Решение по дело №42/2012 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

 

гр. Кюстендил, 09.10.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия,  в открито заседание

на тридесет и първи май

през двехиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

 

при секретаря М.С.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева            т.  д. №  42

по описа за 2012 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

     

 

            „СИРИУС – ТИМ” ЕООД  със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж. к. „Тракия”, бл. 93, вх.”Д”, ет. 5, ап. 15  и съдебен адрес гр. П., ул.”***”  № **, ет. 2 е предявило против „ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул.”Гороцветна” № 35, ет. 1 и съдебен адрес гр. К., ул. „***” № *, ет. *, ап. * иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 20 000 евро, която сума е дадена в заем от ищеца на ответника по силата на сключен между тях договор за паричен заем от 02.10.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на и. м. в съда до окончателното й заплащане.  Поддържа, че с декларация-потвърждение от 17.11.2009 г. и декларация-потвърждение с изх. № 2675/21.12.2009 г., заверена от Росен Руфев – завеждащ консулската служба при Генералното консулство на Република България в Италия, действията по сключване на посочените в декларациите договори са потвърдени. Твърди, че на датата на падежа сумата от 20 000 евро не е върната. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000 евро, дължима на основание процесния договор за заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.02.2012 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

            Ответникът „ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул.”Гороцветна” № 35, ет. 1 и съдебен адрес гр. К., ул. „***” № *, ет. *, ап. * е подал писмен отговор на и. м. в срока по чл.131 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на иска, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Прави възражение за нищожност на договора за заем 02.10.2009 г. на основание чл.40 от ЗЗД. Твърди, че договорът за заем не е произвел действие за ответното дружество, тъй като пълномощникът К. е действал във вреда на ответното дружество, както и че и управителят на ищцовото дружество е действал във вреда на ответното дружество. Твърди, че К. не е имал пълномощия да подписва договори за заем и да поема менителнични задължения от името и за сметка на ответното ТД предвид чл.26, ал. 2 от ТЗ.Твърди се, че договорите за заем, записите на заповеди и други документи са антидатирани и съставени с дати предхождащи датата на оттегляне на пълномощията на В. К. и С. Р.. Направено е възражение за нищожност, евентуално унищожаемост, на основание чл. 26 – 29 от ЗЗД на декларациите – потвърждение на български език от 17.11.2009 г. и 21.12.2009 г.Твърди, че при подписването им М. е бил въведен в заблуждение, тъй като той е мислил, че подписва счетоводни документи за годишното приключване на фирмите и по –точно документи, необходими за приключване на ревизия от НАП. Прави възражение за прихващане на процесната сума в размер на 20 000 евро със сумите от 70 121 евро, и 80 136 евро, дължими от ищцовото дружество на ответното дружество по договор за цесия от 30.05.2008 г. Претендира разноски по водене на делото..

            КОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:        

            Страните по делото са търговци и са били в търговски отношения възникнали по силата на рамков договор от 28.12.2007 г., по който ищецът има качеството заемодател, а ответникът – заемател и са постигнали съгласие за възмездно и поетапно отпускане на заеми, при 8 % годишна лихва за всеки от заемите за периода от началото на 2008 г. до 2009 г., като е предвидено всеки един от договорите за заем да бъде гарантиран със запис на заповед, издаден от„ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН” ЕООД,  с падеж - крайния срок на заема.

            Страните са сключили договор за заем от 02.10.2009 г., по силата на който       „СИРИУС – ТИМ” ЕООД, представляван от управителя С. Л. Р., в качеството на заемодател да предостави в заем на „ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН” ООД, представлявано от пълномощника В.К. К., в качеството на заемател,  сумата от 20 000 евро, която е следвало в срок до 5 дни от сключване на договора да бъде преведена по разплащателната сметка на заемателя в евро. Заемателят е следвало да върне сумата на 02.10.2011 г.

            Като доказателство е прието пълномощно с рег. №  *** / 25.03.20** г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя А. М. и при участието на назначения за заклет преводач от и на български и италиански език И. Г. Н., видно от което А. М., гражданин на Италия, в качеството му на управител и представляващ „ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН” ООД е упълномощил В. К. К.  да го представлява пред Община Пловдив, всички общини и данъчни органи на територията на Република България, както и пред всички физически и юридически лица в страната с правото да подписва договори и строителни книжа, както и да се снабдява, подава, съставя, получава и подписва всички необходими документи. Да представлява дружеството пред съдилищата в Република България, като преупълномощава адвокати за защита на интересите му. Притежавайки това пълномощно В. К. К. е сключил процесния договор за заем.

            В т. 10 от декларация – потвърждение № 2675/21.12.2009 г. /в превод на български език/ от А. М., в качеството му на управител на ответното ТД и чийто подпис е заверен от Росен Руфев – завеждащ консулската служба при Генералното консулство на Република България в Италия, изрично и неотменимо е потвърдено сключването на договор за заем от 02.10.2009 г. със заемодател „СИРИУС – ТИМ” ЕООД, с главница – 20 000 евро и с падеж на задължението – 02.10.2011 г.. Посочено е, че признава, че заемната сума е предадена на представляваното от него дружество от заемодателя, като потвърждава договора изцяло.

            В приетата като доказателство по делото декларация – потвърждение от 17.11.2009 г., на български и италиански език в т. 10 се съдържа същото изявление на А М..

            С нотариална покана отправена от А. М. с рег. № *** /31.03.20** г. по описа на  нотариус Н. Б. с район на действие  РС гр. Пловдив, която е връчена на В. К. на 06.04.2010  г., К. е уведомен, че с акт за оттегляне на пълномощни, издаден и заверен на 26.03.2010 г. с рег. № 1134 oт нотариус Н. Б., с район на действие РС гр. Пловдив, са оттеглени изцяло всички издадени от А. М. в качеството му на управител на пълномощни, в т. ч. пълномощно с рег. № ** / 05.02.20** г., заверено от нотариус Н. Б., и пълномощно с рег. № **, т.1, акт N **/25.03.20**г., заверено от нотариус Н. Б..

          От приетото основно заключение на в. л. И.Д. се установява въз основа на аналитичния регистър за осчетоводяване на счетоводните операции на „СИРИУС – ТИМ” ЕООД, че сумата от 20 000 евро е осчетоводена с основание „договор за заем“ с дата 06.10.2009 г., с две счетоводни операции. С тези стопански операции „СИРИУС – ТИМ” ЕООД е отразило вземане за тази сума и е осчетоводило извършеното плащане.  Сумата от

                                                                              - 2 -

20 000 евро  /39 116, 60 лева/ е отразена в оборотната ведомост за м.10.2009 г. с дебитен оборот по сметка 415/1 и е включена в крайното салдо по сметката, което е 218 075, 05 лева. Сумата е отразена и в кредитния оборот на  с – ка 504/1. Въз основа на аналитичния регистър за осчетоводяване на счетоводните операции на „ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН” ЕООД в. л. е установило, че сумата от 20 000 евро е осчетоводена с кореспонденция № 507 с посочено основание „заем- партиден лист – 116“ с дата – 06.10.2009 г. Сумата е осчетоводена със счетоводни операции  / отразена в отделни видове сметки/ С тези стопански операции ответникът е отразил задължение за сумата от 39 116, 60 лева и е осчетоводил полученото плащане. Сумата от 39 116, 60 лева / 20 000 / евро/ е отразена в оборотната ведомост за 2009 г. с дебитен оборот по сметка 504/1 и е включена в крайното салдо по сметката. Сумата е отразена и в кредитния оборот на сметка 499 и крайното салдо, което е 2083882 лева. Липсват данни да са извършвани плащания от ответника по процесния договор за заем.                         

             Представено е платежно нареждане от „Интернационал Асет Банк”, с което е разпореден банков превод от ищеца в полза на ответника на сумата от 20 000 лева. Прието е и бордеро  от 06.10.2009 г., от съдържанието на което се установява, че сметката на ответника е заверена със сумата от 20  000 евро на 06.10.2009 г.

          По искане на страните са разпитани св. А. Б. и В. К...

           В показанията си св. А. Б. посочва, че работи като финансов експерт  и е консултирал А. М.. Според свидетеля управителят на ответното ТД А. М. е узнал за процесния договор за заем, както и за останалите договори и издавани за обезпечения на вземанията по тях записи за заповед, когато са започнали съдебните дела срещу него. Сочи, че е присъствал на телефонен разговор проведен между А. М. и З. Р. на италиански език, в който Р. обяснила на А. М. , че следва да подпише някакви документи необходима за счетоводните им дейности  по-конкретно за приключване на ревизия. Декларацията - потвърждение била изпратен и подписана от А. М., като текстът бил на български език. 

            Св. К. е бил съдружник в ответното ТД и от името на ТД е подписал процесния договор за заем от 02.10..2009 г.  През 2007 г. започнали да инвестират в строителството и възникнала нужда от заеми. съществувала възможност от оборотните средства на ищцовото ТД и „ОРИОН” ООД да бъдат отпускани заеми на значително по-ниска лихва. бил подписан рамковия договор, а след това и всички договори за заем. За всеки от договорите управителят А. М. бил уведомяван  и подписвани след одобрението му.  При отсъствие от РБ бил давала нарежданията си и одобренията по скайп.  Подписването на декларацията – потвърждение се наложило, тъй като м.10, 2009 г. предстояло да се осъществяват продажби на имоти, а текла ревизия на ищеца. Същата била изготвена  на български език, а след това преведена на италиански език. Била подписана от А. М. в Италия, тъй като по това време той пребивавал там.

             С определение от о.с.з. от 18.12.2012 г. по искане на ищеца, ответното ТД е задължено на основание чл. 183 от ГПК да представи в оригинал договора за цесия от 30.05.2008 г. в следващото с. з. От ответника е постъпила молба, в която е посочено, че поради отсъствие на управителя на ТД от РБ, то следва да бъде определен по-дълъг срок до следващото с. з..   Изискания документ в оригинал не е представен от ответника до приключване на съдебното дирене,  поради което представеният препис от същия / на италиански и български език, / следва да се изключи от доказателствата по делото на основание чл.183, изр. 2 ГПК. 

            Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, заключенията на в. л. и показанията на св. А. Б. и св. В. К..

            Предвид установената фактическа обстановка следва извод за основателност на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и следва да бъде уважен за сумата от 20 000 евро.

            Правоотношението между страните е възникнало въз основа на процесния договор за паричен заем. Договорът за заем е реален договор и се приема, че е сключен в момента на реалното предаване на сумата или дадена вещ.  От този договор възниква задължение за заемателя, че дължи връщане на сумата или конкретната вещ, а ако е родово определена – вещ от същия вид.

            Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че процесният договор е сключен с предаване на сумата от 20 000 евро в собственост на ответника, като същата е преведена по банков път, за което са приети неоспорени доказателства - банково бордеро и заключение на в. л. В заключението се съдържат данни затова, че в счетоводството на ответника сумата от 20 000 лева е осчетоводена  и е отразена в оборотната ведомост за 2009 г., с което пък се опровергават твърденията на ответника за антидатираност на договора за заем от 02.10.2009 г.

            Безспорно установено е, че задължението на ответника като заемател не е изпълнено. Липсват доказателства установяващи връщане на сумата на посочения падеж или след това.

            Неизпълнението на задължението  обуславя извод за основателност на иска. За ищеца съществува вземане в размер на 20 000 лева дължими от ответника, който следва да бъде осъден да заплати претендираната сума.

            Възражението на ответника, че процесният договор е подписан от пълномощник без представителна власт и не поражда правни последици за представляваното дружество е неоснователно.

                Обстоятелствата по делото налагат извод, че  пълномощникът на ответното ТД В. К. не е имал качеството на търговски пълномощник  по смисъла на чл.26  ТЗ. Липсват доказателства, а и не се твърди,  че същият е поел задължение да представлява ответното ТД, срещу възнаграждение, което е характерен белег на института на „търговския пълномощник“. След като не е имал качеството на търговски пълномощник, следва извод, че е действал като обикновен пълномощник на ТД – страна по договора за заем, за който пък ограниченията  на представителната власт, установени в чл.26, ал.2 от ТЗ са неприложими.

            Дори да се приеме, че с горепосоченото пълномщно В. К. не е бил упълномощен да сключва друг вид договори, освен визираните в т. 5 от пълномощното / макар в съдържанието на т. 1 от пълномощното да не се съдържат никакви ограничения/  и е действал без представителна власт при сключване на договора, то същият не е недействителен.

           С подписаната от  А. М. управител на ответното ТД  декларация-потвърждение от 21.12.2009 г., договорът за заем е потвърден, като съдържащото се в декларацията волеизявление в този смисъл е ясно и категорично.

            Твърдението, че декларацията от 21.12.2009 г. е антидатирана е невярно. В същата се съдържат категорични данни за съществуването й като документ към посочената дата предвид надлежното удостоверяване на подписа на А. М.  в консулската служба при Генералното консулство на Република България в Италия  на 21.12.2009 г. 

            Доводът за унищожаемост на декларацията-потвърждение съдържаща едностранно волеизявление, поради това, че А М.  е бил въведен в заблуждение е неоснователен.По делото липсват доказателства установяващи по категоричен начин   да е проявено поведение, респективно осъществени действия, с които да е бил въведен в заблуждение. От показанията на разпитания св. А. Б. също не следва такъв извод. Това, че свидетелят е присъствал на проведен телефонен разговор между А. М. и З. Р.  за подписване на документи, включително и на някаква декларация не означава, че това касае и процесната декларация с отразеното в нея съдържание.

             Освен всичко изложено процесният договор за заем представлява търговска сделка и  чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави, веднага след узнаването. От доказателствата по делото се установява, че управителят на ответното дружество, е узнал за сделката предвид осъществените действия по осчетоводяване на

                                                                             - 3 -

06.10.2009 г. и визиране на задължение в размер на 20 000 евро като счетоводно записване и не се е противопоставил.

 

            Неоснователно е и възражението на ответното ТД, че пълномощникът В. К.  е действал в негова вреда, поради което съгласно чл.40 от ЗЗД договорът не произвежда действие по отношение на него, е неоснователно. Както многократно е посочвано в съдебната практика, за да е налице хипотезата на чл.40 от ЗЗД следва да са налице следните правопораждащи факти – договор, сключен във вреда на упълномощителя, и споразумяване между пълномощника и трето лице във вреда на упълномощителя. По делото няма доказателства, че процесната сделка е сключена от В. К. с цел да бъде причинена вреда на представляваното от него ТД дружество, нито за споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на упълномощителя. Обстоятелството, че и управителят на заемодателя С. Р.в и пълномощникът на  ответното ТД –заемател В. К. са били упълномощени да представляват заемателя, не обуславя извод, че са имали намерение да го увредят, преследвайки техни общи цели  или водени от общ интерес, противоречащи на интересите на ответното ТД.  

            Изводът, който следва е, че договорът за заем е породил целените правни последици  и породил валидно правоотношение между страните, като за ответното ТД е възникнало задължение да върне претендираната сума. задължението Не е изпълнено, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен .

            Предвид извода за наличие на вземане в полза на ищеца от ответника, то следва да се обсъди и направеното възражение за прихващане с негово вземане на сумите от 70 121 евро, и 80 136 евро, възникнало по силата на договор за цесия от 30.05.2008 г.

            Възражението за прихващане е неоснователно. По делото е представено ксерокопие на договор за цесия. По искане на ищец, ответникът е следвало да представи оригинал на документа. Същият не е изпълнил това си задължение, поради което предвид разпоредбата на чл. 183 от ГПК, този препис следва да се  изключи от доказателствата по делото.

            С оглед на изложеното следва извод за недоказаност съществуване на вземане в горепосочените размери, което да произтича от договор за цесия.

            Изключването на преписа от доказателствата по делото,   изключва възможността да се обсъжда съдържанието му относно лицата подписали го, респективно липсата на възможност  управителя на  цедента да изрази волеизявление, независимо от  съществуващите по делото данни, че същият е починал на 04.06.2005 г., а се твърди, че договорът за цесия е сключен на 30.05.2008 г.

            Предвид основателността на иска за главницата следва извод за основателност на претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. налице е неизпълнение на парично задължение и длъжникът е в забава. Съгласно чл. 86 от ЗЗД дължи обезщетение за вредите от забава в размер на законната лихва. Независимо, че същият е изпаднал в забава от 3.10.2011 г., предвид падежа на задължението посочен по-горе, то претенцията следва да бъде уважена, както е предявена. Законната лихва се дължи от подаване на и. м. в съда 08.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

            Предвид основателността на иска, ответникът дължи на ищеца разноски по водене на делото в размер на 3 266 лева, от които 1 566 лева д. т., 1 500 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева възнаграждение на в. л. 

            Водим от горното, КОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

            ОСЪЖДА „ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул.”Гороцветна” № 35, ет. 1 и съдебен адрес гр. К., ул. „***” № *, ет. *, ап. * да заплати на  „СИРИУС – ТИМ” ЕООД  със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж. к. „Тракия”, бл. 93, вх.”Д”, ет. 5, ап. 15  и съдебен адрес гр. П., ул.”***”  № **, ет. 2 сумата от 20 000 евро, която сума е дадена в заем от ищеца на ответника по силата на сключен между тях договор за паричен заем от 02.10.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2012 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 3 266 лева разноски по водене на делото.

            Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: