение
искането на длъжника Ф. Г. Ж., ЕГН **********, обективирано в молба вх. №
22463/21.03.2022г. за спиране на незабавното изпълнение по Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 11025/ 30.12.2021 г.,
издадена по ч.гр.д. № 20511 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, V- ти гр.с-в. и
изпълнителен лист № 7202/31.12.2021 г., издаден въз основа за заповедта за
изпълнение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3