Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 450
гр. Бургас, 14.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, 17-ти наказателен състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Анатоли Бобоков
при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 606 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК****срещу Наказателно
постановление № 2243 от 02.10.2018 г., издадено от ТД на НАП – Бургас, с което
на жалбоподателя за нарушение по чл. 59,
ал. 1 от НАРЕДБА за условията и реда за
вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които
осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, на основание чл. 18, ал. 3 от Валутния закон е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП. Жалбоподателят, редовно уведомен,
представлява се от адв. К.. Поддържа жалбата и доразвива подробно изложените в нея
доводи. Претендира разноски.
ТД на НАП – Бургас, редовно уведомени, представляват се
от юк. Т.. Оспорва жалбата и
моли НП да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 15.08.2018
г. свидетелят Ж.С.С. в качеството си на главен инспектор по приходите към ТД на
НАП-Бургас заедно със свой колега извършил проверка на обект магазин за
търговия със сребърна бижутерия в гр. Созопол, стопанисван от
дружеството-жалбоподател. Била е извършена от свидетеля контролна покупка на
сребърен пръстен с титър 925, на стойност 28 лева. Срещу заплащане на сумата
бил издаден фискален бон, както и сертификат за закупената стока, в който бил
отбелязан грамажа и пробата на среброто. Свидетелят С. констатирал, че във
фискалния бон не е бил изписан грамажът на закупения пръстен от сребро.
За установеното нарушение по Наредбата за условията и реда
за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които
осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие свидетелят С.
съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН на 20.08.2018 г., в който
жалбоподателя вписал възражение, че пробата и грамажа на среброто се изписват в
специален сертификат, който се издава заедно с касовата бележка. Впоследствие на
02.10.2018 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на
актосъставителя изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалба е основателна по следните
съображения:
Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни
органи (съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на Национална агенция за
приходите) в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В случая според съда е налице маловажен
случай и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР №
1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9
от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Както
се установи по-горе в изложението от фактическа страна на 15.08.2018
г. е било констатирано нарушението, а именно, че във фискалния бон на
закупеното от свидетяля С. сребърно изделие не е бил вписан грамажът му. Съдът
намира, че нарушението може да се квалифицира като маловажно, тъй като грамажа
и пробата на сребърното изделие се описват в сертификата, който се издава
едновременно с касовия бон /стр.24 от делото/. По делото не се съдържат данни
за предходни нарушения по процесната Наредба, поради което следва да се приеме,
че настоящото нарушение
се явява първо за жалбоподателя. Непосредствено след констатиране на
нарушението жалбоподателят е предприел постъпки за отстраняване на нарушението
и същото е било отстранено. Ето защо съдът намира, че обществените отношения
обектът на нарушението не са били засегнати в такава степен, че да е било
необходимо да се наказва жалбоподателя. Съдът счита, че процесното деяние се
отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от
същия вид,
поради което АНО е трябвало да предупреди жалбоподателя, че ще бъде наказан при
повторно извършване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено,
че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. Тъй като не
бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр.
94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер
на 370 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди НАП да заплати
сторените в настоящото производство разноски.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 2243 от 02.10.2018 г., издадено от ТД на НАП – Бургас, с което на
„****“ ЕООД, ЕИК****за нарушение по чл.59, ал. 1 от НАРЕДБА за условията и реда
за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват
дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни
и изделия със и от тях по занятие, на основание чл. 18, ал. 3 от Валутния закон
е наложено наказание „имуществена санкция”
в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. БОБОКОВ
В.О.:К.СЛ.