О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №….
гр.Кюстендил, 21.08.2020г.
Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи
състав, в закрито съдебно заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Мирослав Начев
Членове:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№371/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с Глава Тридесет и четвърта „Допускане на обезпечението“, чл.396 „Обжалване“ от ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на „***“ АД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в ******************************, представлявано от изп.член
Р.ЯНК.Н., подадена чрез пълномощника адв.М.АРШ.от
АК-гр.Благоевград, срещу определение №952 от 29.06.2020г., постановено от
РС-Кюстендил по гр.д.№994/2020г. по описа на този съд.
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение
молбата на „***“ АД за допускане на обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу КР.АС.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, който ще бъде с правно основание чл.59 от ЗЗД за
сума в размер на 22 000 лева, частично от претенция в общ размер на
38 000 лева, чрез налагане на запор върху описани в молбата за допускане
на обезпечение движими вещи.
Определението се обжалва, с твърдения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, като се прави искане за уважаване на подадената
молба и допускане на обезпечение на предявимия бъдещ
иск. Прави се оплакване, че за да постанови обжалвания резултат, районния съд е
изходил от погрешното разбиране, че движимите вещи са били предадени за
отговорно пазене на дружеството-молител, както и е заключил, че разноските за
пазенето следва да бъдат за сметка масата на несъстоятелността, въпреки че по
силата на договора за покупко-продажба всички разходи по опазването следва да
бъдат за сметка на купувача – бъдещ ответник. Възразява се срещу обосноваността
на извода на съда, че иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД би бил вероятно неоснователен, с
довода за наличие на данни, че бъдещият ответник без основание държи свои
движими вещи в имота на дружеството, с което се обогатява. В частната жалба се
сочи, че за целите на производството по чл.390 от ГПК не е необходимо
провеждането на пълно и главно доказване, а само на такова с вероятен характер,
като в случая било ясно, че когато в чужд имот се поставят вещи, с което се
пречи на ползването му, отговорен пред собственика на имота е правният субект,
който лично или чрез трето лице неоснователно ги е поставил там. Твърди се, че
в обжалваното определение мотивите на съда са неясни относно това кому са били
предадени за пазене движимите вещи. Сочи се, че по силата на договора от
25.09.2019г., с който Кр.М. е придобил собствеността върху движимите вещи продавачът „******“ ЕАД – в несъстоятелност се е задължил да му предаде
закупените вещи след подписване на договора, с изричната уговорка, че всички
разходи по приемането, включително демонтаж, натоварване, преместване и
транспортиране, както и опазването им от момента на предаването са за сметка на
купувача. Във връзка с послендото, в частната жалба
се прави твърдение, че между синдика на „****“ ЕАД – в несъстоятелност и Кр.М. е бил
съставен приемо-предавателен протокол, с който
синдикът е предал на купувача владението върху вещите, който се квалифицира
като такъв с невярно съдържание, тъй като вещите се намират в хотела. Прави се
и оплакване, че независимо от заявената готовност от молителя да заплати
парична гаранция, КнРС не е обсъдил тази законовоуредена възможност.
Към молбата е приложен заверен препис от договор за
покупко-продажба на движими дълготрайни материални активи на хотел „*********“,
категория 3 * в *************************, при условията на чл.718 ал.5 от ТЗ
от 25.09.2019г.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид
доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия
закон, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск на „***“ АД, предявим
срещу КР.АС.М., който ще бъде с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД и ще има за
предмет претенция за осъждане на М. да заплати
на дружеството сумата от 22 000 лева, частично от 38 000 лева,
представляваща обезщетение за периода от 25.11.2019г. до 25.12.2019г.,
равняващи се на средната цена на дължимия наем за това, че М.държи собствени движими вещи (описани в молбата) в
недвижим имот, собственост на бъдещия ищец – хотел „*********“ в *************************,
посредством налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху движимите вещи.
От приложените към молбата за допускане на обезпечение
документи и от твърденията в същата е установимо,
че:
Процесните движими
вещи са били собственост на „*******“ ЕАД- в несъстоятелност и са се намирали в
недвижими имоти, представляващи сгради, съставляващи хотел „*********“ в *************************,
които също са принадлежали на това дружество.
В следствие на извършена публична продан в
производството по несъстоятелност на „*******“ ЕАД – в несъстоятелност, с
постановление за възлагане от 12.02.2019г., влязло в сила, ЯВ.Р.Н.е придобил
собствеността върху недвижимите имоти – поземлен имот и сгради, съставляващи
посочения хотел.
На 23.04.2019г. с протокол от същата дата, синдикът на
дружеството е предал на отговорно пазене на собственика на недвижимите имоти – ЯВ.Р.Н.–
движимите вещи, находящи се в тях, като последният се
е задължил да осигурява на синдика или на посочено от него лице незабавен
достъп до вещите.
На 10.06.2019г. в ТР е вписан апорт
в капитала на дружеството „***“ АД на недвижимите имоти, придобити от ЯВ.Н.извършил
апротната вноска.
Видно от приложения към частната жалба договор, на
25.09.2019г. при условията на пряко договаряне синдикът на „*******“ ЕАД – в
несъстоятелност е продал на КР.АС.М. движимите вещи, находящи
се в хотел „*********“ в гр.Несебър, същите подробно описани, за сумата от
25 400 лева, като в договора е посочено, че продавачът се задължава да
предаде закупените движими вещи след подписване на договора, а всички разходи
по приемането на вещите, включително, демонтаж, натоварване, преместване и
транспортиране, както и опазването им от момента на предаването, са за сметка
на купувача.
Към молбата за допускане на обезпечение е приложено и
копие от покана за незабавно предаване на движими вещи, изходяща от КР.М.,
адресирана до ЯВ.НЛ, в която Моллов се е заявил като собственик на вещите, находящи се в хотела, посочил е, че на 25.09.2019г. се е
обърнал към ЯВ.Н.в качеството му на пазач на вещите за съдействие с цел
предаването им, като последният бил възразил, че не е собственик на хотела и го
е насочил към управителя на дружеството „****“ АД – неговия баща Р.Н., който от
своя страна заявил, че е в чужбина и, че нямало да допусне никого в своя имот,
за да предаде вещите, част от които считал за трайно прикрепени и отказал да
предаде. В поканата е даден 10-дневен срок, в който вещите да му бъдат предадени.
Поканата е с дата 10.10.2019г. Липсва удостоверяване
на датата на връчване на адресата.
РС-Кюстендил е намерил, че молбата за допускане на
обезпечение на бъдещия иск е неоснователна и я е оставил без уважение,
приемайки, че от твърдените и удостоверени факти липсва притезание
в полза на бъдещия ищец, породено от неоснователно обогатяване, т.е. не е
налице вероятна основателност на бъдещия иск. Това си разбиране, КнРС е аргументирал с довод, че продадените на М. движими
вещи е следвало реално да му бъдат предадени от синдика на несъстоятелното
дружество, при условия и в срокове, определени в договора за продажба, коео нямало данни да е било сторено, при което по аналогия
от чл.717л ал.2 от ТЗ, претенциите на дружеството за разноски, свързани с пазенето
на вещите, следвало да бъдат насочени към масата на несъстоятелността, а не към
собственика.
ОС-Кюстендил, като взе предвид изложеното, намира от
правна страна следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на
атакуване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна, по следните съображения:
За да бъде уважено искане за допускане на обезпечение,
е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните предпоставки:
1/ предявеният иск да бъде допустим; 2/ същият да се явява вероятно основателен
(и/или да бъде представена гаранция) и 3/ за молителя да съществува интерес от
обезпечението (обезпечителна нужда).
От твърденията в молбата се налага извод, че искът,
който се заявява да бъде предявен, би бил допустим – навеждат се твърдения за
накърнени права, които биха могли да бъдат защитени чрез посочения осъдителен
иск.
От изложените в молбата факти и от приложенията към
нея се налага извод, че преценката на първостепенния съд за липса на
доказателства, сочещи на извод за вероятна основателност на искова, е правилна.
При наличните данни, действително не би могъл да се обоснове извод за
вероятната основателност на исковата претенция.
На първо място, не е представено доказателство, че
синдикът е изпълнил задължението си да предаде на купувача движимите вещи, за
да може да се претендира ангажиране на отговорността на последния, произтичаща
от държането им на едно или друго място.
На следващо място, вярно е, че дружеството е правен
субект, различен от пазача на движимото имущество, но в случая липсват данни
синдикът, в съгласие с протокола за предаване за отговорно пазене от
23.04.2019г., да е предприел действия по разпореждане на това трето за евентуалните
бъдещи страни лице да осигури на него или на купувача незабавен достъп до
вещите, според посоченото в чл.3 от протокола. Този факт отново води до извод,
че по-вероятно е Моллов да не е съпричастен по никакъв начин с оставането на движимостите в собствените на молителя сгради.
В частната жалба неколкократно
се изтъква, че в договора на покупко-продажба на движими дълготрайни материални
активи от 25.09.2019г. е било предвидено, че продавачът се задължава да предаде
закупените движими вещи след подписване на договора, а всички разходи по
приемането на вещите, включително, демонтаж, натоварване, преместване и
транспортиране, както и опазването им от момента на предаването, са за сметка
на купувача. Трябва да се обърне внимание, обаче, върху обстоятелството, че
възлагането на разноските за опазване на вещите върху купувача следва момента
на предаването, за осъществяването на който липсват данни.
КнРС е приел, че
при изложените твърдения в молбата и представените доказателства, разноските,
свързани с пазенето на вещите, следва да са за сметка масата на
несъстоятелността. Този извод се споделя от въззивния
съд, най-малкото на база обсъжданата в предходния абзац клауза от договора, по
аргумент за противното от която следва да се приеме, че до предаването на
вещите разноските по опазването им не са за сметка на купувача.
На последно място, съдът намира, че липсата на
вероятна основателност на бъдещия иск се обосновава и с приложената от самия
молител покана, изходяща от Кр.Моллов. Уважаването на
иска, който дружеството заявява, че възнамерява да предяви, би предполагало
установяване верността на заявения от ищеца факт, че въпреки отправената до
Моллов покана да вдигне движимите си вещи от собствения му имот, същият
продължава да ги държи там. Същевременно, от съдържанието на посочената молба,
която след като се представя от молителя явно е достигнала до адресата и му е
била предоставена, става ясно, че след закупуване на вещите купувачът е
започнал да прави опити да ги вземе, но същите са били препятствани, както от
лицето, назначено за техен пазач, така и от законния представител на
дружеството, собственик на сградите, в които те се намират. При наличието на
обстоятелства, индициращи подобна вероятност, не е
възможност да се обоснове теза за вероятна основателност на бъдещия иск.
При такава констатация, в разрез с разбирането на
жалбоподателя, съдът не следва да допусне исканото обезпечение, дори и при
представяне на парична гаранция.
Изложеното
очертава извод за неоснователност на жалбата, а атакувания съдебен акт следва
да се потвърди.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №952 от 29.06.2020г., постановено от
РС-Кюстендил по гр.д.№994/2020г. по описа на този съд, с което съдът е оставил
без уважение молбата на „***“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в ****************************** за допускане на обезпечение на
бъдещ иск, предявим срещу КР.АС.М., с ЕГН **********, с адрес ***, който ще
бъде с правно основание чл.59 от ЗЗД за сума в размер на 22 000 лева,
частично от претенция в общ размер на 38 000 лева, чрез налагане на запор
върху описани в молбата за допускане на обезпечение движими вещи.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.