№ 330
гр. П., 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20231230200180 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "С.Т." ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
/населено място/, представлявано от Т.И. - управител, против Наказателно постановление №
42-0004412 от 12.12.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „А.а.“ гр. С., с което на
дружеството - жалбоподател, за административно нарушение по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на Международен автомобилен превоз на пътници и товари
/МТС/, на основание чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В РС - П. делото е образувано, след като с Разпореждане № 443/09.03.2023 г., постановено
по НАХД № 405/2023 г. по описа на Районен съд гр. Б., е прекратено производството по
делото и изпратено по подсъдност на Районен съд гр. П..
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт,
поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, поради което се
иска от съда, да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление.
За дружеството – жалбоподател не се явява представител, депозирано е писмено становище
от надлежно упълномощения процесуален представител на дружеството-жалбоподател, с
което се поддържат изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт. Иска се от съда да отмени изцяло процесното наказателно
постановление като съставено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните
норми, както и да се присъдят сторените по делото разноски.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, не
изразява становище по така депозирана жалба. Прави възражение на основание чл. 63, ал. 4
от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
За РП – Б., ТО – П., призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се
явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че по повод получено в ИА „АА“ гр. С. писмо с рег. № 12-
00-00-1155/04.10.2022 г. от Кралство Норвегия, с което уведомяват българските контролни
органи за установени нередности на ППС при извършена пътна проверка, до директора на
РД „АА“ гр. С. е изпратено писмо с рег. № 12-00-00-1155/1/11.10.2022 г., в което е указано
да бъдат извършени проверки на фирми, сред които и дружеството-жалбоподател. Въз
основа на цитираното писмо е издадена Заповед № РД-12-3214/08.11.2022 г. на и.д.
Директор на РД „АА“ гр. С., в резултат на която на 08.11.2022 г. около 14.30 часа в гр. Б., в
административната сграда на Областен отдел „А.а.“, Б., служителите на РД „АА“ гр.С. –
свидетелите К. Б. Р. и Е. А. Г., извършили тематична проверка на превозвача "С." ЕООД, на
основание извършено нарушение на 05.09.2022 г. на територията на Кралство Норвегия с
рег. № 12-00-00-1155/1/11.10.2022 г. Дружеството-жалбоподател било призовано за
извършване на процесната проверка посредством Известие с Рег. № 12-00-00-
1155/3/20.10.2022 г., получено от упълномощеното от представляващия дружеството лице –
Д.Н. на 27.10.2022 г., 14.00 часа, в което били посочени и необходимите за представяне от
страна на дружеството документи. В хода на проверката, проверяващите установили, че
дружеството-жалбоподател притежава лиценз на Европейската общност № 21720/20.01.2020
г. за товарни превози в Общността. Констатирали още, че превозвачът е допуснал
извършването на международни превози на товари, в това число и извършения превоз на
06.09.2022 г. на територията на Швеция и Дания, с МПС от категория N3 с рег. №***, което
не е вписано в регистъра на лиценз на ЕО № 21720 и не притежава валидно заверено копие
към Лиценз на Общността. Нарушението е установено след извършена справка в
информационната система Лицензи. От извлечения от дигитален тахограф на МПС и
представени CMR е установено, че цитираното МПС е управлявано от водача Р.З..
Констатациите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол за
извършена тематична проверка от 08.11.2022 г. с рег. индекс и дата 12-00-00-
1155/15/08.11.2022 г., с който протокол е запознат и представителят на дружеството – Д.Н.,
присъствал на проверката.
За така установеното нарушение, на 08.11.2022 г. актосъставителят К. Р., в присъствието на
свидетеля Е. Г. и упълномощено от дружеството лице Д.Н., съставил на дружеството-
2
жалбоподател, Акт за установяване на административно нарушение № 330798, в който
отразеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. на МТС.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на упълномощеното от законния представител на
дружеството-жалбоподател лице – Д.В.Н., което не е отразило, че има възражения. Писмени
възражения по акта не постъпили и в законоустановения срок за това.
Въз основа на така съставения акт, на 12.12.2022 г. и.д. Директор на РД „АА“ -.С. издал и
обжалваното НП № 42-0004412, с което за описаното административно нарушение по чл. 9,
ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 104з, ал. 5, предл. 2
от ЗАвПр, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 1500.00
лева.
НП е връчено срещу подпис на представител на дружеството-жалбоподател на 10.02.2023 г.,
в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В с.з. са разпитани актосъставителят К. Б. Р. и свидетелят по акта Е. А. Г., които в кратък
разказ излагат факти относно извършената тематична проверка и резултатите от нея.
Свидетелите уточняват, че нарушението е установено след извършена справка в
информационната система Лицензи, а от извлечения от дигиталния тяхограф на МПС-то и
представени ЧМР-та установили извършения превоз и водача на МПС-то – Р.З..
Категорични са, че актът е съставен в административната сграда на ОО „АА“ Б., в
присъствието на представител на дружеството, на който бил връчен екземпляр от
съставения акт, като последният го разписал без възражения.
Към административнонаказателната преписка са приложени заверени копия на два броя
справки от информационната система „Лицензи“ на ИА „АА“, съгласно които по критерии
„ППС в лицензи“ по отношение на превозно средство с рег. №*** няма намерени резултати,
както и по критерии „Превозни средства към международен лиценз“ по отношение на
същото превозно средство /с рег. №***/ няма намерени записи.
Приобщени са и заверени копия от справка дейности касаещи превозно средство с рег. №***
за 06.09.2022 г. и за 05.09.2022 г.
По делото е представено и заверено копие от надлежен превод на международна
товарителница, съставена в Ниеувеген, Нидерландия на 06.09.2022 г., обективираща
извършен превоз на товар с отбелязване в графа „Последващи превозвачи“ ППС с рег. №***
и с рег. № ВМ 1741 В и положен печат на дружеството-жалбоподател, с товарен пункт -
Лоненског, Норвегия.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, подробно описани в протокол от проведено съдебно заседание на 20.07.2023
г. и от показанията на свидетелите К. Б. Р. и Е. А. Г., които съдът кредитира като
последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи – АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал. 1 вр.
чл. 91 ЗАвПр, видно от приложена Длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор“
към Отдел „Контрол“ към РД „АА“.С., а съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗАвПр наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от определени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед
№ РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за определяне на длъжностни лица от
ИА „АА“, които да могат да издават наказателни постановления, като в т. I, т. 6 от нея е
посочен директора на Регионална дирекция „А.а.“. Видно от приложена Заповед №
355/19.09.2022 г., към датата на издаване на процесното наказателно постановление Ч.А.К.
съвместява свободната длъжност Директор на Регионална дирекция „АА“ –.С., следователно
издателят на наказателното постановление има правомощията на наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление,
като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва
да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените
нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона
акт.
В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана за това, че превозвачът е допуснал извършването на
международни превози на товари, в това число и извършения превоз на 06.09.2022 г. на
4
територията на Швеция и Дания, с МПС от категория N3 с рег. №***, което не е вписано в
регистъра на лиценз на ЕО № 21720 и не притежава валидно заверено копие към Лиценз на
Общността.
От така формулираното административно обвинение, на първо място, съдът констатира, че в
обжалваното наказателно постановление липсва посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението. При описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както в АУАН, така и в НП, единствено е посочено, че санкционираното
дружество е допуснало извършването на международни превози на товари, в това число и
извършения превоз на 06.09.2022 г. на територията на Швеция и Дания, с превозно
средство, което не е вписано в регистъра на лиценз на ЕО № 21720 и не притежава валидно
заверено копие към Лиценз на Общността. В случая обаче липсва отразяване и в двата акта
на датата и мястото на извършване на нарушението. АНО се е задоволил с посочването на
факта, че на съответната дата /08.11.2022 г./ в административната сграда на ОО „АА“ гр. Б. е
извършена тематична проверка на дружеството-жалбоподател и какво е установено в хода
на проверката, липсват обаче обстоятелства досежно кога и къде превозвачът – дружеството-
жалбоподател е допуснал извършването на международни превози на товари с МПС, което
не е вписано в регистъра на лиценз на ЕО и не притежава валидно заверено копие към
Лиценз на общността. Санкционираният субект е търговско дружество с издаден лиценз на
Общността за извършване на международен превоз на товари и в тази връзка субектът на
нарушението е юридическо лице. Следователно мястото, на което наказаното лице е
допуснало извършването на нарушението е неговото седалище и адрес на управление, т.к.
работната организация, комуникацията и логистиката, свързани с предмета на дейност на
юридическото лице, се осъществяват от неговото седалище /Определение № 14 от 05.02.2020
г. на ВКС по ч. н. д. № 17/2020 г., III н. о., НК/, но това обстоятелство не е посочено в
наказателното постановление.
Непосочването на датата и мястото на извършване на нарушението всякога представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ограничаващо
правото на защита на наказаното лице, изискването за посочването им е императивно, а
липсата им от своя страна влече незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, в който смисъл е и константната съдебна практика.
Паралелно с изложеното, на дружеството-жалбоподател е вменено извършването на
административно нарушение по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС,
съгласно която разпоредба моторните превозни средства, с които превозвачът извършва
дейността /на разположение на превозвача/, се вписват в регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.
Цитираната разпоредба определя регистрационен режим на моторните превозни средства, с
които превозвачът извършва дейността си, но не съдържа правило за поведение с адресат
превозвача. Поради това обстоятелство вменената за нарушена норма не предвижда
задължение за превозвача, поради което и описаните в обстоятелствената част на акта и НП
факти и обстоятелства не съставляват нарушение на сочената законова разпоредба.
Същевременно, административнонаказаващият орган е санкционирал дружеството-
5
жалбоподател по реда на чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр – превозвач, който извършва
обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, което не е вписано в
регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с
имуществена санкция в размер 1500 лв. Приложената санкционна разпоредба съдържа както
диспозиция, така и санкция, и същата предполага такова поведение на нарушителя,
изразяващо се в извършване на обществен превоз на товари с моторно превозно средство,
което не е вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността,
което поведение следва да бъде субсумирано именно под законовия текст на чл. 104з, ал. 5,
предл. 2 ЗАвПр, вместо по приложената в настоящия казус разпоредба на чл. 9, ал. 2, изр. 1
на Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
От приобщените към делото писмени доказателства /АУАН № 330798/08.11.2022 г. и
обжалваното НП № 42-0004412/12.12.2022 г./ и събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства /чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта/ обаче, се
установява, че дружеството-жалбоподател като превозвач не е извършило обществен превоз
на товари с моторно превозно средство, което не е вписано в регистъра по чл. 6, ал. 1 от
ЗАвПр – нарушение по чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр, а е допуснало извършването на
международни превози на товари с това моторно превозно средство, което не е вписано в
регистъра на лиценз на ЕО № 21720 и не притежава валидно заверено копие към Лиценз на
общността – нарушение по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Доколкото е установено поведение на
нарушителя-превозвач, изразяващо се в допускане извършването на международни превози
на товари с МПС, което не е вписано в регистъра на лиценз на ЕО и не притежава валидно
заверено копие към Лиценз на общността, то деянието на дружеството-жалбоподател е
следвало да се квалифицира по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, а не по чл. 9, ал. 2, изр. 1 на
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, нито по чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр.
За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя е необходимо да е налице пълно съвпадение между описаните в АУАН и НП
фактически обстоятелства и посочените като нарушени правни норми, като в процесния
случай липсва такова съответствие на факти и правни разпоредби.
По изложените мотиви, съдът намира, че с обжалваното наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка,
съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер 360.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело, за което е представен списък за
разноски. Искането е направено своевременно, представени са и съответните документи –
6
списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие. От друга страна размерът на
заплатеното адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като е съобразен с
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо искането се явява основателно и следва да бъде уважено, като
Изпълнителна агенция „А.а.“ следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за
адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00 лева.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0004412 от 12.12.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция „А.а.“ гр. С., с което на "С.Т." ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление /населено място/, представлявано от Т.И. – управител, за административно
нарушение по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за Международен
автомобилен превоз на пътници и товари /МТС/, на основание чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от
Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА“ -.С., /населено място/, да заплати на "С.Т." ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление /населено място/, представлявано от Т.И. – управител,
сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7