О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........../……………..2019г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет
и осми май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело №194
по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по глава XXXII от ГПК /търговски
спорове/ както с оглед естеството на спорното право, така и с оглед качеството
на страните.
Производството
е образувано по искова молба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез
адв.Ир.С. от САК сещу Г.Я.С.-П., ЕГН **********, Я.А.П., ЕГН ********** и Т.Я.П.,
ЕГН **********,***, за осъждане на ответниците да заплатят на банката ищец
сумите: 29 197.25 шв.франка част от общо дължима главница от
277 854.72 шв.франка по договор за потребителски кредит №HL
33562 от 28.02.2008г. както и сумата от 1 409.64 шв.франка дължими
договорни такси по същия договор за периода от 10.03.2016г. до 05.02.2019г.
както и сумата от 966.38 лева дължима нот.такса за подновяване на договорна
ипотека ведно със законната лихва върху сумата от 53 380.34 лева /левовата
равностойност/ от подаване на исковата молба до изплащане на задължението ведно
със сторените разноски.
Твърди
се сключен договор за потребителски кредит от 28.02.2008г. в размер
ревностойността в шв.франкова на 160 000 евро, за текущи нужди, по курс
купува на франка към еврото на банката –ищец в деня на усвояването му. Крайният
срок за погасяване на кредита изтича през 2028г. съгласно погасителен план.
Твърди се, че на 09.04.2008г. банката е цедирала вземането си по този договор
заедно с други кредитни продукти на Бългериън Ритейл сървисиз АД, считано от
28.03.2008г. всички вземания в приложение №1, 2 и 3, вкл. процесния. Между БРС
и длъжника са подписани няколко споразумения за изплащане на задължението –
споразумение от 16.03.2009г., на 14.12.2009г. ; на 02.03.2011г. и последно на
25.11.2011г. Твърди се, че на 30.07.2014г. цесионерът е прехвърлил обратно
вземанията на банката с договор за цесия, вкл.процесното вземане. Твърди се,
лично уведомяване на солидарните длъжници за предсрочната изискуемост на
вземането съгласно чл.18 от договора за кредит, както следва: по отношение на Г.П.
– на 08.10.2014г., а по отношение на другите двама съдлъжници – на
09.10.2014г., посредством изпращане на нотариални покани от нотариус Кр.К,
рег.№513 в НК.
В
срока за отговор е постъпило становище на ответниците, всички представлявани от
адв.М.Ц. ***, за неоснователност на исковете. Твърди се, че исковете са
неоснователни и погасени по давност. Ответниците считат, че предсрочната
изискуемост на дълга е настъпила на 10.03.2012г. на основание чл.18, ал.2 от
договора за кредит, поради което претенциите са погасени по давност към
10.03.2017г. тъй като кредитът е станала автоматично предсрочно изискуем на
10.03.2012г. /поради преустановяване на плащанията за повече от три месеца/
Поддържа
се, че след разпореждането на банката в полза на небанкова институция през
2008г., последната е загубила вземането си основано на договора за кредит.
Цесионерът е придобил един финансов актив. Въпреки подписаните споразумения за
предоговаряне, уговорката по чл.18, ал.2 от договора за кредит, не е претърпяла
изменение. Или, съобразно последното споразумение от 25.11.2011г. с неплащането
на три последователни погасителни вноски автоматично е настъпила предсрочната
изискуемост. Към този момент отношенията не са вече подчинени на ЗКИ и не се
изисква обявяване на предсрочната изискуемост на задължението доколкото
кредиторът не е банкова институция. Поради това и при настъпила предсрочна
изискуемост на 10.03.2012г., към датата на завеждане на исковата молба,
исковете са погасени по давност. Поддържа се довод, че въпреки извършената
впоследствие втора цесия, банката не е придобила същото вземане и не
възстановява качеството си по правоотношението, от което веднъж се е лишила.
Поради това, в отношенията между страните също не важат изискванията на ЗКИ.
Придобито е едно финансово вземане. В тази връзка ответниците представят влязло
в сила определение на ВОС за прекратяване на производството между същите страни
по реда на чл.422 ГПК – т.дело №204/2016г. на ВОС. В това производство също се
съдържат вкл. изявления на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем още
към м.12.2011г., което е в подкрепа на възражението за погасяване по давност на
претенцията след 12.03.2017г. Поради това, погасени следва да се считата и
акцесорните вземания за неустойка и др. по арг. от чл.119 ЗЗД. Твърди се, че
поради това връчените нот.покани нито прекъсват, нито спират погасителната
давност. По отношение на отделните погасителни вноски, ответниците поддържат,
че е същите са погасени по давност в период от три години преди подаване на
исковата молба. Поради това, евентуално се поддържа, че всяка от отделните
погасителни вноски е погасена към подаване на исковата молба на 08.02.2019г.
Доколкото процесното вземане вече не произтича от договор за банков кредит,
т.18 от ТР №4/2013г. на ВКС не намира приложение.
Отделно
от изложеното, ответниците оспорват исковата молба и по основание и размер. В договора са налице клаузи, които
са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави и са неравноправни:
чл.3, ал.5 от договора за кредит; в чл.6 от договора доколкото не е представен
погасителен план с исковата молба. Разпоредбата на чл.6, ал.3 от договора е
неравноправна съгласно чл.143, т.10 ЗЗП тъй като позволява на банката едностранно
да променя условията по договора. /липсват критерии за определяне БЛП на
банката/ Всички промени, с които потребителят отнапред се е съгласил, не
зависят от обективни икономически кретирии, а са изцяло субективни. Тази клауза
противоречи и на чл.58, т.3 от ЗКрИ. Клаузата е нищожна и на основание чл.26 ЗЗД като противоречаща на закона. Нищожна като противна на добрите нрави и
закона се явява и чл.6, ал.2 от договора относно уговорената валута на кредита
– в шв.франкове, а кредитът не е разрешен и усвоен в тази валута, а в евро.
Ответниците се позовават на чл.147 ЗЗП и директива 93/13 относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. По този начин върху
потребителя е възложен и валутен риск от промяната в курса на двете валути –
шв.франк към евро. По този начин се създава неравновесие между правата на
кредитора и длъжника. /чл.23 и чл.22 от договора/ Тези текстове
представляват неравноправни клазуи по
смисъла на чл.143 ЗЗП, т.18 от същия. Потребителят се е съгласил с тези условия
без индивидуално договаряне и при изрично деклариране, че разбира тези условия
на договора – чл.23, ал.2 от договора. Всъщност, по този начин потребителят
поема всички негативи от валутните промени, целият валутен риск. Цитира се
съд.практика решение на СЕС по дело –№С-26/13, т.70 и т.71 по преюдиц.запитване
от ВС на Унгария относно неравноправните клаузи в договори, скл.в чуждестранна
валута.
Поради
изложеното ответниците претендират отхвърляне на исковете ведно с присъждане на
сторените разноски.
С
допълнителна искова молба от 22.04.2019г. банката ищец поддържа исковете. /нао
л.138/ Ищецът поддържа неоснователност на възражението за неприложимост на ЗКИ
като твърди, че с обратната цесия е налице отново кредитно правоотношение между
страните, което се подчинява на изискванията на специалния закон, вкл. за
обявяване на предсрочната изискуемост на дълга. Поддържа, че поради това
ответниците са уведомени с нот.покани от м.10.2014г., поради което и
предявената сега искова претенция не е погасена по давност. Освен това, ищецът поддържа,
че направените възражения в отговора относно наличието на неравноправни клаузи
не са от значение за спора доколкото с исковата молба се претендират единствено
части от главницата в размер на 50 000 лева както и такси по договора /не
се претендират лихви – възнаградителни и наказателни/. С оглед на тези
твърдения и доводи, ищецът поддържа исковете си.
По
делото е постъпил и допълнителен отговор от ответниците чрез адв.Ц., в който се
поддържа вече изразеното становище за неоснователност на исковете поради
изтекла погасителна давност. Поддържа се, че до момента, в който банката се е
разпоредила с вземането си по договора за кредит, действително е било налице
правоотношение, основано на договора за кредит, но след това придобитото от
банката е едно обикновено финансово вземане. Поддържа се, че именно поради
това, погасителната давност е изтекла още преди обратната цесия, автоматично с
настъпване на обективните условия за това, без да е необходимо каквото и да е
изявление на банката – арг. чл.18, ал.2 от договора за кредит и чл.60, ал.2 от
ЗКИ. Поддържа се, че процесното вземане не произтича от договор за банков
кредит, а от договора за цесия на финансов актив.
Съдът
намира извършената двойна размяна на книжа за редовна.
Въз
основа на извършената размяна на книжа и съгласно чл.374 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез
адв.Ир.С. от САК срещу Г.Я.С.-П., ЕГН **********, Я.А.П., ЕГН ********** и Т.Я.П.,
ЕГН **********,***, иск за осъждане на ответниците да заплатят на банката ищец
сумите: 29 197.25 шв.франка част от общо дължима главница от
277 854.72 шв.франка по договор за потребителски кредит №HL
33562 от 28.02.2008г. както и сумата от 1 409.64 шв.франка дължими
договорни такси по същия договор за периода от 10.03.2016г. до 05.02.2019г.
както и сумата от 966.38 лева дължима нот.такса за подновяване на договорна
ипотека ведно със законната лихва върху сумата от 53 380.34 лева /левовата
равностойност/ от подаване на исковата молба до изплащане на задължението ведно
със сторените разноски.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ: чл.79 и чл.86 ЗЗД.
НЕ
СЕ СПОРИ, че между страните е бил подписан договор за кредит от 28.02.2008г.,
сумата по който е била усвоена от длъжниците, не се спори, че са налице две
цесии – от 09.04.2008г. в полза на БРС АД и обратно към Юробанк България АД –на
30.07.2014г., не се спори, че са налице връчени на страните нот.покани за
обявяване предсрочна изискуемост на вземането от страна на Юробанк България АД.
Спорни
са всички останали твърдения и възражения на страните.
В
ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи качеството си на кредитор на предявените по исков
път вземания, тяхното основание и размер.
В
ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да установят положителните факти, въз основа на които
отричат вземането на банката.
ДОПУСКА
до приобщаване всички приложени по делото писмени доказателства, по чието
приобщаване съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
ДОПУСКА
СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след запознаване с
доказателствата по делото, справка в счетоводството на ищеца да даде становище
за: на коя дата, с каква сума и в каква валута е заверена заемната сметка на
ответника съгласно договор за потребителски кредит от 28.02.2008г. /процесния/;
какъв е размерът на усвоения и непогасен /главници, лихви, такси, комисиони,
застраховки и др./ кредит към подаване на исковата молба и към момента на
връчване на нот.покани през м.10.2014г. на длъжниците; от коя вноска, по размер
и падеж и основание, съгласно същия договор за потребителски кредит е в
неизпълнение кредитополучателя; колко и кои /за кой период/ вноски са
просрочени към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на процесния
кредит през м.10.2014г., евентуално има ли по-ранен момент, в който са
настъпили предпоставките на чл.18, ал.2 от договора за автоматична предсрочна
изискуемост и кой е той; колко е общо дължимата сума, в частност главница, по
договора за кредит; променяни ли са условията по кредита с допълнителните
споразумения и как, осчетоводени ли са договорите за цесия при страните по тях
– Юробанк България АД и БРС АД; как е извършвано технически погасяването на
кредита от длъжниците, в каква валута и/или равностойност.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в 1 седмичен срок от връчване
препис от определението на съда, по сметка на ВОС.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице Ж Т, която следва да бъде уведомена за изготвяне на заключението
след авансиране на депозита ведно с указания по чл.199 ГПК.
НАСОЧВА на основание
чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора чрез
медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно
разрешаване на спора. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ „медиация”,
могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния
спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно, като
процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно за спора лице –
медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може
да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.
Участие
в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление, на тел. 052 623 362, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в медиация.
УКАЗВА НА страните и
техните процесуални представители, че в съдебно заседание следва информират съда
за участието си в процедура по медиация или причините за невъзможността от
такова участие.
НАСРОЧВА
производството по делото в съдебно заседание на 17.06.2019г. от 10.00 часа. ДА
СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: